Днес кораба акостира в Civitaveccia. Това градче се води „пристанището на Рим“ – понеже Вечния град не е съвсем на морето. Въобще не ми се говори за организираните екскурзии – от 46 евро на човек (което включва просто транспорт до Рим), до обиколки за по 80-116 евро на човек. До колкото разбрах, до Рим се стига за около час с влакче, което пътува доста редовно – за който иска да го посети. Цената е около 16 евро двупосочно, и включва билет и за градския транспорт в Рим.
Но ние нямахме никакво намерение да ходим там. Град като Рим си иска доста време (както направихме с Барселона, например). За няколко часа не може да се разгледа. За това закусихме полечка, изчакахме организираните групи да се изнесат и към 10 часа излязохме да се поразтъпчем. Отново имаше осигурен автобус от кораба до изхода на пристанището, което си е кажи-речи до центъра на градчето.
Този град е бил почти напълно разрушен по време на втората световна война. Само тук-там има останали части от стари сгради, които са интегрирани в новите:
Пошматкахме се час-два. Единствената ни цел беше да намерим аптека, което не е трудно веднъж като намериш „главната“ улица. Освен това иска да открия някъде wifi, за да си стоваря спомените, описани в таблета, в облака. Че ако пак си загубя таблета, поне те да останат. За щастие намирането на wifi се оказа много лесно – има го по повечето площади, при това free.
Случайно минахме и през един пазар. И тук има много морски деликатеси, макар да не може да се сравнява с Барселона. Все пак тук си е едно малко градче. Дори хората не се притесняват да си простират гащите по улиците
След като на купихме необходимите илачи, се върнахме на кораба. Край басейна на 14-та палуба имаше много свободни шезлонги – повечето хора са на брега. Поглезихме се с по един сладолед от сладоледаджийницата в аква парка (3.20 евро). Между другото, изрично прочетох някъде, че бакшиши не се дават на кораба. За това пък към цените в ресторанти, барове и кафета се добавя 15 % „service tax“ – което си е кажи-речи едно ДДС, само дето цената е обявена без него.
Като дойде време за стабилно похапване, реших да се поглезим с посещение на Santa Fe Tex Mex ресторанта на седмия етаж. На отиване минахме през
Sports bar
L’Enoteca
Използвах случая да ги снимам празни. Ако се чудите колко бара има на кораба – аз преброих 17, като поне в четири-пет от тях има музика на живо вечер. Плюс пет ресторанта, амнайсе магазина, театър, 4d кино и разни други – винаги има какво да се прави. А, да, има и три басейна, хикс джакузита, водна пързалка…
Та така, отидохме да похапнем тексаско-мексиканска храна. Цените са прилични – 4 евро за предястия и салати, 8 евро за основните ястия. Но ни очакваше изненада. За разлика от другите ресторанти, където храната е много вкусна, но порциите са малки (не броя Bora Bora, защото там всеки товари колкото си иска), тук в „платения“ храната е и вкусна, и обилна.
Още със сядането ни оставиха една купа тортиля с три сосчета – за добре дошли.
Поръчахме си Nachos за Нея
И супа Azteca за мен
Btw, супата беше доста серт. То си пишеше в менюто, де – spicy.
За основно Тя си избра Fajitas
А аз, като отявлен месоядец – Bandera de carne.
Изобщо не бяхме подготвени за количества, които ни донесоха. Само в моето ястие имаше свинска пържола, телешка пържола, агнешко ребърце, наденица и гарнитура – запечени чушки и лук.
* * *
Следобед се отдадохме на така любимото ни мръхтене. Даже бях решил да отида да се по плацикат в някой от басейните, но ме домързя.
Вечерта нямаше и театър, така че отидохме направо на вечеря. И понеже дружинката ни взе да става задружна, след вечеря всичките отидохме да пием по някой друг коктейл/бира/вино в La Purla piano bar. Отиде до към 1:00 часа.
следва продължение…