В автобуса разбрах, че миналата година съм провлачил крак по самото трасе на пистата от Ф1 за наградата на Европа – без да знам. Аз, като такъв фен на Ф1, изобщо не съм усетил, че стъпвам вурху същинската писта, която минава покрай пристанището. Както и да е. Повозихме се покрай другите спирки, докато на стигнахме номер 12 (която се пада номер 3 за червената линия) – San Pius V. Там слязохме за да компенсираме един от вчеращните пропуски – Jardines del Real or Viveros, или Кралските градини, току до Турия. Този парк също е просторен (макар да не може да се сравнява с километричния парк в леглото на Турия). Обаче тук поддръжката малко куца. Всичко е някак изхабено. Красивите живи плетове на са чак идеално поддържани. Розите в розариума (ако така се нарича мястото с десетки видове рози) са повехнали. Но пътеките са чисти, тревата е окосена и разходката е приятна.
Гълъбчета над езерцето
Кралският фазан
Фонтанче и жив плет
Това е от към задния вход
Това са едни много интересни бодливи дръвчета
След като убихме и тук малко време, решихме, вече каталясали, да се прибираме към хотела.
По пътя минахме през любимия супермаркет – Mercadona, само на няколко пресечки от нашия хотел. Всяка вечер зареждаме от там с вода и плодове за другия ден. Метнахме ги в стаята и слязохме на улицата да похапнем. Аз ядох филе от треска (Cod).