Валенсия, ден 2, част 2/2

 Общи  Коментарите са изключени за Валенсия, ден 2, част 2/2
сеп. 102014
 

Честно казано, следобедната сиеста я прекъснахме трудно. Събуждането около пет ни доведе до автобуса в 17:40. Така първоначалния план да посетим цели две от спирките – кралския парк и после огромния зоопарк Bioparc – претърпяха редукция. За беда липсата на информация ни доведе до това за да пропуснем кралския парк, с надеждата да видим слонове и тигри на живо и без клетка.

Пристигнахме на входа на Biopark към 18:26 и хукнахме към билетопродавницата. Цената от 23 евро на човек я бях преглътнал трудно, но все пак – един път сме дошли. На касата, обаче, ме очакваше изненада. На развален английски ми обясниха
– Да ви предупредя, че затваряме в 20:00
Погледнах многозначително към табелата, указваща че през Август затварят в 21:00. Не последва реакция. Въздъхнах тежко и казах
– Добре.
– А животните ги прибираме в 19:00
– ВТФ?
– Да, имате само половин час
Е не става. Да дам осемдесе лева за половин час ми се видя overkill. Отказахме се.

Помотахме се в района докато дойде следващия автобус и го взехме за една спирка – до историческия музей. Не че смятахме да посещаваме музея. Просто от там започва най-любимото ми нещо във Валенсия – огромния парк, минаващ през целия град, Jardín del Turia.

Какво всеки голям град през средновековието (София не е била голям град), така и Валенсия се е образувала покрай голяма и пълноводна река – Турия. Реките, обаче, освен двигател на икономиката, могат да бъдат и спирачка. Не един и два пъти е имало чудовищни наводнения – последното, през 1957, е с опостушителни размери. Около 5800 къщи да разрушени, има над 80 жертви, предприятия са сринати или затворени. Следва голяма икономическа депресия продължила години.

В резултат на 21 декември 1961 година (само 4 години – е това е светкавична бюрокрация) е приет Plan Sur. Реката е отклонена южно от града през новоизградено корито дълго 12 километра и широко 175 (!) метра. Това отнема само девет години – от 1964 до 1973.

Долу-горе по това време Валенсия претърпява икономически и демографски бум. Постепенно в старото корито на реката е изграден Jardín del Turia.

valencia024

Вело-алейка

valencia025

Странни жълъди

valencia026

Столетници

Не си пожелавам София да преживее такова наводнение (не че има от къде, де), но мощно завиждам на валенсианци за резултата от него, половин век по-късно. Като запален фен на разходките из разни паркове, съм меко казано възхитен. То не са пътеки и пътечки, детски площадки, игрища за волейбол, баскетбол, футбол, ръгби и какво ли не, цветя, дървета, красота, широко, дълго, дълго… няма край. Ние започнахме кажи-речи от началото и минахме почти половината – около четири километра.

После забихме из вече „познатата“ ни най-централна част на града, набутвайки се нарочно в най-малките и криви улички.

valencia030

 

valencia031

Тротоар

Така стигнахме до поредното заведение – BaBalu, което оценихнме като подходящо за вечеря. Поръчахме си литър Сангрия (разредено сладникаво вино с лед и плодове, приятно охлаждащо), тапас за двама и салата тропикана.

valencia032

После се плъзнахме леко до хотела, кaто по пътя на пропуснах да цъкна някоя снимчица на дълга експозиция.

valencia034

 

valencia035

 Posted by at 8:25

Валенсия, ден 2, част 1/2

 Общи  Коментарите са изключени за Валенсия, ден 2, част 1/2
сеп. 092014
 

Спането във Валенсия се оказа предизвикателство. Времето е доста горещо и влажно и чaршафите се намокрят на десетата минута. Понеже не ни се спи на климатик, отваряме вратата на терасата – да влиза въздух. Но навън купона продължава до 2-3 през нощта, а към 5-6 започват да мият и чистят улицата за новия ден. Будим се често и сме малко недоспали.

