До Барселона и нататък: Снимки от ден 3

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Снимки от ден 3
Сеп. 302013
 

следва продължение…

 Posted by at 8:09

До Барселона и нататък: Montjuïc и Port Vell

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Montjuïc и Port Vell
Сеп. 272013
 

Изобщо не сме се чудили. От MNAC поехме отново пеша по хълма, финтирайки още две спирки на автобуса. Ако не се бяхме извозили предния ден, вероятно нямаше да постъпим така; но на мен ходенето из природа и парк ме е по-приятно, ако и да съм си платил за автобуса. Него го ползваме само за големите разстояния.

Стоейки срещу MNAC пътеката тръгва от лявата страна. Добър ориентир е Етнографския музей. А целта ни – лифта Teleferic de Montjuïc. Всъщност никак не успяхме да се объркаме. Със съжаление прескочихме един красив парк – Jardins de Laribal. След още 5-10 минути подминахме и Fundacio Juan Miro. Още саме 2-3 минути и стигнахме до основата на лифта.

Тук спокойно мога да кажа, че се минахме. Таксата за лифта е 7.30 в едната посока, 10.30 в двете (има отстъпка за деца). Изобщо не можах да предположа, че някой ще вземе да направи такова сложно лифтово съоръжение (дори с междинна станция) за толкова кратко разстояние. Съвсем достижимо е пеша. Айде, дори и да сложим жегата, малко умора и т.н., поне слизането е супер лесно – и изглежда приятно, поне от кабинката. Има паркче, детски площадки, пързалка и други приятни неща.

bcn_d3_30

Но аз не го знаех и грухнах пари за два двупосочни билета. Здраве да е. На входа на долната станция, без много да те питат, те снимат за спомен. Снимката я дават разпечатана на горната станция, срещу скромните осем евро. Естествено, че не я взех. Имам си фото, мога да си направя колкото искам снимки.

На върха на Montjuïc има старо отбранително съоръжение с прекрасна гледка във всички – всички! – посоки. От морето до Tibidabo и от третия край до четвъртия (тъй де, не знам какво има там). А самото съоръжение си е една крепост. С ров (вътре вместо крокодили са насадили цветя, представете си), мост, врата, вътрешна крепост и т.н. И – изненада! Няма такса за вход! Нещо наистина рядко срещано в Барселона.

bcn_d3_19

Вътре са достъпни всички нива. Гледките наистина са чудесни

bcn_d3_24

Имайте предвид, че мястото има уникална комбинация от високо местоположение и близост до морето. Това го прави доста ветровито. Ако времето не е жежко, една връхна дрешка е добра идея, пък ако ще да си остане в чантата. По-добре да я има и да не ти потрябва

bcn_d3_28

bcn_d3_23

А, има и оръдия (да кажем – стационарни гаубици).

bcn_d3_18

Там загубихме доста време, наслаждавайки се на гледките наоколо. После слязохме до спирката на автобуса с лифта – зер пари сме давали, няма да го оставим да изгори, я!

И така, нататък по маршрута е Miramar. Там са градини със суб-тропични растения, които изглеждаха доста изсъхнали. До колкото разбрах, от там потегля и лифта, който минава над пристанището. Тя твърдо отказа да се качи на „това нещо“. Честно казано, наистина не вдъхва доверие (погледнат от далече). Аз бих се качил, но, както казах – човек трябва да си избира битките.

Следващата спирка е World Trade Center. Поне отвън не изглежда интересен. Skipping…

След това автобуса забива из старото пристанище. Там има доста интересни сгради, като старата корабостроителница. Но най-величествен изглежда паметника на Колумб. Висок къде 60 метра. Постамента, де. Всъщност и самия Колумб отгоре е доста голям – показалеца му е около половин метър. И не, НЕ сочи към Америка. Просто сочи към морето.

bcn_d3_02

Следващата спирка е Port Vell – „старото пристанище“. Тук приключихме с возенето за деня. Има нещо като Мол, където ядохме тортички и пихме разни неща. Иначе нещата в магазините са долу-горе като в Mall of Serdica, например. Но нашата цел беше шопинга, а разходка моста до брега. Излиза обратно на паметника на Колумб. И, както установихме от личен опит, от време на време го затварят и отместват един сегмент от него, за да мине някоe корабче.

