OOW 2015

 Общи  Коментарите са изключени за OOW 2015
ное. 232015
 

И тази година успях да се уредя с посещение на Oracle OpenWorld. Но понеже очевидно съм зарязал блогването, вече не съм толкова подготвен да пиша фермани. За това накратко, с цел спомени в бъдещето

Пътуването
И в двете посоки пътувах през Франкфурт, с А380 „Голямото Прасе“. Хубави, предимно скучни полети. И досадни, разбура се – само полета Франкфурт-Сан Франциско е около 11 часа.
Установих че business lounges, в които се бях влюбил при разходката до Монреал, могат да бъдат и не толкова добре обурудвани. Това го установих още на връщане от Монреал, де, когато след доста изнервящ нощен полет имах 9 часа престой в Мюнхен и нямах търпение да подремна. Обаче попаднах на lounge, в който няма условия за подремване – само фотьойлчета и столове.
Както и да е. Поне винаги има хапване на корем и спокойна обстановка.
Тъпото в полета на отиване беше, че из целия самолет непрекъснато кашляха разни хора. То тази година самата конференция е в края на Октомври (а не септември), и предразполага към разболяване. А като има 500 човека затворени в едно относително малко пространство за 11 часа, без никакво проветрение… вирусите това и чакат. И така още на седмия-осмия час усетих как гърлото ми започва да дращи.
Пристигането отвъд голямата вода също беше рутинно. Проверката беше бърза – все пак отивам за четвърти път и винаги съм се прибирал, та не изглеждам като имигрант.

Не-конферентно време
Голямото откритие на тази разходка се нарича Мелатон. Представлява „хранителна добавка“ с 3 мг мелатонин в таблетка и върши чудеса с джет лага. Първите вечери удрях по 2 таблетки (трябва да се понатрупа в организма), после минах на една (както си пише в листовката). Спах много добре всичките нощи. Даже и в полета обратно успях да дремна бая.
Отново си организирах пристигането в петък, така че да имам цяла събота за разходки. Обаче в съботата си бях откровено болен. Не че не се поразходих, ама само в околностите на хотела. А, и до една walgreens, където дадох кум 60-70 долара за хапчета и сиропчета. Да, наистина се чувствах доста зле.
Но всяко чудо за три дни. Около понеделник-вторник вече бях значително по-добре.

Oracle Open Wrold conference
Няма да обяснявам подробно всички лекции, които посетих. За пореден път мога да призова всеки с oracle сърце да посети OOW.
Тази години имаше 2 основни теми. Първата беше новия SPARC M7, супер наточен нов процесор, първия направен от Sun изцяло след като Oracle ги купуват. Не знам кога ще ми падне в ръчичките, но нямам търпение да го разцъкам – примерно под формата на някой Sparc SuperCluster 🙂

Другата тема беше колко добре работи Oracle Database In-Memory (която беше обявена миналата година). Това била най-продаваната опция евър.

Oak Table Wrold conference
И тази година имаше безплатна алтернативна конференция, организирана от големите разбирачи. Всъщност понеделник и вторник бях предимно там.

Extra luggage
За първи път успях да си ползвам големия бонус от FTL – правото на 2 торби с общо 40 кг багаж. Така, де. Само около 5 кила шоколади взех от Girardeli. Плюс всякакви други екстри и подаръци. А, и една тротинетка – спечелих я от томбола. Оказа се доста добра и здрава, децата се изкефиха. А, да не забравяме и няколко бутилки хубаво калифорнийски видно. По принцип съм страшен шувинист на тема червено вино – признавам само българското. Ама така и така съм отишъл, що пък да не взема за масраф… Малко по малко камарата стана доста голяма.
Предвидливо си бях взел втори сак в куфара. Като видях, че тежестта надминава 23 кила, прехвърлих някои неща в него. И добре че направих така. на летището се опитаха да ме карат да доплащам за свъхбагаж въпреки че съм FTL. После като видяха че са две торби ми се извиняваха…

 Posted by at 15:35

Монреал, неделя

 Общи  Коментарите са изключени за Монреал, неделя
сеп. 152015
 

Доста добре се понаспах. Готов за разходки… обаче времето навън е откровено гадно. Вали, духа… Абе не е съвсем за разходки.

Закуската в хотела се оказа доста добра. Освен другите неща има и гофретници. Има една машинка – като диспенсер за евтин сок, но от нея тече тесто за гофрети. Сипваш си в една чашка и го наливаш в гофретника. Две минути и половина по-късно имаш пресен и вкусен гофрет (гофрета?).

Обаче времето навън така и не се оправя. Мотах се, четох, плисках се в басейна (на 22-ри етаж), висях маса време под душа… Чак към два следобед навън спря да вали. Тъпо. Мислех да взема някакъв hop on-hop off автобус, ама дали се струва? Те вървят до 4-5 следобед. Демек още два часа?

Реших да ида да обядвам някъде, пък после ще видим. За всеки случай нарамих и фотото. И като излязох навън… като държан на въже!

Първо тръгнах да се разхождам из града. Уж да търся място за хапване, ама не се оглеждах много-много. Стигнах до нещо, което май е много известен университет – McGill. Вече е 3 следобед, а не съм обядвал. Обаче взе да напича и слънце. А нагоре един баир и след това парка Mont Royal… Страшно изкушение за човек със сърце в планината.

