Скучен, мрачен и ветровит ден. Започнах отново с разкършване на терасата по боксерки (11/15/20). Бавно и полека минахме през цялата дандания с къпането и слезнахме долу да похапнем. Небето е мрачно, духа вятър. Мислехме да ходим на плаж, но струва ли си?
(добре, де, малко съм драматизирал)
След кратко обсъждане го измислихме: аз ще се разходя до плажа, за да проуча пътя и условията; а Тя ще се мота по разни молове (тук има страшно много El Corete Ingles), защото когато аз съм с нея, шопинга става доста изнервен. Така де, не мога да разбера защо някой би прекарал повече от пет минути в един магазин. Влизаш, вземаш и си тръгваш.
Хванах трета линия на метрото от близката Xativa до Benimaclet (билет за 10 пътувания в зона А ми стъпи 8.20 евро). Според картата там трябваше да се прехвърля на линия 4 или 6 – и двете вършат работа. Обаче – изненада! Следвайки табелите за 4 и 6 в крайна сметка излязох от метрото на улицата. Оказа се, че метро линии 4 и 6 са си просто трамваи.
И така, минавайки през студентски град, или както сам се казва квартала с МЕИ-то (Univercitat Politecnica) у СУ-то (Vnivercitat de Valencia), бавно и полека стигнахме до плажа. А плажа се оказа ОГРОМЕН!
Спокойно мога да кажа, че плажа е широк колкото са дълги доста плажове в БГ (примерно Арапя). А колко е дълъг – не знам. Аз походих 2-3 километра и се отказах – върнах се на обратно.
Плажа е много приятен. Започва от култовия хотел Les Arenas, където е относително петъпкан (или поне предните 20-30 метра). Само половин-един километър по-нататък населението се разрежда. Платени чадъри/шезлонги има сигурно на 10% от пясъчната ивица. Има малки капанчета близо до водата на всеки няколко стотин метра; душове, чешмички, тоалетни също се намират редовно. Абе както си трябва. Има игрища за плажен волейбол, вратички за футбол и други занимавки.
Прибрах се каталясал в ранния следобед. Тя беше понапазаувала. Помотахме се в една от малкото необходени посоки около хотела и намерихме хубав бюфет от типа „сипвай колкото искаш“ за десет евро на човек. Изобщо не може да се сравнява с великия BWOK във Баселона (почти няма морски храни), но все пак е вкусно и обилно.
После се прибрахме да помръхтим обратно в хотела. Времето на предразполага към много разходки. Привечер излязохме да се пошляем още малко.
Малко магазинче за сладки неща
Напазарувахме си разни неща за сандвичи от близката Mercadona и се нагласихме за плажуване за следващия ден.