12.1.0.2 is out!

 Общи  Коментарите са изключени за 12.1.0.2 is out!
Юли 232014
 

Patch 17694377

За сега е наличен за Linux x86 и x86-64, както и Solaris: Sparc (32 bit и 64 bit), x86 и x86-64

Най-голямата новост е in-memory database option, обявена от Лари още миналата година на OOW. Честно казано, аз много се надявах да чудеса в DWH. Отделихме над 500 часа за тестване. Резултатите, които постигнахме, не са чак толкова впечатляващи. Но може и ние да не сме го употребили както трябва, знам ли. Иначе като концепция е прекрасно и дори се чудя дали да не разкажа за него на следващия BGOUG. Единственото, което ме спира, е ниските ни постижения – няма какво да разказвам за нещо, на което не сме му хванали цаката.
(А и цената, която са му лепнали, е една такава…)

Така де. С публикуването на тоя patchset се отпушва и миграцията към 12c за production базите ни. Още от безсънния месец след ъпгрейда от 8i на 9.1.1.1 си научих урока – никакъв ъпгрейд преди първия пачсет. А и не съм само аз – хората масово странят от 12c в production. Е, надявам се първата ни такава база да се случи в началото на септември.

Enjoy!

 Posted by at 11:36

Лондон

 Общи  Коментарите са изключени за Лондон
Юли 162014
 

От летището до хотела ползвах точно 4 транспорта. И от всеки научих по нещо.
Първо взех Heathrow express до Paddington. Вярно, не е евтин, но кара бързо. Докато не настигна някакъв друг влак пет минути преди Пдингтън и не започна да се мота, да се мота… Чак на машиниста му стана неудобно и взе да се извинява по уредбата
– Дами и господа, може би се чудите защо се движим с тази ниска скорост. Настигнахме един закъснял влак за … и се налага да се движим зад него. Ще пристигнем на Падингтън след около 4 минути.
Иха! Ей това е отношение към клиента!
На Падингтън се ориентирах лесно. Бях си изтеглил упътвания от LondonDrum и знаех какво търся – Circle line на метрото.
На circle line научих, че лондонското метро се движи бавно, но пък спира често.
Следващото метро, което хванах, беше North line. Няма такива тесни тунели! Дори и в старото метро в Берлин, в което тунела е на една педя от влака. Тук трябваше да се наведа за да вляза във вагона! Да, не съм нисък, но пък и не съм 2+ метра.
Последни транспорт, който използвах за този ден, беше Docklands Light Rail (DLR). Това е надземна железница, която се движи автоматизирано, без водч във влака.
lon7
Вече бях виждал такива във Сан Франциско миналата година, но в доста по-малък мащаб и контролирана среда.

* * *

И така, доставих се в Hоliday Inn Express тъкмо навреме за вечеря. Повечето колеги вече бяха пристигнали – кой с Бритиш, кой с България Ер, кой с Austrian от Виена. Един колега беше поразучил възможностите за похапване около хотела и ни заведе в един много приятен пъб – тераса на брега на Темза, с всички табиети, включително и бесилка.
lon3

* * *

Сутринта станах в 6:30 UK time, с позвъняване на будилника, за да имам време за един благотворен душ. Напоследък съм си разстроил биологичния часовник. Дълги години се будя сам малко преди 7:00 българско време, но с последните седмици, може би месец, все не успявам да се наспя. Душа помага.
Закуската в хотела се оказа задоволителна, но само толкова. Все пак не започвам на гладно. После се събрахме всички (десетина човека) и яхнахме DLR-а за Canary wharf.
Canary wharf е едно такова място, където са се събрали много високи офис сгради и малко паркчета. В смисъл… Ако сградите бяха на по пет етажа, щях да кажа, че е чудесно, зелено… Но с тия 30+ етажа отвсякъде, просто всичко изглежда малко – и паркчетата, и улиците, даже хората.
Нашето обучение беше в CCTVenues – на 32 етаж. До сега не се бях качвал толкова високо в сграда. Асансьора взема по два етажа в секунда, но започва забавянето 5-6 етажа преди да пристигне.

