София-Лондон

 Общи  Коментарите са изключени за София-Лондон
Юли 102014
 

12:30
– До летището? – попитах аз
Единствения отговор на таксиджията беше отегчено повдигане на рамене.
Таксито потегли вяло и се вля в потока железни колесници по Ситняково. Навреме се усетих, че се опитва да ме прекара през задръстеното Цариградско. Казах „Минете по Шипченски“ – никакъв отговор. Но все пак се престрои вляво и зави на Румънското. Е, нямам нищо против мълчаливите таксиджии.

Не обичам обедно-следобедни полети
Когато излитам следобед, на практика си губя целия ден. Сутрин се въртя като муха без глава, без да мога да подхвана нищо сериозно.
Така се случи и днес. Излитам в 13:55. Доставих се в офиса малко преди девет, но не съм свършил почти никаква работа. Към 11:40 нарамих багажа и тръгнах да си хващам таксито. Бях на терминала съвсем малко след 12:00.

На security check посегнах да си извадя лаптопа от раницата и опа… лаптоп нямаше. Спомням си как го изключих преди да тръгна от офиса, но докато се помотам с последни уговорки съм забравил да го сложа в раницата. Майната му! И без това отивам на обучение, лаптоп не ми трябва. Имам си таблет и телефон, мейли мога да чета и през тях.

Стоварих се на гейта в 12:20 – доста рано. Хем се зарекох да не подранявам, ама… Е, добре че имам книжки за четене в таблета. А мога и да започна записките, че съвсем буренясал тоя блог.

Другото гадно на полета по това време е, че няма как да обядвам. И, съвсем разбираемо, ми престърга докато чакам. Но аз съм гърмян заек, знам че сандвичите са абсурдно скъпи на терминала. Бръкнах в раницата и извадих една мазна баничка, специално поставена да запълни празнината до похапването на борда.

14:00
Най-после на борда! Самолета е доста нов А320. Чистичък, лъскав… Сякаш преди малко е слязъл от конвейра. А може би просто съм забравил колко чисти и хубави са самолетите на Луфтханза. Закъснението в бординга е не повече от 5 минути, така че ще излетим почти навреме.

А320

Много се радвам, че вече всички (използвани от мен) авиокомпании признават използването на таблет във Flight mode дори и по време на излитане/кацане. Така мога да си чета книжка вместо да броя мухите, образно казано. А, мога и да си водя записките докато рулираме (pilot rulez!)

14:15
Ооох, мамка му! Отдавна не бях чувствал такъв дискомфорт при излитането. Всяко полюшване ме спича. Добре че бързо и лесно стигнахме над рехавите облачета и самолета се стабилизира.
За всичко това е виновен един пилот на България Еър, който преди две седмици ни прибра от Закинтос. Тоя авантюрист, видимо налегнат от мощна скука, явно не знаеше за какво служи доплеровия радар. Успя да ни прекара през всички облаци и въздушни ями. Имаше един-два момента, в който хората пищяха! Доста новичкия Ембреър 190 подскачаше като изтърван кон. Тъкмо се бях почувствал комфортно във въздуха, а веселия капитан успя да изрови старите страхове изпод рехавата пръст на 30+ спокойни полета за една година. Бих му пожелал да му излезе цирей на задника, но се опасявам, че може да почне да кара още по-бясно.
Сега е различно. Еърбъса е кажи-речи двойно по-голям (30 реда х 6 места =180 места, спрямо има-няма 90 за бразилката). А и пилота е германец. Това е Луфтханза. Дано само времето да се задържи добро…

15:05
Много съм се разглезил с тези едночасови полети до Виена. Нямам търпение да кацаме най-после. А не сме минали и половината. От ПЪРВИЯ полет.
Преди малко раздадоха санвичите. Странни, мазни, пълни с някакви зелении покрай тънкото резенче мръвка, но все пак вкусни.
Полета минава спокойно. От време на време подрусва лекичко. Толкова леко, че само на мен ми прави впечатление. Ако всичко продължи така спокойно, имам реалния шанс до края на седмицата пак да стана спокоен пасажер.