bcn_d3_32

Доста пренаселен мост, поне в събота следобед. Да не кажа, че трудно се минава. А и тъкмо се разполагаха едни африкански тъмни субекти, които имат навика да слагат по един чаршаф насред земята и да продават от там „оригинални“ чанти Прада, очила Армани и прочее благинки. Не им е много чиста работата – чаршафите са вързани с едни връвчици за четирите ъгъла и готови за сгъване за по-малко от секунда. По-нервните дори държат връвчиците в ръка, готови да хукнат. Виждал съм ги и да бягат, нарамили чаршафите като бохчи.

Пропуснахме уникалните търговски предложения, както и един много добър имитатор на Майкъл Джексън и поехме по известната La Rambla. Това е нещо като основната търговска улица. Богориди ряпа да яде. То не че може да се сравнява Бургас с Барселона, де.

В началото има няколко „живи статуи“.

bcn_d3_33

После почват сергии и сергийчици – предимно сувенири и сандвичи. Има музей на восъчните фогури, а малко по-нагоре е Museu de l’Erotica. А точно срещу него – Mercat de la Boqueria.

bcn_d3_37

Това е най-възбуждащият закрит пазар, който съм виждал. Ще оставя снимките да говорят:

Това е раздела за мръвки

bcn_d3_38

Това е раздела за риба и морски дарове

bcn_d3_39

bcn_d3_41

Много топ готвачи от града и региона идват на този пазар за да си изберат лично покупките. Явно има защо.

Но аз нито имам условия, нито умения да сготвя тези неща. Вече ставаше към осем и нещо, а бяхме и поизморени. Отидохме до любимият „китайски“ на Placa Urquinaona. Пак се набумтях като прасе и се прибрахме да спим. Е, първо да си напиша домашното, де.

следва продължение…

 Posted by at 8:07

До Барселона и нататък: MNAC

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: MNAC
Сеп. 262013
 

Днес си бяхме планирали разходка по „червената линия“ на Bus Turistic. От хотела се занесохме на спирка Barri Gotic – последната преди Placa de Catalunya. Изпитаната тактика отново проработи, макар да минаваше 12 часа, в събота. Успяхме да се настаним на добри места в предната част на горния етаж.

На самата Placa de Catalunya имаше редовната огромна опашка. Следващите две спирки ги подминахме, защото ги бяхме разгледали още в четвъртъкCasa Batlio и La Pedrera. След това е спирката за прекрачване на синята линия, последвана от централната жп гара – Estacio de Sants. Не че сме видяли всичко на тези места, но човек трябва да си подбира битките.

Слязохме на Hostafrancs Market на Carrer de la Creu Coberta.

bcn_d3_00

Там има много интересен закрит пазар за хранителни стоки. Ах, какво разнообразие от морски дарове и риби… Повече от половината неща не ги знам какви са!

bcn_d3_001

Въпреки че не съм нито кулинар, нито фанатично запален фен на морската храна, пак получих душевен оргазъм от обиколката на това пазарче (по-късно същия ден разбрах, че това е било само за загрявка).

Обиколихме и околните магазинчета. Цените са малко по-добри, в сравнение с тези по центъра. А и пазарлъка върви. Без много разправии свалят 20-30%. Не знам ако си майстор до колко може да стигнеш. Накупихме малко подаръци и седнахме да хапнем. Обяда също беше евтин – за двамата платихме 10 евро с напитките. А паеята с морски дарове си имаше от всичко, макар и не по много – и гигантска скарида, и миди, калмари, някакво ракообразно, разни други неща… После пак се качихме на автобуса и поехме нататък по маршрута.

bcn_d3_05

Подминахме Placa d’Espanya и слязохме на Caixa Forum. От тук тръгнахме да се качваме по величествените стълби към Museu Nacional d’Art de Catalunya (MNAC).

bcn_d3_09

Не че и автобуса не кара до там, но качването по стълбите е наистина красиво – фонтани, шадравани, статуи, красиво оформени дървета и храсти и други благинки за окото.