През прозореца на залата се виждаше чудесно и новия офис на Skrill – 27-ми етаж на сградата с емблемата на CITY

lon4

* * *

За самото обучение няма много какво да говоря. Научих разни неща, други останаха за следващия път. Вечерта имахме „официална“ вечеря в еди ресторант наблизо – Hazev. Много го хвалят, но не е мой тип. Твърде голямо хале, твърде много хора, шум и дандания. Иначе обслужването е прекрасно, храната – тоже. Малко е срамота да ида до UK за да ям турски специалитети, но какво от това. А най-доволен останах от баклавата.

Вечерта снимах офиса и по тъмно

lon5
(снимката е от ръка, Никоня е железен)

* * *

На другия ден отидох по-рано, уж да пофотам. Нищо смислено не можах да фотна. От 32я етаж всичко изглежда измамно близо, но като се опиташ да стигнеш, се оказва, че не е точно така.

Втория ден от обучението беше по-активен – разни ролеви игри и т.н. Самото CCTVenue също е хубаво място. Заема целия 32 етаж от сградата и е изцяло отдадено за обучения. Има разни зали, в които се провеждаха различни събития за различни фирми. Винаги има налични вода, сокове, бисквитки, кафе, чай, мляко и т.н. Има и добър ресторант за обяд – на самия етаж. Е, няма тераса – съвсем логично – така че пушачите трябваше да тичат до долу по време на всяка пауза. Или да не пушат, което е по-добре.

* * *
Интересен факт: гарите на DLR около Canary wharf са токова начесто, че между тях има долу-горе едно влакче разстояние. Тук се вижда края на перона на едната гара и покрива на другата. А и следващата не е по-далеч
lon6

След края на обучението се прибрах в хотела и помолих на рецепцията да ми викнат такси за летището през нощта
– Трябва да бъда на Heathrow Terminal 1 около 4:30 сутринта. Кога трябва да тръгна?
– Не по-късно от 3:30, сър
– Ъъъ… Пътя до летището е един час, през нощта?
– Да, поне един час е, сър. И има твърда тарифа – 60 паунда.
– Ъхм, ОК. Нека е в 3:30
(Бааахти кожодерите… 60 паунда! Това са към 140-150 лева! За един курс!! Искам да съм таксиджия в Лондон)

Вечерта си легнах мега рано – може би около 20:00 часа UK time. Зер ставането e в 2:50. Навих си и телефона, и таблета да звънят. Което беше тотално излишно – будих се поне 3-4 пъти, последно пет минути преди да звъннат. Но пусти страх да не отърва самолета за прибиране…

Пътя се оказа около 40-45 минути. При това с ултра спокоен шофьор, който спазваше всички ограничения и правила. Много му се спеше на човека, ама много, и караше супер внимателно. Пристигнах на терминала малко преди първите слънчеви лъчи

lon8

На връщане се прекачвах през Виена. Колкото и невероятно да звучи, това беше най-бързия начин да се доставя в София – директните полети кацат следобед.

На самолетите на Austrian се забавлявах с последната им маркетингова приумица – рекламират топ дестинациите си с разни игри на думи. Хареса ми:

Sightflying
Thailanding – за полет до Тайланд
A Big Apple a day – Всеки ден полет до Ню Йорк
Time to say Dubai – в чест на Андреа Бочели и Сара Брайтман
Malediving – Гмуркане край Малдивите (не със самолета, надявам се)

На самото летище Виена, което си мислех, че познавам, се наложи да открия къде, по дяволите, е терминал D. Оказа се в едни катакомби – минава се няколко етажа през циментови стълби, използвани за декор в играта Doom 2 и всички нейни последвали клонинги. А имах и ограничени време. Но сколасах да се доставя на D36 точно за бординга.

Полета до София беше чудесен. Кацането – не толкова: силен страничен вятър, имах чувството че пилота не може да уцели пистата – голяма борба беше. Но кацна от раз. А и вече не ми беше чак такъв спек, въпреки че Фокер 100 не е голяма птица. Все пак четвърти полет за три дни, човек свиква.