Едното води до другото. Реших да се кача малко, до началото на парка, само да погледна. После още малко. После срещнах една катеричка, която ми каза, че нагоре е още по-яко.

Баира е голям, а аз не съм обядвал… Но намерих карта на парка, на която са нарисувани поне 2 места за похапване – някъде там, към връо. Добре, айде още малко нагоре….

И още малко… Стигнах едното място за хапване, подминах го без да поглеждах, продължих нагоре…

Превалих баира и още нататък. Покрай мен профучаха маса велосипеди – състезание някакво. Вече съм наистина на майната си, минава 4 следобед, а аз не съм обядвал. Но това е бял кахър.

Ще каже някой-кой е големия проблем? Големия проблем е, че изведнъж слънцето изчезна, облаците се смрачиха. Аз полека започнах да се ориентирам към връщане, по обиколен маршрут. Какво да направя, обичам да ходя из паркове. И тогава паднаха първите едри капки дъжд.

Моите палави крака ме бяха отвели на километри от хотела, в някакви гори и поляни. Като видях какво става, се скрих под едно дебело дърво. Викам си – лятна буря, ще отмине за 5-10 минути. Да ама не. По някое време сякаш понамаля, аз тръгнах да си търся най-прекия път обратно,, и дъжда пак се засили. И така стигнах до момента „*бал съм го“ и започнах да шляпам надолу под дъжда.

Гордея се колко точно намерих най-директния път към хотела. За няма и 30-40 минути успях да се върна по абсолютно различен, много по-прав път, джвакайки на места във вода до кокалчето. Прибрах се в стаята подгизнал до кости.

Така приключи моя опит да опозная поне малка част от Монреал. Хубаво беше, ама завърши гадно. Единствения ми свободен ден.

* * *

В понеделник се събудих към 4 сутринта. Jet lag-а си казва думата – тялото мисли, че вече е 11 на обяд. Освен това ме боли гърло и носа ми тече. Натисках безуспешно възглавницата до 6:00 и станах да си взема един горещ душ. Трябва да се работи, а аз съм така разглобен…

 Posted by at 2:44

На къде ме отвя вятъра този път

 Общи  Коментарите са изключени за На къде ме отвя вятъра този път
сеп. 132015
 

Има хора, които въртят някакви абсурдни количества пари. Преди месец Optimal Payments купи фирмата, в която работя, за около 1.1 милиарда евро. Аз лично не мога да си представя такава камара пари. Ако трябва да ги струпат кеш (да, знам че няма такива неща), сигурно ще трябва един камион. Ебаси.
Други просто си вършат работата. Като мен и екипа, който имам честта да предвождам. При предишната покупка (само преди 2 години), когато CVC станаха собственици на Skrill, за нас почти нямаше промяна. Да, смениха се разни шефове по високите етажи, но CVC са инвестиционен фонд, не се месят в истинската работа.
Сега, обаче, е друго. Сега ни купи конкурент – фирма, която прави същото като нас. И те си имат същите хора като нас – имат си DBA-и, мрежари, сисадмин, програмисти, antifraud, customer service и т.н. Сега нещата ще се случат по съвсем друг начин.
Ето как се подредиха нещата да дойда до Канада. Базираната на остров Ман (който е британска територия) Optimal Payment всъщност има най-много IT-та в офиса в Монреал (следващия е в Калгари). Също като Скрил – централа в Лондон, но IT сме предимно в София и Виена.

Визата
България е в черния списък на държави, чиито граждани имат нужда от виза, за да влязат в Канада. За разлика от почти цяла Европа.
Оказа се, обаче, че с достатъчно силни доводи визата не е проблем. Поне бизнес виза, де. От канадския офис ми изготвиха прекрасно invitation letter, пълно с ключови думи като „Mr. Ivanov will not receive any salary from any Canadian source … He is not entering the Canadian labour market … All expenses Mr. Ivanov incurs while in Canada will be borne by Optimal Payments“ и така в продължение на 2 страници.
Другото, което (предполагам) помогна, е факта, че имам валидна виза са САЩ и съм ходил там 3 пъти (най-вече съм се връщал). Така че визата стана фактически за един ден (плюс 2-3 дни транспорт до Букурещ и обратно).

Полета
Не, спокойно. Няма протяжно да описвам полета, както съм правил много пъти в този блог. Леко ще спомена само някои интересни моменти.
Първо, с изненада установих, че е възможно в сряда вечер да купя изгоден билет за полет до Монреал в събота сутрин, през Франкфурт, с Луфтханза. Свикнал съм да купувам билетите поне 2-3 седмици предварително за да получа добра цена.
Второ, понеже имах 5 часа престой във Франкфурт, реших най-после да проверя какво е това Business Lounge. Не, не пътувам с абсурдно скъпата бизнес класа. Напротив, винаги търся най-евтините билети икономична класа. Просто пътувам толкова често, че имам статус Frequent traveler (FTL). Което дава някои спорни предимства, малко от които наистина си струват. Примерно имам право на 2 куфара с 40 кг багаж (вместо един до 23 кг). Добре, ама аз обикновено си летя само с раничката с лаптопа. Имам право да се чекирам на checkin desk за първа класа. Да, ама аз се чекирам онлайн и обикновено нямам багаж. Нещото, което съм намазал до сега, е достъпа до бързия security check във Виена. Така спестявам малко досадно висене по опашки.
И така, след доста ранен и приятно скучен полет София-Франкфурт, реших да пробвам какво е това Business Longe на летището. И ми хареса. Оказа се, че това е едно местенце с много удобни диванчета, масички и кресла, което е направено точно за отмятане на времето за дълъг престой. Има похапване като закуските в средно-добрите хотели, много контакти и USB-та за зареждане на лаптопи и телефони, кабинки за телефонни разговори, дори душове. А най-приятното беше удобните кресла за подремване.
(на връщане имам 9(!) часа престой в Мюнхен)
Полета Франкфурт-Монреал (7:40 часа) далеч не бе толкова скучен. Още като минахме Холандия започна подрусването, което повече или по-малко продължи над целия Атлантически океан. И се засили неприятно като наближихме континента. Абе за целия полет май имаше по-малко спокойни минути, от колкото в двучасовия София-Франкфурт.

