Master Yavor from Tryavna – Страница 45

Real Applications Clusters Administrator Certified Expert

окт. 152007

Много съм добър! Вече имам правото да се подписвам като Oracle Certified Expert (до сега бях „само“ Oracle Certified Professional)! Изпита го отвях мощно – за малко повече от половината време, и с над 80% при необходими над 60.

Този изпит ми взе здравето последните 2 седмици. И то не за нещо друго, а заради неуредици със самия изпит. По принцип трябваше още миналия понеделник да се явя на изпит. Да, ама не. Поради неуредици в Prometric, се наложи да чакам цяла седмица, като първите 3 дни нямаше яснота кога изобщо ще мога да се явя.

Но всичко мина успешно, и след една торба потрошени нерви имах шанса да се явя и да отвея въпросите. Самия изпит не е лесен, но с достатъчно подготовка, а и с доволно количество real life experience се справих. Има доста коварни въпроси, всичко трябва да се чете внимателно. За пръв път на Oracle изпит имам съмнение, че 2 въпроса са поставени некоректно (а аз съм взел 6 такива изпита до сега).

И така, вече когато някой клиент попита дали съм „сертифициран за RAC“ мога да отговоря положително с чисто сърце. Няколко пъти се случи конкуренцията да ме прецака с твърдения, че те са „сертифицирани“ преди да има такава сертификация изобщо. Така и не видях техен сертификат. Нооо…. това вече е минало, вече освен знанията имам и хартията, която ги удостоверява.

Като цяло това е един логичен за мен изпит, защото вече OCP доста олеква, а за OCM ми е рано.

Почерпката върви в момента! 🙂

Sony Ericsson P1i – Not enough memory

Без категория 1 Response »

окт. 122007

Е, на всеки се случва. Да пише бъгав софтуер.

Много се радвах на този преглед на новия си телефон. Пропит с това внушение:

Forget about ‘Not enough memory’ errors or the browser or email client shutting down by itself when you attempt to run other programs. The increased size of available RAM also improves stability.

Да, ама на един бъгав софтуер нищо не може да му е опре. Снощи докато чоплих още няколко часа по Contacts, оправяйки имена и телефони, получих точно „Not enough memory“. Погледнах в Task manager – ами никой не е изял паметта. Имаше 4-5 стартирани приложения (contacts, control panel, calendar, music player), всички едва достигащи няколко стотин килобайта, общо. Къде отиде огромната памет от 160 МВ? Телефона беше рестартиран едва преди няколко часа.

Върнах се в Contacts, предполагайки че грешката е нещо мимолетно. Уви, не беше. В момента в който се опитах да отворя следващия контакт телефона гръмна с „Alication is closed, KERN_EXEC, reason 3“ (цитирам по памет).

Sony-Ericsson P1i е доста нов телефон, това го разбирам. Всяка програма има бъгове в началото. Има и някакъв online updater, който ми дава надеждата, че бъговете ще бъдат замазвани (както правят Garmin). Но последното, което съм очаквал е „Not enough memory“. Но спокойно, случва се след 2 часа мощно човъркане в Contacts – кой ще прави такива щуротии? Те пръстите ми отмаляха да държа стилуса… 🙂

Един плюс за операционната система: след като Symbian пое нещата в свои ръце и утрепа Contacts, всичко си продължи безгрижно. После си отворих пак контактите и продължих да чопля още половин час. Този път издържа – явно глупостите, които е натворил, са добре почистени.

Нова играчка 2

Без категория 1 Response »

окт. 112007

Първо, нищо му няма на линукса – тръгва си телефона като вършен storage, без грижи (с ядро 2.6.22.5-76.fc7). Е, вярно, че е само като файлов storage, но все е нещо: мога да си натоваря музика/филмчета/тапети/приложенийца… човек трябва да се радва на това, което има.