 Posted by at 15:23

София-Лондон

 Общи  Коментарите са изключени за София-Лондон
Юли 102014
 

12:30
– До летището? – попитах аз
Единствения отговор на таксиджията беше отегчено повдигане на рамене.
Таксито потегли вяло и се вля в потока железни колесници по Ситняково. Навреме се усетих, че се опитва да ме прекара през задръстеното Цариградско. Казах „Минете по Шипченски“ – никакъв отговор. Но все пак се престрои вляво и зави на Румънското. Е, нямам нищо против мълчаливите таксиджии.

Не обичам обедно-следобедни полети
Когато излитам следобед, на практика си губя целия ден. Сутрин се въртя като муха без глава, без да мога да подхвана нищо сериозно.
Така се случи и днес. Излитам в 13:55. Доставих се в офиса малко преди девет, но не съм свършил почти никаква работа. Към 11:40 нарамих багажа и тръгнах да си хващам таксито. Бях на терминала съвсем малко след 12:00.

На security check посегнах да си извадя лаптопа от раницата и опа… лаптоп нямаше. Спомням си как го изключих преди да тръгна от офиса, но докато се помотам с последни уговорки съм забравил да го сложа в раницата. Майната му! И без това отивам на обучение, лаптоп не ми трябва. Имам си таблет и телефон, мейли мога да чета и през тях.

Стоварих се на гейта в 12:20 – доста рано. Хем се зарекох да не подранявам, ама… Е, добре че имам книжки за четене в таблета. А мога и да започна записките, че съвсем буренясал тоя блог.

Другото гадно на полета по това време е, че няма как да обядвам. И, съвсем разбираемо, ми престърга докато чакам. Но аз съм гърмян заек, знам че сандвичите са абсурдно скъпи на терминала. Бръкнах в раницата и извадих една мазна баничка, специално поставена да запълни празнината до похапването на борда.

14:00
Най-после на борда! Самолета е доста нов А320. Чистичък, лъскав… Сякаш преди малко е слязъл от конвейра. А може би просто съм забравил колко чисти и хубави са самолетите на Луфтханза. Закъснението в бординга е не повече от 5 минути, така че ще излетим почти навреме.

А320

Много се радвам, че вече всички (използвани от мен) авиокомпании признават използването на таблет във Flight mode дори и по време на излитане/кацане. Така мога да си чета книжка вместо да броя мухите, образно казано. А, мога и да си водя записките докато рулираме (pilot rulez!)

14:15
Ооох, мамка му! Отдавна не бях чувствал такъв дискомфорт при излитането. Всяко полюшване ме спича. Добре че бързо и лесно стигнахме над рехавите облачета и самолета се стабилизира.
За всичко това е виновен един пилот на България Еър, който преди две седмици ни прибра от Закинтос. Тоя авантюрист, видимо налегнат от мощна скука, явно не знаеше за какво служи доплеровия радар. Успя да ни прекара през всички облаци и въздушни ями. Имаше един-два момента, в който хората пищяха! Доста новичкия Ембреър 190 подскачаше като изтърван кон. Тъкмо се бях почувствал комфортно във въздуха, а веселия капитан успя да изрови старите страхове изпод рехавата пръст на 30+ спокойни полета за една година. Бих му пожелал да му излезе цирей на задника, но се опасявам, че може да почне да кара още по-бясно.
Сега е различно. Еърбъса е кажи-речи двойно по-голям (30 реда х 6 места =180 места, спрямо има-няма 90 за бразилката). А и пилота е германец. Това е Луфтханза. Дано само времето да се задържи добро…

15:05
Много съм се разглезил с тези едночасови полети до Виена. Нямам търпение да кацаме най-после. А не сме минали и половината. От ПЪРВИЯ полет.
Преди малко раздадоха санвичите. Странни, мазни, пълни с някакви зелении покрай тънкото резенче мръвка, но все пак вкусни.
Полета минава спокойно. От време на време подрусва лекичко. Толкова леко, че само на мен ми прави впечатление. Ако всичко продължи така спокойно, имам реалния шанс до края на седмицата пак да стана спокоен пасажер.

