До Барселона и нататък: По море

 Общи  Коментарите са изключени за До Барселона и нататък: По море
окт. 142013
 

Днес кораба не спира никъде. Цял ден ще бъдем в открито море.

Сутринта се излежавахме до късно. С което пропуснахме закуските в La Regia (6:00-9:00) и във Vila Verde (7:00-9:30). За щастие Bora Bora е отворен почти денонощно. Затварят го само от 2:00 до 6:00.

По време на закуската Тя пак почувства болки и се прибрахме бързо бързо към каютата. Полегна, но болките не престанаха. Тогава решихме да посетим „медицинския център“ на кораба.

Медицинският център е забутан на четвърта палуба. Посрещна ни усмихнат доктор, поседнал на едно диванче. Обясних му какъв е проблема и той даде съвет. Няколко пъти каза, че ни съветва съвсем по приятелски. „Виж, даже не ставам от дивана. Просто си говорим“. Иначе трябва да ни вземе 60 евро. Не че ми е за шейсетте евро – даже си направихме такава застраховка преди да отлетим – но решихме да последваме простите му съвети. Ако не помогне, поръча да слезем за обстоен преглед в 16:00 часа, когато в кабинета ще има и хирург.

Минахме през „аптеката“ на шестия етаж. Всъщност аптека е силно казано – по скоро рафт с различни видове лекарства, сбутан в едниния край в магазина за алкохол и цигари. Искрено се надявам да помогне.

После – хайде пак в каютата. Тя на леглото, аз на терасата.

* * *

Има нещо адски успокояващо в гледката от терасата. Без значение дали си чета книжка, записвам си спомените, цъкам на Plants vs Zombies 2 или просто си мръхтя. Безкрайното море във всички посоки; вълните десет етажа под нас; непрестанното, уверено движение на кораба напред, без да трепне… Всичко това ми действа адски добре. Много се радвам, че прежалих няколко евро отгоре за каюта с балкон. На този балкон мога да изкарам месеци.

bcn_d7_01

Повечето хора се блъскат по горните палуби, покрай басейните, джакузитата и другите атракции. На мен ми е добре тук. Това е почивка. Топлият, леко влажен полъх на вятъра – а не вкиснатият бирен дъх на непознат чичка. Шума на вълните, а не врявата на стотици хора. Безбрежното, в най-буквален смисъл, море около нас – а не захабените стени на поредния созополски бар.

bcn_d7_02

И цялото време на света. Без задължения. Без разписания. Без имейли. Дори без покритие на GSM.

* * *

На похапнахме във Villa Verde. Едно от удоволствията на круиза е прекрасната храна (макар и в малки порции). Да, блок масите на Bora Bora са отрупани през цялото време. Особено по обедно и вечерно време, има разнообразие, което може да се конкурира с всеки All Inclusive. Но истински вкусната и разнообразна храна е в ресторантите. Там всеки ден опитвам неща, за които не съм и подозирал.

Само салатите им не струват – предимно рази зелении: рукола, айсберг, цикория и т.н. 🙂

* * *

След още малко мръхтене в каютата, отидохме да видим истинския доктор. Оказа се „наш човек“ – сърбин. Много усмихнат, приветлив, нищо общо с фелдшера от сутринта. 82 евро по-късно се върнахме в каютата – с диагноза, лекарства, и най-вече, успокоени. Тя легна да подремне, а аз излязох на разходка из кораба.

На 16-та палуба има много красив панорамен бар. Освен това има 4D кино (6 евро) и… F1 simulator (8 евро).

bcn_d7_04

Там разбрах три неща
– хич не им е леко на пилотите
– изобщо не ставам за пилот – вземаха ми по почти половин минута (!) на обиколка
– болида не е предвиден за чепици 46 номер.
Но ще опитам пак, може би на бос крак.

Вечерта Тя се чувстваше достатъчно добре и посетихме театъра. Представлението – Coney Island – беше приятно, разнообразно поднесено с мерак. Още преди да започнат имаше една група „официални бъзикчии“, които се разхождаха из публиката и подгряваха настроението. После самото представление предизвикваше бурни овации на всеки 2-3 минути. На края представиха анимационния екип, отново с много вкус. Абе не се бях смял така отдавна.

bcn_d7_10

След това се прибрахме във каютата и се спретнахме за официалната Гала Вечеря. За другите вечери дънки и една спортна ризка, че даже и по-спретната тениска, не са проблем. Но за гала вечерята всички пасажери се бяха стъкнали. Не чак с фракове и тем подобни, но вечерна рокля за жените и риза и сако за мъжете (не малко и с вратовръзки). Храната отново беше на ниво. Имаше и официална церемония по представяне на екипа от кухнята: изгасиха осветлението и сервитьорите започнаха да влизат един след друг носейки специалните десерти – фламбе.

bcn_d7_12

Ние прекарахме храната с бутилка хубаво червено вино. По препоръка на доктора – имало силен антисептичен ефект :-). В бутилката остана около една чаша, но с такова хубаво вино не си струва да се наливаш. Оставихме я на масата.

следва продължение…

 Posted by at 8:35