Събудихме се малко след 7 часа. Не че съм се наспал. Но и не мога да заспя. Явно днес няма да обикаляме много, защото ще се скапя бързо-бързо. Днес денят е посветен на Валенсия.
Успях да фотна изгрева през балкона на каютата, което ме изненада. Или земята се е обърнала, или кораба, защото снощи фотнах и залеза – от същата тази тераса. Явно захождаме към пристанището от юг, макар Барселона да е на севр.
В 8:00 проследих с интерес акостирането. Влизането на такова огромно чудовище на порта става БАВНО. Поне половин час докато спре окончателно. Долу ни чакаха поне 15 автобуса и трийсетина таксита, като непрекъснато прииждаха още и още.
Мисля, че едно от основните приходни пера на круизната компания са екскурзиите на брега. Само за Валенсия имаше около десетина варианта, включително три до Мадрид. Цената – от 60 до 143 евро, на човек – без храната и „шопинга“. А на бас че можем да си изкараме добре и без да похарчим 500+ лева. При това с наша си програма и, по-важно, с наше си темпо.
Закуска се предлага в 3-4 ресторанта. Богато отрупани блок маси с десетки неща, от различни хлябове и франзели, през салами и бекони, салати, мазила, йогурти, до плодове и десертчета. Кафе, вода и сокчета от машина – на корем. Ние отидохме в Бора Бора като най-познато. Явно не само на нас – тълпата беше бая голяма. Но понеже от всичко има на много места, нямаше чак опашки. Утре може би ще опитаме някое от другите места.
Закусихме обилно и се заприготвяхме за втория град от нашето пътешествие.
* * *
От кораба има безплатен транспорт до изхода на пристанището. Това си е добра идея, защото е поне два километра. Транспорта са жълтите автобуси – кафявите са за разните екскурзии.
Плана ми беше от там да хванем такси до City of Art and Science. Обаче като видяхме че е само 2-3 километра (според Triposo), решихме да отидем пеша. Голяма грешка.
Не че не стигнахме, ама отиде повече от половин час. А в жегата доста каталясахме. Освен това се минава през не-най-добрите квартали. Абе на места направо си смърдеше, а и беше голяма мръсотия. Как да е, стигнахме до целта, като преди това се отбихме в един мол да си отдъхнем.
Града на изкуствата и науката е доста интересен на картинка.
Обаче си е голяма площ.
А в този ден слънцето напичаше доста яко – повече от предишните. Всичко това се ядва, но… Тя се разболя. Втресе я изведнъж.
Решихме да се прибираме на кораба. Валенсия няма да избяга. Ще дойдем друг път…
На кораба Тя изпи някакви илачи, напари си краката по стар български обичай и легна да дреме, завита с много одеала, за да се изпоти. Аз отидох да похапна в един друг ресторант – Vila Verde. Намира се в самия край на шеста палуба. Води се панорамен, защото има широка гледка назад.
Обяда беше организиран долу-горе като вечерята, с изключение на това, че нямаш резервирана маса. Все пак повечето хора са на брега и няма такива тълпи. За това може да отидеш в който си поискаш от ресторантите, предлагащи обяд. А кои са те в съответния ден, пише в корабния вестник.
Менюто е подобно на вечерното, може би малко по-кратко. И също като на вечеря, безплатни са само ястията, но не и водата и напитките. И понеже пасажерите на обяд са доста малко, сервитьорите са много – обслужват те на секундата. Между другото, почти всички сервитьори и повечето от обслужващия персонал са азиатци – Индия, Индонезия и т.н. И английския не им е сила.
Като стана дума за езици, на борда всичко е написано и се съобщава на италиянски, испански, английски, френски и немски. В пасажерите има доста пъстра от към държави картина. Сякаш най-много се чува италиянски и испански, но има какво ли не. На борда има и руснаци, но съвсем не са преобладаваща група като в Барселона. Явно не им е традиция още. От друга страна, за средиземноморски круиз има учудващо количество японци и/или китайци. В смисъл – не им е толкова близко, а не са малко.
Като стана дума за близост – на испанци, италианци и французи такова летуване вероятно им идва доста евтино. Аз платих седемстотин и нещо евро за каюта с балкон (без пристанищните такси). Като се замисля, има хотели в Албена, които вземат повече за една седмица All inclusive. A обслужването там далеч не е от тази класа. Тук постоянно чистят и лъскат. Даже стаята ни я чистят и подреждат два пъти дневно (по време на закуската и вечерята). Да не говорим за храната, избора, забавленията и т.н. За съжаление при нас има друго перо, което оскъпява приключението – полета. От друга страна същите и много други круизи минават и през Рим, който е много по-достъпен откъм транспорт. Круизи има и през Гърция.
След обяда подремнах и аз около час. Понаваксах след будуването снощи. После се отдадох на мръхтене край леглото на Боби, докато не дойде време за отплаване.
Още една снимка на каютата:
Потеглихме отново на минутата – 18:45, както беше написано във вестника. Аз наблюдавах от терасата на 14-та палуба и направо се сащисах колко повратливо е това огромно прасе. За няма и 15 минути успя да се отдалечи странично от кея, да се завърти на около 120 градуса на ляво, и пет минути по-късно вече бяхме извън пристанището. Този път отплавахме почти директно на изток. Може би ще има красив залез след нас. Само дано Тя се оправи…
* * *
Тази вечер капитана настъпи газта. Движхме се значително по-бързо от снощи. Пък и излезе малко по-силен вятър. Кораба се поклаща. Определено не е неприятно, но се усеща.
Вечерята беше в същата компания. Поразчупваме се, става весело. Само дето на съседната маса сложиха едни испаноезични семейства с две бебета, които не престанаха да реват. Явно им се спи, обаче родителите държат да си изкарат хубаво. Кой ненормалник ще се запише втора смяна – от 21:45 – с бебе?
След вечеря се разходихме до Bora Bora да нагледам какви сладки има на свободния пазар. Нямаше никакви – само разни сандвичи. То и без това беше към полунощ. Но забелязах, че на 14-та палуба вълнението се усеща много по-силно, от колкото на 6-та. Не че е неприятно, просто си се усеща.
Между другото, за човек като мен, който е виждал кораб отвътре само във филми с Джони Деп, се оказа много лесно да забравя, че сме по вода. Splendida има всякакви възможни системи за стабилизация. Освен това няма въжета, платна, бурета с барут и бъчви с ром. Има съвсем нормални коридори, барове и ресторанти. За сега не сме виждали бурно море (то такъв е и плана, де), но само с движението си правим вълна която се разлива на десетки метри встрани. Въпреки това кораба едва се поклаща. Всъщност Боби дори не го усеща.
Спах като къпан.
следва продължение…