А самото качване, дори и сред августовската жега, не е проблем. Всъщност има ескалатори.

bcn_d3_11

В горния край са малко трудно откриваеми (по-встрани са), но са си там. А гледката обратно към града става все по-красива със всяко стъпало. Абе направено си е за разходка. А който иска, нека обикаля с автобуса.

bcn_d3_12

Горе се насладихме на величествената сграда, както и на гледката обратно – чак до Tibidabo. В музея не сме влизали – наречете ме скъперник, наречете ме профан, но таксата е по-висока от моята нужда от изкуство. Хора разни. Ние се насладихме на сградата и продължихме да мааме крачоли по набелязания маршрут.

bcn_d3_01

следва продължение…

 Posted by at 8:52

До Барселона и нататък: Таблетни терзания

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Таблетни терзания
Сеп. 252013
 

Станахме рано-рано – към 8 часа. Тоалет, закуска и т.н. После, без да имам големи надежди, звъннах за последно на Луфтханза да питам за таблета. Този път ми вдигна някаква какичка. Обясних за пореден път какво търся, отговорих на дежурните въпроси и после – „Моля почакайте да проверя в системата„. И ме остави на on hold. 2-3 дълги, протяжни минути, в очакване на окончателната присъда. При това – по седемдесе стотинки на минута, без ДДС.

Върна се каката на линията и не щеш ли – „Да, намерихме го!“ Направо ми идваше да избухна. Ако беше около мен, щях да я разцелувам, честно. Обясни ми, че ще ми го изпратят – за моя сметка, разбира се. Аз предложих нещо по-добро: да отида до летището да си го взема. Хич не ми се чака доставка, пък ако вземе куриера да го изгуби, ще се гръмна.

Изтърчах на Placa Universitat, където слязохме от автобуса преди два дни, и започнах да се оглеждам къде спира в обратна посока. Даже питах една лелка, която грам не знаеше английски (български не пробвах), но на жесто-Испански ми показа горе-долу къде трябва да спира. От къде да знам, че си няма идея женицата… След като си погубих поне двайсе минути обикаляйки всички възможни спирки и спирчици околовръст, реших да не се ебавам и отидох да го хвана от началната спирка – Placa de Catalinya. Щом се качих, разбрах, че на връщане просто не спира на Universitat – има си една спирка по-малко.

Но аз бях щастлив и доволен. След десетина минути се стоварих на Терминал 1 ухилен до уши. Отидох на първото Lufthansa нещо, което ми попадна пред очите – business class tickets. Там бяха ужасно учтиви и вместо да ме упътят към Lost&Found (за което попитах), направо повикаха да им го донесат.

И така, след десетина минути го видях в ръцете на лелката на гишето. Попита ме
– Можете ли да докажете, че вие сте собственик на устройството?
– Просто го отворете – отвърнах с усмивка. Тапета на lock screen показва мен с раница на гърба. Мадамата го видя, усмихна се и каза
– Да, очевидно е ваш.
И толкова. Няма такси, документи – нищо. Така си спестих една стабилна сума за покупката на нов таблет. Че без него няма как да пиша…

следва продължение…

 Posted by at 8:25

До Барселона и нататък: Снимки от ден 2

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Снимки от ден 2
Сеп. 242013
 

Temple Expiatori de la Sagrada Familia

 

Tibidabo и Temple Expiatori del Sagrat Cor:

 

Catedral de la Santa Cruz y Santa Eulalia:

 

Други снимки от ден 2

 

следва продължение…

 Posted by at 8:23

До Барселона и нататък: Catedral de la Santa Cruz y Santa Eulalia

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Catedral de la Santa Cruz y Santa Eulalia
Сеп. 232013
 

Слязохме от червения автобус на предпоследната спирка – Bari Gotic. Там имам една чудесна, внушителна катедрала – Catedral de la Santa Cruz y Santa Eulalia – която огледахме (и оснимахме) от всички страни.

bcn_d2_53

bcn_d2_54

bcn_d2_72

За съжаление не ни пуснаха да влезем вътре. Не че нещо, ама си имат вечерен час – стане ли (около) 19:30, затварят кепенците. А, и дори изръчкаха всички да се изнесат от вътре.

