Master Yavor from Tryavna

И тази година успях да се уредя с посещение на Oracle OpenWorld. Но понеже очевидно съм зарязал блогването, вече не съм толкова подготвен да пиша фермани. За това накратко, с цел спомени в бъдещето

Пътуването
И в двете посоки пътувах през Франкфурт, с А380 „Голямото Прасе“. Хубави, предимно скучни полети. И досадни, разбура се – само полета Франкфурт-Сан Франциско е около 11 часа.
Установих че business lounges, в които се бях влюбил при разходката до Монреал, могат да бъдат и не толкова добре обурудвани. Това го установих още на връщане от Монреал, де, когато след доста изнервящ нощен полет имах 9 часа престой в Мюнхен и нямах търпение да подремна. Обаче попаднах на lounge, в който няма условия за подремване – само фотьойлчета и столове.
Както и да е. Поне винаги има хапване на корем и спокойна обстановка.
Тъпото в полета на отиване беше, че из целия самолет непрекъснато кашляха разни хора. То тази година самата конференция е в края на Октомври (а не септември), и предразполага към разболяване. А като има 500 човека затворени в едно относително малко пространство за 11 часа, без никакво проветрение… вирусите това и чакат. И така още на седмия-осмия час усетих как гърлото ми започва да дращи.
Пристигането отвъд голямата вода също беше рутинно. Проверката беше бърза – все пак отивам за четвърти път и винаги съм се прибирал, та не изглеждам като имигрант.

Не-конферентно време
Голямото откритие на тази разходка се нарича Мелатон. Представлява „хранителна добавка“ с 3 мг мелатонин в таблетка и върши чудеса с джет лага. Първите вечери удрях по 2 таблетки (трябва да се понатрупа в организма), после минах на една (както си пише в листовката). Спах много добре всичките нощи. Даже и в полета обратно успях да дремна бая.
Отново си организирах пристигането в петък, така че да имам цяла събота за разходки. Обаче в съботата си бях откровено болен. Не че не се поразходих, ама само в околностите на хотела. А, и до една walgreens, където дадох кум 60-70 долара за хапчета и сиропчета. Да, наистина се чувствах доста зле.
Но всяко чудо за три дни. Около понеделник-вторник вече бях значително по-добре.

Oracle Open Wrold conference
Няма да обяснявам подробно всички лекции, които посетих. За пореден път мога да призова всеки с oracle сърце да посети OOW.
Тази години имаше 2 основни теми. Първата беше новия SPARC M7, супер наточен нов процесор, първия направен от Sun изцяло след като Oracle ги купуват. Не знам кога ще ми падне в ръчичките, но нямам търпение да го разцъкам – примерно под формата на някой Sparc SuperCluster 🙂

Другата тема беше колко добре работи Oracle Database In-Memory (която беше обявена миналата година). Това била най-продаваната опция евър.

Oak Table Wrold conference
И тази година имаше безплатна алтернативна конференция, организирана от големите разбирачи. Всъщност понеделник и вторник бях предимно там.

Extra luggage
За първи път успях да си ползвам големия бонус от FTL – правото на 2 торби с общо 40 кг багаж. Така, де. Само около 5 кила шоколади взех от Girardeli. Плюс всякакви други екстри и подаръци. А, и една тротинетка – спечелих я от томбола. Оказа се доста добра и здрава, децата се изкефиха. А, да не забравяме и няколко бутилки хубаво калифорнийски видно. По принцип съм страшен шувинист на тема червено вино – признавам само българското. Ама така и така съм отишъл, що пък да не взема за масраф… Малко по малко камарата стана доста голяма.
Предвидливо си бях взел втори сак в куфара. Като видях, че тежестта надминава 23 кила, прехвърлих някои неща в него. И добре че направих така. на летището се опитаха да ме карат да доплащам за свъхбагаж въпреки че съм FTL. После като видяха че са две торби ми се извиняваха…

