Изкарах тежка нощ. Явно съм изгоял доста зловещо. Будя се на половин час, кожата ми пари…
Тя също не е много по-добре. Някакво упорито главоболие я мори в последните дни и днес е особено неприятно.
След закуска решихме единодушно, че плажа е твърде голямо усилие и за двамата. Имаме още една близка цел за разглеждане – централния пазар (Mercat Central de València). Аз открих удоволствието от посещението на големия пазари миналата година с посещението на Mercat de la Boqueria в Барселона.
Тия зелените домати са някакъв специален сорт- всъщност са сладки
Чушки- черноблки
Червен пипер и дрги подправки
Морск дарове (като им гледам цените, не са баш „дарове“)
Още някакви странни морски неща
Гъбки, зеленчуци…
Сиренца – всякакви. Имаше дори наситено червени и едно отровно зелено на цвят
Маслинки
Зехтинчета. Има и къшейчета, с които може да си топнеш да опиташ различните вкусове
Разграфен добитък
Основния продукт, който ме интересува, е испанската шунка, известна като Jamon. А колко хамон има на този пазар!
Краткото ми предварително проучване ме научи, че хамона се произвежда от задния бут на прасето. Изглежда много устойчив, защото, въпреки че е месо, бутове висят из магазини и кръчми из целия град, без значение че навън е 30-35 градуса. Май няма нужда от хладилник.
Има основно два основни вида хамон:
– Jamon Serano – Произведен от най-различни породи „бели“ (аз бих казал розови) прасета – Duroc, Landrace и Gran Blanco. Прасето се храни със зърнени смески за да се получи по-добра текстура на месото. Бута се осолява, престоява няколко седмици, измива се от солта и се суши от 4 до 15 месеца
– Jamon Iberico – по-скъпия вариант. За него се квалифицира само една порода черни прасета (Pata Negra), които живеят в ограничен регион на Исапания и Португалия. Има три типа Иберико
– Jamon Iberico de Cebo – прасета, отглеждани във ферми и хранени със зърнени храни. Суши се до 24 месеца
– Jamon Iberico de Recebo – прасета на свободно отглеждане (това ми звучи като видовете яйца/кокошки). Освен зърнени захранки, похапват и жълъди и каквото си намерят из гори и поляни. Суши се 24 месеца
– Jamon Iberico de Bellota – хамона на хамоните, шунката на шунките, филето на филетата от Елена. Според легендата, прасетата припкат из горите и похапват само жълъдчета. Суши се до три години. Казват, че буквално се топи в устата. Не съм опитвал – наистина е безобразно скъп
Разбира се, има и безкраен брой не-именити версии от тоя и оня регион/производител. Кажи-речи на всяка кръчма висят по няколко бута и режат направо от тях. Има го и във всеки магазин. И, разбира се, има цели сергии с различни видове хамон на пазара.
Сергийките за хамон
* * *
Извън пазара има и нещо като битак – сергии с какво ли не: от сутиени и рокли до всякакви видове сувенири
Покрай битака се забихме и из други магазинчета. Трябва да накупим сувенири за много хора. И така, от магазинче на магазинче, от уличка на уличка – стигнахме до нашпата любима Mercadona, кварталния супермаркет, където заредихме с плодове и вода.
Това е на гърба на пощата. Предполагам, че са пощенски кутии
* * *
Вечерта открихме още един неизследван край на „центъра“. Обиколихме го и него. Тя се уреди с нова рокличка, аз – с още доста снимки
Още една кула
Тигани за паеля
Самата паеля
После се завъртяхме към BaBalu – ресторантчето от Ден две, което сякаш най-много ми падна на сърцето. Хапнахме салата с морски дарове (октоподи, сепия, авокадо и други някакви неща) и манджа с още повече морски ала-бали
Тази красота е пълна с пилешко
Салатката
Манджа с калмари, миди и кралска скарида (един брой) и други
Вечер, когато времето захладнее, е много приятно. Под „захладнее“ имам предвид 28-29 градуса – толкова падат температурите преди полунощ. Между другото, във Валенсия има термометри под път и над път – по аптеките (а те са много), по големите кръстовища, по площадите… След като хапнахме и изпихме литър сангрия, се върнахме към хотела по един относително заобиколен път, през нощните улички. И легнахме да спим.