Монреал, неделя

 Общи  Коментарите са изключени за Монреал, неделя
Сеп. 152015
 

Доста добре се понаспах. Готов за разходки… обаче времето навън е откровено гадно. Вали, духа… Абе не е съвсем за разходки.

Закуската в хотела се оказа доста добра. Освен другите неща има и гофретници. Има една машинка – като диспенсер за евтин сок, но от нея тече тесто за гофрети. Сипваш си в една чашка и го наливаш в гофретника. Две минути и половина по-късно имаш пресен и вкусен гофрет (гофрета?).

Обаче времето навън така и не се оправя. Мотах се, четох, плисках се в басейна (на 22-ри етаж), висях маса време под душа… Чак към два следобед навън спря да вали. Тъпо. Мислех да взема някакъв hop on-hop off автобус, ама дали се струва? Те вървят до 4-5 следобед. Демек още два часа?

Реших да ида да обядвам някъде, пък после ще видим. За всеки случай нарамих и фотото. И като излязох навън… като държан на въже!

Първо тръгнах да се разхождам из града. Уж да търся място за хапване, ама не се оглеждах много-много. Стигнах до нещо, което май е много известен университет – McGill. Вече е 3 следобед, а не съм обядвал. Обаче взе да напича и слънце. А нагоре един баир и след това парка Mont Royal… Страшно изкушение за човек със сърце в планината.

Едното води до другото. Реших да се кача малко, до началото на парка, само да погледна. После още малко. После срещнах една катеричка, която ми каза, че нагоре е още по-яко.

Баира е голям, а аз не съм обядвал… Но намерих карта на парка, на която са нарисувани поне 2 места за похапване – някъде там, към връо. Добре, айде още малко нагоре….

И още малко… Стигнах едното място за хапване, подминах го без да поглеждах, продължих нагоре…

Превалих баира и още нататък. Покрай мен профучаха маса велосипеди – състезание някакво. Вече съм наистина на майната си, минава 4 следобед, а аз не съм обядвал. Но това е бял кахър.

Ще каже някой-кой е големия проблем? Големия проблем е, че изведнъж слънцето изчезна, облаците се смрачиха. Аз полека започнах да се ориентирам към връщане, по обиколен маршрут. Какво да направя, обичам да ходя из паркове. И тогава паднаха първите едри капки дъжд.

Моите палави крака ме бяха отвели на километри от хотела, в някакви гори и поляни. Като видях какво става, се скрих под едно дебело дърво. Викам си – лятна буря, ще отмине за 5-10 минути. Да ама не. По някое време сякаш понамаля, аз тръгнах да си търся най-прекия път обратно,, и дъжда пак се засили. И така стигнах до момента „*бал съм го“ и започнах да шляпам надолу под дъжда.

Гордея се колко точно намерих най-директния път към хотела. За няма и 30-40 минути успях да се върна по абсолютно различен, много по-прав път, джвакайки на места във вода до кокалчето. Прибрах се в стаята подгизнал до кости.

Така приключи моя опит да опозная поне малка част от Монреал. Хубаво беше, ама завърши гадно. Единствения ми свободен ден.

* * *

В понеделник се събудих към 4 сутринта. Jet lag-а си казва думата – тялото мисли, че вече е 11 на обяд. Освен това ме боли гърло и носа ми тече. Натисках безуспешно възглавницата до 6:00 и станах да си взема един горещ душ. Трябва да се работи, а аз съм така разглобен…

 Posted by at 2:44

На къде ме отвя вятъра този път

 Общи  Коментарите са изключени за На къде ме отвя вятъра този път
Сеп. 132015
 

Има хора, които въртят някакви абсурдни количества пари. Преди месец Optimal Payments купи фирмата, в която работя, за около 1.1 милиарда евро. Аз лично не мога да си представя такава камара пари. Ако трябва да ги струпат кеш (да, знам че няма такива неща), сигурно ще трябва един камион. Ебаси.
Други просто си вършат работата. Като мен и екипа, който имам честта да предвождам. При предишната покупка (само преди 2 години), когато CVC станаха собственици на Skrill, за нас почти нямаше промяна. Да, смениха се разни шефове по високите етажи, но CVC са инвестиционен фонд, не се месят в истинската работа.
Сега, обаче, е друго. Сега ни купи конкурент – фирма, която прави същото като нас. И те си имат същите хора като нас – имат си DBA-и, мрежари, сисадмин, програмисти, antifraud, customer service и т.н. Сега нещата ще се случат по съвсем друг начин.
Ето как се подредиха нещата да дойда до Канада. Базираната на остров Ман (който е британска територия) Optimal Payment всъщност има най-много IT-та в офиса в Монреал (следващия е в Калгари). Също като Скрил – централа в Лондон, но IT сме предимно в София и Виена.

