Понеделник

 Без категория  1 Response »
окт. 042011
 

Събудих се смачкан.

Нещо се опитва да ме гази – някаква настинка или нещо по-гадно. Не е много добра идея, особено на 12000 км от дома. За сега се държа, ама и времето не помага много – студено, смръщено, и цял следобед вали – слабо, но гадно.

Взех си един горещ душ. Тук душа се управлява доста не-икономично: има само един „кран“, който при леко завъртане пуска студена вода. После добавя топлата и въртиш докато ти хареса (примерно четвърт оборот). Няма вариант за усилване/намаляне на дебита – плющи си и т’ва е.

(Ето обещаната снимка от хотела: така изглежда моята стая)

Хапнах continental breakfast и изпих първия за деня чай. Помотах се малко и тръгнах към Мъскони (така се произнасяло Moscone). За днес си бях харесал толкова сесии, че трябваше да се раздвоя и разтроя. Всъщност в един момент има 98 (!!!) паралелни сесии.

По пътя станах свидетел на любопитна гледка. Едно от нещата, с които е известен Сан Франциско са т.нар. cable cars, или трамваи, които неуморно катерят баирите. Така и не се бях замислял как обръщат. А то ставало ръчно – пристигна на една хоризонтална платформа, „ватмана“ слиза и буквално го изтиква да застане към обратната релса. Платформата е дървена, но явно лагерува аксиално върху добре смазан механизъм:

Започнах с „Think Outside Your Interconnect“ When Optimizing Your Oracle RAC Environment. Оказа се същия индиец, който вчера говореше неподготвен за Result cache – май спомена че е шеф на индийската юзър група. Ами какво да кажа, има много опит (каза, че е деплойнал над 100 клъстера, най-големия е 12 нода), ама има някой пропуски в основните термини. сподели неща от опит, полезни, ама и разни глупости наговори.

След това отидох на Successful Oracle Database 10.2 to 11.2 Migration with Oracle RAT – съвместна сесия на двама ДиБиЕй-и от CERN и Product Manager Director-а на RAT в Oracle (RAT -Real Application Testing, a.k.a. capture/replay). Надявах се след индийския диалект да има нещо по-лесно за слушане, но не би – тежък френаски и още по-тежък ъъъъ…. примерно чешки? (Katarzyna Dziedziniewicz-Wojcik). А, да, и пак индийски – директора от Oracle се казва Prabhaker Gongloor. Обаче хората си знаеха материята. Споделиха някой мотики, които ако знаех преди 2 месеца, щях да постъпя по друг начин. Най-много се зарадвах, че има решение за един мой проблем, който Прабхакер обеща да ми изпрати. Да видим дали ще ме огрее, де. Че то на конференции лесно се обещава.

Знаете ли как се изхранват десетки хиляди хора за два часа? Всъщност да кажа, че има обяд за участниците. При регистрацията ти дават купончета, по едно за всеки ден (old scool, yea!). Та така, по обед около всички сгради, в които има лекции, се появяват едни хора с високи пръти, на които има табли LUNCH. Разположени са през няколко метра, така че просто трябва да ги следваш. Обяда е в ултра-огромни едни палатки, заемащи цяла голяма улица. Има избор от 2-3 вида сандвичи, по един на човек, с малко салатка и това е. Масите сигурно стигат за не повече от 1000 човека, но няма всички да обядват едновременно, я! Пък и околните паркове, градини, конферентни коридори и дори зали също стават за ядене на сандвич. Както и мноооогото exibition halls на кой ли не – включително NG:

А това е транспорта до по-големите хотели:

Има 5 различни линии, които тръгват от Moscone West. Така и не знам коя минава покрай моя.

Така де. Следобед минах на вълна Golden Gate. Първо слушах GoldenGate: Customer Panel: Achieving Zero-Downtime Upgrades and Migrations – много стреснат лектор, ама наистина го е направил и сподели как става. Е, поне по-едрите детайли. Тази сесия беше в хотел InterContinental – зала InterContinental Ballroom B. Да не се бърка със зала Ballroom B в същия хотел, което е два етажа по-ниско и там си говорят за PeopleSoft. Ако не е ясно, разликата е в името – едната зала има името на хотела в началото. Яко, а?

После слушах пак клиентска история за нещо направено с Golden Gate: Active/Active в Thomson-Reuters. Фразата на деня: our application is designed for active/active from the beginning, so we do not have conflicts. Късметлии.

