Февр. 102014
 

Шест години са ужасно дълго време за живот на домашен компютър. През февруари 2008 се бях наточил да сглобя безшумен компютър, и почти успях. Преди 3 години смених видеото, за да мога да гледам спокойно FullHD филми на телевизора. Но компютърната техника, макар и да е позабавила темпото, не търпи помотване. И доде време за по-сериозен ъпгрейд.

Кутия
Тук нямам оплаквания. Използвам добрата стара Colermaster Centurion 534 +Plus. Просторна, стабилна. Дебели ламарини, чудесен въздушен поток. Захранването е един стар, но железен Fortron Zen 400W – никакви вентилатори.

Дъно
За основа на системата сложих дъно G1.Sniper A88X. Добро дънце, което има всичко необходимо и обещава да бъде достоен наследник на стария Asus. Тук няма какво толкова да шуми, освен ако случайно не попаднете ня някое малко дразнещо вентилаторче. Но май такива дъна не съм виждал напоследък.

Процесор
Поцесра го избирах по консумацията. Спрях се на AMD A10-6700 X4. Избора направих така: започнах от бюджет 300 лв, и цъках надолу докато намеря процесор с ниска консумация. Този конкретно гори 65W, което е много важно за пасивното охлаждане.

Дискове
В края на миналата година успях да се сдобия с един 480 GB Crucial M500 на скандална цена в английския Amazon. Имаше някакви след-коледни намаления и го взех за по-малко от 400 лв. Което за свестен SSD, при това с такъв чудовщен размер, си е страшна сделка. Освен него имам и 120 GB Intel 520, който преди 2 години ми излезе доста по-скъпо. Така успях да разкарам и последния хард диск от кутнията. Да не говорим, че Windows 8.1 зарежда за 4 секунди (!) – от boot менюто до готовност за работа.

Ако ми потрябва дисково пространство, имам два 2.5″ USB 3.0 външни диска, които хем са досататъчно бързи за да търкалят виртуалки, хем са и достатъчно тихи (особено като са изключени): Samsung M3 и Platinum MyDrive (пак самсунг). Всъщност SATA3 и USB 3.0 бяха нещата, които ме накараха да сменя дъното.

Видео
Всъщност няма такова. Използвам вграденото в пороцесора. Но то е достатъчно за гледане на HD филми – аз не съм геймър.

Охлаждане
И на края остана най-голямото предизвикателстно – охлаждането на процесора. Има много съвременни охлаждания, фокусирани върху извеждането ма максимално количество топлина от този най-горещ компонент в кутията. За съжаление те са фокусирани към overclock-ерите, а не към бедните ДиБиЕи, които просто искат да си пуснат две виртуалки с RAC бе да пречат на децата да спят. След доста ровене успях да открия само три смислени предложения:
Огромното и горзно алуминиево туловище SilverStone HE02

HE02

Черния куфар Zalman FX100

fx100

Относително красивия меден NOFAN CR-95C

nofan

За съжаление, нито едно от тези чудовища не може да се мери с елегантната красота на старият ми Apack ZEROtherm BTF95

bf

Така че след доста ревюта и размисли избрах HE02. И въпреки че бях донякъде подготвен, останах втрещен когато пристигна и го взех в ръцете си. Това нещо е огромен кютук. Кутията ми, която не е от най-малките, едва го побра.

Инсталацията не беше много лесна. Опътването е постничко, а изработката на закрепващите елементи е… хм, малко китайска. Наложи се намесата на пила, чук, клещи, и, разбира се, тел (a.k.a. българско инженерно влакно). А, и много пъти „майката“, докато успея да го закрепя. Отне ми 2-3 часа. Но вече всичко е на място и процесора държи 30-36 градуса 🙂

Единствената движеща се част, която остана по машината, е супер тихия вентилатор Arctic Cooling Arctic Fan 12L, който ползвам вече шеста година без никакви проблеми. Закрепен е на задната част на кутията и отвежда въздуха от радиатора на процесора.

И така, 6 години по-късно, мога да кажа, че мисията е изпълнена!

 Posted by at 8:26