Визата
България е в черния списък на държави, чиито граждани имат нужда от виза, за да влязат в Канада. За разлика от почти цяла Европа.
Оказа се, обаче, че с достатъчно силни доводи визата не е проблем. Поне бизнес виза, де. От канадския офис ми изготвиха прекрасно invitation letter, пълно с ключови думи като „Mr. Ivanov will not receive any salary from any Canadian source … He is not entering the Canadian labour market … All expenses Mr. Ivanov incurs while in Canada will be borne by Optimal Payments“ и така в продължение на 2 страници.
Другото, което (предполагам) помогна, е факта, че имам валидна виза са САЩ и съм ходил там 3 пъти (най-вече съм се връщал). Така че визата стана фактически за един ден (плюс 2-3 дни транспорт до Букурещ и обратно).

Полета
Не, спокойно. Няма протяжно да описвам полета, както съм правил много пъти в този блог. Леко ще спомена само някои интересни моменти.
Първо, с изненада установих, че е възможно в сряда вечер да купя изгоден билет за полет до Монреал в събота сутрин, през Франкфурт, с Луфтханза. Свикнал съм да купувам билетите поне 2-3 седмици предварително за да получа добра цена.
Второ, понеже имах 5 часа престой във Франкфурт, реших най-после да проверя какво е това Business Lounge. Не, не пътувам с абсурдно скъпата бизнес класа. Напротив, винаги търся най-евтините билети икономична класа. Просто пътувам толкова често, че имам статус Frequent traveler (FTL). Което дава някои спорни предимства, малко от които наистина си струват. Примерно имам право на 2 куфара с 40 кг багаж (вместо един до 23 кг). Добре, ама аз обикновено си летя само с раничката с лаптопа. Имам право да се чекирам на checkin desk за първа класа. Да, ама аз се чекирам онлайн и обикновено нямам багаж. Нещото, което съм намазал до сега, е достъпа до бързия security check във Виена. Така спестявам малко досадно висене по опашки.
И така, след доста ранен и приятно скучен полет София-Франкфурт, реших да пробвам какво е това Business Longe на летището. И ми хареса. Оказа се, че това е едно местенце с много удобни диванчета, масички и кресла, което е направено точно за отмятане на времето за дълъг престой. Има похапване като закуските в средно-добрите хотели, много контакти и USB-та за зареждане на лаптопи и телефони, кабинки за телефонни разговори, дори душове. А най-приятното беше удобните кресла за подремване.
(на връщане имам 9(!) часа престой в Мюнхен)
Полета Франкфурт-Монреал (7:40 часа) далеч не бе толкова скучен. Още като минахме Холандия започна подрусването, което повече или по-малко продължи над целия Атлантически океан. И се засили неприятно като наближихме континента. Абе за целия полет май имаше по-малко спокойни минути, от колкото в двучасовия София-Франкфурт.

Пристигането
Очаквах досадна опашка и още по-досаден разпит на влизане – като в Щатите или Англия. Оказа се, че не е така. Опашка почти нямаше, а въпросите бяха проформа.
За стигането от летището до хотела имах два варианта. Единия е някакъв градски автобус, който за ~50 минути минава 66 спирки и ме докарва на 3 минути от хотела. Другия е нарочен автобус (линия 747) от летището до центъра, при който слизам на втората спирка след двайсетина минути возене, но после има повечко ходене. Избрах втория, въпреки че бях каталясал и времето беше гадно – мрачно, със ситен дъждец.
А, нещо много важно. Монреал е в Квебек, френско-говорящата част на Канада. Но, за разлика от самата Франция, тук всички надписи са на френски и на английски. И всички поназнайват английски – от хората в хотела и летището (за които не съм изненадан), до шофьора на автобуса и продавачката в кварталния супермаркет.
И така, довлякох се в хотела към 17:30 местно време (малко след полунощ БГ). Резервацията я бяха правили канадците, те имат договор с тоя хотел. Това добре, ама да бяха и платили. Оказа се, че трябва да платя с личната си кредитна карта – малко над 1300 долара. Знам ли, може би в Optimal хората, които пътуват, го правят със служебна кредитна карта в джоба. При нас не е така – резервациите ги правим през агенция, с която Скрил има договор, и всичко е предплатено като пристигнеш. Утре ще ги питам. Вероятно това е само една от мноогото разлики в културата, с които трябва да свикваме.

Първата вечер
Чувствах се достатъчно добре за да се разходя в квартала под ситния, гаден дъждец. Проверих пътя до офиса (5 мин пеша). Купих нещо за хапване и разни други неща. После се прибрах да вечерям и да чета мейли. Успях да одаяня до малко след 20:00 преди да легна – 3:00 в България. Което е неочаквано, предвид че съм станал в 3:30 след около 4 часа сън.
И така, утре имам свободен ден – неделя. Мислех да се разходя из града, ама ако времето е все така гадно, може да си мръхтя в хотела. Имам си книжка и лаптоп, какво му трябва на човек.
А в понеделник… каквото сабя покаже!

 Posted by at 16:34