Започнах деня с половин час йога на терасата, по боксерки (9/12/12). Може да не съм бил красива гледка, но на шестия етаж не е толкова важно. После похапнахме прясно изпечени кроасанчета от едно магазинче долу. Следва баня и сме готови за разходка.

Плана за деня включва обиколка на някоя от линиите на Valencia Bus Turistic. Отидохме до началната спирка – Plaza Reina, която бяхме проучили още вчера. Намира се на десетина минути от хотела. Билети се продават и в автобуса, но ние си взехме от будката. Към момента цените са 17 евро за 24 часа и 19 – за 48 часа. Интересно е, че не можеш да си купиш билет „за утре“ – билета важи от момента на покупката.

Разликите от Барселона са доста. Първо, автобусите са на около половин час, а не през пет-десет минути. Това води до известна зависимост, защото не може да се появиш на спирката и да разчиташ на автобус „след малко“. За това на картата с маршрута има и пълно разписание за всички спирки.

Второ, във Валенсия (оказа се) няма чак толкова неща за гледане от автобуса. Ние хванахме червената линия (Ruta Historica). Ами аз поне не можах да си намеря токова интересни неща за гледане. Може би защото всичко е струпано в центъра, където не можеш да минеш и сто метра без да засечеш някоя катедрала, манастир, дворец и т.н.

valencia011

Една от старите „порти“ на Валенсия

valencia012

 

А с автобус се обикаля по-далече, където е ново и няма кой-знае какво за разглеждане (да ме прощават феновете на Естадио Ноу Местая).

Така, де. Направихме един пълен тур, за да разучим какво има за разглеждане. Избрахме си две спирки, на които да слезем при следващото кръгче. Обаче решихме първо да обядваме, преди да се отправим към набелязаните места. Слязохме на началната точка и се забихме абсолютно безцелно из валенсианските сокаци. Така попаднахме на един странен площад, на който във всички магазини се продаваха изключително шивашки неща – конци, гоблени, дантели и т.н.

valencia014

Магазинче за конци

После попаднахме на музей на керамиката, с изключително богата фасада. Набелязахме си го за разглеждане някой друг ден – намира се на петнайсетини минути пеша от хотела.

valencia015

Музей на керамиката

valencia016

Детайл от фасадата

valencia017

Колона от входа

valencia018

Над входа на музея

После се забутахме още повече и седнахме на едно произволно заведение на абсолютно непознато място. Часът – 12:30 местно време, ми звучеше съвсем обеден. Още повече след като съм закусвал някакъв си кроасан. Пък и това си е 13:30 наше време.

Оказа се, обаче, че повечето манджи от обедното меню просто не са готови.
– Много се извинявам, вие сте първите клиенти за деня. Тук хората обядват към 2-3 следобед и още не сме сготвили

Все пак успяха да намятат „набързо“ (за няма и час) разни неща. Аз похапнах Гаспачо (чудесна разхлаждаща доматена супа, аналог на таратора в горещите летни дни), някаква странна плоска риба и „ла флан“ (демек крем карамел).

valencia019

Странната плоска риба. Това е цялата риба, не само една половина

После се прибрахме за една сиеста в хотела, защото слънцето стана твърде настоятелно

 Posted by at 8:52

Валенсия, ден 1

 Общи  Коментарите са изключени за Валенсия, ден 1
сеп. 082014
 

Оптимист съм си и толкоз
Вчера си правех сметки като стана, да направя някое упражнение – уж за събуждане. Абсурд! Като ми звънна часовника в 4:04, едва се надигнах, какво остана за асани. Но поне станах навреме, де.

Пристигнахме на летището долу-горе по разписание – малко след пет (при полет 6:35). И останах втрещен от огромната опашка на гишетата на Луфтханза. WTF, в сряда в пет сутринта! За щастие опашката се придвижи много бързо. Разделихме се с багажа и влязохме в търбуха на летището.

