Един невинен спор пак ме подпали на темата за емиграцията. Учудвам се как все още се намират тооолкова много хора, които искат да отидат „на запад” и да си живеят живота. Щото там хората вземат пари, ей…..
Аз, някак си, съм все по-малко убеден, че „там” някой размита за нас с голямата метла. Познавам не един и двама, които са отишли там. Някои се върнаха, други останаха. Но не познавам нито един, който, както е отишъл „в цивилизацията” – да са почнали да го замерят с пачки.
Навсякъде за да си добре се иска бачкане. Разликата (която се стопява) е, че „там” ако си скъсваш **** от бачкане… имаш по-голям шанс да вземаш повече пари. И да си оценен. Като цяло имаш повече шансове за реализация ако ти се бачка яко!
Но вече и при нас навлизат много мощно тези нрави. Особено в големите градове. Тук има и много чужди фирми, и наши, които си ценят ценните хора. И по този показател, макар да сме назад, се приближаваме. Не с всяка година, а със всеки изминал ден! Особено в по-динамични сфери като IT.
Е, има някой „хитреци”, които отиват в някоя уредена държава да мързелуват. Преживяват си от социала, пазаруват от най-евтините магазини и т.н. И пак си мърморят, и пак мрънкат. Но са „там”.
Това не ми звучи като мечта, достойна за преследване.
Другата страна на монетата е, че като отидеш „там”, ти си никой. НИКОЙ! Но за това пък си сам. Няма ги „твоите хора”, няма ги родителите, които да те подкрепят ако закъсаш. Няма ги приятелите, с които да изпиеш по бира.
Тук може да си си намерил някакво призвание, може да си постигнал нещо (кой повече, кой-по-малко…). Там си НИКОЙ. И трябва да започнеш от разнасяне на пици и метене на ресторанти, бачкане по автомивки и т.н.
Странно защо има толкова хора, които не са навити да разнасят пици в България, но ще си продадат наследственото апартаментче в Брусарци за да отидат в Америка, Канада, Нова Зеналандия или не знам къде за да режат салати в някой забутан ресторант. Един съученик (много будно момче) така отиде за Испания. След години яко бачакне вече е шеф на разносвачите на пици. И се хвали колко пари взема, какво си бил купил…
Сигурен съм, че ако си беше стоял тук, сега нямаше да е по-зле. И изобщо не споменавам моментите на сантиментални сълзи от това, че си далече от роднини и всякакви познати.
Има и нещо друго. Камъкът си тежи на мястото. А ако на мястото се издига планина… В момента България е в изключително бурен възход. Никой не може да го оспори. Или поне никой, който си спомня „Виденовата зима” (точно преди 10 години) или „Лукановата зима” с купончета за по 13 грама сирене на ден, на човек… не може със сърце а каже, че днес не е по-добре. Но тук възможностите за развитие, за реализиране на „американската мечта” предстоят. Тук сега се оформя прослойката на „добре живеещите”.
По доста показатели „тук” вече почти е „на запад”, Не като заплати, но като условия сме само на няколко години от там. Дори има все по-осезаема имиграция. И ако си работиш тук; ако просто си стоиш на задника и се трудиш както би се трудил „там”; ако си гъвкав, а не мързелив мърморко; ако се напъваш, както ще се напъваш „там” (защото трябва да се яде, а там няма мама и тати); ако си цениш и използваш шансовете – след няколко години ще си като „на запад”.
Разликата е, че ако отидеш там всеки ще си пази мястото и ще те гледа като натрапник. А тук си си вкъщи.
Още по темата:
Dreamland
BGCanada Forum