Има хора, които въртят някакви абсурдни количества пари. Преди месец Optimal Payments купи фирмата, в която работя, за около 1.1 милиарда евро. Аз лично не мога да си представя такава камара пари. Ако трябва да ги струпат кеш (да, знам че няма такива неща), сигурно ще трябва един камион. Ебаси.
Други просто си вършат работата. Като мен и екипа, който имам честта да предвождам. При предишната покупка (само преди 2 години), когато CVC станаха собственици на Skrill, за нас почти нямаше промяна. Да, смениха се разни шефове по високите етажи, но CVC са инвестиционен фонд, не се месят в истинската работа.
Сега, обаче, е друго. Сега ни купи конкурент – фирма, която прави същото като нас. И те си имат същите хора като нас – имат си DBA-и, мрежари, сисадмин, програмисти, antifraud, customer service и т.н. Сега нещата ще се случат по съвсем друг начин.
Ето как се подредиха нещата да дойда до Канада. Базираната на остров Ман (който е британска територия) Optimal Payment всъщност има най-много IT-та в офиса в Монреал (следващия е в Калгари). Също като Скрил – централа в Лондон, но IT сме предимно в София и Виена.

Визата
България е в черния списък на държави, чиито граждани имат нужда от виза, за да влязат в Канада. За разлика от почти цяла Европа.
Оказа се, обаче, че с достатъчно силни доводи визата не е проблем. Поне бизнес виза, де. От канадския офис ми изготвиха прекрасно invitation letter, пълно с ключови думи като „Mr. Ivanov will not receive any salary from any Canadian source … He is not entering the Canadian labour market … All expenses Mr. Ivanov incurs while in Canada will be borne by Optimal Payments“ и така в продължение на 2 страници.
Другото, което (предполагам) помогна, е факта, че имам валидна виза са САЩ и съм ходил там 3 пъти (най-вече съм се връщал). Така че визата стана фактически за един ден (плюс 2-3 дни транспорт до Букурещ и обратно).

Полета
Не, спокойно. Няма протяжно да описвам полета, както съм правил много пъти в този блог. Леко ще спомена само някои интересни моменти.
Първо, с изненада установих, че е възможно в сряда вечер да купя изгоден билет за полет до Монреал в събота сутрин, през Франкфурт, с Луфтханза. Свикнал съм да купувам билетите поне 2-3 седмици предварително за да получа добра цена.
Второ, понеже имах 5 часа престой във Франкфурт, реших най-после да проверя какво е това Business Lounge. Не, не пътувам с абсурдно скъпата бизнес класа. Напротив, винаги търся най-евтините билети икономична класа. Просто пътувам толкова често, че имам статус Frequent traveler (FTL). Което дава някои спорни предимства, малко от които наистина си струват. Примерно имам право на 2 куфара с 40 кг багаж (вместо един до 23 кг). Добре, ама аз обикновено си летя само с раничката с лаптопа. Имам право да се чекирам на checkin desk за първа класа. Да, ама аз се чекирам онлайн и обикновено нямам багаж. Нещото, което съм намазал до сега, е достъпа до бързия security check във Виена. Така спестявам малко досадно висене по опашки.
И така, след доста ранен и приятно скучен полет София-Франкфурт, реших да пробвам какво е това Business Longe на летището. И ми хареса. Оказа се, че това е едно местенце с много удобни диванчета, масички и кресла, което е направено точно за отмятане на времето за дълъг престой. Има похапване като закуските в средно-добрите хотели, много контакти и USB-та за зареждане на лаптопи и телефони, кабинки за телефонни разговори, дори душове. А най-приятното беше удобните кресла за подремване.
(на връщане имам 9(!) часа престой в Мюнхен)
Полета Франкфурт-Монреал (7:40 часа) далеч не бе толкова скучен. Още като минахме Холандия започна подрусването, което повече или по-малко продължи над целия Атлантически океан. И се засили неприятно като наближихме континента. Абе за целия полет май имаше по-малко спокойни минути, от колкото в двучасовия София-Франкфурт.