Така за мен остана удоволствието да снимам фасадата. Ах, каква красота! Аз съм тревненец. Нашите възрожденски майстори са били известни в цяла България, че и отвъд. Ходили са цели бригади – дюлгери, резбари, зографи и т.н. Строили са параклиси и църкви къде ли не. Комплексно обслужване. Виждал съм прекрасни дърворезби, невероятни олтари, изкусно изписани икони. Но едно нещо не са можели да правят – камък. И точно това е бил специалитета на тукашните майстори. А какви майстори са били!

bcn_d2_59

Колко детайли, колко неща са изваяли! Само на тази фасада има десетки, ако не и стотици човешки, ангелски, драконови, животински и какви ли не фигури – и всяка една е различна от другите

bcn_d2_66

И всичките са като живи! Всяка една е изпипана – аха да ти проговори. Дори и малките фигурки на десетки метри височина, които никой не е може да види ясно без оптика – дори и те са изваяни до последния детайл

bcn_d2_57

Не стига този пир за очите (и обектива), а на площада се настани и един цигулар. Професионална работа – изпипан и откъм присъствие, и музика. За няма и половин час събра тълпа от над сто души. Евала, шапка му свалям.

bcn_d2_70

Когато се наслушахме, забихме из малките римски улички да си търсим нещо за похапване. Целта беше да де отдалечим от масово посещаваните места и да хапнем нещо на по-сносни цени. Отдалечавахме се, отдалечавахме се…

bcn_d2_71

Докато накрая така се забихме, че нямаше грам кръчма в продължение на доста пресечки. Така че тръгнахме долу-горе обратно към Placa de Catalunya.

И така, лутайки се из кварталите, намерихме Мястото За Вечеря. Толкова много ми хареса, че после ядохме там всяка вечер. Намира се на Plaça Urquinaona, в полите на един голям, червено-кафяв небостъргач, който е бил върха на сладоледа преди няколко десетки години, когато са го построили. Самото местенце за похапване изглежда като китайски ресторант – с червените фенери отпред и т.н. Нарича се BWOK и наистина го държат китайци. Вътре има блок маса с каквото ти душа поиска – салатки, морски деликатеси – рапани, раци, миди, различни скариди, сепии, октоподи, октоподчета, калмари и какво ли не. После – свинско, пилешко, сладко-кисело, черни гъби, неща разни. Има и сурова витрина, може да ти ги изтекат на плоча или уок.

Витрините са поне 10-15 метра, двойни. Сипваш си каквото си поискаш колкото можеш да изядеш. Може да си сипваш повторно, абе на корем. Плаща се на човек – 11-13 евро (в зависимост от деня) плюс напитките. Я познайте бай ти Ганя дали въобще си игра да си слага тофу и чушки в чинията! Всяка вечер се наяждахме със средиземноморски вкусотии до пръсване.
(Всъщност не сме изнаглявали, вземахме разнообразни неща и само колкото можем да изядем. Но с очите си видях как един си напълни чинията само с рапани, с камара. Е, не можа да я изяде)

По късно огледахме региона по-подробно. Открихме няколко места за похапване с блок-маси, някои и значително по-евтини (8.85 на човек). Обаче нито едно от тях не може да стъпи на малкия пръст на BWOK по разнообразие на предлаганите неща.

Вечерта, на път към хотела, минах през още един магазин за електроника. Отново гледах и сравнявах на ум. Везните клонят към Самсуня – Galaxy Note 8. Но как да прежалиш толкова пари наведнъж?

следва продължение…

 Posted by at 8:46

До Барселона и нататък: Monestir de Pedralbes и Palau Reial-Pavellons Guell

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Monestir de Pedralbes и Palau Reial-Pavellons Guell
Сеп. 212013
 

Слязохме от Тибидабо с влакчето. После надолу слязохме пеша, вместо да плащаме за трамвай или автобус. Пътя не е толкова много, но е интересен. Има, примерно, подводница

bcn_d2_77

Има и редица интересни къши

bcn_d2_78

Стигнахме до спирката на Bus Turistic (син) и хванахме следващия нататък по маршрута. Пропуснахме следващата спирка – Sarria – и слязохме на Monestir de Pedralbes. Изглежда добре отвън, впечатляващо.

bcn_d2_40

Ама по пет евро на човек за да огледаме двора… Вече взехме сериозно да се нервим. Всеки ти гледа в джоба и това пет-десет-петнайсе евро за нищо го нямат.