Пристигането
Очаквах досадна опашка и още по-досаден разпит на влизане – като в Щатите или Англия. Оказа се, че не е така. Опашка почти нямаше, а въпросите бяха проформа.
За стигането от летището до хотела имах два варианта. Единия е някакъв градски автобус, който за ~50 минути минава 66 спирки и ме докарва на 3 минути от хотела. Другия е нарочен автобус (линия 747) от летището до центъра, при който слизам на втората спирка след двайсетина минути возене, но после има повечко ходене. Избрах втория, въпреки че бях каталясал и времето беше гадно – мрачно, със ситен дъждец.
А, нещо много важно. Монреал е в Квебек, френско-говорящата част на Канада. Но, за разлика от самата Франция, тук всички надписи са на френски и на английски. И всички поназнайват английски – от хората в хотела и летището (за които не съм изненадан), до шофьора на автобуса и продавачката в кварталния супермаркет.
И така, довлякох се в хотела към 17:30 местно време (малко след полунощ БГ). Резервацията я бяха правили канадците, те имат договор с тоя хотел. Това добре, ама да бяха и платили. Оказа се, че трябва да платя с личната си кредитна карта – малко над 1300 долара. Знам ли, може би в Optimal хората, които пътуват, го правят със служебна кредитна карта в джоба. При нас не е така – резервациите ги правим през агенция, с която Скрил има договор, и всичко е предплатено като пристигнеш. Утре ще ги питам. Вероятно това е само една от мноогото разлики в културата, с които трябва да свикваме.

Първата вечер
Чувствах се достатъчно добре за да се разходя в квартала под ситния, гаден дъждец. Проверих пътя до офиса (5 мин пеша). Купих нещо за хапване и разни други неща. После се прибрах да вечерям и да чета мейли. Успях да одаяня до малко след 20:00 преди да легна – 3:00 в България. Което е неочаквано, предвид че съм станал в 3:30 след около 4 часа сън.
И така, утре имам свободен ден – неделя. Мислех да се разходя из града, ама ако времето е все така гадно, може да си мръхтя в хотела. Имам си книжка и лаптоп, какво му трябва на човек.
А в понеделник… каквото сабя покаже!

 Posted by at 16:34

Авторки права

 Общи  Коментарите са изключени за Авторки права
авг. 282015
 

Забавно детско пиано зайче нелегално пее шлагер
Присъда за фирма, ползвала песента „Ало, ало, Слънчице“

Честно казано, много се притесних. Според статията

Оръжният съд в Пловдив осъди пловдивска фирма за незаконното използване на песента „Ало, ало, Слънчице“ в детските играчки, които бяха разпространени от фирмата в търговската мрежа.

Със своето решение и на основание Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) съдът постанови изземване и унищожаване на всички музикални играчки „забавно пиано“, възпроизвеждащи песента, хвалят се от Музикаутор.

През 2013 г. композиторът Доно Цветков установи, че играчките съдържат песента му и се продават свободно, без да е потърсено разрешението на автора. Тогава той заведе дело срещу фирмата, която е поръчала играчките да бъдат произведени и внесени от Китай. При разрешаване на казуса композиторът получи подкрепа от дружеството за колективно управление на авторски права Музикаутор.

С решението си Окръжният съд в Пловдив осъди фирмата да заплати 2000 лв. на Доно Цветков за нанесените му имуществени и неимуществени вреди, тъй като името на автора не е било обозначено по съответния начин, произведението не е било запазено в неговата цялост, и той не е получил възнаграждение, съгласно ЗАПСП, за използването на песента.

Честно казано, понякога моите деца също си позволяват да пеят тази песничка. При това не в нейната цялост – само си припяват части от нея. И изобщо не се и опитват да указват автора на песента.
Сега очаквам Музикаутор да ме осъдят за това. Айде глобата ще я платя. Но като дойдат да ми изземат децата, ще стане много кофти.
Някой ще каже – чудо голямо, други ще си направите. Да, ама не:

В решението се посочва също, че съдът забранява на пловдивската фирма да внася, предлага и продава музикалните играчки, съдържащи песента „Ало, ало, Слънчице“.

Освен че ще платя глоба и ще ми отнемат децата, ще ми забранят и да правя повече деца, който биха моглида пеят тази или друга (защитена от Музикаутор) песничка.

