Не виждаш ли чантата?

 Общи  Коментарите са изключени за Не виждаш ли чантата?
Юли 302013
 

Още щом влязоха контрольорите, забелязах, че тя стана и се насочи към изхода. Автобуса вече беше затворил вратите.

Лелката беше около петдесетте, определено не от малцинствените групи. Средна на ръст, средна на вид. Не бих я забелязал, но маневрата и беше много характерна. Застана на стълбите, точно пред вратата.

Контролата тръгна от задния край. Нямаше много хора, така че един светофар преди следващата спирка вече беше при нас.
– Добър ден. Билетче или карта? – не знам дали го обучават, инструктират, или просто попадам на по-учтиви контрольори, но се усмихнах вежливо:
– Заповядайте.
– Благодаря Ви, приятен ден – сканира ми картата и се обърна към лелката.
– Добър ден. Билет или карта?
– Аз слизам! – просъска тя, едва ли не със злоба. Хм?
– Имате ли билет или карта?
– Казах, че слизам!

Автобуса още чакаше на светофара едно кръстовище преди спирката. Към този момент бях убеден, че лелката е поредния гратисчия, убеден че държавата/общината (демек аз, с моите данъци) е длъжна да кара всички желаещи безплатно, „щото автобусите са скапани и закъсняват, така че що да плащам?“

Предстоеше ми изненада.

– Госпожо – вече много настоятелно каза контрольора – имате ли билет или карта?
Зелен светофар, автобуса потегли към спирката. Тогава лелката повдигна дамската си чанта и крясна
– Абе не виждаш ли че съм с чанта за триста лева! Как мислиш, дали нямам карта!

Извади си картата. Тя беше валидна.

И слезе.

Какво ли не правят хората, за да привлекат внимание…

 Posted by at 6:37