Валенсия, ден 2, част 1/2

 Общи  Коментарите са изключени за Валенсия, ден 2, част 1/2
сеп. 092014
 

Спането във Валенсия се оказа предизвикателство. Времето е доста горещо и влажно и чaршафите се намокрят на десетата минута. Понеже не ни се спи на климатик, отваряме вратата на терасата – да влиза въздух. Но навън купона продължава до 2-3 през нощта, а към 5-6 започват да мият и чистят улицата за новия ден. Будим се често и сме малко недоспали.

Започнах деня с половин час йога на терасата, по боксерки (9/12/12). Може да не съм бил красива гледка, но на шестия етаж не е толкова важно. После похапнахме прясно изпечени кроасанчета от едно магазинче долу. Следва баня и сме готови за разходка.

Плана за деня включва обиколка на някоя от линиите на Valencia Bus Turistic. Отидохме до началната спирка – Plaza Reina, която бяхме проучили още вчера. Намира се на десетина минути от хотела. Билети се продават и в автобуса, но ние си взехме от будката. Към момента цените са 17 евро за 24 часа и 19 – за 48 часа. Интересно е, че не можеш да си купиш билет „за утре“ – билета важи от момента на покупката.

Разликите от Барселона са доста. Първо, автобусите са на около половин час, а не през пет-десет минути. Това води до известна зависимост, защото не може да се появиш на спирката и да разчиташ на автобус „след малко“. За това на картата с маршрута има и пълно разписание за всички спирки.

Второ, във Валенсия (оказа се) няма чак толкова неща за гледане от автобуса. Ние хванахме червената линия (Ruta Historica). Ами аз поне не можах да си намеря токова интересни неща за гледане. Може би защото всичко е струпано в центъра, където не можеш да минеш и сто метра без да засечеш някоя катедрала, манастир, дворец и т.н.

valencia011

Една от старите „порти“ на Валенсия

valencia012

 

А с автобус се обикаля по-далече, където е ново и няма кой-знае какво за разглеждане (да ме прощават феновете на Естадио Ноу Местая).

Така, де. Направихме един пълен тур, за да разучим какво има за разглеждане. Избрахме си две спирки, на които да слезем при следващото кръгче. Обаче решихме първо да обядваме, преди да се отправим към набелязаните места. Слязохме на началната точка и се забихме абсолютно безцелно из валенсианските сокаци. Така попаднахме на един странен площад, на който във всички магазини се продаваха изключително шивашки неща – конци, гоблени, дантели и т.н.

valencia014

Магазинче за конци

После попаднахме на музей на керамиката, с изключително богата фасада. Набелязахме си го за разглеждане някой друг ден – намира се на петнайсетини минути пеша от хотела.

valencia015

Музей на керамиката

valencia016

Детайл от фасадата

valencia017

Колона от входа

valencia018

Над входа на музея

После се забутахме още повече и седнахме на едно произволно заведение на абсолютно непознато място. Часът – 12:30 местно време, ми звучеше съвсем обеден. Още повече след като съм закусвал някакъв си кроасан. Пък и това си е 13:30 наше време.

Оказа се, обаче, че повечето манджи от обедното меню просто не са готови.
– Много се извинявам, вие сте първите клиенти за деня. Тук хората обядват към 2-3 следобед и още не сме сготвили

Все пак успяха да намятат „набързо“ (за няма и час) разни неща. Аз похапнах Гаспачо (чудесна разхлаждаща доматена супа, аналог на таратора в горещите летни дни), някаква странна плоска риба и „ла флан“ (демек крем карамел).

valencia019

Странната плоска риба. Това е цялата риба, не само една половина

После се прибрахме за една сиеста в хотела, защото слънцето стана твърде настоятелно

 Posted by at 8:52