Хванахме си автобуса и газ към следващата спирка – Palau Reial-Pavellons Guell. Тук се натъкнахме на поредния голям и красив парк. Вход – свободен. Вътре тихалък, сенчица. Да не забравя да кажа, че през целия ни туристически престой в Барселона времето беше прекрасно – слънчице, но без да напича; лек ветрец, тук-таме някое облаче.

bcn_d2_42

Та в този парк загубихме може би към час. Освен статуите и шадраванчетата, интересни ми бяха и бамбуковите горички. Тук за сефте срещнахме и българи.

bcn_d2_44

Когато се наобикаляхме, дойде време да си хванем пак автобусчето. Знам, че много хора ще подскочат, но на следващата спирка въобще не сме се замисляли да слизаме, дори за „обща култура“: Estadi del F.C. Barcelona и Museu F. C. Barcelona.

bcn_d2_47

Слязохме след това – на Francesc Marcia – Diagonal. Това Diagonal е един мега булевард, който цепи целия град по диагонал. А ние слязохме конкретно на тази спирка, защото там синята линия почти приключва, а от друга страна, има връзка с червената – почти в началото и. Вече беше късно следобед, но плана беше да минем червения маршрут набързо, само за да си набележим местата за посещаване на другия ден. Пък и да изслушаме на спокойствие audio guide-a. Там, в общи линии, разказват интересни неща.

Още нещо за Bus Turistic: автобусите спират на всяка спирка поне за една-две-три минути. Има достатъчно време за да може човек да стане след като автобуса е спрял и да слезе, дори от горния етаж. Изправянето горе по време на движение е много нежелателно (всъщност е забранено, но на кой му пука). Горе, логично, друса много повече от долу. А и шофьорите не си поплюват – понякога ускоряват доста, понякога спират рязко. Минават на червено и не им пука.

Това с минаването на червено го забелязах дори и с градския транспорт. За пешеходците де не говорим. Явно тука не са толкова стриктни. Какво до правиш, така са южните народи 🙂

Та така. Хванахме червения и направихме едно почти пълно кръгче с него. Плана е изпълнен на максимум – имаме си идея къде ни се мотае утре.

следва продължение…

 Posted by at 8:38

До Барселона и нататък: Tibidabo

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Tibidabo
Сеп. 202013
 

Започнах деня с обаждане до Lost&Found на Луфтханза. „Опасявам се че имам лоша новина. Такъв таблет не е намерен“. Попитах има ли шанс да се обадя утре, отговора бешe малко дежурен – „Mоже да се обаждате всеки ден, но в базата не пише за такъв таблет“. Толкова ми потънаха гемиите… Разчитам на таблета за да описвам разходката. Хем да я споделя после в блога, хем да си спомням интересните детайли и след години.

Закуска и хайде в първия мол. Лек рисърч показа, че Sony Xperia Z Tablet е безумно скъп. Ще трябва да избирам между Samsung Galaxy Note 8 и iPad Mini. Оставих да отлежава и отидохме на началната спирка на Barcelona Bus Turistic (синята линия) на Placa de Catalunya.

Хайде още малко полезна информация. Barcelona Bus Turistic е доста удобен начин за обиколка из… хм… доста от забележителностите на града. Има три линии. Синята тръгва от Placa de Catalunya и обикаля северната част, включително Sagrada Familia и парка Гюел. Червената линия тръгва от другия край на Placa de Catalunya и обикаля южната част на града. Като цяло тя е най-натоварена откъм забележителности. Зелената линия обикаля плажовете. Тук има подробни карти.

Цената на билета е (по спомен) 26 евро на човек за един ден, 38 за два дни. Дори и с двудневен билет не успяхме да обиколим и половината от спирките.

Автобусите са двуетажни с открит горен етаж – идеални за целта си. На борда има и аудио гайд на десетина езика, като на качване ти дават едни супер китайски ефтинджос слушалки. По-добре си носете свои. Автобусите по всички линии минават през около 5 минути, като нямат точно разписание – дори се изпреварват. Можеш да слезеш от автобуса колкото пъти искаш, да разгледаш района и да се качиш на следващия – или да се прекачиш на друга от линиите. Доста удобни. Имат и конкуренция – Barcelona City Tour – които не съм и проучвал. Но като гледам, засичат се почти навсякъде.