Пристигането
Очаквах досадна опашка и още по-досаден разпит на влизане – като в Щатите или Англия. Оказа се, че не е така. Опашка почти нямаше, а въпросите бяха проформа.
За стигането от летището до хотела имах два варианта. Единия е някакъв градски автобус, който за ~50 минути минава 66 спирки и ме докарва на 3 минути от хотела. Другия е нарочен автобус (линия 747) от летището до центъра, при който слизам на втората спирка след двайсетина минути возене, но после има повечко ходене. Избрах втория, въпреки че бях каталясал и времето беше гадно – мрачно, със ситен дъждец.
А, нещо много важно. Монреал е в Квебек, френско-говорящата част на Канада. Но, за разлика от самата Франция, тук всички надписи са на френски и на английски. И всички поназнайват английски – от хората в хотела и летището (за които не съм изненадан), до шофьора на автобуса и продавачката в кварталния супермаркет.
И така, довлякох се в хотела към 17:30 местно време (малко след полунощ БГ). Резервацията я бяха правили канадците, те имат договор с тоя хотел. Това добре, ама да бяха и платили. Оказа се, че трябва да платя с личната си кредитна карта – малко над 1300 долара. Знам ли, може би в Optimal хората, които пътуват, го правят със служебна кредитна карта в джоба. При нас не е така – резервациите ги правим през агенция, с която Скрил има договор, и всичко е предплатено като пристигнеш. Утре ще ги питам. Вероятно това е само една от мноогото разлики в културата, с които трябва да свикваме.

Първата вечер
Чувствах се достатъчно добре за да се разходя в квартала под ситния, гаден дъждец. Проверих пътя до офиса (5 мин пеша). Купих нещо за хапване и разни други неща. После се прибрах да вечерям и да чета мейли. Успях да одаяня до малко след 20:00 преди да легна – 3:00 в България. Което е неочаквано, предвид че съм станал в 3:30 след около 4 часа сън.
И така, утре имам свободен ден – неделя. Мислех да се разходя из града, ама ако времето е все така гадно, може да си мръхтя в хотела. Имам си книжка и лаптоп, какво му трябва на човек.
А в понеделник… каквото сабя покаже!

Събудих се около шест сутринта. Тази нощ поспах добре, но се чувствам все по-болен. Гърло, хрема, отпадналост…
За щастие днес има прекрасно, слънчево време. За нещастие първите ми няколко лекции са в най-студените стаи – 102 и 103 в Moscone South
Сутрешната процедура е еднаква всеки ден. В епъл шопа пак няма телефони, а опашката отпред е относително малка. Служителя, който питах, ми каза „Не знам тия хора за какво чакат, не се знае кога ще получим доставката„. Тия епъл са бахти наглите, нарочно провокират безкраен съспенс. Толкова ли е сложно да се направи система за предвидими доставки? Или, още по-добре – поръчка онлайн и край на всички опашки.

Започваме деня с Resource manager best practice на Sue-Kyoung Lee, Akshay Shah
Една интересна забележка за multitenant (ако някой го ползва изобщо) – every PDB has 1 share and maximum 75% CPU utilization by default
Малко записки:

Resource management is like having a budget – the simpler it is, the higher chance to be followed.

CPU
Even if you overubscribe with instance caging, it’s still much better than no resource manager.

On Linux and Solaris, 12c allows you to bind some databases to specific CPU cores or sockets, if you are so hard-core and you have super-super critical DBs (or NUMA)

IORM
With mixed workload, OLTP may get some really slow IOs when DWH kicks in (even up to a second per IO). That’s why IORM protects the latency of OLTP by putting OLTP io requests in front of the queue (otherwise we have FIFO)
To make this, the DB tags every io request with various info. E.g. OLTP is put in prioritized queue, LGWR is out even higher – at the very top, large DWH reads are put with lower priority

Standby DBs
Best practice – use the same resource plan as on primary (CPU and IO)

След това отидох на продължението на една от миналодневните (има ли такава дума? щом има миналогодишни, трябва да има и миналодневни) сесии: Real-world performance of star and snowflake schemes part 2: the reality – Andrew Holdsworth, Mike Hallas, John Clarke
Обясниха, в общи линии, че трябва винаги да се мъчим да докараме execution plan-а до star transformation

This is counterintuitive – you know the output an try to create the input to produce it

С други думи, знаеш как изглежда execution plan-а, и трябва да намериш query-то, което ще ти го докара.

