До Барселона и нататък: Пролог

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Пролог
сеп. 172013
 

Да си имам биологичния будилник

Всъщност – имам си го. Навих си телефона за пет без десет, а се събудих петнадесетина минути по-рано. Голям мерак за това пътуване, ей….

В таксито установихме, че небето е чисто – звездите и луната се виждаха чудесно. Което ме зарадва доста, предвид гръмотевичната буря от снощи. Хич не ми се излиташе в буря.

Останах втрещен колко население има на терминала. Четвъртък е, за бога – шест часа сутринта! За щастие на чекина на Луфтханза нямаше опашки. Абе като цяло минахме бързичко през всички проверки и бяхме на гейта един час преди излитане.

(Много по-добре от миналия петък, когато във Виена си изтървах CAT-а за две минути и трябваше да вися още половин час на гарата до следващия. В резултат пристигнах в мазата на летището точно 30 минути преди часа за излитане. Няма такова търчане!)

Самолета се оказа много приятен – доста новичък Еърбъс 320. Лъскав, чистичък, чудесен. Потегли от ръкава навреме. Тръгна да обикаля към далечния край на пистата – явно не му се излиташе на изток точно при изгрев. В такива моменти човек се чуди в самолет ли е, или в автобус. Когато най-накрая стигна до пистата, спря и зачака. По едно време капитана каза нещо по домофона – имало еди-какво-си на пистата, чакаме да го махнат. Така и не разбрах какво. Това им е комай единствения кусур на Луфтханза – говорят ти само на немски и после обобщават на кратичко на псевдо-английски.

Пет-десет минути по-късно чобаните успяха да изгонят стадото от пистата и пилота подпали сандаля. Не знам дали съм свикнал на бъгливите австрийски Фокери, но ме изкефи колко мощно набра още от спряло положение. Имам чувството, че отлепи от земята за петстотин метра.

* * *

Гледката при излитането беше магическа! Ниски мъгли в долините, а от тях стърчи прекрасния врачански балкан. Слънцето – тъкмо изгряло – осветява мъглите по някакъв мистичен начин. И докато самолета плавно набираше височина, аз горко съжалих, че нямам смартфон със смислена камера. Трябва да измисля нещо по въпроса.

Двадесетина минути след излитане започнаха да раздават закуската. Обаче – изненада! Вместо световно известните сандвичи на Луфтханза, размятаха някакви си кофички с кисело мляко йогурт – с боровинки, с малини, с ягоди… И толкова! Бля! На мен да ми дават кисело мляко за закуска!

Естествено, харизах го на Нея. Какво да му ям – само да ми раздразни апетита. Когато мина втората количка – с напитките – съвсем учтиво и с усмивка казах:
– Хмъ! К’ви са тия млекца? Очаквах прекрасните сандвичи на Луфтханза.
– Да – отговори стюардесата – и аз много обичам сандвичите. Какво сервираме зависи от часа. Рано сутрин даваме мляко.
(Стюардесите на Луфтханза имат много по-добър английски от пилотите)
После помисли малко и каза
– Имаме сандвичи от полета вчера. Искате ли да ви донеса?
– Да, моля ви – казах с възможно най-подкупващата си усмивка.
И дамата ми донесе – два. Meatloaf и Chicken with mozzarella. Чудесни – мекички, вкусни… Нищо че са вчерашни, те са запечатани. Всмуках ги за нула време.

Когато минаваха да съберат отпадъка, благодарих от все сърце.

* * *

През летище Мюнхен минавам поне за пети път. Виждал съм го и през нощта, когато е затворено и свети само един коридор за кацналия по спешност полет Франкфурт – София. Виждал съм го и на път от Сан Франциско, и от/за Берлин. Терминалите са хубави, но големи – а ние имахме относително малко време. Един час за да стигнем от H38 до G43. Не че е проблем, стига плета да кацне навреме – както и стана.

Оказа се, че не само третостепенните дестинации като София ги возят с автобус до самолета. Сега, на път за Барселона, пак ни качиха на Икарус-а и газ по „магистралата“.

Самолета се оказа по-старичък, но по-голям от предния: А321-200. Половината беше празен. Лошото на този самолет е, че доста бръмчи – особено на излитане, като даде пълна газ. Иначе имаше и доста свободни пространства. Аварийните изходи не са над крилата, а приблизително на 1/3 и 2/3 от дължината на самолета. Отвътре, пред тези врати е празно – няма седалки. Вероятно Wizz биха сложили, но от Луфтханза са преценили, че няма смисъл – по-добре да сложат там първа класа (предполагам). Като резултат има доста място за разтъпкване.

За полета няма кой-знае какво да кажа, освен че продължи един час по-малко, от колкото го бях смятал. Така де, Испания е горе-долу южно от Великобритания. От къде да знам, че е в една часова зона с Македония? Звучи нелогично. За това наум си бях сложил Лондонско време. Оказа се, че не е така – само на един час са от нас.

* * *

Летище Барселона е супер лесно за ориентиране. Взехме си багажа (йеее, не са го изгубили при краткото прекачване). След това ни опътиха към паркинга едно ниво под залата с багажа. Единственото, за което трябва да се внимава, е да подминете първия ескалатор на който пише „Warning! Taxi only!“ и да хванете следващия – за автобуса. Автобус А1 тръгва на всеки 5 минути. На нас ни беше супер удобен, защото спира на Placa Universitat, което е буквално на 2 минути от нашия хотел. Автобуса е предвиден за хора с големи куфари – има багажни рафтове в средата. Цената е шест и нещо в едната посока, 10.20 евро двупосочно (важи за няколко дни, май девет). Доста бърз и удобен начин за достигане на самия център на града.

И така, пристигнахме в HLG Citi Park Hotel Pelayo за нула време. Тук ще кажа малко думи за хотела. Първо, наистина е на супер удобно място. В самия център, на няколко минути от най-централния площад – Placa de Catalunya и La Rambla. Лесно се достига до много интересни места и сгради.
Както пише в отзивите в нета, има си и кусури. Стаите са наистина малки – леглото и още около метър встрани. Закуската не е кой-знае какво. Бих казал, че е в долния край на „средна работа“ при закуските. Другите врени оплаквания са липсата на дръжка на прозореца (някои казват, че при поискване им дават от рецепцията) и постоянния шум от натоварената улица. Първото се компенсира с климатика – справя се, а за второто донякъде помага дограмата.
Иначе поддържат чистичко, всички са учтиви. Банята даже има вана, макар и малка. Абе щом е само за спане, става.

И така, пристигаме в хотела, разтоварване багажа и – о, ужас! Ужас, не ами УЖАС! Забравил съм си таблета в самолета! Спомням си как го оставих на гърба на предана седалка, когато тръгнахме да кацаме. Даже си помислих, че има шанс да го забравя там. И не помня да съм го вземал след това.

И го няма.

Веднага звъннах на Луфтханза. Казаха ми: „Днес не можем да ви помогнем. Базата с намерени вещи се обновява на 24 часа. Обадете се утре след 9:00“. WTF? Самолета сигурно още е там. И да не е, ако са го намерили – трябва да го свалят на място. И тогава пак същия загубен чичка (pun intended) трябва да го въведе в базата. Скръцнах със зъби и реших да изчакам до другия ден.

И така, настанихме се и излязохме за Първата Разходка

(следва продължение…)

 Posted by at 15:17