Коронавирус: Защо да действаш сега

 

Превод на статията на Tomas Pueyo: https://medium.com/@tomaspueyo/coronavirus-act-today-or-people-will-die-f4d3d9cd99ca
Статията отразява поглед на нещата от гледанта точка на живущ в САЩ, но е валидна и за България.
Преведенa на 15.Март.2020 от Явор Иванов и Ирина Ахaмад. Последно обновяване на статията – 13.Март.2020

С всичкия шум покрай коронавируса може да е много трудно да решиш какво да направиш днес. Да изчакаш още малко информация? Да направиш нещо веднага? Какво?

Статията покрива следните въпроси, с много графики, данни и математически модели от различни източници

  • колко случая на коронавирус ще бъдат открити в твоя регион
  • какво може да стане при толкова заразени
  • какво да правиш
  • кога

Когато прочетеш статията, ще знаеш:
Коронавируса идва при теб
Пристига с експоненциално увеличаваща се скорост
Въпрос на дни е. Може би седмица-две
Когато пристигне, здравната система ще бъде претоварена
Твоите приятели съграждани ще бъдат лекувани в коридорите на болниците
Изтощени здравни работници ще припадат. Някои ще умират
Те ще трябва да избират кой ще получи кислород и кой ще умре
Единствения начи да се предотврати това е социално дистанциране днес. Не утре. Днес.
Това означава да спасим колкото може повече хора, започвайки сега.

Като политик, местен или бизнес лидер, ти имаш силата и отговорността да предотвратиш това

Може да се страхуваш: Ами ако реагирам пресилено? Хората ще се присмиват? Ще се ядосват от моите действия? Ще изглеждам глупак? Дали да не изчакам първо другите да реагират? Дали няма да съсипя икономиката?

Но след 2-4 седмици, когато целия свят е блокиран, и няколкото безценни допълнителни дни на социална изолация, които си осигурил, спасят животи, хората вече няма да те критикуват: те ще ти благодарят че си взел правилното решение.

Колко случаи на коронавирус ще има в твоя регион

Растеж по държави

Общия брой случаи расте експоненциално, докато Китай не го овладее. Но после изтича извън Китай и сега има пандемия, която никой не може да спре.

Общ брой случаи извън Китай

Към днешна дата (08.Март) предимно в Италия, Иран и Южна Корея

Брой случаи по държави, без Китай

Има толкова много случаи в Южна Корея, Италия и Иран, че е трудно да се видят останалите държави. Нека погледнем долния десен ъгъл на графиката:

Брой случаи по държави, без Китай, Южна Корея, Италия и Иран

Има десетки страни с експоненциален растеж. Към днешна дата, повечето са от Западния свят.

Дневен ръст на случаите между 05 и 06.Март

Ако този растеж продължи една седмица, се очакват следните данни:

Очаквани случаи по държави, без Китай, Южна Корея, Италия и Иран

За да разберем какво ни очаква, или как да го избегнем, трябва да погледнем държавите, които вече са преминали през това: Китай, Източните държави с опит в SARS (2002-2003), Италия

Китай

Графика на събитията в провинция Хубей

Това е най-важната графика.
Оранжевите стълбове показват официалния брой случаи в провинция Хубей: колко нови случаи има потвърдени този ден
Сивите стълбове показват истинския брой заболели този ден. Китайските власти достигат до тези числа като питат диагностицирани пациенти кога са започнали първите симптоми. Важно е да се знае, че тези случаи не са били регистрирани към този момент. те могат да бъдат идентифицирани само с поглед назад във времето. Власите нямат информация когато някой започне да проявява симптоми.Информация има едва когато той отиде на лекар и бъде диагностициран/потвърден.

С други думи, оранжевите стълбове показват за колко нови случаи знаем, а сивите – реалния брой заразени този ден.

На 21.Януари броя новодиагностициарни случаи избухва (оранжево): около 100 нови случаи. Всъщност има около 1500 нови случаи само този ден, и растат експоненциално. Но властите не знаят за това. Това, което знаят, е че има 100 нови заболели.

Два дни по-късно, властите блокират Ухан. Към този момент новите диагностицирани случаи са около 400 на ден. Числото е важно: властите решават да затворят града заради 400 нови случаи този ден. Реално има 2500, но това не се знае към този момент.

На следващия ден затвярят още 15 града в провинция Хубей.

