Сеп. 202013
 

Започнах деня с обаждане до Lost&Found на Луфтханза. „Опасявам се че имам лоша новина. Такъв таблет не е намерен“. Попитах има ли шанс да се обадя утре, отговора бешe малко дежурен – „Mоже да се обаждате всеки ден, но в базата не пише за такъв таблет“. Толкова ми потънаха гемиите… Разчитам на таблета за да описвам разходката. Хем да я споделя после в блога, хем да си спомням интересните детайли и след години.

Закуска и хайде в първия мол. Лек рисърч показа, че Sony Xperia Z Tablet е безумно скъп. Ще трябва да избирам между Samsung Galaxy Note 8 и iPad Mini. Оставих да отлежава и отидохме на началната спирка на Barcelona Bus Turistic (синята линия) на Placa de Catalunya.

Хайде още малко полезна информация. Barcelona Bus Turistic е доста удобен начин за обиколка из… хм… доста от забележителностите на града. Има три линии. Синята тръгва от Placa de Catalunya и обикаля северната част, включително Sagrada Familia и парка Гюел. Червената линия тръгва от другия край на Placa de Catalunya и обикаля южната част на града. Като цяло тя е най-натоварена откъм забележителности. Зелената линия обикаля плажовете. Тук има подробни карти.

Цената на билета е (по спомен) 26 евро на човек за един ден, 38 за два дни. Дори и с двудневен билет не успяхме да обиколим и половината от спирките.

Автобусите са двуетажни с открит горен етаж – идеални за целта си. На борда има и аудио гайд на десетина езика, като на качване ти дават едни супер китайски ефтинджос слушалки. По-добре си носете свои. Автобусите по всички линии минават през около 5 минути, като нямат точно разписание – дори се изпреварват. Можеш да слезеш от автобуса колкото пъти искаш, да разгледаш района и да се качиш на следващия – или да се прекачиш на друга от линиите. Доста удобни. Имат и конкуренция – Barcelona City Tour – които не съм и проучвал. Но като гледам, засичат се почти навсякъде.

Билети се продават на много места. Ние си взехме от самия Placa de Catalunya. Но опашката за качване се оказа огромна.

bcn_d2_73

За това се върнахме една спирка назад по маршрута и хванахме синята линия от там. Оказа се доста добър ход, там просто нямаше никаква опашка. А после на самия Placa de Catalunya повечето хора слязоха и ние – вече вътре – се сложихме на гъзарските места най-отпред на горния етаж.

Началото на синия маршрут до известна степен повтаря нашата разходка из пътя на модернизма от предния ден. За това и не слязохме на първите няколко спирки.

Следващата спирка е, без съмнение, най-известната (недостроена) сграда в Барселона: Temple Expiatori de la Sagrada Familia. Това е огромно творение на Антонио Гауди, започнато през далечната 1882. Подобно на средновековните катедрали, тази също се строи в продължение на векове. Всъщност, според оптимистичните оценки, очаква се да бъде завършена след около десетина години (да, около 2020-2030 г.)

bcn_d2_02

Както казах, това е най-известното място в града. Тълпите са огромни. Някой може да го приеме за срамота, но решихме поне за сега да го пропуснем. Щяхме да загубим няколко часа само тук, а има толкова много други места, които си струват… Наснимах величествения монумент от автобуса

bcn_d2_03

Автобуса съвсем услужливо прави кръгче и минава и от другата страна

bcn_d2_10

И продължихме напред. Вярвате или не, пропуснахме и следващата спирка – парка Гюел. Но не заради тълпи, а защото планирах да му отделим много време, може би в неделя. Ако е необходимо – и цял ден.

И така, продължихме с автобуса до Parc de la Tamarita. Тук вече слязохме да се разходим из паркчето. Доста спокойно място, далеч от оживения център на града

bcn_d2_11

За съжаление парка е доста малък. Обиколихме го харно и излязохме да си чакаме автобуса. Тогава ни се усмихна късмета на пътешественика: видяхме някакъв стар трамвай да потегля от една спирка в другия край на кръстовището.

bcn_d2_35

Отидохме там и разбрахме, че това трамвайче е запазено в оригиналния си вид от 1901. Качва се нагоре по баира, където се открива невероятна гледка към целия град. Минава на всеки 30 минути, билетчето е 4 евро. Да, ама само 20 метра по-нагоре, по същия маршрут потегля автобус 196, който е по-редовен, по бърз и с климатик. Цената е наполовина – 2 евро, и по-важно, няма опашка за качване. Натоварихме се на него.

Гледката от най-горната спирка наистина си заслужава. Но там изненадите едва започват. Седнахме да похапнем в едно ресторантче, надвиснало над скалния скат, с чудесна панорамна гледка към града.

bcn_d2_15

Прилапахме по някой сандвич с една чудесна салата (в общи линии айсберг и рукола, но с благи добавки като орехи, стафиди, мед и разни други неща).

bcn_d2_14

След това забелязахме между клоните на дърветата да минава ОТКРИТИЕТО – въжено влакче, водещо някъде още по-нагоре. Хич не сме го мислили, изринахме още по седем евро и нещо на човек и се качихме.

bcn_d2_16

Влакчето води до върха на хълма Tibidabo. И наистина си струва. Горе гледката е прекрасна. Освен това има голям увеселителен парк, обзорна площадка и – изненада – огромен храм: Temple Expiatori del Sagrat Cor

bcn_d2_20

Нафотах всичко възможно, после влязохме в катедралата. Не за друго, а за да се издигнем още по- високо. Стигнахме до където може по стълбите. После – изненада. За да се качите до високата тераса, ползвайте асансьора. Две евро на калпак. Взе да ми писва да ни стрижат, но ги дадохме.

bcn_d2_27

След това до най-висока точка се стига по още стълби – първо каменни външни, после метални вътрешни. И така се стига на една тераса която е толкова тясна, че двама души трудно се разминават. Но от там наистина цяла Барселона е в краката ти.

bcn_d2_75

Надолу забелязах това велико изобретение – електрически църковни свещи.

bcn_d2_26

Пускаш си паричката – и една свещичка светва за хикс минути. Евала момчета, забихте габровците в земята. Това ако не е подигравка… Но тук така са свикнали.

следва продължение…

 Posted by at 8:34

Sorry, the comment form is closed at this time.