Фото разходка до хижа Иван Вазов

 

Без много приказки.

Започваме от входа на национален парк Рила, в който движението на МПС е абсолютно забранено

iv01

Както виждате, забраната се спазва изключително стриктно.

От края на лифта тръгнахме по „обиколния“ маршрут – през хижа „Седемте иезера“ и покрай всичките, хм, езера. Така поне за два часа се отървахме от тълпите, които цепят пряко към Бъбрека и гледат другите езера от далече.

Само час след слизането от лифта стигнахме до прекрасното Рибно езеро

iv02

След това е…хм… така и не ги научих, но трябва да е Трилистника

iv03

Още малко маане на крачоли и се добрахме и до Близнака

iv04

Ето и две интересни, зареждащи, цветни (pun intended) снимка малко по-нагоре:

iv06

iv05

И така, от цвят на цвят, стигнахме до Бъбрека

iv07

Тука започва пак относително здраво изкачване – поне за хората с десет кила раница. Все я препълвам тая раница… Но всъщност и на м“масовката“ не им беше леко. Имаше всякакви елементи – включително с риза, панталон и обувки. Всякакви зноийни каки, баир не виждали пичòве и т.н.

И ето как изглежда Бъбрека пет-десет минути по-нататък

iv08

Тука реших да си тествам туристическата екипировка, и по-конкретно – обувките

iv_34

Железен е тоя HanWag! Не мога да си спомня на колко години е – някъде между 6 и 8 – и все още не пропуска и капка!

Ето че се качихме до Окото. Тук има повечко снежец (22 юни, всички се сцепваха от жега)

iv09

Айде още малко нагоре. Това пак е Окото

iv10

А, и да не забравим и снимка на населението. Не всички стигат до тук

iv11

От тук се вижда и (от ляво, обратно на часовниковата стрелка): Бъбрека, половината Близнак, Трилистника, Рибното и в далечината – Долното езеро (цъкни на снимката за по-голям размер).

iv12

И така, стигнахме до последното от седемте езера – Сълзата

iv13

Последни изкачване. За желаещите има и малко снежец

iv_35

Така стигаме до предела, от който трябва да тръгнем надолу

iv14

От тук вече се вижда връх Калин

iv15

От тук вече се вижда хижата. Макар и да не е много близо, щом видиш целта, се стига лесно. Но като стигнеш, някак ти олеква…

iv16

Посрещнаха ни супер сърдечно. Още с пристигането ни наляха прекрасен билков чай – дори без да питат дали ще нощуваме там.

Ето и още една снимка на Калин, на фона на малко цветчета (автор – Иван)

iv17

Това трябва да е надолу към Дупница

iv18

В същата посока, но по залез

iv19

И една безгрижна туфа трева – пак там

iv20

Хапването за вечеря беше добро. Освен донесеното от нас ни предложиха и така известния „гъст туристически боб“, както и картофена яхнийка.

Това е отново връх Калин, сниман малко преди полунощ (пет минути експозиция).

iv21

Чертичките в небето са така известните star trails, които се получават от движението на земята. Вляво извън кадъра „пече“ пълна луна.

Спахме на наровете и беше хубаво. На сутринта похапнахме и тръгнахме обратно

iv22

Път – широк

iv23

Тук-там и малко джвакащ

iv24

Много ми хареса тоя Калин. Ето го, на прощаване, на фона на малко минзухари и една отрудена пчела (цък за по-голям размер)

iv25

Още малко снежец

iv26

Ето ни и пак горе на предела

iv27

И така зърнахме отново езерата

iv28

На слизане отново нагазих в рекичката, за да снимам снежният мост

iv29

А и самата река (старото клише с бавната експозиция)

iv30

Този път след Бъбрека тръгнахме по „масовия“ път, покрай кръговете на Дъновистите

iv31

Да, този път също е красив (цък)

iv32

Но се движи далеч от първите езера

iv33

Разходката беше прекрасна!

 Posted by at 19:30

 Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

(required)

(required)