До Барселона и нататък: Tibidabo

Започнах деня с обаждане до Lost&Found на Луфтханза. „Опасявам се че имам лоша новина. Такъв таблет не е намерен“. Попитах има ли шанс да се обадя утре, отговора бешe малко дежурен – „Mоже да се обаждате всеки ден, но в базата не пише за такъв таблет“. Толкова ми потънаха гемиите… Разчитам на таблета за да описвам разходката. Хем да я споделя после в блога, хем да си спомням интересните детайли и след години.

Закуска и хайде в първия мол. Лек рисърч показа, че Sony Xperia Z Tablet е безумно скъп. Ще трябва да избирам между Samsung Galaxy Note 8 и iPad Mini. Оставих да отлежава и отидохме на началната спирка на Barcelona Bus Turistic (синята линия) на Placa de Catalunya.

Хайде още малко полезна информация. Barcelona Bus Turistic е доста удобен начин за обиколка из… хм… доста от забележителностите на града. Има три линии. Синята тръгва от Placa de Catalunya и обикаля северната част, включително Sagrada Familia и парка Гюел. Червената линия тръгва от другия край на Placa de Catalunya и обикаля южната част на града. Като цяло тя е най-натоварена откъм забележителности. Зелената линия обикаля плажовете. Тук има подробни карти.

Цената на билета е (по спомен) 26 евро на човек за един ден, 38 за два дни. Дори и с двудневен билет не успяхме да обиколим и половината от спирките.

Автобусите са двуетажни с открит горен етаж – идеални за целта си. На борда има и аудио гайд на десетина езика, като на качване ти дават едни супер китайски ефтинджос слушалки. По-добре си носете свои. Автобусите по всички линии минават през около 5 минути, като нямат точно разписание – дори се изпреварват. Можеш да слезеш от автобуса колкото пъти искаш, да разгледаш района и да се качиш на следващия – или да се прекачиш на друга от линиите. Доста удобни. Имат и конкуренция – Barcelona City Tour – които не съм и проучвал. Но като гледам, засичат се почти навсякъде.

Билети се продават на много места. Ние си взехме от самия Placa de Catalunya. Но опашката за качване се оказа огромна.

За това се върнахме една спирка назад по маршрута и хванахме синята линия от там. Оказа се доста добър ход, там просто нямаше никаква опашка. А после на самия Placa de Catalunya повечето хора слязоха и ние – вече вътре – се сложихме на гъзарските места най-отпред на горния етаж.

Началото на синия маршрут до известна степен повтаря нашата разходка из пътя на модернизма от предния ден. За това и не слязохме на първите няколко спирки.

Следващата спирка е, без съмнение, най-известната (недостроена) сграда в Барселона: Temple Expiatori de la Sagrada Familia. Това е огромно творение на Антонио Гауди, започнато през далечната 1882. Подобно на средновековните катедрали, тази също се строи в продължение на векове. Всъщност, според оптимистичните оценки, очаква се да бъде завършена след около десетина години (да, около 2020-2030 г.)

Както казах, това е най-известното място в града. Тълпите са огромни. Някой може да го приеме за срамота, но решихме поне за сега да го пропуснем. Щяхме да загубим няколко часа само тук, а има толкова много други места, които си струват… Наснимах величествения монумент от автобуса

Автобуса съвсем услужливо прави кръгче и минава и от другата страна

И продължихме напред. Вярвате или не, пропуснахме и следващата спирка – парка Гюел. Но не заради тълпи, а защото планирах да му отделим много време, може би в неделя. Ако е необходимо – и цял ден.

И така, продължихме с автобуса до Parc de la Tamarita. Тук вече слязохме да се разходим из паркчето. Доста спокойно място, далеч от оживения център на града

За съжаление парка е доста малък. Обиколихме го харно и излязохме да си чакаме автобуса. Тогава ни се усмихна късмета на пътешественика: видяхме някакъв стар трамвай да потегля от една спирка в другия край на кръстовището.

Отидохме там и разбрахме, че това трамвайче е запазено в оригиналния си вид от 1901. Качва се нагоре по баира, където се открива невероятна гледка към целия град. Минава на всеки 30 минути, билетчето е 4 евро. Да, ама само 20 метра по-нагоре, по същия маршрут потегля автобус 196, който е по-редовен, по бърз и с климатик. Цената е наполовина – 2 евро, и по-важно, няма опашка за качване. Натоварихме се на него.

Гледката от най-горната спирка наистина си заслужава. Но там изненадите едва започват. Седнахме да похапнем в едно ресторантче, надвиснало над скалния скат, с чудесна панорамна гледка към града.

Прилапахме по някой сандвич с една чудесна салата (в общи линии айсберг и рукола, но с благи добавки като орехи, стафиди, мед и разни други неща).

След това забелязахме между клоните на дърветата да минава ОТКРИТИЕТО – въжено влакче, водещо някъде още по-нагоре. Хич не сме го мислили, изринахме още по седем евро и нещо на човек и се качихме.

Влакчето води до върха на хълма Tibidabo. И наистина си струва. Горе гледката е прекрасна. Освен това има голям увеселителен парк, обзорна площадка и – изненада – огромен храм: Temple Expiatori del Sagrat Cor

Нафотах всичко възможно, после влязохме в катедралата. Не за друго, а за да се издигнем още по- високо. Стигнахме до където може по стълбите. После – изненада. За да се качите до високата тераса, ползвайте асансьора. Две евро на калпак. Взе да ми писва да ни стрижат, но ги дадохме.

След това до най-висока точка се стига по още стълби – първо каменни външни, после метални вътрешни. И така се стига на една тераса която е толкова тясна, че двама души трудно се разминават. Но от там наистина цяла Барселона е в краката ти.

Надолу забелязах това велико изобретение – електрически църковни свещи.

Пускаш си паричката – и една свещичка светва за хикс минути. Евала момчета, забихте габровците в земята. Това ако не е подигравка… Но тук така са свикнали.

следва продължение…