Замисляли ли сте се колко товар може да понесе един ескалатор? Доста:

След това се засилих към хотел Marriott Marquis за Deep Dive into Oracle GoldenGate 11g. Кой да предположи, че за hands-on lab трябва да се запишеш предварително? Тръгнах да влизам и ми казаха „Не сте в списъка, трябва да почакате да се освободи място“. Погледнах тълпата чакащи – петнайсетина човека – и реших, че няма да го бъде. Изтичах бързо до Moscone South, където слушах за хубавите нови фичури на 11g, които го правят много бърз. Фичури, фичури, ама повечето бяха опции. Абе рекламно се оказа.

Стига токова. Тръгнах си, търсейки аптека. Намерих, ама пусто, няма вътре нищо познато. Даже взех да търся по етикетите познати съставки – примерно парацетамол – ама нъц. На края взех някакви бонбони за смучене, които обещават да съкратят времето на настинката на половина. Да видим. Взех и едно шише витамин Ц. И чайове, и така.

Ресторанта с американска хране беше пълен, така че ядох италианска. И това приключва понеделника. Ще отхвърля малко работа и отивам да спя.

Приятен вторник!

P.S. Срещнах Jonathan Lewis и си поговорихме малко. Прекрасно е да слушаш британски английски! за съжаление той няма лекции тая седмица

 Posted by at 7:34

Неделя

 Без категория  2 Responses »
окт. 032011
 

Съвсем накратко, защото ми се спи. Тук може да е 10 вечерта, но в БГ е 8 сутрин.

В цената на хотела има т.нар. continental breakfast. Това всъщност са филийки, тостер, масло и сладко – това е! Няма никаква мърша, нищо. Поне има страхотен фреш от портокали на корем. А иначе хотела е някаква бутикова изцепка – всичко е European style, ама към началото на миналия век. Мен не ме кефи много, ама нали има къде да спя. Някой ден ще щракна снимки да покажа.

Няколко неща, които забелязах през деня в града:
– Уж не минавам през някое гето, но сутрин града мирише на кенеф. Намират се и хора да спят по тротоарите – хем в центъра. Абе не блести от богатство, поне тук.
– Вярвате или не, тук авто парка изглежда не по-добре от този в София. Да, моделите са други, но възрастта на таратайките е същата. И далеч по-зле от, примерно, Германия
– Абе наистина няма много пешеходци. Няма и много велосипедисти. Всъщност видях общо 2.1 велосипеда (това 0.1 беше една предна капла, надеждно заключена за един стълб. Не е било трудно да се отмъкне останалата част от велосипеда).
– По улиците има тук-таме разни случки, за които бих казал „мизерия“, „ненормалници“ и т.н. Случва се кората да си викат гадно, все се засегнали на отнети права. Ама рядко, щото по принцип няма много пешеходци, които да се конфронтират
– Обслужващия персонал в магазините и ресторанта изглежда различно – някой са изпаднали негри/азиатци, други са много стъкнати. Но всички са супер учтиви и услужливи
– Изненадах се, че цената на етикета в магазина не е това, което плащаш. Купих си автършейв, защото моя съм го забравил. На касата ми сложиха 8.5 % отгоре над етикетната цена – sale tax или нещо такова.

Иначе аз отидох до Moscone West пеша. Няма и половин час. Може би съм най-големия пешеходец в града, предвид наличието на автобуси специално до там. Регистрацията е бърза и супер елементарна – има една големичка, но много бърза опашка, отиваш на едно от десетките гишета, пишеш си e-mail-а и това е. За всеки случай ми поискаха и документ за самоличност.

Първата „лекция“, която си харесах, беше всъщност дискусия относно Linux и Oracle. „Лекторите“ бяха 5-6, един от oracle development и други от IOUG. Интересно беше, получи се добра дискусия. Доста за OEL6 / RHEL6, OEL vs RHEL, както и за HugePages. И други разни неща.

После ходих да слушам за Result Cache. Лектора – индиец – се оказа доста неподготвен. Но пък там се засякох с Юлиян Дончев. Разпънахме малко локуми, после той замина да яде, а аз да слишам.

Заинтересувах се от лекцията на Craig Shallahamer за buffer cache internals. Надявах се да науча нещо ново. Е, научих, ама не за buffer cache, а за леторстването – много ми хареса стила на Craig.

