Master Yavor from Tryavna

Попаднах на тези кратки размисли на Азимов относно интелекта.

Ах, толкова е прав! Интелекта е въпрос на гледна точка. Или, както е казал народа, всеки камък си тежи на мястото. Колкото и брилянтен да е един човек в неговата сфера, той би изглеждал като пълен идиот в друг контекст. И аз не се срамувам от това, че не мога да си сменя „дясната биалетка”, колкото и елементарен да е ремонта. Не ми е там силата.

Има, все пак, и още нещо, което Азимов не казва. След като някой открие „къде му е силата”, той трябва да натиска, да дълбае в тази сфера, да се развива. Таланта е нещо, което не можеш да научиш – имаш го или го нямаш. Но можеш да го развиваш. Или да тъпчеш на едно място, доволен от това, което имаш (или недоволен, мрънкащ, но пак да стоиш). Да, това с мрънкането пък е друга тема за размисъл.

Но относно усилието за развитие: това е нещото, което трябва да се оценява от истинския тест за… хм, не „интелигентност”. По-скоро „пригодност за живот/работа”? Нещо такова…

Човек, който не си е намерил мястото – трябва да го търси. Но като го намери, търсенето не свършва. И тук ставаме малко прагматични. Веднъж слушах едно интервю с Thomas Kyte, един от най-великите Oracle експерти на света. Сещам се за една много ключова мисъл в това интервю: „Никога не позволявай работата да спира развитието ти. Ако не виждаш повече развитие на едно място, време е да го напуснеш” (Това интервю е една от основните причини да „напусна” старата си работа преди няколко месеца)

Развитието. Това е нещото, което трябва да се оценява. Жалко, че няма такъв тест. Интелекта е относителен. Желанието за развитие е неоценимо. И безценно. Май на там се насочват и добите мениджъри и HR.

Попаднах на тази статия и много се натъжих.

Натъжих се, защото е истина. Сърцето ме боли когато минавам през обезлесени места в планините, като слушам моторния напев на резачките вместо чуруликането на птиците. Не съм кой-знае-колко-романтична натура. Но съм влюбен в планините. И ме боли от това, което им се случва.

Боли ме от дървената мафия и това, че няма, НЯМА кой да ги спре. Години наред всички знаят какво става, но няма начин да се прекрати.

Боли ме от смотаните печалбари, които рушат нещо, което дори не виждат. Рушат красотата на България и се чудят „какво толкова ми дуднеш, че съм разрушил“. Защото не виждат красотата. Те виждат мангизи.

Боли ме от навлизането на асфалта в планината. Защото планината намалява, сякаш става по-ниска.

И ме боли, че нищо не мога да направя.

Евала на хората, които са се сетили за това писмо. Онова с лавината беше гадно, беше прекалено. Но това писмо се опитва да удари точно по джоба на маститите хотелджии.

Малко се страхувам да не стане нещо такова и в Трявна. За сега туризма е донесъл само страхотен просперитет на града, страхотно подобрена визия (сравнено с това преди 5 или 10 год.) без да заплаши природата. За сега всичко е ОК. Но и бизнес интересите не са чак толкова огромни като в Банско.

Бизнес интересите (при това-краткосорочни) се разпространяват като чума из Пирин. В Родопите няма такова нещо. Не и в такава степен. В Рила нещата също са по-поносими. Но в Пирин е страшно. Като черна гнилоч парите разяждат здравият гръбнак на планината. И Планината е поставена на колене. Планината умира. Умира за пари.

От това ме боли.

Снощи бях на театър. Гледах “Ножица трепач” в Театъра на българската армия.

Не съм театрален критик, няма и да се правя на такъв. Само ще споделя мнението си. Искам искрено да препоръчам постановката на всеки, който има възможност да я гледа. В началото просто се счупих от смях. Просто за няколко минути толкова зверски се смях, че от очите ми потекоха сълзи, които обляха цялото ми лице. Култови лафове!

После нещата бяха по-спокойни, но пак веселки. И добре че се успокои топката – цялата постановка е 3 часа. Просто нямаше да издържа толкова!

Заредих смешните си батерии за седмици напред…

Евала и на актьорите. Просто с поведение, нотки в гласа, с реакция те съсипват от веселба. Играят много добре. А и в постановката има страшно много игра с публиката – публиката си е направо участник. Дори и сценарист.

С една дума – препоръчвам. Яко!