OOW 2014: Събота

 Общи  Коментарите са изключени за OOW 2014: Събота
Окт. 232014
 

Тази нощ будувах само от около два и нещо до четири. Станах осем без нещо, което си е почти десет часа сън.Отделих малко повече от половин час за йога, после минах и през банята. След още малко помотване и един зелен чай, отидохме да закусим точно в 9:30 – 16 часа след вечерята. Да видим дали ще успея да рестартирам часовника.

Закуската беше обилна и продължителна. Огромен бургер с картофки и зелена салата, полети с поне литър ледено студена вода. След това отидохме до Apple store да проверим да не би случайно да имат iPhone 6. „Няма, изчерпани са за днес. Опитайте утре“. И това час и половина след отварянето.

Направихме един тегел до Mosconey West за регистрация, обаче – ядец. Регистрацията започва в два следобед. Нищо, зор нямам. Прибрахме се до хотела за малко тоалет, миене на зъби, бръснене, четене и отговаряне на мейли и други подобни занимания. После колегата излезе да обикаля града, а аз се заех да отхвърля малко работа.

Обаче… времето е едно такова прекрасно, слънчево… За пръв път ми се случва в свободния ми ден в Сан Франциско да е такова. Започна да ме гложди мощно. Три пъти идвам тук и да не видя Голдън Гейт… и Ломбард Стрийт… Мъчих се около час и на края изревах мощно на ум „Майната му, работата няма да избяга“. И излязох и аз да обикалям.

Хванах първия City SightSeing автобус, който ми попадна. Оказа се, че съм имал голям късмет – той обикаля из downtown, и после минава и през GoldenGate.

sf_34_sister_actФеновете на Упи Голдбърг ще познаят църквата от „Sister Act“

sf_36_alcatrazОще една забележителност, използвана и за филмов декор – Алкатраз

sf_35_gg1Самият Golden Gate – може би най-известният мост в света

sf_37_gg_selfie

И аз бях там. Между другото, страшен вятър…

sf_38_sf_baySan Francisco bay

След обиколката автобуса ни стовари на входа на Чайна таун. От там подапалих сандаля и отидох до Lombard street – най-кривата улица в света. Имах специална поръчка да я снимам:

sf_39_lombard1Lombard street, поглед отгоре

sf_41_lombard2 Lombard street, поглед отдолу

sf_40_lombard_selfie И поглед към мен

А пътя до там не е лек. Добре че имам закалка от годините, прекарани в ТУ-Габрово. Кажи-речи три километра баири, в едната посока.

sf_42_bairТипичен санфранцискански баир

Прибрах се в хотела към пет. Колегата и той мина за малко да ме нагледа, после пак отщипа да си употреби до край билета. Аз отидох да се регистрирам за конференцията и да си взема баджа и подаръците (раничка, тефтер, химикал и бутилка). Тази година дават много по-хубави раници от миналата 🙂

Към 7 се събрахме пак с колегата, да похапнем по един от огромните бургери на Тад. Аз едва се справих с моя – а не съм обядвал, и обикалях с часове! И после – почивка. Утре започва маратона, наречен Oracle Open World – най-голямата сбирка на Oracle ентусиасти в света!

 Posted by at 14:39

OOW 2014: Петък

 Общи  Коментарите са изключени за OOW 2014: Петък
Окт. 222014
 

 

Летище „Шарл де Гол“ е най криво организираното голямо летище, което съм посещавал. След приятно скучен и изненадващо бърз полет от София до Париж (под 2 часа и половина, при обявени три часа), двамата с колегата започнахме издирването на пътя от терминал А до терминал 2Е. Какво, по дяволите, е това име на терминал 2Е – A, B, C, D, 2E, 2F. Има ли обикновен Е?
Намерихме един автобус, който кара на там. И добре, че освен терминала бях разбрал и гейта – М50. Защото се оказа, че автобуса има поне две различни спирки за този терминал – за К и М, на има-няма километър-два една от друга. Не че е карал направо, де – всеки опит да хванеш посоката е обречен.

