Фото разходка до хижа Иван Вазов
Без много приказки.
Започваме от входа на национален парк Рила, в който движението на МПС е абсолютно забранено
Както виждате, забраната се спазва изключително стриктно.
От края на лифта тръгнахме по „обиколния“ маршрут – през хижа „Седемте иезера“ и покрай всичките, хм, езера. Така поне за два часа се отървахме от тълпите, които цепят пряко към Бъбрека и гледат другите езера от далече.
Само час след слизането от лифта стигнахме до прекрасното Рибно езеро
След това е…хм… така и не ги научих, но трябва да е Трилистника
Още малко маане на крачоли и се добрахме и до Близнака
Ето и две интересни, зареждащи, цветни (pun intended) снимка малко по-нагоре:
И така, от цвят на цвят, стигнахме до Бъбрека
Тука започва пак относително здраво изкачване – поне за хората с десет кила раница. Все я препълвам тая раница… Но всъщност и на м“масовката“ не им беше леко. Имаше всякакви елементи – включително с риза, панталон и обувки. Всякакви зноийни каки, баир не виждали пичòве и т.н.
И ето как изглежда Бъбрека пет-десет минути по-нататък
Тука реших да си тествам туристическата екипировка, и по-конкретно – обувките
Железен е тоя HanWag! Не мога да си спомня на колко години е – някъде между 6 и 8 – и все още не пропуска и капка!
Ето че се качихме до Окото. Тук има повечко снежец (22 юни, всички се сцепваха от жега)
Айде още малко нагоре. Това пак е Окото
А, и да не забравим и снимка на населението. Не всички стигат до тук
От тук се вижда и (от ляво, обратно на часовниковата стрелка): Бъбрека, половината Близнак, Трилистника, Рибното и в далечината – Долното езеро (цъкни на снимката за по-голям размер).
И така, стигнахме до последното от седемте езера – Сълзата
Последни изкачване. За желаещите има и малко снежец
Така стигаме до предела, от който трябва да тръгнем надолу
От тук вече се вижда връх Калин
От тук вече се вижда хижата. Макар и да не е много близо, щом видиш целта, се стига лесно. Но като стигнеш, някак ти олеква…
Посрещнаха ни супер сърдечно. Още с пристигането ни наляха прекрасен билков чай – дори без да питат дали ще нощуваме там.
Ето и още една снимка на Калин, на фона на малко цветчета (автор – Иван)
Това трябва да е надолу към Дупница
В същата посока, но по залез
И една безгрижна туфа трева – пак там
Хапването за вечеря беше добро. Освен донесеното от нас ни предложиха и така известния „гъст туристически боб“, както и картофена яхнийка.
Това е отново връх Калин, сниман малко преди полунощ (пет минути експозиция).
Чертичките в небето са така известните star trails, които се получават от движението на земята. Вляво извън кадъра „пече“ пълна луна.
Спахме на наровете и беше хубаво. На сутринта похапнахме и тръгнахме обратно
Път – широк
Тук-там и малко джвакащ
Много ми хареса тоя Калин. Ето го, на прощаване, на фона на малко минзухари и една отрудена пчела (цък за по-голям размер)
Още малко снежец
Ето ни и пак горе на предела
И така зърнахме отново езерата
На слизане отново нагазих в рекичката, за да снимам снежният мост
А и самата река (старото клише с бавната експозиция)
Този път след Бъбрека тръгнахме по „масовия“ път, покрай кръговете на Дъновистите
Да, този път също е красив (цък)
Но се движи далеч от първите езера
Разходката беше прекрасна!