Следващата сесия, която си харесах, беше “Managing planned downtime with RAC”. Германец с доста опит, знаеше какво говори. За разлика от лектора, обещаващ DataGuard Failover for seconds. Човека явно се чудеше с какви глупости да си запълни времето. Май работеше за SSD storage vendor. Обясни че със хардуер за 2.5 милиона (SSD + Infiniband) успял да направи тест при който failover минава за 2 секунди. Доста изкуствено.

Последната сесия която посетих беше на Richard Niemiec. Той успява умело да вплете полезни неща покай тоновете вицове и закачки, всичко подкрепено с реални примери от дългия му консултантски живот.

Прецених , че няма смисъл да се редя на огромната опашка за Keynote-а на Лари. Голяма блъсканица, а и го отразяваха на няколко места на живо. Пък и въпреки дългия сън се почувствах уморен. Не стига другото, ами нещо май настивам. Добре че си нося някакви илачи, дано помогнат.

Та така. Прибрах се и отхвърлих малко служебна поща. После попитах пича на рецепцията къде може да хапна. Показа ми 3-4 места, от които си избрах непретенциозно ресторантче с “only American food”. Няма да повярвате на какво американците викат „салата домети със сирене“! Но пак беше вкусно, както и странната манджа, която не запомних как се казва. На края разпитах на дълго и широко мениджъра как е нормално да се плаща, как се оставя бакшиш и такива неща. Тук порядките са, 10% ако си долу-горе доволен, 15% ако е било много добре, 20% при някакво изключително представяне. Обясни ми процедурата и вече знам как се прави точка по точка.

За утре съм си харесал толкова лекции, че искам да се раздвоя (а от 14:00 – разтроя). Ще решавам on the fly.

Лека нощ! (добро утро!)

 Posted by at 8:01
окт. 022011
 

Разбира се, не можех да спя добре.

Първо си гласих багажа, после се будих няколко пъти. Последно се събудих към 3:00 часа – около 30 мин преди да звънне будилника (всъщност за по-сигурно бях нагласил два телефона, да не взема да проспя един в дълбокия си сън – хаха).

Реших, че няма какво да натискам възглавницата повече и станах. Проверих багажа, помотах се, и към 4 си викнах такси за летището. Така в 4:15 вече си бях чекирал багажа. „Какво мято искате?“ – „До пътеката“. Знам си че ще ставам често. Само не знаех, че от София ми дават и местата за двата полета. Започнах да си играя с мислите как ли си репликират данните от всички места за да няма дублиране…
5 минути по-късно чаках на гейта. Не че бях първи, но по-значителна тълпа взе да се трупа едва след 5:00

Полета до Франкфурт мина без проблеми – даже леко подранихме. Нищо ново – вече съм летял с тоя Boeing 737-500. Най-важното: времето беше прекрасно, така че кацането мина безгрижно. Стовариха ни на пистата като всеки полет от маловажна дестинация и ни закараха с автобус до терминала. Там трябваше да мина 1-2 километра от зона B до гейт C16. Летище Франкфурт си е голямо, но доста добро за ориентиране. И – ха! – тук таме се намират подобни задявки:

Зная, че Еърбъс А380-800 е голям самолет.

Най-големия пътнически самолет. Но едно е да знаеш, друго е да го видиш и изпиташ. Това прасе е ОГРОМНО!

Опашката се извисява на някаква огромна височина. Като гледам, във всеки един от четирите му двигателя може да влезе камион! Крилата са абсурдно дълги. И побира мноого хора… Толкова много, че си има специална boarding процедура, за да стане бързо (за около половин час). Първо повикаха хората от редове 88 до не помня колко, примерно 98, на първия етаж (икономична класа). Честно казано, не съм броил дали наистина има 98 реда (аз бях на 89H). До колкото знам, събира някъде на 500 човека когато разделен на 3 класи (първа и бизнес класа са на втория етаж).

Веднага бях запленен от личната entertainment система за всеки.

Тъч скрийн, брато! Десетки филми (относително нови, примерно „Карибски Пирати 4“), телевизионни предавания (от дискавъри, спортни – имаше последната Fоrmula 1 от миналата седмица, „Отчаяни съприги“, CSI и много други), музика (както десетки албуми за слушане, така и петнайсетина концерта на видео и двайсетина audio books)… Има информация на живо за полета, включително и 3 live camera – на носа (гледа напред), на носа (гледа надолу) и на опашката (гледа напред – самолета и всичко под и пред него). Анимация на живо къде се намираме, височина, скорост, минути до приземяването, околните градове, реки… За деца – тонове анимация, игри не знам още какво. А, и разни полезни неща като информация за летището където ще се приземим – разположение, процедури, наземни (влак, автобус, такси) и въздушни връзки.

