Пътуването е хубаво нещо. Това да посещаваш невиждани градове, да се гмуркаш, па макар и за кратко, в чужди култури, е чудесно преживяване. Е, круизния кораб има някои един неизбежен проблем – трябва да отплава. Това силно ограничава свободата на действията ти не брега, защото имаш краен час. А с тези късни вечери и още по-късни барове, ранното ставане определено е проблемно, което още повече скъсява времето за обиколки по брега.
Слязохме от кораба към 9:30. Марсилия си има истински терминал, но е доста далеч от града. Освен организираните екскурзии, MSC бяха осигурили и shuttle bus от кораба до центъра на града срещу 16 евро на калпак. Относително изгодно, както установихме по-късно.
Първоначалният ми план беше да вземем такси до Notre Dame de la Grade.
Да огледаме града от високо и там да тръгнем да пешеходстваме. Не знам защо в последния момент се навих да започнем от Palais de Longchamp, но се оказа успешна идея.
Още първия ни сблъсък с френската цивилизация ме изнерви. Чувал съм, че са шовинисти, вирят си носовете и отказват да говорят на други езици. Но да дойдат таксиджии да посрещат круизен кораб и нито един от тях бъкел да не отбира от английски – това ме издразни. Толкова да не полагат никакво усилие… сякаш туристите са длъжни да се съобразяват с тях, а не обратното. И не като да искам да знаят чешки, примерно (или български). Все пак английския е де факто международен, всяка туристическа дестинация обслужва поне и на английски. Не и франсетата. После с досада установих, че и из града всичко е надписано САМО на френски. Бля!
Според GPS началната ни точка беше на почти 8 километра птичи полет от кораба. В неделя, обаче, тарифата на таксито е една сурвакарска… или поне за наивните туристи. 2.20 на километър, плюс първоначална такса, плюс крайна такса – ето ти 25 евро. Гадост!
Влязохме в парка да се размотаем. Мисля, че вече на всички е ясно, че обичам да скиторя из парковете. А в Марсилия те са малко кът. Може би за това се почувствах малко като на лекоатлетическа писта. Доста хора бяха избрали относително малката зелена площ за своя сутрешен джогинг. Но все пак беше приятно.
Парка е на едно малко баирче. То като цяло Марсилия си е на баири, но не ни е първия такъв град. Нямахме абсолютно никакъв план на къде да ходим, но от парка успяхме да мернем една катедрала в близост. Тръгнахме по Boluevard Longchamp за да открием и останалата част от нея. Не след дълго я открихме.
Вътре се извършваше неделната служба. Катедралата не е някоя мала църквичка, но бе пълна до дупка.
Всички вътре (всички!) припяваха на френски. Не го разбирам този език. Излязохме и се завъртяхме по площада
Продължихме надолу по La Canebiere, кажи-речи до старото пристанище
Имаше някаква абсурдна опашка за качване на някакъв кораб
Франсетата си имат и електрически микро-автобус
От там се виждаше и мечтаната ми цел – Notre Dame de la Grade – на едно баирче нагоре. вещото ми планинарско око прецени, че можем да се качим за по-малко от час. Обаче Тя мерна спирка на автобус 60, който отива точно до там (благодарим ти, Triposo). Изчакахме не повече от 10 минути. Разбира се, шофьора не знаеше бъкел английски, но думата ticket трябва да си е все същата. Но не ми стана ясно защо отказа да ни продаде – просто метна изнервено да влизаме навътре.
Автобуса доста се претъпка. Като пое по завоите и баира нагоре, беше голям екшън. Това си е нормална линия на градския транспорт, но предвид крайната му спирка беше пълен почти само с туристи. Автобуса спира на паркинга току под катедралата.
От горе се открива гледка към целия град
Това е замъка Ив (познат ни от романа на Александър Дюма)
Цялата тераса на катедралата беше облепена с тези благодарствени плочи:
Надолу слязохме пеша.
На пристанището забелязахме някакъв пазар и се разходихме из него. Характерното за Марслилия са магазините и сергиите за сапун
Стигнахме до кметството. Марсилия е Европейска столица на културата за 2013. За това са и всичките тези фьешън статуи тук-там. Встрани от кметството, обаче, имаше едни много хитри пластики – хора, с липсващи големи части от тялото:
От там забихме из разни малки и по-големи улички в посока горе-долу към кораба. Не че имахме идея да стигнем – твърде далече е, бяхме каталясали, а и пътя въобще не е пешеходо-пригоден. Но не ни се даваха и още 25 евро за такси. Бяхме видяли, че има автобус на градския транспорт (номер 35), който отива до около терминалите.
Намерихме му началната точка и се качихме. Билета е 1.80 на човек. Имаше и други будали като нас. Няколко километра извън града шофьора имаше смелостта да спре на поредната спирка и на чист френски да обясни нещо, което ние разбрахме като да е спирката за круизните кораби. Слязохме – малко на риск, но винаги можем да хванем следващия. Ориентирахме се също на добра воля. Надуших безгрешно пътя до кораба.
Като цяло стигането с градски транспорт е възможно, но никак не е удобно. От спирката до терминала има 1.5-2 км, без много много тротоари.
Качихме се на кораба, директно на Бора Бора, и се натъпкахме здраво.
* * *
Тази вечер слънцето рано-рано се скри зад облаците. Помислих си – язък, останах си без залез.
Да, ама петнайсетина минути по-късно слънцето се показа изпод облаците и направи страхотно представление
Водата, като застинла лава
* * *
Това е последната ни вечер на Splendida. Време е да накупим сувенири, които ще ни напомнят за прекрасното преживяване. На седма палуба има нарочен сувенирен магазин. За съжаление няма от точно тези чашки, които аз колекционирам. То така или иначе аз натрупах не малко от нашите обиколки.
Тази вечер излезе силен вятър. Малко преди вечеря беше към 80 км/ч. Кораба се поклащаше осезаемо. После може би се позасили. Докато вечеряхме, на моменти беше леко некомфортно. Не че масите подскачаха или чиниите се пързаляха – не, просто едно слабо, но настойчиво и постоянно люшкане.
Пък и по принцип нямахме много настроение на масата. Всички бяхме изморени – от твърдоглави французи, но и от тази седмица постоянно обикаляне тук и там. А и на всички ни е ясно, че приказката отива към своя край. Обсъждахме кой кога ще лети, от кое летище и т.н. Е, търкулнахме и по някой майтап, но не беше като предишните вечери.
След вечеря всички се запътиха директно към каютите. Трябва да си нагласим багажа и да го оставим в коридора преди 2:00 – тогава ще минат да го съберат. Вероятно няма да се видим повече.
следва продължение…