До Барселона и нататък: Е, няма такова прасе!

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: Е, няма такова прасе!
окт. 072013
 

– На къде? – попита шофьора на таксито. Бяхме го спрели току пред хотела, в който прекарахме последните 4 нощи
– Терминалите на круизните кораби – казах аз. Най после, дойде време!

За първи път в живота си ще плавам с круизен кораб. Всъщност до сега май съм се возил веднъж на „комета“, преди много години – по времето на соца. А, и няколко пъти на водно колело.

Нека започнем с въпроса как да стигнем до кораба, защото това ми беше една от големите чуденки. Пристанище Барселона не е никак малко. Дори и да махнем товарната част (която е далеч по-голямата), остават 3-4 километра с 8 терминала. Най-новите са кръстени съвсем прозаично: A, B, C и D. Само те са към километър и половина – два. Круизните кораби обикновено спират на тях – ако са не повече от 4 за деня. След това са терминалите на World Trade Center – наречени Северен, Източен и Южен. Те се намират на още около километър от новите. Ако и те се заемат, има един терминал и на Port Veil – „старото пристанище“, но той е за по-малки кораби. Ако се наложи да акостира осми голям кораб, го слагат на товарните.

Честно, никъде из нета не открих информация къде точно да де доставя. Това не е като летище – тук всеки кораб си е на отделен терминал. Единствената подсказка беше, като си викам такси, да уточня че искам да ме закара на „терминала за круизни кораби“, а не просто „на терминала“ – защото някои са ги закарали на терминала нa летището. Но „пристанищния терминал“, както уточних, е едно много широко понятие.

И така, извиках такси, казах му да ни откара на „терминала за круизни кораби“. Разчитах, че като наближим, ще видя кораба и ще мога да уточня кой точно терминал.

* * *

А как да не видя кораба! MSC Splendida е безумно по размерите си чудовище! Като наближихме, ченето ми просто увисна. Бях се подготвил да стъпя на плаващ хотел. Глупости – това е плаващ курорт! Дори верния Nikkor 10-24, който не се озори да хване всякакви катедрали в кадър, се предаде пред кораба. Та това нещо е дълго 333.30 метра – по-голямо е от НДК! Нямаше как да си го представя. Има 18 етажа! Вози 4500 души – и това са само пасажерите. Отделно към 1300 души екипаж.

НЯМА ТАКОВА ПРАСЕ!

bcn_d5_17

Сега малко полезна информация за бъдещи круизери. Още на паркинга ни посрещнаха едни тъмни субекти с ръчни колички. Казахме си за коя каюта сме и ни отмъкнаха багажа.

Следва влизане в терминала. На входа искат билет. Аз не знам как изглежда билет за кораб, но имах някакви разпечатани неща – изпратени от Contitrans-M (фирмата, през която си платихме круиза). Проверяващия мерна един от листите, отмъкна го и ни пусна да влезем. Не знам как става трика ако нямаш разпечатките, но със сигурност ще те упътят.

После вътре следва проверка на ръчния багаж, подобна на тази по летищата – скенер и т.н. След това отиваш на едно от десетките гишета, на които издават бордни карти. Там ти вземат данните от личната карта, снимат те с една проста уеб камера, взимат ти 250 евро депозит от кредитната карта и издават на всеки един Бордна Карта. Тази карта е много важна – с нея се отваря вратата на каютата, с нея се плаща (на борда на важат пари или кредитни карти), тя служи като документ за самоличност пред екипажа, като и за слизане и качване на кораба. С други думи – това е единственото, което трябва да носиш със себе си на кораба. И трябва да е винаги с теб.

Следва истинското изпитание – група хиени, които стоят на гюме и само чакат да минеш край тях, за да ти изкрънкат още няколко десетки (или стотици) евра. Поръчайте си комплект от 6 бутилки вино за борда – 130 до 160 евро. Ама посетете нашият спа клуб – само сто евро за масаж. Ето тук да ви направим една снимчица – после ти я дават за 20 евро. Ако вземеш две, третата е безплатно.

Подминах хиените без капка жал. И без това всичките тези оферти ги има и на борда. Следват стълби, ръкав – и влязохме вътре.

Лесно е да забравиш, че си в кораб. Едни дълги коридори, едни широки пространства. Прекрасни стълби, големи асансьори. Магазини, барове, барове, барове, ресторанти, фитнес, спа, дискотеки, кино, театър, басейни, джакузита…

bcn_d5_20

Лекичко се объркахме докато стигнем стаята. За удобство на пасажерите, четните номера са по десния коридор (и от двете му страни), а нечетните – по левия.

Стаята се оказа значително по-голяма от стайчето в хотела.

bcn_d6_02

Това е стандартна каюта с балкон. По принцип за круизните кораби цените се делят на
– вътрешна каюта (най-евтини)
– каюта с прозорец (неотваряем) – тия са на най-долните палуби
– каюта с балкон – на Splendida повечето са от този тип
– апартаменти, супер апартаменти, кралски, фараонски и не знам още какви, на мега безумни цени – пъти по-скъпи от другите.

Нашата кабина се падна 10062 – демек на десета палуба (етаж), долу-горе в началото.

Багажа ни пристигна пред вратата десетина минути след нас. Може и да сме били късметлии, защото се доставихме на порта цели 4 часа преди отплаване. Препоръката е да пристигнеш 3 часа преди отплаването. Вероятно тогава има повечко опашки и хора за настаняване.

В 17:00 часа в театъра имаше обучение за мерките за безопасност. После се върнахме в каютата. След като и се нарадвахме, започнах да се оглеждам за нещо за похапване. Като цяло всичко на кораба е направено така, че ако не внимаваш, да оставиш още и още пари. Но безплатно хапване на блок маси има почти денонощно. На нашия кораб открих бара Бора Бора (на 14-та палуба, в задния край, преди Паго Паго). Там имаше сандвичи, пицички и салатки. По едно време отвориха и плодов бар. После донесоха и сладки и тортички. Хапва се на корем. Има и безплатни машини за кафе и вода.

В 18:00, точно по разписание, кораба потегли.

bcn_d5_21

Ние бяхме в Бора Бора. Там определено се усещаха вибрации. Даже около час по-късно започна леко да ми прималява. Хмъ, дали няма да съм сред нещастниците, които ги мори морската болест?

Слязохме си обратно към нашата каюта. Там не се усеща нищо. Само стоиш на терасата и се наслаждаваш на водата, която се плиска покрай борда. Отмалата ми мина веднага. Може би е било само в началото, докато свикна – не знам.

Помръхтяхме малко докато дойде време за „официалната“ програма.

следва продължение…

 Posted by at 8:07