Поиграх си и малко с „PC suite“ под Windwos – софтуера, който идва с телефона. И като стар дибией, първата ми работа беше да си бекъпна контактите/настройките. Пуснах бекъп, тръгна да дърпа от телефона, пълни една гага (gauge) на екрана на компютъра, стигна до около 20% и написа „restarting device“ или нещо такова. И заспа (с празен екран на телефона). Чаках, чаках… чаках… и още чаках… па го дръпнах, с изтръпнало сърце. Бих му копчето, той тръгна да boot-ва (този процес отнема около минута) и по средата на boot-a показа на телевизора „backing up device“ и толкова – не реагира. Явно чакаше връзка с компютъра, от който го бях изключил вече. Единственото решение беше, с още по-изтръпнало сърце, да му извадя батерията.

След това отлепи нормално. Е, има малка промяна в настройките си, но все пак нали тръгна… Не знам да се радвам ли (че все пак отлепи) или да ги плюя, че ме поставят в такова положение. Сега събирам смелост да опитам пак да го бекъпна, защото по контактите си имам няколко часа работа, които не искам да правя повторно.

Между другото, искам да спомена няколко думи за великата услуга на Germanos – G-transfer. Понеже си купих от тях телефона, реших да се възползвам и да ми преточат контактите от стария телефон „за секунди“. Много тъжно. Първо, цялата работа става през някаква машинка с вид на сглобена в час по трудово в някой електротехникум. Второ, въпреки че бяха убедени, че ще се справят с този телефон, в рамките на един час (един час!) не успяха. Добре че момчето там е оправно (зам.-управител, в офиса им в Сити цетъра, евала), та се сети да прехвърлят контактите не един по-обикновен Sony-Ericsson, и от там двата телефона да си говорят на ушенце (през bluetooth) – нали са от една фамилия.

В резултат повечето ми контакти са долу-горе прехвърлени. До сега съм открил десетина липсващи. По-тъжното е, че на половината контакти са разменени first name и last name. Все пак разбирам кой ме търси, ама сега чокам часове да ги оправя. Освен това на около 1/3 от контактите единствения номер, който имам, е записан по 2 пъти – като Phone и като Phone(h). А такива глезотии като фирма, e-mail, ICQ#, рожденни дни… няма такива работа. Даже групите не са прехвърлени.

Критика и за т. нар. bluetooth GPS, който идва с телефона. Не знам колко е добър, няма и да установя. И то не само защото имам Garmin GPSMap 60CSx – нещо, на което тая въшка не се и опитва да прави конкуренция. Не. Проблемите са други.

Явно цялата история е заради критиките в предварителните обзори, че видите ли, другите телефони от висок класи имат GPS, а този няма. За това в последния момент са купили 2-3 тира с тази смешка, колкото да мине номера. Работата е там, че този GPS (по-точно софтуера, с който работи – това, което е на телефона и показва карта, упътва с посока и т.н.) иска да има постоянна връзка с интернет! Абсурд! Явно си тегли картите онлайн – нещо, което не мисля за хитро. При цените на интернет през мобилен телефон в България, това е голям лукс. Освен това от един GPS се очаква да работи навсякъде. А тази въшка иска не само покритие на GSM – неее, трябва да има 3G или GPRS. Споменах ли, че иска и онлайн активация? А последния пирон в ковчега е изречението „12 months navigation license“. После клиента – кучета го яли. Благодаря!

Още малко критика за „локализацията“ на ръководството. Ръководството на български е много постно. По-скоро бих го нарекъл quick guide. Доста повърхностно. При това – черно-бяло. В кутията се намират още ръководства на гръцки и още нещо (предполагам – румънски). Те поне са цветни, но също са кратички. Ще си издиря оригинала на английски и се надявам да пише повече. Честно казано, за изделие от този клас кратичкото ръководство си е излагация.

И на края няколко добри думи за самия телефон. Интерфейса е пълен с приятни изненадки. С удобство и глезотийки. Това е интерфейс, мислен и развиван с години. Изваян в продължение на много модели. Много ме радва. Едно голямо евала. Не че съм навлязъл толкова в телефона и съм го опознал, но постоянно ме изненадва приятно. Радост за изтерзания юзър…

p.s. Дръпнах оригиналното ръководство – същата работа. С ръководството се излагат

Нова играчка

Без категория 9 Responses »

окт. 102007

P1i
Казват, че мъжете никога не порастват – само играчките им стават по-скъпи.