sf_31_paris_kids_corner
Поне детския кът на терминала е готин

Но хайде стига за летището. Въобще не сме се помотвали, но стигнахме до гейта двайсетина минути след времето, обявено за бординг. Това не е проблем по две причини – първо, за бординг на А380 са обявени 50 минути. Зер трябва да се качат над 500 човека. И второ, самолета закъсня за излитане с малко повече от час (вкл. 15-20 минути рулиране).

sf_07_airbusЕърбъс А380

 А защо ли закъсня самолета? Никой не казва, но по принцип бординга започна твърде късно. А, нали е за щатите, се оказа доста протяжен.

sf_32_paris_queueПроверката на пет-шестстотин човека върви бавно

Нас с колегата първо ни извикаха встрани да ни разпитат къде, аджеба, смятаме да спим. Само това – адреса на хотела. После се наредихме на едни големички опашки, които започваха и свършваха с проверка на билет и паспорт. Но на края имаше бонус (за избрани щастливци) – пълна проверка на личния багаж, включително прословутото включване на лаптопи им други неща, за да докажеш, че наистина са това което изглеждат; и щателно обарване. Така лично ние се качихме след времето за излитане, а на гейта имаше още може би двеста човека. И зачакахме да излетим.

sf_33_airbus_1st_classБизнес класа в средата на втория етаж.

 А как само лети прасето! Най-големият пътнически самолет строен ЕВЪР, лети мазно сякаш стои на земята. От време на време има леко поклащане, но дори и тогава е някак тромаво и внимателно. Не че сме попадали на лошо време, де.

А колко е голяма кабината! Досега съм летял само веднъж с А380, и бях на първия етаж, където има по десет седалки на ред (3-4-3). Сега съм на втория, близо до опашката, им дори тук са 2-4-2. Т.е. Дори втория етаж събира повече пътници на един ред от един А321, например.

sf_02_economy_2nd_deckEconomy на опашката на втори етаж

 В момента, половин час след излитане, сме долу-горе над Лондон. Вече сме достигнали полетна височина (36 000 фута) и цепим с 534 мили в час ground speed (за съжаление мерните единици в инфото зависят от избрания език – имперски за English и метрични за франсетата)

* * *

E, попаднахме на доста раздвижен въздух. Още час и половина след излитане, когато раздаваха манджата, и летяхме над северна Шотландия. Взе да подрусва яко. Аз си изядох порциона набързо и реших да боря завърналата се аерофобия със сън. Забелязах, че пилота отклони от преднчертания маршрут (има доста информация на личната entertainment система закачена пред всяка седалка) и отцепи почти право на север.

sf_01_airbus_entertainmentПерсонална система за забавление. Дори в икономична калса монитора е доволно голям. Колкото по-напред в класите отиваш, монитора става по-голям

 

Сега, три часа след излитане, виждам че сме вдигали на север чак до Фариорските острови. Сега вече пак е завил на запад-северозапад и заобикаля Исландия от север. По план програма трябваше да минем южно от острова. Демек, бая сме се отклонили. Което ни струва още петнайсе минути закъснение в очакваното време за пристигане.

 

sf_03_north_seaОбиколка из северно море

 Под нас има само плътна облачност и еърбъса продължава да си танцува лекичко, но аз май съм му посвикнал.

* * *

Разходих се из долния етаж. Там тоалетните са повече и по-широки – тук горе са с доста „скосяване“ (ако мога да използвам този термин от бизнеса с недвижими имоти в такава подвижна крепост). После разпънах ме малко лукум с колегата, който поради странни причини се оказа настанен на другия край на самолета – долу, в най-предната част на икономична та класа.
Прекрасно е колко много свободни пространства има в самолета. На всеки четири до десет реда има я барче, я тоалетни, я emergency exit.