16:00
Вече сваляме надолу. Самолета на няколко пъти се по разклаща, но нищо сериозно. Сега предстои най-забавната част – половинчасово, бавно, внимателно слизане. Уви, небето под нас е доста облачно.
Междувременно аз успях да подремна към 30-40 минути. Което е невероятен рекорд за мен – до сега не бях спал в полет, по-кратък от 10 часа. Но напоследък изобщо не успявам да се наспя и си ми личи.

17:00
Искам да съдя капитан не-знам-кой-си за отнетото спокойствие по време на полет!
Приземяването беше съвсем обикновено, нормално. Тропне леко тук, лопне леко там, и толкоз. Което не ми попречи да го прекарам стиснал предната седалка с изпотените си длани, ужасен от всяко поклащане. Грррррр!!!
Пътуването с автобус, така характерно за най-голямото летище в Европа, този път сякаш беше някак между другото. Забих се в търбуха на терминал А и започнах да следвам стрелките за В. Така имах удоволствието да открия безпилотните влакчета, с които се запознах миналата година в Сан Франциско. Оказа се, че между терминали A/Z и B/C на летище Франкфурт се ходи с такова.
След това попаднах на най-мързеливия Security check, ever! Уж германци, а се помотваха маса време. Това е едно от многото места за проверка на ръчен багаж на това мега-летище. И на този, понеже не е много важен (connecting flights), са изпратили най-големите мърди. Разпъват си локуми те, хилят се, а ние – 5-6 човека от разни полети – чакаме някой да погледне скенера и да каже ОК.
Минах и покрай един Jumbo jet, който (ако се съди по хората около него) се товареше да отлита за Индия.

lon2

Така бавно и плека се озовах на гейт В28 около час преди излитане. Добре че тук седалките са много, а и по-удобни.

17:45
Абе всеки си измисля процедури каквито му дойдат. Първо ни помолиха да минем за Passport control, демек редим се на опашка за да ни сравнят данните на билета и на паспорта. И обратно на пейките. 10 мин по-късно се редихме на същата опашка, на същото място, за да могат същите хора да ни погледнат само билета (с червен печат „336 OK“) и да ни пуснат да влезем. Грижат се да не скучаем…
Самолета е дъртичък, но добре познат A319-100 с 25×6 места. В крайна сметка се натоварихме цели 15 минути предварително и сега чакаме да се уредим със слот за излитане.

19:00
Да се страхуваш от самия страх – ей това се казва гадна рекурсия. Докто рулираме по пистата, аз си представях ужаса на излитане. А излитането се оказа съвсем спокойно…
Докато се изкачваме, обаче, ударихме кофти облаци. Някъде около петнайста-двайста минута от излитането самолета се поклащаше като влак между Мездра и Враца. Точно тогава до мен пристигна лелката със санвичите.
– Cheese or chicken?
Пуснах предната седалка с едната ръка колкото да покажа с пръст, че не искам никакъв сандвич. По добре върви накарай това животно да спре да се клати, мамка му…
Пет минути по-късно пробихме облаците и всичко се успокои. Изведнъж осъзнах, че съм гладен. След дъжд-качулка: сандвичите вече са прибрани.

20:00
Обичам Lufthansa!
Приземяването беша чудесно. Вярно, с доста криволичене, но то не се усеща – за разлика от въздушните ями. О, толкова съм благодарен…

По какво се различава кацането на полет София-Лондон от полет Франкфурт-Лондон? Преди година писах, че колчем самолета забави скоростта на пистата, всички наскачаха и взеха да си ровят из багажа. Стюарда напомни, че светлината „поставете кланите“ не е изгаснала и всички трябва да седнат, но никой не го чу.
С германците няма такава работа. Самолета дори спря за минута-две, за да изчака нещо да мине, преди да продължи към ръкава. Нито един колан не щракна да се разкопчее.

Да видим сега как ще стигна до хотела.

 Posted by at 17:04