И аз така, винаги се радвам на новите си играчки. Вчера си купих една такава – GSM Sony Ericsson P1i. Много приятно телефонче. Няма нужда да правя ревю – из нета има доста. Само ще кажа, че си има всичко – голям телевизор, QWERTY клавиатура, радио, аудио/видео плеър, 3G, 3.2 мегапиксела камера (бих го взел и без нея, ако ми отстъпят от цената 😉 ), много памет, всякаква свързаност (usb/infrared/bluetooth/wireless), разпознаване на ръкопис (на латиница, естествено) и каквито искаш приложения, защото е с ОС (Symbian). В кутията има и някакъв смешен bluetooth GPS, който едва ли ще ползвам някога.

Първите ми впечатления са много позитивни. И съвсем естествено – имам си нова играчка. Малко ми е тъжно, че софтуера за връзка с PC е само за Windwos. Срамота. За да го подкарам поне като файлов сторижд под Linux трябва да правя някакви еквилибристики с пачване и прекомпилиране на а ядрото, което де факто означава, че не печели. Ако можеше да работи и другия софтуер, а не само да го виждам като сторидж… Всъщност от както съм под Linux все повече неща ме дразнят като липса на поддръжка out-of-the-box – даже подкарването на bluetooth си е приключение.

Много ми допада business card scaner-а: снимаш визитка с камерата и то разпознава каквото успее. Много добре се справя ако му свикнеш – важното е да стане хубава снимката. Естествено, работи само на визитки на латиница.

И така, жив и здрав да ми е и да не забива много.

Team building

Общи 2 Responses »

окт. 022007

Този уикенд си направихме един Team Building на софтуерната къща във вилно селище „Сабазий“, в дебрите на Родопа планина.

Потеглихме в събота от паркинга пред офиса. Не прекалено рано – 8 часа, но това не ми попречи да се успя. За щастие успях да се класирам навреме.

Пътуването беше комфортно. Знаехме маршрута до село Червен (няколко километра след Асеновград, в посока Кърджали), където пристигнахме без много бързане в 11 часа. Там ни посрещна нашият организатор Христо от WorkPartners. От там започна едно шеметно разхождане (22 км) по планински път, от който само първите 11 км са асфалтирани. След тях следва 11 км черен път, който не препоръчвам на никой. Цялото разстояние се минава за около час и половина, като всеки следващ завой показва все по-страшни неща. Последнтие 1-2 километра бяха истинско изпитание както за нашия супер опитен и внимателен шофьор, така и за мен – аз съм супер страхлив пасажер.
Пътя

Малко преди 13 часа бяхме на „паркинга“, т.е. последното място, което може да се достигне на 4 колела. От там до „Сабазий“ има 10 минути стръмно слизане по една пътечка.

Първото нещо, което забелязваш е казана за ракия в двора :). Домакините ни посрещнаха много учтиво и единственото забавяне в настаняването дойде поради слабатa организация от наша страна. След това, преобръщайки всички планове, се заехме да си приготвим храната. Това сами да приготвим и изядем 10 килограма мръвки (достойно поляти с вино) действа доста добре на екипа.
Приготвяне
Изпичане

Към 16 часа приключихме с яденето и се огледахме за приключения. Е, поне някои от нас. Учтивият ни организатор Христо предложи да ни заведе до Белинташ – един връх, надвиснал току над нас. Речено-сторено. Някои предпочетоха да останат да шляпат карти, но повечето се разходихме до върха. Пътечката е лесна. Денивилацията е малко над 200 метра, но се преодолява постепенно. Направи ми впечатление как из целия район има пръснати стари къщи – някои обитаеми, други – полуразрушени. По пътя дадох фотоапарата на Владо да снима, та да ме има и мен на някой кадър
По пътя...