И така, по някое време цялата тая свинщина реши да излети. И се получи, колкото и невероятно да звучи. Полета беше 11 часа – на север покрай южна Норвегия, Исландия (там някъде достигнахме и за извеснто време поддъжахме 1030 – 1040 км/ч на 34000 фута). Гледката към разните фоирди напълно липсваше:

После взе да издига нагоре и да забавя над северна Канада – 38000 фута, 950 км/ч. На юг до Скалистите планини, които преодоляхме на 42000 фута с мизерните 850 км/ч. Последните два часа се влачихме със 750 км/ч на 41000 фута. Чак в последния половин час взе да слиза.

На втория час сервираха манджа (вкусна като за самолет), после по всяко време имаше бисквитки и безалкохолни (и слабо-алкохолни). Към петия час взе да ми писва от летене, а остава още 6 часа. Ставах да се разтъпча на всеки час, че и по-често. А между мен и прозореца имаше млада немска двойка, Том и неговата приятелка, което станаха 3-4 пъти през целия полет (11 часа!). И всеки път се счупваха от извинения как ме обезпокоили, че ме карали да ставам…

Като минахме половината от полета, се почувствах по-добре. На деветия час сервираха друга манджа, аз вече очаквах с нетърпение да се стоварим.

Ами стоварихме се, долу-горе по разписание – около 12:15

Огромното прасе прелетя през хилавите облачета без да се усети кой-знае какво. Изсипахме се на „Земята на…“ хм, какво беше – неограничените възможности? (на полицията?)

Посрещането беше тържествено – 40 минути на опашка за Imigration check. Снимка, пръстови отпечатъци, „защо сте тук“, такива неща. А, има два формуляра, които дават в самолета да попълниш, единия остава там (кога си тръгваш, къде ще спиш – адрес, телефон – такива неща). След това багажа – ура, моя си беше тук! След това customs check – там остава втория формуляр. Избират тук-там някой random човек, който да преживее пълно претърсване на багажа. На мен ми се размина. И това е.

А, и в зоните за Imigration и customs check не може да говориш по тeлефона. Cute. Иначе всички са много учтиви, признавам го.

Така се озовах в Сан Франциско, изтощен, но доволен.

Харесах си едно бюро информация и попитах как да стигна до града (показах адреса на хотела). „такси от ей там – ще ви вземе към 50 долара – или шатъл от горния етаж – 17 долара“. Тръгнах към горния етаж, там видях друга информация, на която лелката очевидно обясняваше повече. Там получих по-готин (на пръв поглед) отговор – „Вземи BART и слез тук“ (даде ми пътеводител с карта и ми загради с химикал къде да сляза). „От там е близо, може да стигнеш пеш“.

BART е нещо като бърз влак в зоната извън града, а в града си е метро. Съкращение от Bay Area Rapid Transport. Доста огрухан и мизерен, но бърз. Стигнах за половин час, още 15 минути пеша. В хотела бях втрещени че съм ходил пеша (Това са 8 переки! възкликна рецепциониста). Настаних се и – най-накрая – почивчица! Това беше към 3 следобед местно време (демек 1 през нощта в БГ).

Имах идеята да се разходя до Moscone цнтър, да се запозная с нещата. Идеята ми за борба с jet lag-а беше да се напъна да изкарам поне до 7 вечерта. Само малко да си почина… събудих се в 11 вечерта (9 сутрин БГ). Да, няма смисъл вече да търся Moscone. Продължих да натискам възглавницата, доста успешно, до около 6 сутринта. Вместо с дълго будуване, боря jet lag-а с дълго спане.

И така, сега закусвам. После – здравей OOW 🙂

 Posted by at 18:21

Reminder: 15 септември

 Общи  Коментарите са изключени за Reminder: 15 септември
сеп. 142011
 

Грабвайте велосипедите!

Утре всеки ще държи да закара детето до училище, па макар и да е на 2 преки. Статистиката, ако има такава, би посочила, че 15 септември е един от най-задръстените дни в годината.

Така че – мислете за алтернативи утре: велосипед, пеша, метро, работа от дома, спане в офиса и т.н.

