Оптимист съм си и толкоз
Вчера си правех сметки като стана, да направя някое упражнение – уж за събуждане. Абсурд! Като ми звънна часовника в 4:04, едва се надигнах, какво остана за асани. Но поне станах навреме, де.
Пристигнахме на летището долу-горе по разписание – малко след пет (при полет 6:35). И останах втрещен от огромната опашка на гишетата на Луфтханза. WTF, в сряда в пет сутринта! За щастие опашката се придвижи много бързо. Разделихме се с багажа и влязохме в търбуха на летището.
Не знам какво са направили на рамката за сканиране на security check-а, но от около месец пищи кажи-речи за всеки пътник. Аз пътувам редовно и винаги съм минавал на зелено. Не и този месец. Съответно, понеже и на проверяващите им е ясно, че пищи за глупости, обарването е някак дежурно, на бързо. Това е проблема с твърде многото false alarms – започваш да ги игнорираш.
(Например в офиса много често проверяват пожарната сигнализация. В резултат, като чуем да пищи алармата, никой не обръща внимание. Defeats the purpose.)
Полета от София до Франкфурт мина идеално (Airbus 321-200). За съжаление над Фракнфурт имаше плътна облачност. Всъщност като тръгнахме да се снишаваме, пилота на два път предупреди всички да затегнат коланите, защото пред нас има турболентни зони. Но с малко заобикаляне насам-натам успя да ги избегне и кацнахме чудесно. Чудесно, но с 15 минути закъснение.
* * *
Летище Франкфурт е огромно. Не стига това, ами сякаш нямат достатъчно ръкави, та полетите от по-третокласни дестинации (като София) ги прекарват с автобус. И въпреки пословичната немска точност, и въпреки 15-минутното ни закъснение (а може би точно заради него), се оказа, че нямаме автобуси и ни оставиха да чакаме в самолета. Зер ако ни пуснат по пистата, ще се пръснем като стадо котки – върви ги събирай.
Автобусите пристигнаха след още десет минути. И, ако щеш вярвай, ни возиха ОЩЕ десет-петнайсе минути. Така достигнахме терминала… петнайсе минути преди boarding time за следващия полет. И започна тичането. Security check (защо, по дяволите!), паспортен контрол, търси гейта… Споменах ли, че летище Франкфурт е огромно? За щастие не бяхме чак толкова далече. Намерихме си гейта само с десетина минути закъснение.
Пилота на полета до Валенсия (също с Луфтханза, Airbus 320-200) започна с много рязко излитане през ниските облаци. Явно пилота си беше харесал някоя дупка в облаците, за десетина минути почти стигна полетна височина. После донесоха сандвичите и работата отиде на заспиване. Зер сме станали в 4:04, а вече наближава 11 часа българско време. Подремнах криво-ляво и се събудих малко преди да започне снишаването.
* * *
Летище Валенсия е… като селско летище. Същото като в Закинтос, поне залата за пристигащи и багажните ленти. Е, има и разлики – примерно има метро. Точно с това метро стигнахме до станция Xativa за отрицателно време. И двете линии от летището вършат работа (3 и 5). А хотела го бях избрал хем да е на центъра, хем да е близо до метростанция – Hotel Sorolla Centro.
Ето това се казва отношение към клиента – намерих в стаята си ръчно написано поздравление лично за мен:
Метнахме торбите, обух късите гащи и излязохме да похапнем. А места за похапване дал господ. В радиус от сто метра около хотела има десетки капанчета, предлагащи всякакви средиземноморски и испански изкушения.
След бързото хапване се прибрахме да подремнем. Просто си бяхме капнали, с това ранно ставане и два полета. Аз откъртих като пън (нямаше три следобед) и едва успях да си отворя очите към пет. С помотване, с почесване, излязохме да се разходим към шест следобед.
От тук ще оставая снимките да поговорят.
Пощата
Общината
И Тя
Първо потърсихме от къде тръгват Valencia Bus Turistic. Мястото се оказа доста близо – десетина-петнайсе минути пеша. Маркираме го и тръгваме по волната програма.
Катедралата на Валенсия (само входа, повече – по-късно)
Вътре в катедралата
Олтара
И свещена дебела книга
Бронзов макет на катедралата. Между другото, във Валенсия е пълно с метални шахти. Явно нямат проблем с „мургавите братя“
Към осем часа се завърнахме пак в района на хотела и си намерихме място за похапване. После – още малко размотаване и хайде в леглата. Утре започвам по-сериозната обиколка