Постепенно и неусетно стигнахме до върха.
Подножието на Белинташ

Тук Христо ни разказа много интересна беседа за върха и околността, теориите за тракийски светилища, крепости и дори извънземни. Ние през това време се наслаждавахме на прекрасните гледки във всички посоки. И понеже доста се помотахме, случихме и на интересен залез

Прибрахме се в Сабазий около 19:30. Взехме по един душ и скочихме в механата. Този път нашите домакини имаха грижата да ни нахранят. Справиха се отлично – имат рецепта за пъстърва по Сабазийски, печена във фолио – просто е прекрасна. Правят и великолепна картофена салата – аз съм голям ценител на добрата картофена салата.

След като похапнахме излязохме в двора да си допием. Подскачахме, играхме с една топка, вилняхме и се смяхме до 2-3 часа… Имаше и малък инцидент – един колега падна кофти и пропусна приключенската игра на следващия ден, но ще се оправи.

На другия ден го играх будилник. Събудих всички в 8:30, за да похапнат топли мекици с домашен конфитюр. След това започна приключенската игра, организирана от Work Partners. Няма да разкривам подробности относно самата игра, за да не разваля удоволствието на евентуалните бъдещи играчи. Ще споделя само, че целта е да се открие едно съкровище, като се обиколят околните баири. Като цяло беше добре измислена, само че маршрута трябваше да е по-кратък – не е като за хора без подготовка. Не че някой е останал на средата на пътя, но в края ни дойде в повече. Всъщност едната група толкова с измори (а и времето напредна), че така и не стигнахме до самото съкровище. Следващият път като правим нещо подобно ще настоявам за някои промени в сценария и по-къс маршрут.

На обяд хапнахме вкусна боб чорба и пилешки пържолки и поехме обратно. На връщане черния път изглеждаше малко по-приемлив – все пак знаеш къде отиваш и колко е пътя. Родопа планина ни изпрати с топли слънчеви лъчи – времето през целия уикенд беше прекрасно. София ни посрещна с проливен дъжд. Всичко хубаво си има край.

ЗДП – детски седалки

Общи 3 Responses »

сеп. 282007

Разглеждах закона за движение по пътищата, за да се ориентирам за правилата за детските седлаки. Този въпрос ме чопли от известно време и все се заричах да го проверя.

Член 137в, алинея 2 и 3 казват следното:

(2) За деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3, оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето в съответствие с чл. 137б, ал. 1.

(3) В моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна.

Това звучи сякаш на 3 и повече години може да се пътува и без детско столче, стига детето да е на задната седалка. Но на мен не ми звучи логично – 3 години още са си крехка възраст… Някой има ли по-добро тълкование?

Linux for me – част три

Общи 3 Responses »

сеп. 252007

Е, май ще го бъде.

Fedora 7 се оказа много дружелюбна. А и нали за трети път инсталирам в рамките на една седмица, успях за един ден да подкарам самия Linux, последният OpenOffice + BG Pack (сам се сети да го сложи!), Lotus Notes за вътрешнофирмената комуникация, Opera за всякаква друга комуникация и още разни благинки. Примерно Pidgin (вместо ICQ), Amarok (вместо WinAmp) + кодеци, защото се оказа, че не е лесно да подкараш МР3-ци под Линух, Krusader (аналог на Total Comander), Beryl (забавен window manager, за който windwos потребителите могат да мечтаят). И колкото е рано, започвам да се чувствам почти удобно. Даже инсталацията си идва с избор на фонетична/БДС клавиатура за български – нещо, на което Windows така и не се научи 🙂

За сега ми липсва само PL/SQL Developer – Oracle SQL Developer има още хляб да яде докато го стигне.

Linux for me – restart

Общи 4 Responses »

сеп. 212007

Греда.

Не съм избрал правилната дистрибуция. Как можах да си помисля, че Oracle Linux става за desktop?

Ще направя още един опит – Fedora 7. Ако и там е такава боза, ще се завърна в Windwos-ките стада да паса по тучната поляна на XP-то… 🙁

Linux for me

Общи 2 Responses »

сеп. 202007

За втори път се опитвам да работя изцяло на Linux. Първия път подходих малко несериозно – оставих си и Windows на хард диска и в един момент се усетих, че работя само на него. Това беше преди близо 2 години.