Не знам какво са направили на рамката за сканиране на security check-а, но от около месец пищи кажи-речи за всеки пътник. Аз пътувам редовно и винаги съм минавал на зелено. Не и този месец. Съответно, понеже и на проверяващите им е ясно, че пищи за глупости, обарването е някак дежурно, на бързо. Това е проблема с твърде многото false alarms – започваш да ги игнорираш.

(Например в офиса много често проверяват пожарната сигнализация. В резултат, като чуем да пищи алармата, никой не обръща внимание. Defeats the purpose.)

Полета от София до Франкфурт мина идеално (Airbus 321-200). За съжаление над Фракнфурт имаше плътна облачност. Всъщност като тръгнахме да се снишаваме, пилота на два път предупреди всички да затегнат коланите, защото пред нас има турболентни зони. Но с малко заобикаляне насам-натам успя да ги избегне и кацнахме чудесно. Чудесно, но с 15 минути закъснение.

* * *

Летище Франкфурт е огромно. Не стига това, ами сякаш нямат достатъчно ръкави, та полетите от по-третокласни дестинации (като София) ги прекарват с автобус. И въпреки пословичната немска точност, и въпреки 15-минутното ни закъснение (а може би точно заради него), се оказа, че нямаме автобуси и ни оставиха да чакаме в самолета. Зер ако ни пуснат по пистата, ще се пръснем като стадо котки – върви ги събирай.

Автобусите пристигнаха след още десет минути. И, ако щеш вярвай, ни возиха ОЩЕ десет-петнайсе минути. Така достигнахме терминала… петнайсе минути преди boarding time за следващия полет. И започна тичането. Security check (защо, по дяволите!), паспортен контрол, търси гейта… Споменах ли, че летище Франкфурт е огромно? За щастие не бяхме чак толкова далече. Намерихме си гейта само с десетина минути закъснение.

Пилота на полета до Валенсия (също с Луфтханза, Airbus 320-200) започна с много рязко излитане през ниските облаци. Явно пилота си беше харесал някоя дупка в облаците, за десетина минути почти стигна полетна височина. После донесоха сандвичите и работата отиде на заспиване. Зер сме станали в 4:04, а вече наближава 11 часа българско време. Подремнах криво-ляво и се събудих малко преди да започне снишаването.

* * *

Летище Валенсия е… като селско летище. Същото като в Закинтос, поне залата за пристигащи и багажните ленти. Е, има и разлики – примерно има метро. Точно с това метро стигнахме до станция Xativa за отрицателно време. И двете линии от летището вършат работа (3 и 5). А хотела го бях избрал хем да е на центъра, хем да е близо до метростанция – Hotel Sorolla Centro.

Ето това се казва отношение към клиента – намерих в стаята си ръчно написано поздравление лично за мен:

valencia023

Метнахме торбите, обух късите гащи и излязохме да похапнем. А места за похапване дал господ. В радиус от сто метра около хотела има десетки капанчета, предлагащи всякакви средиземноморски и испански изкушения.

След бързото хапване се прибрахме да подремнем. Просто си бяхме капнали, с това ранно ставане и два полета. Аз откъртих като пън (нямаше три следобед) и едва успях да си отворя очите към пет. С помотване, с почесване, излязохме да се разходим към шест следобед.

От тук ще оставая снимките да поговорят.

valencia001
Пощата

valencia002
Общината

valencia003
И Тя

Първо потърсихме от къде тръгват Valencia Bus Turistic. Мястото се оказа доста близо – десетина-петнайсе минути пеша. Маркираме го и тръгваме по волната програма.

valencia004
Катедралата на Валенсия (само входа, повече – по-късно)

valencia005
Вътре в катедралата

valencia006
Олтара

valencia007
И свещена дебела книга

valencia008
Бронзов макет на катедралата. Между другото, във Валенсия е пълно с метални шахти. Явно нямат проблем с „мургавите братя“

Към осем часа се завърнахме пак в района на хотела и си намерихме място за похапване. После – още малко размотаване и хайде в леглата. Утре започвам по-сериозната обиколка

 Posted by at 21:14