 Posted by at 10:43

OOW 2014: Сряда

 Общи  Коментарите са изключени за OOW 2014: Сряда
фев. 262015
 

Събудих се около шест сутринта. Тази нощ поспах добре, но се чувствам все по-болен. Гърло, хрема, отпадналост…
За щастие днес има прекрасно, слънчево време. За нещастие първите ми няколко лекции са в най-студените стаи – 102 и 103 в Moscone South
Сутрешната процедура е еднаква всеки ден. В епъл шопа пак няма телефони, а опашката отпред е относително малка. Служителя, който питах, ми каза „Не знам тия хора за какво чакат, не се знае кога ще получим доставката„. Тия епъл са бахти наглите, нарочно провокират безкраен съспенс. Толкова ли е сложно да се направи система за предвидими доставки? Или, още по-добре – поръчка онлайн и край на всички опашки.
sf_27_apple_long_queue

Започваме деня с Resource manager best practice на Sue-Kyoung Lee, Akshay Shah
Една интересна забележка за multitenant (ако някой го ползва изобщо) – every PDB has 1 share and maximum 75% CPU utilization by default
Малко записки:

Resource management is like having a budget – the simpler it is, the higher chance to be followed.

CPU
Even if you overubscribe with instance caging, it’s still much better than no resource manager.

On Linux and Solaris, 12c allows you to bind some databases to specific CPU cores or sockets, if you are so hard-core and you have super-super critical DBs (or NUMA)

IORM
With mixed workload, OLTP may get some really slow IOs when DWH kicks in (even up to a second per IO). That’s why IORM protects the latency of OLTP by putting OLTP io requests in front of the queue (otherwise we have FIFO)
To make this, the DB tags every io request with various info. E.g. OLTP is put in prioritized queue, LGWR is out even higher – at the very top, large DWH reads are put with lower priority

Standby DBs
Best practice – use the same resource plan as on primary (CPU and IO)

След това отидох на продължението на една от миналодневните (има ли такава дума? щом има миналогодишни, трябва да има и миналодневни) сесии: Real-world performance of star and snowflake schemes part 2: the reality – Andrew Holdsworth, Mike Hallas, John Clarke
Обясниха, в общи линии, че трябва винаги да се мъчим да докараме execution plan-а до star transformation

This is counterintuitive – you know the output an try to create the input to produce it

С други думи, знаеш как изглежда execution plan-а, и трябва да намериш query-то, което ще ти го докара.

Ето малко записки

There are no predicates on fact table. All filters are on dimensions
Constraints
Always put Not null constraints on join keys – helps optimizer
Put PK and FK constraints. If you do th constraints in RELY mode, remember to enable query_transformation in RELY mode
Data types
Make sure data types between parent and child match (incl. precision)
Statistics
Do not rely on dynamic sampling
Think about correlation
Enable column usage tracking. Gather stats after data load, and again after some real usage, to get extended stats
Partitioning
Partition fact table on time dimension

Star transformation with bitmap indexes is great for extracting relatively low number of rows from fact table
Exadata smart scans and bloom filters are much better for retrieving big amount of data from fact table
In-memory with vector joins is good for big volumes. Actually vector joins are available even for non-inmemory at 12.1.0.2

Snowflake is much slower than star
Cardinality estimations is much less accurate, much more unneeded data is moved during joins, etc.
Try hard to go to star, e.g. with mviews

Links between dimensions are also bad. Never join dimensions. Note: DWH is not intended to enforce business rules!

Never use same dimension key to join to more than one dimension. Each dim should have its own dk

Това за enforce-ването на business rules е много важна забележка, за която не съм се сетил преди. Наличието на constraints в DWH може да бъде обусловено и е полезно само за разкриване на повече информация/възможности на optimizer-a.

Обяд
Доволно, вкусно, бързо. То нямаше и много време, само половин час между лекциите. Но хапнахме добре. Само дето някакви бездарници грачеха – The Afrikanas. Не знам защо, тази година организаторите са решили, че всеки обяд трябва да е съпроводен с музика на живо – при предишните ми посещения нямаше такива неща. Но изглежда бюджета за тази музка е силно ограничен и стига само за някакви квартални банди със собствен транспорт(примерно). Как да е, не ми пречат чак толкова.

Следобеда започнах с If you think partitioning is only for performance, think again – Hermann Baer, Matthias Fuchs

Data management
– fast population of data – prepare aside and exchange partition
– fast removal of data – truncate/drop partition
– fast reorganization of data (compression, movement, etc)

12c new features
– merge more than two partition
– split to more than two partitions
– move partition fully online – allows all concurrent DML, takes care of global and local indexes
– async global index maintenance during DROP and TRUNCATE partition. Partition maintenance is metadata-only operation. Data stays in index, index stays valid, no wrong results, etc. Data can be cleaned later by ALTER INDEX REBUILD/COALESCE
– partial local and global indexes

Tips and tricks for 12c
– gather stats on to-be-exchanged table, do the exchange, global partitioned table stats are automagically updated
– do online move during low-load time. During the move, a journal of changes is kept. The smaller the journal, the faster move completion. Note: first part of move is direct-path, so can compress, but journal apply is row-by-rows

General tip
– try to combine multiple partition maintenance operations into one
– use partition extended bulk load syntax – puts X-lock only on intended partition, not whole table. Careful with data cleanness

Следваща сесия: Trouble free upgrade to Oracle 12c with Oracle Real Application Testing – Kurt Engeleitner (на кого ли не му предстои този ъпгрейд…)

RAT = response time testing + load testing
SQL performance analyze (sqlpa) allows automatically to create tunning task for statements with degraded performance, or to create baselines for them

– Always use sqlpa first, to fix individual queries, before running real load test (database replay)
– capture and replay manageable amount if time – 1-2 hours
– key metric of database replay is DB time, not elapsed time
– capture SQL tunning sets during capture and replay for additional validation
– use OEMCC with the very latest database plugin – implements best practices for RAT, new wizards, etc.