Сега е различно. Затрих си Windwos-а и сложих Linux, няма мърдане. Трябва да работя върху тази система – друга (почти) нямам. Първия ден беше кошмарен – подкарването на едно елементарно Licq отне 3 часа. Подмяната на kernel с 2.6.22.6 (т.е. последния) се оказа голяма грешка, защото след това разни неща не работеха. Добре че е Пешо (един колега), той спасява. Но аз се почувствах почти безпомощен…

Всъщност, точно това е идеята. За да го науча, трябва да си блъскам главата наистина. Иначе с голи експерименти върху тестова/виртуална машина няма да стане.

Ако остискам месец-два, всичко ще е ОК. Ще навляза бързо и ще си викам „е, не беше чак толкова страшно“. Обаче сега е много зор.

Стискайте палци!

Вежливия пират

Общи Коментарите са изключени

сеп. 172007

Повече от месец преди официалното му излизане, новият албум на Helloween вече се търкулна по torrent сайтовете. Честно казано, изненадан съм, че „изтече” толкова рано – последно се оглеждах за “A Matter of Life and Death” на Iron Maiden и го намерих една седмица преди официалния release.

И ето сега въпроса: ще изтегля ли пиратско копие? Няма да отговоря, мисля, че на всички е ясно. Helloween са просто най-любимата ми група. Няма начин.

А не ги ли прецаквам? Не! Аз съм не само запален фен, а и човек, който знае, че за да получиш трябва да дадеш. Аз подкрепям любимите си групи. И няма значение, дали съм намерил ЕмПеТриците, дали имам албума – веднага след като излезе официално, аз ще си го купя. Защото осъзнавам, че и Helloween са хора, и те имат материални нужди за да творят. Ще си платя за албума, не за да го притежавам, а заради групата. Btw, платих си и за билет за концерта 🙂

Това, което ме притеснява, е модела с посредниците – музикални продуценти, разпространители и т.н., хиляда души по веригата между групата и мен. Има вече гласове за промяна на модела, но е твърде рано – много мощна е индустрията.

Защото аз наистина харесвам групата и съм готов да платя дори по-голяма сума, от колкото ще ми поискат за CD-то. Малко ме е яд, че много хора се ояждат по веригата, но за сега няма друг начин.

Кога ли ще рухне този мамут, стоящ между производителя на удоволствие за ушите и самите ми уши? Ех, мечтиии… Интернет промени начина, по който работим. Промени начина, по който общуваме помежду си. Промени начина, по който четем новини, забавляваме се с вицове и не знам какво още. Ще промени и начина на разпространени на музика. Просто трябва да мине време.

А има нужда от промяна. Пак ще спомена “A Matter of Life and Death” на Iron Maiden. Въпреки че го имах, въпреки, че го бях изслушал хиляда пъти, една седмица след официалния release аз отидох да си го купя. Влизам в музикалния магазин и питам

– Имате ли новия албум на Iron Maiden?
– Ами момент да погледна… Ето това имаме от тях (и ми показва някакво концертно изпълнение)

Е не става така. Тези хора не могат да докарат продукта, който желая. Не искат да вземат парите ми. Мислят се за незаменими. Сещам се за думата „мърди”. Много ми накипя:

– Абе човек, преди една седмица излезе, казва се така и така… Аз го имам от 2 седмици, сега просто идвам да ти дам едни пари…
– Съжалаявм, нямаме го. Провери другата седмица.

* * *

Тогава го намерих в друг магазин. Поне съм в София – ако го търсех в провинцията, може и месец да отнеме. И за тия хора отива – колко? – поне 50-60% от цената, която плащам. За разпространение, за медия, за продажба… Едни напълно излишни слоеве. И какво се получава? Групата получава частица от парите, които аз давам, при това – със закъснение.

Толкова от мен. А новия Helloween наистина си струва.

Older Entries Newer Entries