Abject-Oriented Programming

 Общи  Коментарите са изключени за Abject-Oriented Programming
юни 152007
 

Попадна ми тази брилянтна статия относно Abject-Oriented Programming. Много добро описание на най-разпространената техника за програмиране по цял свят. Пълна с мъдри дефиниции като:

Polymorphism
… Code is polymorphic when it gives different outputs for different kinds of inputs…

или

A virtual class or function is code that the application will eventually need, but it isn’t written yet.

или

A fragile base class is a class or module that has been in the application for a long time, and any change to it will break the rest of the application.

Има и мъдри съвети относно добрите практики на писане на код:

Overloading is when a module or chunk of code does more than one thing. An example would be a subroutine to get a customer’s name, email address, and state sales tax rate. Using overloaded functions cuts down on method dispatching, which is one of the reasons other programming styles can result in slow code.

и

… overloading is when data is passed to a function or module in globals because too many function parameters overload the compiler … when variables are kept in globals there’s no need for garbage collection.

Брилянтно! Просто задължително настолно четиво за всички минали, настоящи и бъдещи програмисти

 Posted by at 13:54

Хайде някой да ми каже, че сме зле!

 Общи  Коментарите са изключени за Хайде някой да ми каже, че сме зле!
юни 142007
 

Заплатите ни са малки, цените се вдигат, покупателната способност намалява, безработицата е висока. Най-бедните сме в Европа и няма оправия. С настоящите темпове ще ги настигнем след 30/50/100 години… Глупости!

Преди 10 години, във Виденовата зима заплатите в повечето фирми не се даваха, а където ги дават – по-добре да е сутрин, че до вечерта се обезценяват. Баща ми ходи с велосипед посред зимата на 10 километра да купи малко по-евтин хляб. Тов беше тук, и само преди 10 години.

Сега, в Зимбабве инфлацията за тази година е 3 714%. Бизнес сделки се правят с валидност 1 ден или дори 1 час. Някои фирми плащат на работниците си с храна, защото парите просто вече нямат смисъл. Магазините вдигат цената двойно два пъти в месеца. Експоненциалния растеж на цените може да доведе до над 500 000 % инфлация до края на годината. Доставчиците на електричество и вода са фалирали. Режима на тока е жесток, захранването се пуска само 4 часа дневно. 1 от 5 възрастни има работа. И президента Робърт Мугабе твърди, че за това са виновни западняците, които „искат да свалят правителството, което конфискува земята на белите“.

***

Гледам по всяка от 20-те (предполагам) български телевизии как разни хора плачат колко сме зле. Ми аз съм добре. Има доста хора, които са по-добре от мен. Има ужасно много хора, които са по-малко „добре” от мен. Но, загледан в 29 инчовия си телевизор, излегнал се на хубавата си спалня в хубвата си квартира, пред която съм спрял хубава (е, вярно – старичка) кола, и след като съм ял хубава храна и знам, че и утре ще ям добре… Някак си не вярвам, че „България е много зле”. Може би „сит на гладен не вярва”, знам ли. Но аз предпочитам да оценявам това, което имам. Не това, което нямам.

 Posted by at 15:29
юни 132007
 

Apple пуснаха beta версия на техния браузър Safari: „The world’s best browser. Now on Windows, too“

Явно е минало твърде много време от както не работя като програмист. Може би съм позагубил търпение и са заприличал на 100% user. Но това че е beta някак си не оправдава двете минути, които бяха достатъчни за да се гръмне тотално и да се затвори (на второто пускане издържа 5 минути, признавам). Да, надписа beta предупреждава за известна нестабилност. Очаквах разни неща да не излизат както трябва, някое нещо от менюто да не работи, разни страници да не се отварят както трябва… Може би под MacOS е много стабилен.

И… предполагам и че за MacOS е най-бърз – както пишат:
„Blazing Performance
Safari is the fastest web browser on any platform“
.
Но под Win има да ядат много хляб за да достигнат скоростта на Opera. Един най-елементарен тест: зареждане на dir.bg показва колко са назад.

Претендират и за
Elegant User Interface
Safari’s clean look lets you focus on the web — not your browser.

Елегантен… да, въпрос на гледна точка. Въпрос на навици. Но за Windwos потребители, към които се целят, направо си изглежда дървен. Но хайде, това е наистина въпрос на гледна точка.

А може би ще заложат на
Security
Apple engineers designed Safari to be secure from day one.

Мммм… Може би. Thor Larholm успя да намери exploit за този браузър за 0 дни и 2 часа. Експлойта е подробно описан тук.

Ще си сложа ли Safari?