Билети се продават на много места. Ние си взехме от самия Placa de Catalunya. Но опашката за качване се оказа огромна.

bcn_d2_73

За това се върнахме една спирка назад по маршрута и хванахме синята линия от там. Оказа се доста добър ход, там просто нямаше никаква опашка. А после на самия Placa de Catalunya повечето хора слязоха и ние – вече вътре – се сложихме на гъзарските места най-отпред на горния етаж.

Началото на синия маршрут до известна степен повтаря нашата разходка из пътя на модернизма от предния ден. За това и не слязохме на първите няколко спирки.

Следващата спирка е, без съмнение, най-известната (недостроена) сграда в Барселона: Temple Expiatori de la Sagrada Familia. Това е огромно творение на Антонио Гауди, започнато през далечната 1882. Подобно на средновековните катедрали, тази също се строи в продължение на векове. Всъщност, според оптимистичните оценки, очаква се да бъде завършена след около десетина години (да, около 2020-2030 г.)

bcn_d2_02

Както казах, това е най-известното място в града. Тълпите са огромни. Някой може да го приеме за срамота, но решихме поне за сега да го пропуснем. Щяхме да загубим няколко часа само тук, а има толкова много други места, които си струват… Наснимах величествения монумент от автобуса

bcn_d2_03

Автобуса съвсем услужливо прави кръгче и минава и от другата страна

bcn_d2_10

И продължихме напред. Вярвате или не, пропуснахме и следващата спирка – парка Гюел. Но не заради тълпи, а защото планирах да му отделим много време, може би в неделя. Ако е необходимо – и цял ден.

И така, продължихме с автобуса до Parc de la Tamarita. Тук вече слязохме да се разходим из паркчето. Доста спокойно място, далеч от оживения център на града

bcn_d2_11

За съжаление парка е доста малък. Обиколихме го харно и излязохме да си чакаме автобуса. Тогава ни се усмихна късмета на пътешественика: видяхме някакъв стар трамвай да потегля от една спирка в другия край на кръстовището.

bcn_d2_35

Отидохме там и разбрахме, че това трамвайче е запазено в оригиналния си вид от 1901. Качва се нагоре по баира, където се открива невероятна гледка към целия град. Минава на всеки 30 минути, билетчето е 4 евро. Да, ама само 20 метра по-нагоре, по същия маршрут потегля автобус 196, който е по-редовен, по бърз и с климатик. Цената е наполовина – 2 евро, и по-важно, няма опашка за качване. Натоварихме се на него.

Гледката от най-горната спирка наистина си заслужава. Но там изненадите едва започват. Седнахме да похапнем в едно ресторантче, надвиснало над скалния скат, с чудесна панорамна гледка към града.

bcn_d2_15

Прилапахме по някой сандвич с една чудесна салата (в общи линии айсберг и рукола, но с благи добавки като орехи, стафиди, мед и разни други неща).

bcn_d2_14

След това забелязахме между клоните на дърветата да минава ОТКРИТИЕТО – въжено влакче, водещо някъде още по-нагоре. Хич не сме го мислили, изринахме още по седем евро и нещо на човек и се качихме.

bcn_d2_16

Влакчето води до върха на хълма Tibidabo. И наистина си струва. Горе гледката е прекрасна. Освен това има голям увеселителен парк, обзорна площадка и – изненада – огромен храм: Temple Expiatori del Sagrat Cor

bcn_d2_20

Нафотах всичко възможно, после влязохме в катедралата. Не за друго, а за да се издигнем още по- високо. Стигнахме до където може по стълбите. После – изненада. За да се качите до високата тераса, ползвайте асансьора. Две евро на калпак. Взе да ми писва да ни стрижат, но ги дадохме.

bcn_d2_27

След това до най-висока точка се стига по още стълби – първо каменни външни, после метални вътрешни. И така се стига на една тераса която е толкова тясна, че двама души трудно се разминават. Но от там наистина цяла Барселона е в краката ти.

bcn_d2_75

Надолу забелязах това велико изобретение – електрически църковни свещи.

bcn_d2_26

Пускаш си паричката – и една свещичка светва за хикс минути. Евала момчета, забихте габровците в земята. Това ако не е подигравка… Но тук така са свикнали.

