От летището до хотела ползвах точно 4 транспорта. И от всеки научих по нещо.
Първо взех Heathrow express до Paddington. Вярно, не е евтин, но кара бързо. Докато не настигна някакъв друг влак пет минути преди Пдингтън и не започна да се мота, да се мота… Чак на машиниста му стана неудобно и взе да се извинява по уредбата
– Дами и господа, може би се чудите защо се движим с тази ниска скорост. Настигнахме един закъснял влак за … и се налага да се движим зад него. Ще пристигнем на Падингтън след около 4 минути.
Иха! Ей това е отношение към клиента!
На Падингтън се ориентирах лесно. Бях си изтеглил упътвания от LondonDrum и знаех какво търся – Circle line на метрото.
На circle line научих, че лондонското метро се движи бавно, но пък спира често.
Следващото метро, което хванах, беше North line. Няма такива тесни тунели! Дори и в старото метро в Берлин, в което тунела е на една педя от влака. Тук трябваше да се наведа за да вляза във вагона! Да, не съм нисък, но пък и не съм 2+ метра.
Последни транспорт, който използвах за този ден, беше Docklands Light Rail (DLR). Това е надземна железница, която се движи автоматизирано, без водч във влака.
Вече бях виждал такива във Сан Франциско миналата година, но в доста по-малък мащаб и контролирана среда.
* * *
И така, доставих се в Hоliday Inn Express тъкмо навреме за вечеря. Повечето колеги вече бяха пристигнали – кой с Бритиш, кой с България Ер, кой с Austrian от Виена. Един колега беше поразучил възможностите за похапване около хотела и ни заведе в един много приятен пъб – тераса на брега на Темза, с всички табиети, включително и бесилка.
* * *
Сутринта станах в 6:30 UK time, с позвъняване на будилника, за да имам време за един благотворен душ. Напоследък съм си разстроил биологичния часовник. Дълги години се будя сам малко преди 7:00 българско време, но с последните седмици, може би месец, все не успявам да се наспя. Душа помага.
Закуската в хотела се оказа задоволителна, но само толкова. Все пак не започвам на гладно. После се събрахме всички (десетина човека) и яхнахме DLR-а за Canary wharf.
Canary wharf е едно такова място, където са се събрали много високи офис сгради и малко паркчета. В смисъл… Ако сградите бяха на по пет етажа, щях да кажа, че е чудесно, зелено… Но с тия 30+ етажа отвсякъде, просто всичко изглежда малко – и паркчетата, и улиците, даже хората.
Нашето обучение беше в CCTVenues – на 32 етаж. До сега не се бях качвал толкова високо в сграда. Асансьора взема по два етажа в секунда, но започва забавянето 5-6 етажа преди да пристигне.
През прозореца на залата се виждаше чудесно и новия офис на Skrill – 27-ми етаж на сградата с емблемата на CITY
* * *
За самото обучение няма много какво да говоря. Научих разни неща, други останаха за следващия път. Вечерта имахме „официална“ вечеря в еди ресторант наблизо – Hazev. Много го хвалят, но не е мой тип. Твърде голямо хале, твърде много хора, шум и дандания. Иначе обслужването е прекрасно, храната – тоже. Малко е срамота да ида до UK за да ям турски специалитети, но какво от това. А най-доволен останах от баклавата.
Вечерта снимах офиса и по тъмно
(снимката е от ръка, Никоня е железен)
* * *
На другия ден отидох по-рано, уж да пофотам. Нищо смислено не можах да фотна. От 32я етаж всичко изглежда измамно близо, но като се опиташ да стигнеш, се оказва, че не е точно така.
Втория ден от обучението беше по-активен – разни ролеви игри и т.н. Самото CCTVenue също е хубаво място. Заема целия 32 етаж от сградата и е изцяло отдадено за обучения. Има разни зали, в които се провеждаха различни събития за различни фирми. Винаги има налични вода, сокове, бисквитки, кафе, чай, мляко и т.н. Има и добър ресторант за обяд – на самия етаж. Е, няма тераса – съвсем логично – така че пушачите трябваше да тичат до долу по време на всяка пауза. Или да не пушат, което е по-добре.
* * *
Интересен факт: гарите на DLR около Canary wharf са токова начесто, че между тях има долу-горе едно влакче разстояние. Тук се вижда края на перона на едната гара и покрива на другата. А и следващата не е по-далеч
След края на обучението се прибрах в хотела и помолих на рецепцията да ми викнат такси за летището през нощта
– Трябва да бъда на Heathrow Terminal 1 около 4:30 сутринта. Кога трябва да тръгна?
– Не по-късно от 3:30, сър
– Ъъъ… Пътя до летището е един час, през нощта?
– Да, поне един час е, сър. И има твърда тарифа – 60 паунда.
– Ъхм, ОК. Нека е в 3:30
(Бааахти кожодерите… 60 паунда! Това са към 140-150 лева! За един курс!! Искам да съм таксиджия в Лондон)
Вечерта си легнах мега рано – може би около 20:00 часа UK time. Зер ставането e в 2:50. Навих си и телефона, и таблета да звънят. Което беше тотално излишно – будих се поне 3-4 пъти, последно пет минути преди да звъннат. Но пусти страх да не отърва самолета за прибиране…
Пътя се оказа около 40-45 минути. При това с ултра спокоен шофьор, който спазваше всички ограничения и правила. Много му се спеше на човека, ама много, и караше супер внимателно. Пристигнах на терминала малко преди първите слънчеви лъчи
На връщане се прекачвах през Виена. Колкото и невероятно да звучи, това беше най-бързия начин да се доставя в София – директните полети кацат следобед.
На самолетите на Austrian се забавлявах с последната им маркетингова приумица – рекламират топ дестинациите си с разни игри на думи. Хареса ми:
Sightflying
Thailanding – за полет до Тайланд
A Big Apple a day – Всеки ден полет до Ню Йорк
Time to say Dubai – в чест на Андреа Бочели и Сара Брайтман
Malediving – Гмуркане край Малдивите (не със самолета, надявам се)
На самото летище Виена, което си мислех, че познавам, се наложи да открия къде, по дяволите, е терминал D. Оказа се в едни катакомби – минава се няколко етажа през циментови стълби, използвани за декор в играта Doom 2 и всички нейни последвали клонинги. А имах и ограничени време. Но сколасах да се доставя на D36 точно за бординга.
Полета до София беше чудесен. Кацането – не толкова: силен страничен вятър, имах чувството че пилота не може да уцели пистата – голяма борба беше. Но кацна от раз. А и вече не ми беше чак такъв спек, въпреки че Фокер 100 не е голяма птица. Все пак четвърти полет за три дни, човек свиква.