Всъщност, аз го сложих. Исках да пробвам нещо ново. Може да се окаже хубаво. Отворен съм за нови идеи.

А сега ще го махна. И, до колкото познавам себе си, едва ли ще го опитам отново в близките години. Колкото и да го подобрят. За мен Safari е една голяма издънка на Apple.

 Posted by at 11:45

Стари звуци

 Без категория  1 Response »
юни 112007
 

Опитах се да преведа текста на песента I’m sorry на Evergrey:

Нарисувах те на картина
душата бе червена, а съзнанието – синьо
и съдбата вдъхна светлина в моето творение.
Мечтата ми подчини моята страст
релаността винаги бе далеч
и бяхме щастливи, докатно един ден не дойде твърде близо.

Изведнъж се изправих срещу истината на съня си
любовта ми е била само картинка, сцена.
Май съм имал нужда да си вярвам
не исках да видя – никога не си била до мен.

Съжалявам,
тази илюзия ти причини много болка.
Нямам решение
Ще се опитам да не се връщам.

Извинявай
Извинявай
Извинявай
Извинявай

Нарисувах твоя картина
мечтата ми бе лъжа и лъжата стана истина.
Реалността затаи дъха си твърде дълго.
Отвратително е какво могат да причинят мечтите.

Съжалявам,
тази илюзия ти причини много болка.
Нямам решение
Ще се опитам да не се връщам.

Извинявай
Извинявай
Извинявай
Извинявай

Не се получава. Не ставам за преводач…

 Posted by at 11:15
юни 112007
 

Днес във вестник Сега се мъдри следната статия:

Интернет повреди десетки компютри

Десетки домашни и служебни компютри в столицата и на други места в страната са били повредени от гръмотевичните бури през миналата седмица, сигнализираха читатели на „Сега“. Причината във всички случаи е еднаква – липсата на заземяване на мрежата на съответния интернет доставчик, който най-често е квартална LAN мрежа….

Така и не разбрах – интернет ли е повредил на хората компютрите, или гръмотевичните бури? 😉

 Posted by at 11:05

Нови звуци

 Общи  Коментарите са изключени за Нови звуци
юни 072007
 

Още не е отшумяло ехото от концерта на Iron Maiden, а аз си намерих нови интересни неща за слушкане

Disharmonic Fields са много приятна бразилска хеви метъл банда. Имат стил, имат текстове, имат звук. И наистина свираят хеви метъл – не няакви алтърнатив или прогресив издънки, не някакви бруталии. Чивто хеви. Рядко се намират такива неща. Искрено ги препоръчвам.

Nanowar пък са едни италиански гавраджии, които се подиграват с Power Metal теченията. Като идея напомнят на „Комические Куплети“ на Boney Nem, но стилът им е различен (ако може да се каже че имат стил, а не само steel). Ето за пример текста на песента „Metal“ то албума „TRIUMPH OF TRUE METAL OF STEEL“

We are fighting with power (and steel)
blood and thunder on the road (of steel)

high and mighty alone we are kings
til our kingdom comes!

hail , power, ring,
fire, heart, king,
sword, holy, wind,
METAL! METAL! METAL !
(and steel)

the creator and king and the great sword (of steel)
born of black wind fire (and steel)

Ако някой търси алтернативен начин да подгрее за концерта на Manowar в Каварна, може да изслуша новия сингъл на Nanowar: „The Power Of The Power Of The Power Of The Power Of The Power Of The Great Sword“.

Освен своите песни правят и гавър версии – „The Number of the Bitch“, примерно. Гаврата е добра – наистина докарват някои неща 🙂

 Posted by at 15:42

Iron Maiden в София

 Без категория  1 Response »
юни 052007
 

Днес ме боли врата. И ми се губи гласа. Нищо неочаквано, след преживяното снощи. А до масажа в петък има толкова много време… 🙂

Няма да пиша подробно за концерта, други са написали. Някой дори е успял да направи снимки. Честно казано, аз очаквах повече. Guardian успяха да играят с публиката по-добре. И звука имаше проблеми – или Бруса си губи гласа, или микрофона му се дъни. Но въпреки това съм супер доволен!

Искам да кажа едно браво за организаторите: влизането беше добре организирано (впредвид обстоятелствата). Вътре в стадиона всичко беше перфектно разположено, пространството – разптределено, терена – подготвен. Нявсякъде охраната любезно те опътва. Дори имаше поне 50 химически тоалетни 🙂

Но излизането беше проблем. Всъщност излизането ми отне повече време от влизането, хем няма пропускателен режим. Голямата маса (хората от терена) излизахме само през 1 изход. Не стига това, ами отвън преградите си стояха и трябваше да обиколим 40% от стадиона, за да се измъкнем. След това е лесно. Е, нямаше транспорт – то няма начин, за 30 000 души. Но полицията беше перфектно организирана, пропусна тълпата много качествено. Имам чувството, че имашпе поне 1000 полицая и 100 патрулки, които не да пазят, а да насочват тълпата, за да няма инциденти. Евала.

