Слязохме от червения автобус на предпоследната спирка – Bari Gotic. Там имам една чудесна, внушителна катедрала – Catedral de la Santa Cruz y Santa Eulalia – която огледахме (и оснимахме) от всички страни.
За съжаление не ни пуснаха да влезем вътре. Не че нещо, ама си имат вечерен час – стане ли (около) 19:30, затварят кепенците. А, и дори изръчкаха всички да се изнесат от вътре.
Така за мен остана удоволствието да снимам фасадата. Ах, каква красота! Аз съм тревненец. Нашите възрожденски майстори са били известни в цяла България, че и отвъд. Ходили са цели бригади – дюлгери, резбари, зографи и т.н. Строили са параклиси и църкви къде ли не. Комплексно обслужване. Виждал съм прекрасни дърворезби, невероятни олтари, изкусно изписани икони. Но едно нещо не са можели да правят – камък. И точно това е бил специалитета на тукашните майстори. А какви майстори са били!
Колко детайли, колко неща са изваяли! Само на тази фасада има десетки, ако не и стотици човешки, ангелски, драконови, животински и какви ли не фигури – и всяка една е различна от другите
И всичките са като живи! Всяка една е изпипана – аха да ти проговори. Дори и малките фигурки на десетки метри височина, които никой не е може да види ясно без оптика – дори и те са изваяни до последния детайл
Не стига този пир за очите (и обектива), а на площада се настани и един цигулар. Професионална работа – изпипан и откъм присъствие, и музика. За няма и половин час събра тълпа от над сто души. Евала, шапка му свалям.
Когато се наслушахме, забихме из малките римски улички да си търсим нещо за похапване. Целта беше да де отдалечим от масово посещаваните места и да хапнем нещо на по-сносни цени. Отдалечавахме се, отдалечавахме се…
Докато накрая така се забихме, че нямаше грам кръчма в продължение на доста пресечки. Така че тръгнахме долу-горе обратно към Placa de Catalunya.
И така, лутайки се из кварталите, намерихме Мястото За Вечеря. Толкова много ми хареса, че после ядохме там всяка вечер. Намира се на Plaça Urquinaona, в полите на един голям, червено-кафяв небостъргач, който е бил върха на сладоледа преди няколко десетки години, когато са го построили. Самото местенце за похапване изглежда като китайски ресторант – с червените фенери отпред и т.н. Нарича се BWOK и наистина го държат китайци. Вътре има блок маса с каквото ти душа поиска – салатки, морски деликатеси – рапани, раци, миди, различни скариди, сепии, октоподи, октоподчета, калмари и какво ли не. После – свинско, пилешко, сладко-кисело, черни гъби, неща разни. Има и сурова витрина, може да ти ги изтекат на плоча или уок.
Витрините са поне 10-15 метра, двойни. Сипваш си каквото си поискаш колкото можеш да изядеш. Може да си сипваш повторно, абе на корем. Плаща се на човек – 11-13 евро (в зависимост от деня) плюс напитките. Я познайте бай ти Ганя дали въобще си игра да си слага тофу и чушки в чинията! Всяка вечер се наяждахме със средиземноморски вкусотии до пръсване.
(Всъщност не сме изнаглявали, вземахме разнообразни неща и само колкото можем да изядем. Но с очите си видях как един си напълни чинията само с рапани, с камара. Е, не можа да я изяде)
По късно огледахме региона по-подробно. Открихме няколко места за похапване с блок-маси, някои и значително по-евтини (8.85 на човек). Обаче нито едно от тях не може да стъпи на малкия пръст на BWOK по разнообразие на предлаганите неща.
Вечерта, на път към хотела, минах през още един магазин за електроника. Отново гледах и сравнявах на ум. Везните клонят към Самсуня – Galaxy Note 8. Но как да прежалиш толкова пари наведнъж?
следва продължение…