Юли 102008
 

Вчера се разходих из Амстердам, но времето заплаши да е доста валежно и се скрих бързо бързо в хотела в Утрехт. Иначе има ужасно много интересни неща там (естествено), но това да прегледаш нещата за няколко часа и без някой, който да те развежда, е проява на висш оптимизъм.

Днес се събудих рано, събрах си багажа и се изнесох от хотела. Имах малко разправии докато ми направят фактура, която да има надежда да се хареса на нашите счетоводители. И пак не съм сигурен, че ще ги задоволи. Нашите закони са ужасно различни от европейските. Примерно тук държат на фактурата да пише „Фактура” на съответния език, а там не можаха да ми изкарат такъв надпис от програмата си – то си личало, че е фактура.

Както и да е. Бързо стигнах до летище Скипхол. Има редовни влакове от Утрехт до там – на всеки половин час (в хх:13 и хх:43), а пътя е точно половин час. На летището се помотах из магазините за последно пазаруване на почерпки за колеги и приятели. Самолета беше в 10:30, а аз се качих в 10:00. И зачаках…

(сещате се какво стана нататък, нали?)

И чаках… и чаках…

Обасниха ни, че поради натоварения трафик ще закъснеем с няколко минути. Аз си гледах смотания дъжд навън и се чудех колко ли гадно ще е излитането. И чаках… И чаках…

Всъщност, излетяхме около 11:25, с почти час закъснение. Явно летището е било брутално претоварено (как става това? Нали има разписания…). Въпреки моите опасения, излитането беше много лесно. И нормално – обикновено имам проблеми с кацането. А какво кацане беше… Ммм… аз лично си умрях от ужас. Много друсливо. С едната ръка се държах за предната седалка, с другата – за подлакътника, гледах втренчено напред и не смеех да мръдна. До мен имаше една руса какичка, която също не се радваше – каза, че такова гадно кацане не е имала, има нещо нередно, не може да е така… а на мен само такива приказки ми трябваха! Не и отговорих – не исках да говоря. Гледах си точката в началото на самолета.

Обаче всички други бяха спокойни – кой си чете книга или вестник, кой си приказва с другарчето, абе идилия. Явно не е било нещо извънредно, просто по-друсливо.

И така… на края кацнахме. Всъщност не е имало някакви проблеми. Е, бяхме закъснели, но заради излитането.

***

На края, няколко разхвърляни мисли за Холандия:

– (Около)градския транспорт там е много различно организиран: Ако нямаш магнитна карта, можеш да си вземеш лентичка с 15 или 45 билетчета (тази с 15 струва 6.90 евро). Качваш се през вратата до шофьора и му казваш за къде пътуваш. И той ти удря печат на съответния брой билетчета (примерно аз пътувах около 5 километра за по 3). Обаче веднъж автобуса закъсня с 10 минути и каза, че не таксува билетчетата – заради закъснението!

– Както казах, всеки там е с колело – поне по центъра. Много рядко се вижда кола. Ама им е лесно – толкова е равно там, че хотелската ми стая, на втория етаж (трети ако броим рецепцията) беше на 10 метра надморска височина. А Утрехт не е крайбрежен град! Както казват, там е толкова равно, че ако се изпикаеш – на локва става. Няма на къде да се изтече…

– Всички стълби там са ужасно стръмни. И в хотела, и в ресторантите, и във фирмите.

– Там не могат да готвят манджи. Манджи може да се ядат само в „чужди” ресторанти – италиански, гръцки, аржентински и т.н.

– Не могат да правят и салати. Салатите им представляват някакви треви и листа, много смотани.

– GPS-a е голяма работа!

Е… това е. Сега се радвам на вкъщи-то

 Posted by at 20:20

  7 Responses to “Прибрах се!”

  1. Мда, бил си в една от най-ниските страни в света (половината и площ е на морското равнище), в най-гъсто населената страна в Европа (493 души на км2) и страната с най-високите хора в света (средна височина на мъжете – 184 см)
    Добре си си дошъл в родината ; ))

  2. Да, височки са. И мъжете, и жените. Но до няколко поколения ще се снишат значително – с толкова много ниски имигранти…

  3. Тук си имаме шега, понеже моят регион е на 2 метра под морското равнище -six feet under сме отсега 🙂 За високите хора (аз съм 158) – чувствам се като сууупер миньонче 🙂 Скоро и аз ще се прибера в България за една почивка така че ще гледам да не ти завиждам много 🙂

  4. И ти като мен не се радваш особено на полети, но облачните приземянавения в софия, особено по време на пролетно-лятна гръмотевична буря са си истинска емоция.

    Всеки път имаш чувството, че ще се разпаднеш на парчета, но няма какво да се направи. Виновна е структурата на облака предполагам и не е никак приятно. 2-те ми най-гадни приземявания са по едно и също време в края на май в София.

    Иначе Холандия си е най-приятното (уредено и спокойно) място за живеене – факт! Въпреки, че и там си имат своите глупости – като например споменатите талончета за градския транспорт, които се подпечатват на зони, обаче има уловка че винаги „дупчиш“ брой зони + 1. От друга страна билетчето пък важи за градските транспортни системи на цялата страна – удобно, а?

    Стълбичките са ужасни, предимно в старите сгради, които за съжаление са доста. Жалко, че толкова малко време си бил там, но поне вече си зарибен. Дано скоро пак да идеш 😉

  5. Много добре те разбирам!Само си представих кацането и вече ми стана лошо…Но както вече споменах ,най-страшно е не, когато „друска“ кацайки, а когато си във въздуха и го прави…:(

  6. Яворе преди да тръгнеш пак със самолети гледай няколко пъти първият епизод на серила LOST за да ти бъде добре на душата, а иначе трябваше поне една тревица да дръпнеш 😀

  7. луд
    пропуснал си най-интересната част – coffee shop-овете .. де такъв късмет и мен да ме пратят до холандия 🙂

Sorry, the comment form is closed at this time.