Oracle публикуваха „Oracle Database 11g Release 1 (11.1.0.6.0) Standard Edition, Standard Edition One, and Enterprise Edition for Linux x86„ за download в OTN. Вече и по-простосмъртни хора имаме достъп до него! През последните 2-3 месеца се счупих да чета тестове и ревюта, публикувани от бета тестери. И как ме сърбяха ръцете да го дръпна, да го разцъкам… Ето, сега най-после и това ще стане 🙂
Очаквайте първите отзиви от мен следващата седмица
Вчера попаднах на този пост в блога на Kevin Fox. В него той обяснява как поставянето на много задачи на един човек (ресурс) води до по-ниски резултати, забавяне на проекта/проектите и други лоши неща.
До някъде съм съгласен с него. Много неприятно и непродуктивно е да си се заровил в даден проблем, ровил си го N минути/часа/дни, вече си му хванал заплетения край и някой да ти каже „Зарежи това, онова е по-спешно“. Такъв подход, освен че е демотивиращ, наистина води до спад в производителността. Защото след като свършиш по-спешната задача ти пак трябва да загубиш време да влезеш в стария проблем. И когато това се случва често, когато е начин на работа, води до поне двойно намаляване на производителността.
Не съм съгласен, обаче, че трябва стриктно да се спазва и обратния принцип – всеки човек да има точно, само и единствено една задача в даден момент. В коментарите на блога на Кевин изразих моето мнение.
Проблема е, че човешкото съзнание не е толкова просто „ресурс”, колкото се предполага – дават ти задача и ти работиш по нея докато не я свършиш. Човешкото съзнание всъщност винаги работи в multitasking режим. Това може да се използва много добре за повишаване на общата производителност при задачи, изискващи мислене (не говорим за сортиране на фактури или отливане на бетон).
Когато човек работи по една задача, се случва да достигне до проблем, който изисква по-дълбоко обмисляне. И тук има 2 начина на действие. Единият е да приложиш първото решение, което ти дойде в насиленото съзнание. Решаваш проблема „някак” и продължаваш. Другия, по-красив вариант (ако има достатъчно време) е да оставиш задачата „да отлежи” – не се занимаваш активно, просто се оттегляш. Мислиш си за проблема докато пиеш бира, докато се занимаваш с други неща, ако ще и докато спиш. Оставяш го да отлежи в подсъзнанието няколко часа, или няколко дни, докато не ти проблесни брилянтното (или поне добре обмислено) решение. И докато проблема „отлежава”, може да се занимаваш с друга задача – това не пречи. Поне при мен работи. Така може да отхвърлиш камара по-леки (а и по-тежки) задачки.
Другият проблем е, че по мои наблюдения съм най-продуктивен когато започвам нещо ново. Когато се блъскам часове, дни и седмици с една и съща задачка, започвам да работя машинално и без интерес. „Доскучава” ми, един вид. За това имам нужда от да превключа на някоя друга – просто за разнообразие. Но аз да реша кога да превключа и аз да си организирам задачите. Това изисква отговорност, самодисциплина и опит. Много опит в управлението на личното служебно време.
За това не мисля, че наличието на една задачка на бюрото ми води до по-голяма продуктивност. Дайте ми работа, но ме оставете аз да се организирам…
Ето и една отпускарска снимка
Този розов пеликан живее с още 5-6 другарчета в малкия варненски зоопарк. Впечатли ме както дълбочината на погледа му, така и излъчването за „хитро животно“. А розовия цвят си личи с един лебед до него:
Върнах се, и сега е зор. Трудно включвам на работни обороти, а работата ме залива мощно.
Но съм доволен от почивката. Имам малко тен, много приятни преживявания, спомени и ~3 GB снимки. Мързелувах, пътувах (1800 километра – да е живо и здраво Реното…); видях се с разни хора, други ядосах и не видях… Даже последните 3 дни се отдадох на физически труд – много помага за психическото разпускане.
А за рибата: най-важното е да се удави в лимона, от там нататък всичките са еднакви на вкус 😉
Най-после дойде и моето време да „отпусна”. В следващите 2 седмици ще бъда offline и няма да поствам. Няма да чупя/поправям бази от данни, няма да инсталирам клъстери, няма да бекъпвам, няма да тунинговам. Няма да мисля за министерства, агенции, банки, диригенти и прочее. Няма да уча за изпити даже.
Дните ми са стриктно планирани. Имам толкова много неща за вършене:
– да чета някоя лека книжка
– да снимам интересни неща
– да мръхтя
– да се пека на плажа
– да си местя кърпата на сянка, когато ме напече много
– да събирам мидички
– да се потя над тежки въпроси като „в кой бар да похапнем”, „какъв сладолед да си избера” и т.н.
– да анализирам различни видове риби – коя с колко лимон е най-вкусна
– да се разхождам из България
– да ставам късно
– да си губя времето
– да се излежавам
– да се наслаждавам на ужасно приятна компания
Дочетене!
Пиша аз тука за разни клъстери, разни приключения… а вероятно 80% от хората, които ме четат, нямат точна идея какво е клъстер. Особено пък в смисъла, в който аз говоря.
За това искам да помоля всички, които чуват тази дума за пръв път от мен, да споделят – като какво ви звучи? Имам впредвид самата дума. Каква е първата асоциация, която ви идва на ума когато чуета звуците клъстер.
Вече имам едно предложение „Звучи като зъбато чудовище“. Споделете още, моля. Безкрайно ми е интересно…
Вероятно не всички знаят какво означава „ASM не е успял да си монтира дисковете” . Това е все едно да имаш данните си на един диск, който откачаш при спиране на сървъра. После, при пускане на сървъра закачаш диска и той ти казва „А, ми то тука няма диск, няма данни, няма дявол!”. Тръпката е значителна!