* * *

Пет часа след излитане. Почти всички сенници са спуснати, доста хора дремят. И – изненада. Един стюард се разхожда и раздава на всички будни най-неочакваното нещо в самолет. Чудесен сладолед на клечка!

* * *

Седем часа след излитането. Опитвам се да дремя, но не се получава хич. Пък и нещо ме мъчи глад. В България е време за вечеря – осем вечерта. А в часовата зона, над която летим, е единайсе сутринта.
Разходих се из самолета на лов за нещо за хапване. На втория етаж намерих оставени за похапване бисквитки, крекери, вода, сокчета и безалкохолни. Възползвах се. Слязох долу да видя как е колегата – спи. Късметлия. На връщане мернах зарязани на един бар сладоледчета за свободна консумация. И аз съм късметлия 🙂

В момента сме дълбок над Северна Канада, над стотина километра северозападно от град с интересното име Yallowknife (жълт нож). Сигурно има интересна история зад това име – мога и да потърся някой ден. Облаците под нас почти не са се разкъсвали още от Шотландия и самолета от време на време доста игра се, но после се успокоява. Очаквам слънчево и приятно време за приземяването, но да видим какво ще стане.

* * *

Десет часа след излитането от Париж. Успях да подремна към час и половина. Подминали сме град с познатото име Dawson Creek. Мислех, че е име на тинйджърски сериал.

Остава около час до Сан Франциско и най-после облаците под нас взеха да се разреждат. А екипажа започна да раздава вечеря. Германците бяха къде по-изпълнителни – два часа преди кацане започна храната. Тук оставиха хората да дремят до последно
Вечерята е вкусна и разнообразна. Между другото, французите не се срамуват да пийват в самолета, покрай похапването. От наздравици с шампанско в пластмасови чаши, през вино и бира, та чак до водка, джин и ликьори – всеки сръбва по нещичко.

sf_01_af_lunchМанджа. Под нарязаните ябълки вляво има скрити сиренце (от онова миризливото) и масло

* * *

Двайсетина минути преди кацане
Маневрите не се усещат с този самолет. За щастие облаците съвсем се разредиха. Сега се въртим насам-натам и всичко е супер гладко. Освен това самолета е страшно безшумен – поне на задния край на втория етаж. По пък ние сме на десетки метри от двигателите, а и изолацията е доста дебела.
Гледам захода през камера, закрепена на опашката. Кеф!

sf_04_airbus_tail_cameraПоглед от опашката при снижаване

 * * *

Кацнахме! До край го мъчи страничен вятър, така че кацна на кьоше. Пък и тресна бая силно, въпреки слънчевото време. Кацнахме както и излетяхме – с час закъснение.

sf_06_af_landing

Маршрута за заход

За трети път идвам на OOW и всеки път като вляза в САЩ се чувствам съвсем не „добре дошъл“. Опашки, проверки, едни тежкарски плакати (примерно мъжко лице зад дебели решетки и „намек“ „Death is not the only way to loose your life“). Макар че, ако трябва да съм честен, този път ме разпитваха най-малко. Само ме питаха за какво идвам и толкова – следва снемане на пръстови отпечатъци, снимка и продължаваш.
За щастие куфарите ни пристигнаха с нас – чувал съм, че Париж е едно от най-чест губещите багаж. И така, морни и щастливи се натоварихме на BART и стигнахме до хотела само два часа и половина след кацането.

Този път съм решил да боря Jet lag-а с гладуване. Прочетох, че със 16 часа глад преди закуска човек може да си ресетне биологичния часовник. За това само си хвърлихме багажа и хукнахме (добре де, завлачихме се) към любимият ми „Tad’s famous steak“
Успяхме да приключим с яденето към 17:30, което по мои сметки прави закуската възможна в 9:30. Съвсем малко закъснение, поради късното кацане.

* * *
Едва одаянихме будни до 20:00. Но първата нощ не е трудна за преспиване, защото така или иначе си преуморен.

 Posted by at 14:14