Станахме рано-рано – към 8 часа. Тоалет, закуска и т.н. После, без да имам големи надежди, звъннах за последно на Луфтханза да питам за таблета. Този път ми вдигна някаква какичка. Обясних за пореден път какво търся, отговорих на дежурните въпроси и после – „Моля почакайте да проверя в системата„. И ме остави на on hold. 2-3 дълги, протяжни минути, в очакване на окончателната присъда. При това – по седемдесе стотинки на минута, без ДДС.
Върна се каката на линията и не щеш ли – „Да, намерихме го!“ Направо ми идваше да избухна. Ако беше около мен, щях да я разцелувам, честно. Обясни ми, че ще ми го изпратят – за моя сметка, разбира се. Аз предложих нещо по-добро: да отида до летището да си го взема. Хич не ми се чака доставка, пък ако вземе куриера да го изгуби, ще се гръмна.
Изтърчах на Placa Universitat, където слязохме от автобуса преди два дни, и започнах да се оглеждам къде спира в обратна посока. Даже питах една лелка, която грам не знаеше английски (български не пробвах), но на жесто-Испански ми показа горе-долу къде трябва да спира. От къде да знам, че си няма идея женицата… След като си погубих поне двайсе минути обикаляйки всички възможни спирки и спирчици околовръст, реших да не се ебавам и отидох да го хвана от началната спирка – Placa de Catalinya. Щом се качих, разбрах, че на връщане просто не спира на Universitat – има си една спирка по-малко.
Но аз бях щастлив и доволен. След десетина минути се стоварих на Терминал 1 ухилен до уши. Отидох на първото Lufthansa нещо, което ми попадна пред очите – business class tickets. Там бяха ужасно учтиви и вместо да ме упътят към Lost&Found (за което попитах), направо повикаха да им го донесат.
И така, след десетина минути го видях в ръцете на лелката на гишето. Попита ме
– Можете ли да докажете, че вие сте собственик на устройството?
– Просто го отворете – отвърнах с усмивка. Тапета на lock screen показва мен с раница на гърба. Мадамата го видя, усмихна се и каза
– Да, очевидно е ваш.
И толкова. Няма такси, документи – нищо. Така си спестих една стабилна сума за покупката на нов таблет. Че без него няма как да пиша…
следва продължение…