Аз се прибрах пеша – от Надежда до Лозенец…

 Posted by at 15:00

Взех го!

 Без категория  2 Responses »
юни 042007
 

Днес се явих на изпит 1z0-040 – Oracle Database 10g: New Features for Administrators Release 2. И направо го отвях – 93% (при минимум за успех 73) за 40 минути (при максимум 105). Излишно се притеснявах, че материала е твърде много. Оказа се, че има въпроси главно за ASM, Job Scheduler, RMAN, Flashback, VPD и Auditing. Имаше и 1-2 въпроса за VLDB. Нищо за Secure Backup.

Сертификацията на Oracle е полезно нещо. Миналата седмица спорихме за това в Oracle-L. От една страна, сертификата OCP започна да означава все по-малко. Разни момченца и момиченца, с добре тренирана студентска памет научават материала и вземат сертификата, без да имат какъвто и да е реален опит.

Но за професионалист с опит изпита е много важен. По-точно ученето за изпита. Защото може да бъдеш добър DBA и да знаеш 40% от възможностите. Или да си успешен Oracle 10g DBA със знанията си за Oracle 8i. По време на подготовката за изпита разширих хоризонта си драстично. От години работя успешно на 10g, чета статии, документация, срещам се с реални проблеми. Сега, са 1 месец, научих поне още толкова. И сега знам как да си направя живота по-лесен.

Освен това сетификацията ми носи добавка в усмивката. Сега съм една идея по-усмихнат. Носи ми и финансов бонус от работодателя 🙂

 Posted by at 17:36
май 302007
 

Аз се имам за усмихнат човек. А усмивката, както всички хубаво на света, има нужда от редовна поддръжка и опресняване.

Вчера си ударих едно добро опресняване на усмивката. Този път рецептата беше „Секс, наркотици и рокендрол”. Ужасно приятна постановка на ТБА! Вече 15 години на сцена, сигурно има хиляди статии изписани за нея. Аз ще кажа само АКО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ, ВИЖТЕ Я! Чиста форма на усмивка. Невероятно изпълнение на Ивайло Христов, импровизации и мощно присъствие на сцената. Подкрепено от Дони и Коцето по блестящ, може би рутиниран, но супер правилен начин. Просто нямам думи.

За пореден път си излизам от ТБА с мускулна треска на скулите.

…

А след постановката пихме коктейли. И се изпращахме, усмихнати…

П.С. Любим цитат от постановката:

Погрижи се за лукса си, насъщният сам ще дойде

 Posted by at 10:52
май 292007
 

Днес ходих на Oracle Technology Day в зала „Мусала” на хотел „Хилтън”. Не искам да обсъждам лекциите, за мен си беше доста рекламно, но имаше 2 интересни включвания.

Това, за което искам да напиша, е наличието на толкова много хора, които не знаят, не осъзнават или не разбират – елементарната проява на уважение: да изключиш звука на GSM-а си когато влезеш на такова място. Не разбирам толкова ли е трудно? Все пак там сме хора от IT бранша (или мениджъри, но пак свързани с IT). Нима има някой, който не може да се справи с тази сложна задачка? Или има някой, който за първи път стъпва на такова събитие?

Не вярвам.

Просто въпрос на възпитание. А това да ти се раздрънчи телефона по средата ан лекцията е много дразнещо. Още по-весело е ако 2 минути ровиш в чантата си за да го намериш и да го спреш. Върха на простотията беше, когато един отговори на позвъняването и си проведе разговора.

Представете си обстановката: в залата имаше около 60 човека, т.е. не е огромна зала. Лектора говори нещо. Поредния телефон зазвънява, човека бръква в джоба и… „Ало… Да, кажи…”. А в залата е тихо и всички го чуват. Селяния.

А иначе сигурно е интелигентен човек.

Друг случай: поредния телефон звъни. На човека, седнал до мен. Той става и излиза да си проведе разговора. Хайде, да кажем, забравил да изключи звука. Връща се след малко. Няма и пет минути и отново – дрън, дрън, дрън.

Моля ви, хора, изключвайте си звука на GSM! На лекция, на кино, на театър, на семинар… Всички сме важни, всички сме търсене и не можем да си изключим телефона. Да не изпуснем важно обаждане. Но поне звука…

 Posted by at 16:03