Днес си бяхме планирали разходка по „червената линия“ на Bus Turistic. От хотела се занесохме на спирка Barri Gotic – последната преди Placa de Catalunya. Изпитаната тактика отново проработи, макар да минаваше 12 часа, в събота. Успяхме да се настаним на добри места в предната част на горния етаж.
На самата Placa de Catalunya имаше редовната огромна опашка. Следващите две спирки ги подминахме, защото ги бяхме разгледали още в четвъртък – Casa Batlio и La Pedrera. След това е спирката за прекрачване на синята линия, последвана от централната жп гара – Estacio de Sants. Не че сме видяли всичко на тези места, но човек трябва да си подбира битките.
Слязохме на Hostafrancs Market на Carrer de la Creu Coberta.
Там има много интересен закрит пазар за хранителни стоки. Ах, какво разнообразие от морски дарове и риби… Повече от половината неща не ги знам какви са!
Въпреки че не съм нито кулинар, нито фанатично запален фен на морската храна, пак получих душевен оргазъм от обиколката на това пазарче (по-късно същия ден разбрах, че това е било само за загрявка).
Обиколихме и околните магазинчета. Цените са малко по-добри, в сравнение с тези по центъра. А и пазарлъка върви. Без много разправии свалят 20-30%. Не знам ако си майстор до колко може да стигнеш. Накупихме малко подаръци и седнахме да хапнем. Обяда също беше евтин – за двамата платихме 10 евро с напитките. А паеята с морски дарове си имаше от всичко, макар и не по много – и гигантска скарида, и миди, калмари, някакво ракообразно, разни други неща… После пак се качихме на автобуса и поехме нататък по маршрута.
Подминахме Placa d’Espanya и слязохме на Caixa Forum. От тук тръгнахме да се качваме по величествените стълби към Museu Nacional d’Art de Catalunya (MNAC).
Не че и автобуса не кара до там, но качването по стълбите е наистина красиво – фонтани, шадравани, статуи, красиво оформени дървета и храсти и други благинки за окото.
А самото качване, дори и сред августовската жега, не е проблем. Всъщност има ескалатори.
В горния край са малко трудно откриваеми (по-встрани са), но са си там. А гледката обратно към града става все по-красива със всяко стъпало. Абе направено си е за разходка. А който иска, нека обикаля с автобуса.
Горе се насладихме на величествената сграда, както и на гледката обратно – чак до Tibidabo. В музея не сме влизали – наречете ме скъперник, наречете ме профан, но таксата е по-висока от моята нужда от изкуство. Хора разни. Ние се насладихме на сградата и продължихме да мааме крачоли по набелязания маршрут.
следва продължение…