 Posted by at 14:24

My Case for Agile Methods, presented by Cary Millsap

 Без категория  Коментарите са изключени за My Case for Agile Methods, presented by Cary Millsap
юни 222011
 

Безплатен уебинар, днес от 18:00 наше време (ако съм разбрал правилно часовата зона)
Регистрация – ТУК

 Posted by at 15:44

Спорт

 Без категория  1 Response »
май 252011
 

Аз
sport
И други също
sport
Какво му трябва на човека…

 Posted by at 14:32

Бизнес център ГРАНД РЕНТ

 Общи  Коментарите са изключени за Бизнес център ГРАНД РЕНТ
фев. 172011
 

Минавайки по „Шипченски проход“ забелязах една лъскава бизнес сграда с гордото наименование „ГРАНД РЕНТ“. И се зачудих… кой ли би наел площи в бизнес център с име „ВЕЛИЧЕСТВЕН НАЕМ“? Предполагам, че са имали предвид точно това значение на думата „рент“, а не другите – дупка, цепнатина, пролука, разрив, несъгласие…

 Posted by at 11:56

Index maintenance при INSERT /*+APPEND*/

 Без категория  Коментарите са изключени за Index maintenance при INSERT /*+APPEND*/
фев. 162011
 

Напоследък съвсем го зарязах тоя блог. Калпазанска работа…

Не че няма какво да споделя, ама ме мързи да го опиша като хората – хем да има test case, хем да е добре измислен, сакън да не издам нещо от нашия production среди.

Ето, в петък наблюдавах нещо интересно, но ще го споделя съвсем кратко.

Направихме една празна таблица с идеята да я напълним. Не е съвсем безинтересна – има си първичен ключ (демек има индекс), има си partitions, даже някои от тях са компресирани.

После взехме да и наливаме бая данни – няколко стотин милиона реда. Наливането беше както се очаква: INSERT /*+ APPEND PARALLEL(T, 8)*/ INTO...

В един момент аз си казах „Малей, колко съм прост… трябваше да я направим без първичния ключ, че да не се мотаме с индекса по време на наливането“

Да ама не. Наблюденията показаха, противно на моето очакване, че първо се наляха данните, ама всичките, после се изгради индекса. За това съдя по размера на сегментите – първо partition-ите на таблицата се раздуха (няколко гигабайта), през това време сегмента на индекса беше само с initial extent-а си. И чак на края сегмента на индекса започна да расте и също стана няколко гигабайта.

Пак да отбележа, тук не става дума за CTAS.

Сега, имам някои предположения как става това, ама пусти мързел, все ме кара да се оправдавам с многото задачи, дето са ми на главата. Така че оставям размишленията за любознателния читател. Аз само отбелязвам, че не всичко в Oracle е така просто, както си мислим ние.

 Posted by at 14:22
ян. 112011
 

Не знам дали помните, но преди 3 години се бях зарибил да си сглобя безшумен компютър. И даже успях, долу-горе…

Но минаха 3 години и видео картата Asus EN8600GT Silent, която и тогава не беше върховна технология, взе да отеснява. Аз не съм голям геймър, но пък имам голям монитор. Срамота е един път месечно да си пускаш някоя игрица, и да не използваш пълните 1080p. Пък и някои HD филми позасичат.

Но най-големият проблем е, че преди 3 години HDMI или не е бил измислен, или поне аз не съм го чувал. Та за това сега си пускам филмите на телевизора с DVI-to-HDMI преходник и един дълъг HDMI шнур. Обаче не мога да вкарам в него аудио сигнал – 8600 чипа на NVidia не е „чувал“ за такава комбинация (pun intended). Представете си сега един много качествен HD филм на HD телевизор, а аудиото идва от колонките на компа в другия край на стаята…

Та решил съм, набрал съм, искам да я сменям тая видео карта. И понеже ме издържа цели 3 години, смятам отново да заложа на комбинацията NVidia + Asus. И без това съм изгубил нишката на видео чиповете, поне производителя да си знам.

Разбира се, и дума не може да става за видео карта с подвижни части. Което ужасно ограничава избора. За щастие има поне една карта, която изпълнява моите въжделения, Asus ENGT240 SILENT/DI/1GD3. За нещастие Most не внасят тоя модел, а май огромна част от българския пазар на компютърни компоненти разчита на техните складови наличности. Няколкото online магазина, в които я има като артикул, пишат че е „изчерпана“.

Мога да си я поръчам от чужбинско, даже ще дойде на добра цена. Но ако, не дай боже, опра до сервиз, ще настане голяма драма.

И така, въпроса за един милион долара двеста лева е – има ли някъде в БГ тази или подобна карта?

 Posted by at 14:30