16:00
Вече сваляме надолу. Самолета на няколко пъти се по разклаща, но нищо сериозно. Сега предстои най-забавната част – половинчасово, бавно, внимателно слизане. Уви, небето под нас е доста облачно.
Междувременно аз успях да подремна към 30-40 минути. Което е невероятен рекорд за мен – до сега не бях спал в полет, по-кратък от 10 часа. Но напоследък изобщо не успявам да се наспя и си ми личи.

17:00
Искам да съдя капитан не-знам-кой-си за отнетото спокойствие по време на полет!
Приземяването беше съвсем обикновено, нормално. Тропне леко тук, лопне леко там, и толкоз. Което не ми попречи да го прекарам стиснал предната седалка с изпотените си длани, ужасен от всяко поклащане. Грррррр!!!
Пътуването с автобус, така характерно за най-голямото летище в Европа, този път сякаш беше някак между другото. Забих се в търбуха на терминал А и започнах да следвам стрелките за В. Така имах удоволствието да открия безпилотните влакчета, с които се запознах миналата година в Сан Франциско. Оказа се, че между терминали A/Z и B/C на летище Франкфурт се ходи с такова.
След това попаднах на най-мързеливия Security check, ever! Уж германци, а се помотваха маса време. Това е едно от многото места за проверка на ръчен багаж на това мега-летище. И на този, понеже не е много важен (connecting flights), са изпратили най-големите мърди. Разпъват си локуми те, хилят се, а ние – 5-6 човека от разни полети – чакаме някой да погледне скенера и да каже ОК.
Минах и покрай един Jumbo jet, който (ако се съди по хората около него) се товареше да отлита за Индия.

lon2

Така бавно и плека се озовах на гейт В28 около час преди излитане. Добре че тук седалките са много, а и по-удобни.

17:45
Абе всеки си измисля процедури каквито му дойдат. Първо ни помолиха да минем за Passport control, демек редим се на опашка за да ни сравнят данните на билета и на паспорта. И обратно на пейките. 10 мин по-късно се редихме на същата опашка, на същото място, за да могат същите хора да ни погледнат само билета (с червен печат „336 OK“) и да ни пуснат да влезем. Грижат се да не скучаем…
Самолета е дъртичък, но добре познат A319-100 с 25×6 места. В крайна сметка се натоварихме цели 15 минути предварително и сега чакаме да се уредим със слот за излитане.

19:00
Да се страхуваш от самия страх – ей това се казва гадна рекурсия. Докто рулираме по пистата, аз си представях ужаса на излитане. А излитането се оказа съвсем спокойно…
Докато се изкачваме, обаче, ударихме кофти облаци. Някъде около петнайста-двайста минута от излитането самолета се поклащаше като влак между Мездра и Враца. Точно тогава до мен пристигна лелката със санвичите.
– Cheese or chicken?
Пуснах предната седалка с едната ръка колкото да покажа с пръст, че не искам никакъв сандвич. По добре върви накарай това животно да спре да се клати, мамка му…
Пет минути по-късно пробихме облаците и всичко се успокои. Изведнъж осъзнах, че съм гладен. След дъжд-качулка: сандвичите вече са прибрани.

20:00
Обичам Lufthansa!
Приземяването беша чудесно. Вярно, с доста криволичене, но то не се усеща – за разлика от въздушните ями. О, толкова съм благодарен…

По какво се различава кацането на полет София-Лондон от полет Франкфурт-Лондон? Преди година писах, че колчем самолета забави скоростта на пистата, всички наскачаха и взеха да си ровят из багажа. Стюарда напомни, че светлината „поставете кланите“ не е изгаснала и всички трябва да седнат, но никой не го чу.
С германците няма такава работа. Самолета дори спря за минута-две, за да изчака нещо да мине, преди да продължи към ръкава. Нито един колан не щракна да се разкопчее.

Да видим сега как ще стигна до хотела.

 Posted by at 17:04