Погледни графиката на реално заразените до 23.Януари, когато Ухан е затворен: расте експоненциално. Реалния брой заразени експлоадира. След като Ухан е затворен, появата на нови случаи се забавя. На 24 януари, когато са блокирани още 15 града, броя реални новозаразени (сивите стълбове) спира да расте. След 2 дни достига максималния брой и започва да спада.

Важно е да се отбележи, че оранжевите стълбове (официално потвърдени случаи в този ден) продължава да расте експоненциално. Следващите 12 дни изглежда, че броя все още екплоадира, но всъщност не е така. Просто вече заразени хора получават по-силни симптоми и отиват на доктор, където биват регистрирани.

Разликата между официално потвърдени и реално заразени случаи е много важна. Ще я обсъдим след малко.

Останалите китайски провинции биват добре координирани от правителството и предприемат светкавични драстични мерки. Ето резултата:

Слуачаи на короноавирус: Китайските провинции без Хубей; Италия, Иран и Южна Корея.

Всяка права линия е китайска провинция със случаи на коронавирус. Всичка една е можела да расте експоненциално. Но, благодарение на мерките, предприети в Китай в края на Януари, всички те са спрени преди вируса да се разпространи.

Междувременно, Южна Корея, Иран и Италия имат цял месец на научат урока. Но не го правят. Те започват със същия експоненциален ръст като Хубей и изпреварват всяка друга китайска провинция към края на Февруари.

Източните държави

В Южна Корея числата експлоадират, но какво става в близките Япония, Тайван, Сингапур, Тайланд и Хонг Конг?

Общо случаи извън Китай (държави с над 50 потвърдени случая към 7.Март)

Всички те са ударени от SARS през 2003, и всички те са направили своите изводи. Значт колко зарезен и смъртоносен може да е един вирус, и гледат серизоно на това. За това всички графики на източни държави не изглеждат експоненциални, въпреки че започват много по-рано.

До тук имаме историите на държави, в които заразата избухва, правителствата осъзнават заплахата, и овладяват разпространението. Но историята на всички останали държави е различна.

Нпреди да ги разгледаме, нека споменем Южна Корея. Тази държава вероятно е изключение. Коронавируса е овладян при 30 заразени. Но 31-я пациент е супре-разпространител, който заразява хиляди други. И понеже човек е заразен преди да прояви симптоми, докато властите го открият, вируса е изтърван. Но усилията за овлядяване на разпространението в Южна корея вече дават разултат: Италия вече има повече случаи, същото се очаква и за Иран до 1-2 дни (10.Март.2020)

Щата Вашингтон

Вече видяхме растежа в западните държави, и колко лоша е прогнозата за след само една седмица. Но какво ще стане ако не се предприемат мерки по овладяването като в Ухан или други източни държави? Колосална епидемия.

Нека разгледаме няколко примера: щата Вашингтон, района на Сан Франциско, градовете Париж и Мдрид

Щата Вашингтон: заразени и смъртност

Щата Вашингтон е равносилен на Ухан за САЩ. Броя потвърдени случаи там расте експоненциално. Към момента (08.Март) са 140.

Но има интересен феномен. Процента смъртност в началото е огромен. В един момент, в целия щат има 3 потвърдени случая, от които 1 загинал.

От другите държави заем, че смъртността е между 0.5% и 5% (повече за това по-къстно в статията). Как може смъртността във Вашингтон да е 33%?

Оказва се, че вируса се е разпространявал седмици, без да бъде забелязан. Реално заразените не са били само 3. Властите са установили само 3, и един от тях е загинал. Защото колкото по-сериозни са симтомите, толкова по-вероятно е да бъдеш тестван.

Това е като оранжевте и сивите стълбчета на графиката за провинция Ухан: властите знаят само за оранжевите (официално потвърдени) и числото изглежда чудесно: само 3. Но в действителност има стотици, вероятно хиляди случаи.

Това е проблем: властите знаят само за официално потвърдената бройка, не колко са реално заразените. Как може да се открие приблизително колко са реалните случаи? Има поне 2 начина. Имам един математически модел, с който всеки може да си поиграе с числата (възка за директно копие).

Първия начин е през броя на смъртните случаи. Според броя на починалите в даден регион може да се предвиди приблизително броя реално заразени. Заем колко време минава между момента на заразяване и смъртта (средно 17.3 дни).Това означава, че човекът, починал във Вашингтон на 29.Февруари, вероятно е заразен около 12.Февруари.