Ето малко записки

There are no predicates on fact table. All filters are on dimensions
Constraints
Always put Not null constraints on join keys – helps optimizer
Put PK and FK constraints. If you do th constraints in RELY mode, remember to enable query_transformation in RELY mode
Data types
Make sure data types between parent and child match (incl. precision)
Statistics
Do not rely on dynamic sampling
Think about correlation
Enable column usage tracking. Gather stats after data load, and again after some real usage, to get extended stats
Partitioning
Partition fact table on time dimension

Star transformation with bitmap indexes is great for extracting relatively low number of rows from fact table
Exadata smart scans and bloom filters are much better for retrieving big amount of data from fact table
In-memory with vector joins is good for big volumes. Actually vector joins are available even for non-inmemory at 12.1.0.2

Snowflake is much slower than star
Cardinality estimations is much less accurate, much more unneeded data is moved during joins, etc.
Try hard to go to star, e.g. with mviews

Links between dimensions are also bad. Never join dimensions. Note: DWH is not intended to enforce business rules!

Never use same dimension key to join to more than one dimension. Each dim should have its own dk

Това за enforce-ването на business rules е много важна забележка, за която не съм се сетил преди. Наличието на constraints в DWH може да бъде обусловено и е полезно само за разкриване на повече информация/възможности на optimizer-a.

Обяд
Доволно, вкусно, бързо. То нямаше и много време, само половин час между лекциите. Но хапнахме добре. Само дето някакви бездарници грачеха – The Afrikanas. Не знам защо, тази година организаторите са решили, че всеки обяд трябва да е съпроводен с музика на живо – при предишните ми посещения нямаше такива неща. Но изглежда бюджета за тази музка е силно ограничен и стига само за някакви квартални банди със собствен транспорт(примерно). Как да е, не ми пречат чак толкова.

Следобеда започнах с If you think partitioning is only for performance, think again – Hermann Baer, Matthias Fuchs

Data management
– fast population of data – prepare aside and exchange partition
– fast removal of data – truncate/drop partition
– fast reorganization of data (compression, movement, etc)

12c new features
– merge more than two partition
– split to more than two partitions
– move partition fully online – allows all concurrent DML, takes care of global and local indexes
– async global index maintenance during DROP and TRUNCATE partition. Partition maintenance is metadata-only operation. Data stays in index, index stays valid, no wrong results, etc. Data can be cleaned later by ALTER INDEX REBUILD/COALESCE
– partial local and global indexes

Tips and tricks for 12c
– gather stats on to-be-exchanged table, do the exchange, global partitioned table stats are automagically updated
– do online move during low-load time. During the move, a journal of changes is kept. The smaller the journal, the faster move completion. Note: first part of move is direct-path, so can compress, but journal apply is row-by-rows

General tip
– try to combine multiple partition maintenance operations into one
– use partition extended bulk load syntax – puts X-lock only on intended partition, not whole table. Careful with data cleanness

Следваща сесия: Trouble free upgrade to Oracle 12c with Oracle Real Application Testing – Kurt Engeleitner (на кого ли не му предстои този ъпгрейд…)

RAT = response time testing + load testing
SQL performance analyze (sqlpa) allows automatically to create tunning task for statements with degraded performance, or to create baselines for them

– Always use sqlpa first, to fix individual queries, before running real load test (database replay)
– capture and replay manageable amount if time – 1-2 hours
– key metric of database replay is DB time, not elapsed time
– capture SQL tunning sets during capture and replay for additional validation
– use OEMCC with the very latest database plugin – implements best practices for RAT, new wizards, etc.

След това прескочих до хотел Интерконтинентал да изслушам Been there, done that: real stories of engineered systems pioneers – Amod Khale (America Airlines), Eyad Al-Sahli (AMMROC), Richard Ewald (Sprint), Ron Pollard („Specialized“ bicycle components), Greg Crider (Oracle)
Като цяло тази лекция се водеше като полу-дискусия между IT мениджъри, които са направили смелата стъпка към Oracle engieered systems и споделят опита си от меиджърско ниво.