След това прескочих до хотел Интерконтинентал да изслушам Been there, done that: real stories of engineered systems pioneers – Amod Khale (America Airlines), Eyad Al-Sahli (AMMROC), Richard Ewald (Sprint), Ron Pollard („Specialized“ bicycle components), Greg Crider (Oracle)
Като цяло тази лекция се водеше като полу-дискусия между IT мениджъри, които са направили смелата стъпка към Oracle engieered systems и споделят опита си от меиджърско ниво.

– Implementation is teamwork – DBAs, Sysadmins, net admins, etc.
– AAMROK is taking care of hi tech weapons of Abu Dabi – Jet fighters for example. You cannot take care of F16 using SQL Server, righ?
– Sprint have had the biggest single-node oracle database – 1.5 petabytes. Keeps 2 years or CDR data.
– AmericanAirlines made PoC on SuperCluster provided by oracle. Worked great, and they purchased it and went live

Engineered systems are organizational challenge. Who owns the box – storage admins, sys admins, net admins, DBAs? Usually DBA volunteer
Engineered systems have great supportability. No finger pointing, everything is clear. Ease of deployment and configuration. You can focus on business

Последната лекция за деня:

The best new Oracle Database 12c features – Rich Niemiec
Този път му се получаваше по-добре. Успя да представи точно 237 слайда. Плюс тоновете бъзици и съвети

Oracle will spend $5B on R&D this year – leverage it!

Can you imagine the size of this company? For OOW, they are carpeting the street! Can you imagine this – somebody calls to the carpet factory and says
– OK, I want red carpet on Howard street
– No problem, sir. On which number?
– Oh, doesn’t matter. Just put it on the whole street from 3rd to 4th!

Хауърд е една от централните улици в Сан Франциско, две-три ленти в едната посока, и e затворена заради конференцията между четвърта и трета улица. Все едно някой да затвори бул. Васил Левски от паметника Левски до университета и да сложи червен килим.
sf_08_howard

Вечерта
Е, това е вечерта на големия концерт на Treasure Island – свирят Aerosmith и разни други. Ядене, пиене, лунапарк и т.н. Билетите са ограничени, само за full conference attendees. За всички други – билети се продават на черно.
Аз моя билет го подарих. Защото точно тази вечер, или 5:00 сутринта софийско време, имаме планиран switchover test към новия data center. Така че докато другите купонясват, аз ще работя. Това е съдбата на админа…

 Posted by at 10:21

OOW 2014: Вторник

 Общи  Коментарите са изключени за OOW 2014: Вторник
фев. 262015
 

Тази нощ будувах от 3 до 5. Въпреки това се чувствам по-добре от вчера. Направих си сутрешната гимнастика и отпрашихме.
Първо минахме през Епъл стора – само от далече, де. Имаше огромна опашка. Не ми се губят два часа за някакъв си айФон, особено при никаквата гаранция че ще стигнат до мен. Завихме у лево и се забихме в любимия Тад за закуска.
Палачинките, оказва се, са пристрастяващи. А и започвам да задобрявам с оливането им с кленов сироп. След обилното похапване се засилихме към OrakTable world (OTW)

Днеят ни започва със Hacking oracle 12c на Tannel Poder. Тоя човек е Змей. Разхожда се из SGA и x$ с лекота.
Показва как се използват някои негови скриптове – snapper, ashtop и други

След това излгедах Successful oracle exadata implementation: a real-life example представено от Heli Helskyaho, Elise Valin-Raki, Tuomas Pystynen. Нали и на нас ни се случва една такава консолидация, искам да нагледам как го правят по света.
Оказа се, че техния проект е дори още по-предизвикателен – подкарали са почти 100 бази на X3-2 1/8 rack. От друга страна самата процедура по миграцията е била лесна – един уикенд downtime за production базите и един месец (месец!) за дев/тест! Ние имаме 5 минути downtime на база… Знаете ли как се копират терабайтови бази от Лондон до Виена за 5 минути? 🙂

След това с удоволствие изгледах Real-world performance of star and snowflake schemes part 1: the theory представено от Andrew Holdsworth, Mike Hallas, John Clarke

Real world problems – most often root causes
– database is not being used as it designed to be used
– the application code/architecture design is sub-optimal
– there is sub-optimal algorithm in oracle code

Представиха четири варианта за достъп до star schema
– b-tree index
– bitmap index
– exadata
– in-memory

Много тестове, някои обяснения.

* * *

Днес обяда е много по-добре организиран. Явно кетъринг фирмата си е взела поука от вчерашното фиаско – или са им набили обръчите да се стегнат. Този път имаше достатъчно сандвичи, и времето, прекарано на опашката, беше наистина кратко. Сандвича беше вкусен, салатката с кускус, стафиди и магданоз бива, а брауни-то допълни добре композицията. Междувременно и времето се оправи – слънчево, топло, чак търсихме сянка.

sf_20_howard_mariot

 

Следобеда започна с поредния Keynote, т.е. свободно време за нас. Прескочих до епъл стора, нямаше наличност. Минете по-късно. Кога – никой не знае.

