Изобщо не сме се чудили. От MNAC поехме отново пеша по хълма, финтирайки още две спирки на автобуса. Ако не се бяхме извозили предния ден, вероятно нямаше да постъпим така; но на мен ходенето из природа и парк ме е по-приятно, ако и да съм си платил за автобуса. Него го ползваме само за големите разстояния.
Стоейки срещу MNAC пътеката тръгва от лявата страна. Добър ориентир е Етнографския музей. А целта ни – лифта Teleferic de Montjuïc. Всъщност никак не успяхме да се объркаме. Със съжаление прескочихме един красив парк – Jardins de Laribal. След още 5-10 минути подминахме и Fundacio Juan Miro. Още саме 2-3 минути и стигнахме до основата на лифта.
Тук спокойно мога да кажа, че се минахме. Таксата за лифта е 7.30 в едната посока, 10.30 в двете (има отстъпка за деца). Изобщо не можах да предположа, че някой ще вземе да направи такова сложно лифтово съоръжение (дори с междинна станция) за толкова кратко разстояние. Съвсем достижимо е пеша. Айде, дори и да сложим жегата, малко умора и т.н., поне слизането е супер лесно – и изглежда приятно, поне от кабинката. Има паркче, детски площадки, пързалка и други приятни неща.
Но аз не го знаех и грухнах пари за два двупосочни билета. Здраве да е. На входа на долната станция, без много да те питат, те снимат за спомен. Снимката я дават разпечатана на горната станция, срещу скромните осем евро. Естествено, че не я взех. Имам си фото, мога да си направя колкото искам снимки.
На върха на Montjuïc има старо отбранително съоръжение с прекрасна гледка във всички – всички! – посоки. От морето до Tibidabo и от третия край до четвъртия (тъй де, не знам какво има там). А самото съоръжение си е една крепост. С ров (вътре вместо крокодили са насадили цветя, представете си), мост, врата, вътрешна крепост и т.н. И – изненада! Няма такса за вход! Нещо наистина рядко срещано в Барселона.
Вътре са достъпни всички нива. Гледките наистина са чудесни
Имайте предвид, че мястото има уникална комбинация от високо местоположение и близост до морето. Това го прави доста ветровито. Ако времето не е жежко, една връхна дрешка е добра идея, пък ако ще да си остане в чантата. По-добре да я има и да не ти потрябва
А, има и оръдия (да кажем – стационарни гаубици).
Там загубихме доста време, наслаждавайки се на гледките наоколо. После слязохме до спирката на автобуса с лифта – зер пари сме давали, няма да го оставим да изгори, я!
И така, нататък по маршрута е Miramar. Там са градини със суб-тропични растения, които изглеждаха доста изсъхнали. До колкото разбрах, от там потегля и лифта, който минава над пристанището. Тя твърдо отказа да се качи на „това нещо“. Честно казано, наистина не вдъхва доверие (погледнат от далече). Аз бих се качил, но, както казах – човек трябва да си избира битките.
Следващата спирка е World Trade Center. Поне отвън не изглежда интересен. Skipping…
След това автобуса забива из старото пристанище. Там има доста интересни сгради, като старата корабостроителница. Но най-величествен изглежда паметника на Колумб. Висок къде 60 метра. Постамента, де. Всъщност и самия Колумб отгоре е доста голям – показалеца му е около половин метър. И не, НЕ сочи към Америка. Просто сочи към морето.
Следващата спирка е Port Vell – „старото пристанище“. Тук приключихме с возенето за деня. Има нещо като Мол, където ядохме тортички и пихме разни неща. Иначе нещата в магазините са долу-горе като в Mall of Serdica, например. Но нашата цел беше шопинга, а разходка моста до брега. Излиза обратно на паметника на Колумб. И, както установихме от личен опит, от време на време го затварят и отместват един сегмент от него, за да мине някоe корабче.
Доста пренаселен мост, поне в събота следобед. Да не кажа, че трудно се минава. А и тъкмо се разполагаха едни африкански тъмни субекти, които имат навика да слагат по един чаршаф насред земята и да продават от там „оригинални“ чанти Прада, очила Армани и прочее благинки. Не им е много чиста работата – чаршафите са вързани с едни връвчици за четирите ъгъла и готови за сгъване за по-малко от секунда. По-нервните дори държат връвчиците в ръка, готови да хукнат. Виждал съм ги и да бягат, нарамили чаршафите като бохчи.
Пропуснахме уникалните търговски предложения, както и един много добър имитатор на Майкъл Джексън и поехме по известната La Rambla. Това е нещо като основната търговска улица. Богориди ряпа да яде. То не че може да се сравнява Бургас с Барселона, де.
В началото има няколко „живи статуи“.
После почват сергии и сергийчици – предимно сувенири и сандвичи. Има музей на восъчните фогури, а малко по-нагоре е Museu de l’Erotica. А точно срещу него – Mercat de la Boqueria.
Това е най-възбуждащият закрит пазар, който съм виждал. Ще оставя снимките да говорят:
Това е раздела за мръвки
Това е раздела за риба и морски дарове
Много топ готвачи от града и региона идват на този пазар за да си изберат лично покупките. Явно има защо.
Но аз нито имам условия, нито умения да сготвя тези неща. Вече ставаше към осем и нещо, а бяхме и поизморени. Отидохме до любимият „китайски“ на Placa Urquinaona. Пак се набумтях като прасе и се прибрахме да спим. Е, първо да си напиша домашното, де.
следва продължение…