– Implementation is teamwork – DBAs, Sysadmins, net admins, etc.
– AAMROK is taking care of hi tech weapons of Abu Dabi – Jet fighters for example. You cannot take care of F16 using SQL Server, righ?
– Sprint have had the biggest single-node oracle database – 1.5 petabytes. Keeps 2 years or CDR data.
– AmericanAirlines made PoC on SuperCluster provided by oracle. Worked great, and they purchased it and went live

Engineered systems are organizational challenge. Who owns the box – storage admins, sys admins, net admins, DBAs? Usually DBA volunteer
Engineered systems have great supportability. No finger pointing, everything is clear. Ease of deployment and configuration. You can focus on business

Последната лекция за деня:

The best new Oracle Database 12c features – Rich Niemiec
Този път му се получаваше по-добре. Успя да представи точно 237 слайда. Плюс тоновете бъзици и съвети

Oracle will spend $5B on R&D this year – leverage it!

Can you imagine the size of this company? For OOW, they are carpeting the street! Can you imagine this – somebody calls to the carpet factory and says
– OK, I want red carpet on Howard street
– No problem, sir. On which number?
– Oh, doesn’t matter. Just put it on the whole street from 3rd to 4th!

Хауърд е една от централните улици в Сан Франциско, две-три ленти в едната посока, и e затворена заради конференцията между четвърта и трета улица. Все едно някой да затвори бул. Васил Левски от паметника Левски до университета и да сложи червен килим.

Вечерта
Е, това е вечерта на големия концерт на Treasure Island – свирят Aerosmith и разни други. Ядене, пиене, лунапарк и т.н. Билетите са ограничени, само за full conference attendees. За всички други – билети се продават на черно.
Аз моя билет го подарих. Защото точно тази вечер, или 5:00 сутринта софийско време, имаме планиран switchover test към новия data center. Така че докато другите купонясват, аз ще работя. Това е съдбата на админа…

Обичам да пътувам с влак (да, и с БДЖ!). Пътуването с влак е някак безгрижно. Можеш да се разходиш, можеш да си четеш, да се протегнеш… Но много рядко имам този шанс. Всъщност миналата година имам 38 полета със самолет и точно нула пътувания с влак. Така де, влака е ОК за пътуване сам или с другарче, но с жена и три деца не е най-удобния вариант.

Но в момента се движа с 228 км/ч с RailJet по австрийските железни пътища. Точната скорост я знам от екрана, който дава всякаква полезна информация – коя е следващата спирка, в колко часа, какви връзки има на съответната гара, какво има след това…

В началото беше малко объркващо – да намеря точния влак на Wien Wesbahnhoff. Аз пътувам за Sallfelden през Salzburg. Влака ми потегля в 6:30. На гарата имаше влак за Salzburg потеглящ в 6:38. Имаше и влак за Insbruck в 6:30. Срамота, но и информационното гише не работи в шест сутринта. Все пак намерих кого да питам и се качих на втория.

Влакът потегли точно навреме. То и БДЖ потегля навреме от началната гара (обикновено). Веднага мина една какичка да почерпи с вафлички, а след нея – кондуктура

(Тук е момента да спомена, че си купих билета онлайн, с кредитна карта, и си го разпечатах на принтера)

Още едно предимство, което едва ли би струвало безумни много на БДЖ за да имплементират, е свободния wifi. 

Няма смисъл да обяснявам колко чисти са вагоните – българските вагони ние сами си ги осираме. Креслата са удобни, има и dedicated място за багаж. Стюардесата минава редовно и предлага (платени) сандвичи и безалкохолни. Нещо като количките на РСВ едно време, но с руса коса и червена поличка 🙂

Само едно нещо липсва до сега – гледката. Почти навсякъде има обезшумяващи стени около нас, което отнема част от удоволствието. Но пък не ми пречи да си чета книжка, или да блогвам, слушайки български радиа през безплатния нет.

Кеф!

p.s. Преди всяка гара обявяват по уредбата къде пристигаме и кои връзки на кой коловоз са. На немски И АНГЛИЙСКИ. още една много приятна изненада.

Да, търси се – при нас. И да, снимката вляво е от един от нашите дейта центрове в Европа 🙂

Подробности за позицията, изискванията и начина на кандидатстване има в Jobs.bg