Знаем приблизително и средната смъртност. Нека приемем, че е 1% (повече по въпроса след малко). Следователно към 12.Фев имаме около 100 случаи в региона, един от които почива след 17.3 дни.

Знаем времето за удвояване броя на заразените. За коронавируса това е средно 6.2 дни. Това означава, че за 17-те дни докато почине човека, броя случаи е нарастнал около 8 пъти (2 на степен 17/6). Следователно, ако не се диагностицират всички случаи, един мътъв днес означава 800 заразени днес.

Към мометна (09.Март) щата Вашингтон има 22 смъртни случаи. С просто умножение това показва около 16 000 реално заразени с коронавирус. Това е повече от официално потвърдените случаи в Италия и Иран взети заедно.

Ако погледнем детайлите, 19 от тези случаи са от едно огнище на зараза, което може да е не разпространило вируса толкова много. Ако броим тези 19 случаи за 1, общия брой става 4. Като поставим това числов модела, пак получаваме около 3000 заразени.

Този модел на Trevor Bedford изследва самия вирус и неговите мутации за да предвиди текущо заразените:

Според него има около 1100 заразени във щата Вашингтон.

Нито един от двата модела не е перфектен, но и двата показват едно: не знаем колко са реално заразените във щата Вашингтон, но те са много повече от официалните данни. Те са поне стотици. По-вероятно са хиляди.

Района на Сан Франциско

Към 8.Март няма загинали в райнона на залива. Това прави предвиждането много трудно. Официално, има 86 потвърдени случая в този регион. Но в САЩ се тестват много малко хора, защото няма комплекти за тестване. Държавата реши да произведе собствени, но се оказа, че те не работят.

Ето броя извършени тестове в различни държави :

Извършени тестове на милион жители към 3.Март

Турция, която към тази дата няма доказан случай, е извършила 10 пъти повече тестове на единица население от САЩ. Ситуацията не е много по-добра към днешна дата, когато има около 8 000 извършени теста в САЩ, което изначава около 4 000 тествани човека.

Извършени тестове на милион жители в различни държави, към 9.Март

От тези данни може да се правят изводи за отношението между реално и официални случаи. В района на Сан Франциско , тестват всеки който е пътувал, или има директен контакт с пътувал. Така могат да открият повечето случаи на заразени при пътуване, но не и на тези заразени от разпространение в града.

Да погледнем Южна Корея, къдет има по-добри данни. Към момета, когато има 86 потвърдени случаи, процента заразени без да са пътували е 86%. (числата 86 и 86% са съвпадение).

Следователно ако във Сан Франциско, след тестване само на пътуващите, има 86 доказани случая, вероятно реалните са около 600.

Франция и Париж

Към датата на статията, Франция докладва за 1 400 доказани случая и 30 починали. Ако се използват методите, написани по-горе, реалните случаи във Франция са между 24 000 и 140 000.

Нека повторя: броя реални случаи във Франция вероятно е между един и два порядъка по-висок от официално потвърдените.

Не ми вярвате? Нека погледнем отново графиката за Ухан:

Графика на събитията в провинция Хубей

Ако съберем оранжевите стълбове до 22.Януари, имаме 444 официално потвърдени случая. Сега нека съберем сивите стълбове – релно заразени към този ден, но установени по-късно. Получават се около 12 000 случая. Така че, когато в Ухан са вярвали, че има 444 случая, реално са били 27 пъти повече. Ако Франция вярва, че има 1400 случая, вероятно има десетки хиляди.

Същото изчисление важи и за Париж. При около 30 случая в града, истинското число вероятно е стотици, може би хиляди. При 300 случая в региона Ile-de-France, общия брой може да е над десет хиляди.

Испания и Мадрид

Към датата на статията Испания има числа, подобни на Франция (1200 потвърдения случаи, 30 загинали). Следователно вероятния брой заразени също е над 20 холяди.

В региона Comunidad de Madrid, при 600 официални слуичаи и 17 загинали, истинския брой заразени вероятно е между 10 000 и 60 000.

Ако четеш тези данни и си мислиш „Невъзможно, това не може да е истина„, помисли за това: при подобен брой доказани случаи, Ухан вече е бил блокиран.