Следобедните сесии започнах с хардлайнера Том Кайт: Five more things about SQL and PL/SQL
Залата беше доволно претъпкана. Том е звезда. Говори за относително скучни неща. Но и той е човек, не може винаги да измисля интересни презентации

След това имах късмета да попадна на нещо много полезно в нашата ситуация: Best practices: consolidate with oracle exadata and manage resources – Rene Kundersma and Sue-Kyoung Lee
Хората много добре си знаеха темата, от релния живот. Започнаха с обяснение на стандартните предизвикателста при проект за консолидация и после минаха към решенията, предлагани от Ексадата. Например IORM – това красиво нещо, което може да си позволи само фирма, която си произвежда пълния стек – от БД, през ОС, до сториджа. (При нас IORM работи много добре, след първоначалното разчистване на мотики).
Друго, по-стандартно нещо, за които става дума, включваха instance caging. Никога не трябва да се задава CPU_COUNT=1
Паметта е друг конфликтен ресурс. Примерно нашите ексадати ги поръчахме с memory expansion – т.е. половин терабайт RAM на сървър – и пак зор събираме всичко. А за разлика от процесорите, където може да се послъгва (obersubscription), с паметта не може да шикалкавиш.
(ако имаш пет бази, и всяка се нуждае от 10 процесора, можеш спокойно да минеш с 40 процесора – няма как всичките да са активно на макс по едно и също време
обаче ако всичките искат по 150 GB SGA, нам начин това да влезе в 512 GB общо). Друг споделен ресурс – флаш. Според техните наблюдения, когато флаша е претоварен то заявки, времето за отговор може да скочи до 3 ms (от нормалнните около 0.5). Пак е по-добре от дисковете, де – нашите сме ги виждали да скачат до абсурдните 100 ms.
Подсказаха, че съвсем скоро ще има доста гъвкавост относно настройките (приоритети на базите, min/max falsh storage per database) за флаша на Exadata

* * *
Вечерта бяхме поканени на сбирка на Oracle ECEMEA (East and Central Europe, Middel East, Afrika). Сбирката беше в едно интересно хале на около три километра от конферентните сгради. Двамата с колегата единодушно решихме да стигнем пеша, което не беше зле. Съвсем малко по-западнал, по-индустриален квартал, но беше добра разходка. Минахме покрай две сгради на Adobe. Преди двайсет години, когато ползвах PageMaker за предпечат на училищния вестник, или Photoshop за работата с картинки, въобще не съм могъл дори и да си помисля, че ще видя къде се създават тези продукти.

sf_17_adobe

Иначе самата сбирка беше умерено интересна, леееко по-формална от моя вкус. Бяхме може би малко над стотина човека и имахме удоволствието да бъдем лично поздравени от Safra Catz, един от настоящите CEO на Oracle след оттеглянето на Лари Елисън. Т.е. половин Лари.

sf_18_ecmea

Имаше разни манджи от различните региони на ECMEA. Аз пробвах африканското – оказа се не лоша, но обикновена пилешка яхния. Имаше и нещо като питка-палачинка, с интересна консистенция на гъба. Към 21:30 подкарах колегата да се прибираме – отчасти защото не ми се разхожда сред тъмни улички посред нощ, отчасти заради костюмарската обстановка, но най-вече защото настинката ми взе да става съвсем гадна. Не знам дали съм вдигнал температура, но се чувствах като парцал.

 Posted by at 10:12
фев. 262015
 

Обичам да пътувам с влак (да, и с БДЖ!). Пътуването с влак е някак безгрижно. Можеш да се разходиш, можеш да си четеш, да се протегнеш… Но много рядко имам този шанс. Всъщност миналата година имам 38 полета със самолет и точно нула пътувания с влак. Така де, влака е ОК за пътуване сам или с другарче, но с жена и три деца не е най-удобния вариант.

Но в момента се движа с 228 км/ч с RailJet по австрийските железни пътища. Точната скорост я знам от екрана, който дава всякаква полезна информация – коя е следващата спирка, в колко часа, какви връзки има на съответната гара, какво има след това…

В началото беше малко объркващо – да намеря точния влак на Wien Wesbahnhoff. Аз пътувам за Sallfelden през Salzburg. Влака ми потегля в 6:30. На гарата имаше влак за Salzburg потеглящ в 6:38. Имаше и влак за Insbruck в 6:30. Срамота, но и информационното гише не работи в шест сутринта. Все пак намерих кого да питам и се качих на втория.

Влакът потегли точно навреме. То и БДЖ потегля навреме от началната гара (обикновено). Веднага мина една какичка да почерпи с вафлички, а след нея – кондуктура

(Тук е момента да спомена, че си купих билета онлайн, с кредитна карта, и си го разпечатах на принтера)

Още едно предимство, което едва ли би струвало безумни много на БДЖ за да имплементират, е свободния wifi. 

Няма смисъл да обяснявам колко чисти са вагоните – българските вагони ние сами си ги осираме. Креслата са удобни, има и dedicated място за багаж. Стюардесата минава редовно и предлага (платени) сандвичи и безалкохолни. Нещо като количките на РСВ едно време, но с руса коса и червена поличка 🙂

Само едно нещо липсва до сега – гледката. Почти навсякъде има обезшумяващи стени около нас, което отнема част от удоволствието. Но пък не ми пречи да си чета книжка, или да блогвам, слушайки български радиа през безплатния нет.

Кеф!

p.s. Преди всяка гара обявяват по уредбата къде пристигаме и кои връзки на кой коловоз са. На немски И АНГЛИЙСКИ. още една много приятна изненада.