Последва няколко часа борба с ASM. Съобщението в alert log-а е следното:
SQL> ALTER DISKGROUP ALL MOUNT
NOTE: cache registered group DGMJ0001 number=1 incarn=0x0cd54fbd
ERROR: no PST quorum in group 1: required 2, found 0
NOTE: cache dismounting group 1/0x0CD54FBD (DGMJ0001)
NOTE: dbwr not being msg'd to dismount
ERROR: diskgroup DGMJ0001 was not mounted
Съвсем естествено, няма нищо смислено по въпроса нито в MetaLink, нито в Google.
(Защо е естествено? Май забравих да спомена, че тези премеждия се случиха на петък 13-ти…)
Опитах да вдигна групата с молби, със заплахи, със своеобразно „подритване”… Дори kfod не успя да я познае. След 3 часа извадих последния си коз – премахнах новите voting disks. Звучи крайно нелогично, защото ако има проблем с voting disk, няма да се вдигне клъстерната услуга (CRS). ASM услугата изобщо не се занимава с voting disks и други такива – тя се обръща към CRS и той се оправя нататък.
Да, ама не съвсем. Поради неясни причини, след премахването на трите нови voting disks, всичко тръгна. Само дето се върнах в изходно положение.
(продължението – когато намеря още малко време)
Задачката изглеждаше относително проста: има Oracle RAC с 2 нода върху HP-UX PA-RISC (64 bit). Версията на софтуера е 10.2.0.3 – и CRS, и ASM, и database. При миграцията към ASM всичките данни отиват на един физически дял на storage-а. Съответно от стария дял, върху който (поддържани като logical volumes от HP ServiceGuard) живееха и данните, и OCR/Voting disk, остават използвани само OCR/Voting disk. 120 МВ, а заради тях стои 100 GB дял – срамота!
За това решихме да преместим OCR и Voting Disk-а върху специано отделени за тях physical partitions и да затрием старата виртуална група. Освен това, след като сме направили upgrade от 10.1. на 10.2, ще се възползваме от възможността за избягване на single-point-of-failure като направим OCR mirror (така имаме 2 копия на OCR) и общо 3 voting disks (за да не е 1, и да бъдат нечетен брой).
Накратко – трябва данните от 1 дял, наречен OCR да се преместят в 2 нови и напълно идентични; данните от друг дял отиват в 3 нови. Прекрасното е, че добавянето/премахването на OCR дял / Voting disk е ужасно улеснено, според документацията. Дори става online.
За загрявка започнахме с voting disk-a – по-безопасен е. Според документацията командата за добавяне на Voting Disk е лека:
crsctl add css votedisk path
Съответно, a и много логично, премахването на voting disk става с
crsctl delete css votedisk path
Единствената забележка е, че това се прави с root.
И така, запретвам ръкави. Добавянето е нещо сравнително конструктивно, няма какво да счупи. Още повече че клъстера работи и би трябвало да се пази сам. Пускам
/ > $ORA_CRS_HOME/bin/crsctl add css votedisk /dev/rdsk/ora_vote_m1
Cluster is not in a ready state for online disk addition
А! Ядец. Оказа се, че според бъг в CRS (4898020), добавянето на voting disk докато работи клъстера е невъзможно (обещават да го оправят в 10.2.0.4).
Ами сега? Е, мечка страх, мене – не. Събарям клъстера, за да ги добавя когато не може да се защитава. Внимавам с предупреждението в документацията:
If your cluster is down, then you can use -force option to modify the voting disk configuration with either of these commands without interacting with active Oracle Clusterware daemons. However, using the -force option while any cluster node is active may corrupt your configuration.
И така, постилам килимчето и добавям трите нови voting disk-а при спрян клъстер. Стария не го трия за сега, за да имам стъпка назад. Всичко минава перфектно. Вдигам внимателно с crsctl start crs и всичко тръгва освен… database instance. Малко разръчкване на логове ми показва, че ASM не е успял да си монтира дисковете – не ги харесва, просто (нямал кворум, ала-бала). Неприятно усещане.
(следва продължение)
Не ми стига другото, ами сега и някаква настинка ме гази – от 2-3 дни ходя и подсмърчам. Че днес и гърлото ме заболя… Посред лято!
Но снощи ми се случи пак нещо хубаво в кухнята. Докато си правихме кубична салата (нещо, за което аз претендирам за авторство) разбрах, че и този странен кулинарен експеримент може да се доведе още по-далече – и като необичайност, постигната с обичайни продукти; и като вкус.
За всички, които не знаят, кубичната салата се прави от
– домати
– краставици
– ролца от раци
– замразена царевица
Всичко се нарязва на малки кубчета (7-9 мм, особено внимавайте с царевицата). Хомогенизира се с майонеза и се прави в големи количества, защото все не стига. Сол аз лично не слагам, нито някакви други подправки – майонезата си има.
Вчера Боби предложи да сложим и зелена ябълка на кубчета. Ами… Много успешно попадение.
Който има дарба, не му трябват рецепти.
Уважаеми фенове на моя блог,
искам да се извиня за липсата на постинги в последно време. В момента съм и много влюбен, и много зает с работа в Министерство на Правосъдието. Темите, които ми идват наум са или прекалено лични, или поверителни. Дори вчера написах нещо красиво, много красиво, но прецених, че е твърде лично и го скрих.
За съжаление не виждам нещата да отиват на промяна. И тъй като нямам нищо против да съм толкова влюбен, а и да имам работа, не се и опитвам да ги промения. Съжалявам 🙂