И ако си мислиш „но това е само един регион„, нека ти напомня, че там живеят над 60 милиона души, а размера на провинцията е по-голям от Испания, почти колкото Франция.

Какво може да стане при толкова заразени

Така, коронавируса вече е тук. Скрит е, числата растат експоненциално.

Какво ще стане с нашата държава, когато ни удари? Лесно е да разберем, защото вече има няколко места където се случва. Най-добрите примери са Хубей и Италия.

Смъртност

Според Световната Здравна Организация (СЗО) смъртността е 3.4%. Това е процена загинали от общо заразените. Но това е число без контекст, нека го обясня.

Смъртност: починали/заразени

Реално смъртността зависи от държавата: от 0.6% в Южна Коея до 4.4% в Иран. Колко е реално? Нека проследим числата.

Има два начина за изчисляване на смъртност: починали/общо случаи или починали/затворени случаи. Първият вероятно ще даде твърде ниско число, защото някои от текущите случаи могат да доведат до смърт в бъдеще. Втория дава твърде високо число докато се развива пандемията, защото смъртните случаи приключват по-бъзро от излекуваните.

Аз изследвах как се развиват двете числа с течение на времето. Двете числа евентуално ще се изравнят при затваряне на всички случаи (края на пандемията), така че ако екстраполираме числата в бъдеще, може да се предвиди приблизително реалната смъртност.

Ето какво говорят данните. Смъртността в Китай в момента е между 3.6% и 6.1%. Ако екстраполираме това в бъдещето, числата се изравняват около 3.8%-4%. Това е 30 пъти по-зле от грип тип Б.

Но тези числа показват две напълно и различни ситуации: провинция Хубей и останалите провинции в Китай.

Смъртност в провинция Хубей, Китай

Смъртността в Хубей вероятно ще бъде около 4.8%. Но в останалите региони на Китай, ще бъде около 0.9%:

Смъртност в Китай, без Хубей

Ето и графика на Иран, Италия и Южна Корея – единствените държави със статистичаски значим и смъртни случаи:

Отношението починали към общо заразени в Иран и Италия клони около 3-4%. Вероятно техните числа ще бъдат толкова и в дългосрочен план.

Южна Корея е интересен пример, защото двете числа изглеждат напълно различно. Починали / заразени е около 0.6%, но починали / приключени случаи е абсурдните 48%. Според мен там са намесени няколко фактора. Първо, там се тества масово (при толкова много доказани случаи смъртността е ниска), но оставят случаите отворени за дълго (затварят бързо само в случаи на смърт).

Второ, там имат много болнични легла

Болнични легла на 10 000 души по държава

Може да има и други фактори, за които не знаем. Важното е, че броя починали към заразени стои около 0.5% от самото начало, и вероятно ще остане около това число. Вероятно заслуга за това има здравната система и управлението при кризи в Южна Корея.

Последния пример е круизния кораб „Diamond Princess“. Със 706 заразени, 6 починали и 100 излекувани, смъртността е между 1% и 6.5%.

Възрастта на населението в дадена държава също има значение. Смъртността сред по-възрастните е много по-висока. Държави със застаряващо население като Япония ще бъдат ударени по-силно от държави като Нигерия. Има и други фактори, като климат и влажност, но все още няма достатъчно данни за да се оцени точно влиянието им на разпространението на заразата и смъртността.

В заключение

  • добре подготвените държави могат да очакват смъртност около 0.5% (Ю.Корея) до 0.9% (Китай без Хубей)
  • Държави с претоварена здравна система ще имат смъртност между 3% до 5%

Казано по друг начин: държави, които реагират бързо, могат да намалят смъртността десетократно. И това е само за смъртността. Бързата реакция също така намалява общия брой зараени, от които се изчислява смъртността.

За какво трябва да се подготви държавата?

На какво ще бъде подложена здравната система

Около 20% от заразените изискват хоспитализация, 5% изискват интензивни грижи, и 2.5% изискват много интензивна грижа, като респиратори (ECMO – extra-corporeal oxygenation).1

Проблема е, че необходимите компоненти като респиратори не могат да бъдат лесно произведени или закупени. Например, преди няколко години САЩ разполага с 250 респиратора.

Ако изведнъж има 100 000 заразени, много то тях ще искат да бъдат тествани. Около 20 000 ще имат нужда от хоспитализация, около 5 000 ще се нуждаят от интензивни грижи, около 1 000 ще имат нужда от машини с които не разполагаме. И това е само при 100 000 заразени.