следва продължение…

 Posted by at 8:34

До Барселона и нататък: Снимки от ден 1

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Снимки от ден 1
Сеп. 192013
 

следва продължение…

 Posted by at 8:18

До Барселона и нататък: По пътя на модернизма

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: По пътя на модернизма
Сеп. 182013
 

Винаги когато пристигна има едно отпускане. Вече сме в хотела, времето е наше. Не гоним самолет, не търсим автобус. Това отпускане може понякога се превръща в дрямка, дори в сън (след по-дълъг път). Но този път нямахме търпение да излезем. А и беше рано за разпускане. Сутринта убедено беше отминала, но деня е пред нас.

Първата ни цел беше да си намерим нещо за хапване. То не че няма на всеки ъгъл, де. Но преди това тръгнахме към нашия репер – Placa de Catalunya. Оказа се, че наистина е ужасно близко до хотела – пет минути макс. Имаше много народ, дори и в четвъртък. Отбелязахме си от къде потегля Barcelona Bus Turistic (за следващия ден) и се забихме из малките улички в неизвестна посока. Когато прецених, че сме се отдалечили от най-туристическите (демек най-скъпи) места, седнахме на едно малко кръчме. Предлагаха Menu del Dia – обедно меню за 12.50 eur. Тя веднага подхвана правилната посока и поръча нещо с някаква риба, която не бяхме чували. Аз се направих на традиционалист и си поръчах свинско. После съжалих. Не че свинското беше лошо – напротив. Но рибата беше много по-добра.

bcn_d1_02

След похапването тръгнахме „по стъпките на модернизма“.

bcn_d1_31
Тротоарни плочки

Това „модернизма“ не е нещо чак толкова модерно. Т.е. било е модерно преди 100-150 години. Малко като нашите възрожденски къщи – нищо възраждащо се няма в тях, ако се замислиш за буквалния смисъл на думата. Само дето тук по това време цивилизацията е била на едно доста по-високо ниво. Но това е друга бира.

За загрявка разгледахме фасадата на Casa Calvet.

bcn_d1_06

Проектирана от Гауди. Интересни балкони от ковано желязо и – далеч от основните тълпи. Пък и беше близо до мястото, на което хапнахме.

После се върнахме към по-туристическата част за да се насладим на поредица от интересни сгради. Това е Casa Pascual-I-Pons на Енрик Сание Вилявекия

bcn_d1_09

bcn_d1_10

Casa Leo Morera
bcn_d1_14

Casa Amalier
bcn_d1_26

Casa Batlló. Тук се влиза и казват, че интериора е приказен. Проектиран е от Гауди, разбира се. Цената от двайсетина евро на човек ми се видя соленичка:

bcn_d1_22

И така стигнахме до нашата цел – Casa Mila, по-известна като La Pedrera (май означава „каменната кариера“). Тук Гауди се е развихрил.

bcn_d1_52

Строена е между 1906 и 1912. Тук вече не се поскъпихме и си платихме билетчетата (около 16 евро на човек). Ето снимка от вътре:

bcn_d1_34

Снимка от покрива. Някой беше казал, че Джордж Лукас е черпил вдъхновение за някой елементи от Star Wars от комините. А покрива е толкова крив, постоянно се качва нагоре-надолу.

bcn_d1_35

bcn_d1_40

От покрива се слиза на т.нар. Attic. Това си е чиста проба изкуствена пещера според мен.

bcn_d1_45

Под него има достъпен голям апартамент, запазен във вида си от преди сто години

bcn_d1_47

bcn_d1_48

Гауди страстно се е опитвал да избегне правите линии където е възможно – стени, врати, прозорци, стъкла…

След като обиколихме Педрерата, се прибрахме към хотела по заобиколен маршрут, вдъхвайки с пълни гърди от вечерна Барселона. В хотела се освежихме и излязохме за вечеря.

За вечеря похапнахме някакъв традиционен каталунски хляб – Coca, салатка с типична местна заливка – Xato – и прекрасна паея с какво ли не – миди, скариди, нещо ракообразно, калмари, някаква странна риба и разни други неидентифицируеми неща.

(следва продължение…)

 Posted by at 8:18