Сеп. 152015
 

Доста добре се понаспах. Готов за разходки… обаче времето навън е откровено гадно. Вали, духа… Абе не е съвсем за разходки.

Закуската в хотела се оказа доста добра. Освен другите неща има и гофретници. Има една машинка – като диспенсер за евтин сок, но от нея тече тесто за гофрети. Сипваш си в една чашка и го наливаш в гофретника. Две минути и половина по-късно имаш пресен и вкусен гофрет (гофрета?).

Обаче времето навън така и не се оправя. Мотах се, четох, плисках се в басейна (на 22-ри етаж), висях маса време под душа… Чак към два следобед навън спря да вали. Тъпо. Мислех да взема някакъв hop on-hop off автобус, ама дали се струва? Те вървят до 4-5 следобед. Демек още два часа?

Реших да ида да обядвам някъде, пък после ще видим. За всеки случай нарамих и фотото. И като излязох навън… като държан на въже!

Първо тръгнах да се разхождам из града. Уж да търся място за хапване, ама не се оглеждах много-много. Стигнах до нещо, което май е много известен университет – McGill. Вече е 3 следобед, а не съм обядвал. Обаче взе да напича и слънце. А нагоре един баир и след това парка Mont Royal… Страшно изкушение за човек със сърце в планината.

Едното води до другото. Реших да се кача малко, до началото на парка, само да погледна. После още малко. После срещнах една катеричка, която ми каза, че нагоре е още по-яко.

Баира е голям, а аз не съм обядвал… Но намерих карта на парка, на която са нарисувани поне 2 места за похапване – някъде там, към връо. Добре, айде още малко нагоре….

И още малко… Стигнах едното място за хапване, подминах го без да поглеждах, продължих нагоре…

Превалих баира и още нататък. Покрай мен профучаха маса велосипеди – състезание някакво. Вече съм наистина на майната си, минава 4 следобед, а аз не съм обядвал. Но това е бял кахър.

Ще каже някой-кой е големия проблем? Големия проблем е, че изведнъж слънцето изчезна, облаците се смрачиха. Аз полека започнах да се ориентирам към връщане, по обиколен маршрут. Какво да направя, обичам да ходя из паркове. И тогава паднаха първите едри капки дъжд.

Моите палави крака ме бяха отвели на километри от хотела, в някакви гори и поляни. Като видях какво става, се скрих под едно дебело дърво. Викам си – лятна буря, ще отмине за 5-10 минути. Да ама не. По някое време сякаш понамаля, аз тръгнах да си търся най-прекия път обратно,, и дъжда пак се засили. И така стигнах до момента „*бал съм го“ и започнах да шляпам надолу под дъжда.

Гордея се колко точно намерих най-директния път към хотела. За няма и 30-40 минути успях да се върна по абсолютно различен, много по-прав път, джвакайки на места във вода до кокалчето. Прибрах се в стаята подгизнал до кости.

Така приключи моя опит да опозная поне малка част от Монреал. Хубаво беше, ама завърши гадно. Единствения ми свободен ден.

* * *

В понеделник се събудих към 4 сутринта. Jet lag-а си казва думата – тялото мисли, че вече е 11 на обяд. Освен това ме боли гърло и носа ми тече. Натисках безуспешно възглавницата до 6:00 и станах да си взема един горещ душ. Трябва да се работи, а аз съм така разглобен…

 Posted by at 2:44

Sorry, the comment form is closed at this time.