Има и други пробелми, например маските. ДЪржава като САЩ разполага със само 1% от маските, необходими да покрият нуждите на здравните работници (12 милиона N95, 30 милиона хирургически, при около 3.5 милиарда необходими). Ако изведнуж имаме много случаи, ще разполагаме с маски за около 2 седмици.

Държави като Япония, Южна Корея, Хонг Конг и Сингапур, както и Китайските провинции освен Хубей, са се подготвили добре и пациентите там получават необходимата грижа. Но Западните държави се движат по пътя на Хубей и Италия. А какво се случва там?

Как изглежда една претоварена здравна система

Историите от Хубей и Италия започват да си приличат все повече. В Хубей бяха построени две болници за 10 дни, но дори и с това здравната система беша напълно претоварена.

И в двата случая пациентите са залели болниците. Грижите за тях се случат навсякъде – в коридори, фоайета и т.н.

Здравните работници прекарват часове с едно защитно облекло, защото не разполагат с достатъчно. В резултат те не могат да излязат от заразените зони в продължение на много часове. Те рухват, изтощени и дехидратирани. Смяната няма край. Хора се връщат от пенсия да помагат. Хора без опит се обучават набързо да изпълняват критични задачи. Всеки е на повикване, винаги.

Това е докато не се заразят. Което се случва често, зашото са в постоянен досег с вируса, без достатъчно предпазни средства. Когато това стане, те попадат под карантина за 14 дни, през които не могат да помагат. В най-добрия случай, 2 загубени седмици. В най-лошия случай, умират.

Най-лошо е в интензивното отделение, където трябва да споделят респиратори. Те не могат да се споделят. Така здравните работници трябвада решат кой пациент да ги използва. Това означава, да решат кой ще живее и кой – не.

https://www.brusselstimes.com/all-news/belgium-all-news/health/99412/coronavirus-we-must-choose-who-to-treat-says-italian-doctor-covid-19-christian-salaroli/

Тези фактори водят до система с 4% смъртност вместо 0.5%. Ако искаш твоят град или държава да е с 4%, няма нужда да правиш нищо.

Какво да направя

Да изравним кривата

Вече сме в пандемия. Не можа да бъде елиминирана. Можем само да намалим силата.

Някой държави са превъзходен пример. Като Тайван, който е тясно свързан с Китай, но и до днес има под 50 заразени. Скорошна публикация показва каквио мерки са вземи от самото начало, за да намалят разпространението.

https://jamanetwork.com/journals/jama/fullarticle/2762689

Те са успели да овладеят разпространението. Но повечето държави нямат необходимия опит и не успяват. Сега играем друга игра: смекчаване на последствията. Трябва да направим вируса възможно най-малко опасен.

Ако намалим заразата до минимум, нашата здравна система ще може да лекува заразените по най-добрия начин, намалявайки смъртността. И с времето ще достигнем до момент, когато останалите могат да бъдат ваксинирани, премахвайки риска. Нашата цел не може да бъде елиминиране разпространението на коронавируса. Трябва само да го забавим.

Колкото повече забавим заразата, толкова по-добре може да функционаира здравната система, толкова по-ниска е смъртността, и по-голяма част от населението ще има шанс да бъде ваксинирано.

Как да изравним кривата?

Социално дистанциране

Има едно много просто нещо, което можем да направим, и то работи: социално дистанциране.

Ако погледнеш отново графиката от Ухан, ще забележиш, че при блокиране на града, случаите започват да намаляват. Това е защото хората не се срещат, вируса не се разпространява.

В момента научната общост е обединена около факта, че някой, който кашля, може да зарази човек на до 2 метра от него. Ако си по-далече, капките падат на земята и не те заразяват.

По-лоша е заразата през поврхности. Вирусът може да издържи до 9 дена на различни повърхности като метак, керамика, пластмаси. Това означава повърхности като брави, маси в заведение, бутон на асансьор могат да бъдат ужасно заразни.

Единственият начин да се намалят реално случаите е социалното дисанциране: хората да си стоят вкъщи колкото може повече, докато е възможно. ТОва вече е доказано в миналото. Например през 1918 при пандемията от испански грип.

Уроци от пандемията през 1918

Вижда се как Филаделфия не реагира бурзо, и има огромен скок на смъртността. Сравнено с почти същия по размер Сейнт Луис, който реагира навреме.