 Posted by at 9:17

Добър сървър, верен другар

 Общи  Коментарите са изключени за Добър сървър, верен другар
фев. 112015
 

Доставен, инсталиран, go to production… и бачка яко без да спира, докато не му изтече гаранцията:

$ uptime
14:09:49 up 1149 days, 21:10, 4 users, load average: 1.20, 1.25, 1.21

Това са 3 години, 1 месец, 3 седмици и 2 дни без рестарт.

Сега излезе в пенсия, т.е. ще се използва за DEV среди

 Posted by at 16:19

Търси се ДБА

 Общи  Коментарите са изключени за Търси се ДБА
ное. 202014
 

skrill exadata_smallДа, търси се – при нас. И да, снимката вляво е от един от нашите дейта центрове в Европа 🙂

Подробности за позицията, изискванията и начина на кандидатстване има в Jobs.bg

 

 Posted by at 18:49

OOW 2014: Пондеделник

 Общи  Коментарите са изключени за OOW 2014: Пондеделник
ное. 062014
 

Тази нощ спането не ми се получи много. Цяла нощ ме боля гърло и се будих редовно. Последно се събудих към 4:30 и повече така и не успях да заспя.
Чувствам се доста отпаднал. Така че тази сутрин пропуснах йогата. С много помотване и пощипване, по-„скайпване“ и по-„мейлване“, както си с горещ душ и т.н. успяхме да се измъкнем към 8:45. После се върнахме за баджовете и излязохме пак малко преди девет. Прескочихме към епъл шопа, който още не беше отворил, но имаше вече малка опашка. Така че отидохме за по една голяма порция палачинки с кленов сос при Тад. Тия палачинки са страшна зарибявка. Правят ги от нещо, което е по-скоро тесто за бухти. На размер са относително малки – около петнайсетина сантиметра диаметър, но са много дебели и бухнали. И, съответно, поемат мноооого сироп.
След закуска отново прескочихме до епъл шопа: „Още чакаме доставка, опитайте по-късно“

Тази сутрин започнахме обучението си с една алтернативна конференция: OakTable World (OTW). Тази „конференция в конференцията“ се провежда заедно с OOW, трае два дена, и има няколко отличителни белега
– рязко техническа е. Няма рекламни и маркетингови ала-бали
– лекторите са членове на OakTable network – най-коравите oracle гурута
– напълно безплатна е. Дори да нямаш pass за OOW, можеш да я посетиш (стига да живееш или присъстваш някъде в района, разбира се)

sf_11_oak_table_world

 

Не-конференцията започна с welcome note на Mogens_Nørgaard, един от основателите на OakTable network. Разказва много увлекателно, забавно, симпатично. Разказа за неговото виждане за разни компютърни неща и живота като цяло; защо NOSQL е толкова фьешън и защо скоро ще спадне хайпа около него. Защо настоящите IT-та са скучни, как е било едно време и какво ще стане после. Страшно, страшно увлекателен разказвач.

sf_12_mogens

 

След него на сцената дойде един от коравите гурута – Christian Antognini. Неговата тема беше за индексите, вътрешната им организация, и как действат – до последната запетайка. С пример, дъмпове и т.н. Ето няколко цитата, които съм си записал

Oracle database is a good product, but it is expensive. That’s why it’s nice to know the details to use it completely, and not just as a place to our data in rows and columns

Every index is internally an unique index. If you create non unique index, Oracle adds the rowid to make it unique. That defines the order of the repeating values in the index!

In branch blocks oracle puts as less data s possible. E.g. long strings are cut to the number of bytes needed to accurately decide which leaf block to go to.

Branch blocks do not have ITL table – only leaf blocks.

A change of index structure is not rollbacked if the transaction that caused it is rollbacked. This means, blocks that have been split will stay split.

След това изгледах A deep dive into HCC internals and mechanics на Martin Bach
Той също ни заля с обяснения и трейсове. Направо се възхищавам на такива хора. От друга страна, на бойното поле няма време да трейсваш – само в екстремни случаи, когато нещо се е скапало адски зле и в същото време имаш достатъчно време да си играеш.
Един интересен факт:

Oracle may leave the data uncompressed if it detects compression does not help for this specific compression unit

Обяд
Днес организаторите се изложиха много мощно с обяда. Първо, имаше огромни опашки. После сандвичите с месо свършиха и всички не-вегетарианци бяхме опътени към един хотел на две пресечки от moscone north, където имаше отново опашка. И на края – пак вегетарианска манджа. Взех я, но така и не я изядох – беше някакви треволяци с вкус на киселец.
Прескочихме и до епъл шопа, имаше твърде огромна опашка. Така и не попитах дали е дошла доставката – нямам излишни часове за чакане.
Обядвах сандвич със свинско, печено 24 часа. Десет долара, но поне се наядох…

Следобед се върнах към „нормалната“ конференция с Doing SQL from PL/SQL: correctness and performance на Bryn Llewellyn
Имах удоволствието да седя до Дан Хотка
Брин е чудесен лектор – чудесен британски англииски, чудесно амглийско чувство за хумор. Дълги, сложни, прекрасни изречения

След него отидох да чуя нещо относно Oracle GoldenGate 12c for Oracle Database 12c – Jagdev Dhillon, Nick Wagner
Ето някои по-интересни неща от записките ми:

Replicat 12c can run in parallel
– receiver process, reads LCRs
– preparer, calculates dependencies
– coordinator
– applierS. The number of applierS is automatically changed based to the load
GG 12c can use oracle wallet or credential store to avoid storing passwords in parameter files

GG 12.1.2.1 new features
– support for capture from ADG
– improved startup performance and scalability
– create table as select can be applied as DDL + DML rather than DDL. Helps when replication partial data, for example
– EXCLUSETAG allows DBA to make tagged transactions that are ignored by extract.
– information about error queue on OEM interface. Can retry, view details, etc.

