Снощи ходих на концертa на Blind Guardian в София. На билета пише „19 часа”. Ние пристигнахме към 19:30 и към 20:00 влязохме. Не си спомням да съм виждал толкова много дългокоси метъли на едно място!
Евала правя на организаторите, всичко беше много добре организирано. Пускаха по 5-6 човека, за да може вътре да ни проверят добре и спокойно. Опашките (2), бавно и полека влязоха до към 20:30. Нямаше подгряващи групи – може би финансово би било проблем, защото Blind Guardian нямат чак толкова много фенове. Не знам дали в залата имаше и 2000 – 3000 души. Но викахме като цял стадион!
Guardian излязоха на сцената към 20:50. Още в началото забиха супер яко. Още в началото лъсна и един проблем с озвучението – гласа на вокалиста се губеше при по-здрава жица на баса. Но през повече време беше ОК.
Мога да кажа, че просто СЕ РАЗМАЗАХМЕ. Hansi Kürsch играеше добре с публиката. Ние му отвръщахме с мощен рев между песните и здраво припяване на някои парчета. Свириха неща и от новия албум, и от старите, но златно. Към 22:00 часа казаха „стига толкова” за първи път, угасиха всякакво осветление и се скриха зад сцената. В продължение на 5-10 минути публиката ревеше с пълно гърло „Guardian! Guardian! Guardian!” След това групата излезе и заби 3 от най-железните си парчета – първото не го помня, второто беше култовата “Bard Song” с акустични китари и на края счупиха с “Mirror, mirror”.
Днес нямам глас и врата ми е схванат. Петъчния масаж ще ми дойде добре 🙂