Филаделфия и Сейнт Луис

А на следващата графика е Денвър, който е предприел мерки, и после ги е облекчил твърде рано. За това графиката им 2 върха, и втория е по-висок от първия.

Денвър

Ето обща графика

Обща смъртност от пневмония и инфлуенца през 1918 спрямо реакцията на градовете

Графиката показва, относно пандемията през 1918 в САЩ, колко смъртни случаи има в отделните градове спрямо бързината на реакцията на градските власти. Прмерно Сейнт Луис взима мерки 6 дена преди Питсбърг и има по-малко от половината смъртни случаи на брой население. Средно, мерки предприети 20 дена по-дано свалят смъртността наполовина.

Италия най-после го разбра. Първо затвориха Ломбаридя в неделя. Един ден по-късно осъзнаха грешката си и блокираха цялата страна.

Надявам се да видим резултатите в близките дни. Но ще бъдат необходими 1-2 седмици. Виж отново графиката от Ухан: едва 12 дни след блокирането започват да намаляват официалните случаи (оранжевите).

(…част от статията предстои да бъде преведена…)

4. Кога

Вероятно вече си съгласен със всичко написано до тук, и се чудиш кога да започнеш. При кои данни трябва да има мерки?

Модел за предприемане на мерки с оценка на риска

За целта създадох модел (директно копие)

Моделът позволява да прецениш какъв е вероятният брой заразени в твоя регион, каква е вероятността служители в твоята фирма да са вече заразени, как ще се развие заразата през времето, и дали да останеш отворен.

От модела научаваме неща, като:

  • ако фирма в района на Вашингтон има 100 служители, и в района има 1 смъртни случая от коронавирус към 11.Март, има 25% шанс поне един то твоите служители да е заразен и трябва да затвориш веднага.
  • фирма с 250 служители в района на Сан Матео и Санта Клара (22 официално заразени към 8.Март, реалното число е поне 54), на 9 март имаш около 2% шанс за заразен служител и трябва да затвориш
  • фирма с 250 служители в Париж, към 12.Март има 95% шанс да има заразен служител с коронавирус и трябва да затвори веднага.

Моделът използва термини като „фирма“ и „служител“, но е приложим и за всичко друго – училище, масов транспорт… Приемрно фирма може да има 50 служители в Париж, но те пристигат до офиса с градски транспорт, където срещат хиляди други хора, изведнъж шанса поне един от тях да е заразен става много по-голям.

Заключение: цената на изчакването

Може да звучи плашещо да вземеш решение днес, но не това е въпроса.

Модел за дневните нови случаи на коронавирус, при решение за социално дистанциране взето с един ден разлика

Този теоретичен модел показва различни общности: една, която не взима мерки; една, която взима мерките n дена след началото, и една, ковто взима мерки в ден n+1. Всички числа са изкуствени (избрах ги да наподобяват станалото в Хубей, с около 6000 нови случаи на ден в най-лошия момент). Те само илюстрират колко важен може да бъде един единствен ден разлика когато растежа е експоненциален. Вижда се че с решение, взето с едн ден по-късно, пикът на новите случаи на ден е по-късно и по-голям, но случаите евентуално стигат отново до 0.

Но как изглежда кривата на общо заболелите?

Модел на общо заболелите с коронавирус, с мерки за социално дистанциране взети с един ден разлика

Този теоретичен модел показва грубо, че ако Хубей реагира с един ден по-късно, общия брой случаи е с 40% повече! Ако властите в Хубей бяха блокирали провинцията на 22-ти вместо 23-ти Януари, може би щеше да има 20 хиляди по-мако заразени.

И това са само заразените. Смъртността също нараства, защото с 40% повече заразени, жертвите не са 40% повече. Тези допълнително заразени натоварват допълнително здравната система и могат да доведат до 10 пъти повече жертви. Следователно един ден по-късно дистанциониране води до огромно нарастване на жертвите в дадена общност, умножавайки повече заразени по по-висок процент смъртност.

Това е експоненциална заплаха. Всеки ден е от значение. Ако решението е взето с един ден по-късно, това не са само няколко смъртни случая. Могат да бъдат стотици или хиляди. Всеки ден без социално дистанциране води до експоненциален ръст на заразените.

 Posted by at 21:11