После слушах Maximizing Oracle RAC uptime на Markus Michalewicz
Този младеж май е шеф на RAC групата: Director of Product Management, Oracle Real Application Clusters. Познава изключително добре RAC, говори запалено, страстно (макар и не като Bryn)
Започна с някой полезни тулчетта като cluvfy и OraChk/exachk. Първото е познато на всеки, който е инсталирал RAC. A всеки, койот има удоволствието да работи с Exadata, няма как да е подминал Exacheck

После Markis разкри един друг полезен tool – chm (cluster health monitor)
Въпреки че е активен от 11.2.0.2, не се говори много за него. Аз бях научил случайно няколко месеца преди това, когато ми се наложи да го използвам във връзка с един service request. Прави същото като добрия стар oswatcher/exawatcher, но по-добре. Освен това си събира информацията в негова си вътрешна базичка (май е някаква BerkleyDB в 11.2, а в 12.1 става известна като „-MGMTDB“)

Introduced in gi 11.2.0.2
Gathers OS level metrics to help diagnostic
Stores data in internal DB
Runs real time
Integrated with OEMCC
3 processes
– osysmond is started by ohasd. Started on all nodes, gathers data
– ologgerd runs on one node, started by osysmnond. Consumes data gathered by osysmnond and stores it in central repository
– oclumon – started manually from command line, can show reports over current or historic data

И нещо, което ме втрещи:

memory guard – new feature of crs 12.1.0.2. Looks at free memory reported by CHM. If free memory gets too low, it stop services running on the node to prevent new connections. When memory is freed, it starts back services.

Как така кой си ще ми спира сървисите!

Последната лекция за деня беше YesSQL! A celebration of SQL and PL/SQL – Tom Kyte, Steven Freuerstein and co.
Много приятна за всеки Oracle фанатик сбирка-представяне на основните core екипи в Oracle. Том и Стивън бяха предимно фасилитатори. Казаха няколко интересни думи в началото

– NoSQL is a fine technology with a lousy name. Reflects the unfortunate trend to reject SQL and PL/SQL and instead use the database as „dumb“ storage
For some types of applications NoSQL makes sense. NoSQL existed decades ago. Actually SQL was built to replace NoSQL

Представиха един от големите технически гурута – Thomas Kurian, Executive Vice President of Product Development at Oracle Corporation. Той беше записал едно видео поздравление към всички присъстващи.
После на сцената излезе Andy Mendelsohn – Executive Vice President, който работи в Oracle Corp от далечната 1984 (!!!). Разказа няколко интересни пикантни детайли, примерно защо pl/SQL e базиран на АДА. По това време изглеждало, че АДА има много добро бъдеще и всеки ще го ползва. Каза, че лично той е писал кода за b-tree indexes в тези далечно години. Сигурно е страшен кеф да си помислиш, че милиарди хора всеки ден използват код, който си писал ти – от работа с банкомат, през всякакви сайтове, и какво ли още не. Помагал за разработката на row-level locking, multi-version consistency – неща, въведени в Oracle в далечната версия 4. Обясни как се е случил първия ANSI стандарт за SQL
След Анди на сцената излязоха още двама от „старите кучета“ – Graham Wood (architect, real world performance) и Andrew Witkowski (architect, SQL). Разказаха своето виждане защо SQL е токова успешен – подкрепено с десетилетия опит.
След това излязоха Maria Colgan (ex-product manager of CBO) и Mohammed Zahit (team lead CBO development). Те представиха (и всъщон поканиха на сцената) целия екип от developers и QAs, който пишат cost-based optimizer. Повярвайте, това не са някакви митични същества – изглеждат като съвсем обикновени хора. Всъщност екипа е от десетина човека. Какво толкова имат да пишат, един прост математически апарат…

sf_14_oracle_optimizer_devs
След тях на сцената се появиха Bryn Llewellyn и Iyer Chandrasekharn (team lead PL/SQL development) да разкажат за PL/SQL. Iyer първо работил по buffer cache, transaction recovery, после се захванал с pl/sql. Представи екип от още петима души, които разработват езика.
След това излязоха Joel Kallman и Michael Hichwa – managing APEX team (още 6 човека)

Тези двайсетина-трийсе човека са сърцето на Oracle database. Те правят всичко твоа да се случва (или не). Oracle е огромна корпорация с десетки хиляди служители (дали не бяха 180К?). Продавачи, консултанти, мениджъри, applications, ала-бала… и тези двайсетина-трийсе човека, работеши на N-тия етаж на една от красивите сгради в Redwood Shored, са сърцето. те плетат магията, която позволява всички друго да се случва.

* * *

Вечерта имаше парти на Howard street. Пееха някакви… Айде да не давам квалификации, но не ми допадна изпълнението: Empire of the Sun.

sf_15_evening_party

Аз постоях половин-един час, колкото да похапна. После се прибрах в хотела да си подсмърчат и кихам на топло

 Posted by at 9:23