Master Yavor from Tryavna – Страница 33

Обама Сакскобургготски

ное. 052008

И ето, сенатор Обама спечели. Браво, аз съм доволен. И аз бих гласувал за него.

Обаче… малко ми е жал за масата фанатизирани избиратели, които вярват в мантрата CHANGE. Американците (скоро) не са го закъсвали като нас и не са обръгнали от това. Сега си правя паралела, че те вярват в магическата пръчка на Барак Обама както българите вложиха всичките си надежди за добър живот към царя през 2001.

Няма магически пръчки. Няма да се усети този CHANGE, нито утре, нито другата седмица, нито другия месец. И само който мисли трезво ще усети CHANGE другата година. Масите затлъстели американци, които кризата удари най-жестоко, ще останат излъгани.

И не защото Обама е лош – напротив. Не че го познавам много, но ми вдъхва надежда. Обаче на американците приземяването им дойде много рязко и сега са се хванали за посланието CHANGE с небивала сила. Без да мислят как ще дойде тази CHANGE, без да разбират реалните измерения на възможностите за CHANGE.

Тежко е бремето на Барак Обама и не му завиждам никак. Но по-тежко е на милионите, които след като отшуми еуфорията от изборите ще се усетят, че тази CHANGE никаква я няма. „Ето, вече мина цяла седмица, месец, а промяна в джоба ми няма.„. Симеон поне си поиска 800 дни (не че и те стигат), а от Барак ще се чака CHANGE още утре.

Disclaimer: Не искам да правя връзка между политическите качества или целите на Обама и Симеон. Правя паралел само между народните очаквания…

…майка ти

Без категория 2 Responses »

ное. 042008

Днес един чукундур с дърта разбрицана Лада се опита да ме свали от колелото. Изобщо не ме видя! Аз си карам направо, той завива на ляво в по-малка улица и хич не се съобразява. Едва когато набих спирачки и спрях на сантиметри от задната му дясна врата той се стресна и спря.

Прав е Стефчо, наистина на някои хора визуалния процесор не засича нищо по-малко от Камаз. Но за тоя чукундур няма какво да правя анализи, зачудих се за моята реакция.

Първо, колелото ми (което си купих на старо преди няма и месец) има долу-горе хубави спирачки и на двете оси – Magura Julie. Между другото, в начало като го взех, не спираха много хубаво. Но за няколко дни се разработиха и сега нямам никакви забележки.

Гумите ми не са много добри (старички са), но пък са доста поизтъркани, особено задната. Въпреки това, благодарение на добрата ми реакция, сблъсъка се размина.

Тъжното е, че съм свикнал да спирам със задната спирачка. Това и направих сега, инстинктивно. Подозирам, че ако хвана и двете, ще спра много по-бързо. Но някак си имам чувството, че ако спра и с предната, може да се преобърна през кормилото. За това я ползвам само от дъжд на вятър.

Та така… ще трябва да си разработвам носи инстинктивни реакции – да стискам и предната.

Спомени от 2040 година

Общи 7 Responses »

ное. 012008

Решихме с апапите да отидем „на баирче“, да се отърсим малко от стреса. Избрахме да отидем до Кончето. Защото Кончето не се променя…

Тръгнахме от София рано сутринта, за да избегнем задръстванията, които стават към Благоевград. Надявам се скоро като пуснат магистрала Струма и да стане по-лесно. Но сега не е. Все пак благодарението на ранобудните от компанията (сред които се слагам и аз), успяхме да изпреварим големите задръствания.

Пътя през Предела винаги ми е бил приятен. Сякаш предчувствам удоволствието, усещам енергията на двете планини, между които се шмугва. Прохода е относително поддържан от западната страна, където има само по една лента във всяка посока. От изток има няколко километра с по три ленти на платно – спомен от лудите идеи да се направи магистрала до Банско във времето, когато беше туристическа дестинация. Сега е използваемо само най-дясното платно от всяка страна.

Стигаме до долината и влизаме в бетонния паметник на миналото. Подминаваме отбивката за Юндола и продължаваме смело покрай потрошените скелети на бивши хотели. Някои така и не са достроени и зеят отворени към небето. Тревата е преборила много от безумията човешки и сега бившите басейни, тенискортове и прочее глупости изглеждат по-натурално от когато и да било. Тук-таме стърчат ръждясали табели, които предупреждават заблудените душици да не се приближават до „сградите”. И има защо – построени набързо, с простата мисъл за невъзможна печалба, повечето от тези бивши „хотели” са преминали своя период на полуразпад.

Минаваме покрай „старата” част на Банско. Малко се изкушавам да прескочим до центъра за да видя къщата на Вапцаров, която ще надживее всичките по-„съвременни” сгради. Но няма време – път ни чака. Малкото останали жители на градчето, предимно на моята или даже по-голяма възраст, махат приветливо на джиповете ни. Напоследък тук рядко минават „външни” хора. Спираме за малко в магазинчето (здраво стъпило на земята покрай останките на един бивш мол), за да допълним провизиите. Няма голямо разнообразие – като в хоремаг. Но е приятно – посрещат те с усмивка, с топла дума и с добрия стар бански диалект.

След това започва най-трудната част – да вземем колкото се може по-голяма денивилация преди да зарежем джиповете. Отначало карам по бившия главен път, но малко след ръждивите останки на началото на един от шестте лифта, които едно време започваха от града, осъзнавам, че асфалта е по-разбит от колкото съм подозирал. Планината е по-безмилостна от полето. Тук природата, освен по-своенравна, е и по-здрава. Дълбоките рани, нанесени от човешката глупост, зарастват с неподозирани темпове и скоро осъзнавам, че идеята ми да се докараме с возилата до Бъндерица може и да не се случи. На няколко пъти се налага да отместваме по-малки нападали дървета или да заобикаляме по-големи. Докато в един момент стигаме до един невъзможен за преодоляване дори и с нашите мощни машини дънер. Сякаш планината нарочно го е сложила като последен и неотменим знак – с грозните машини – до тук.

Планината не може да бъде покорена. Планината решава дали да те пусне или не. И ако си тъп и упорит, може да завършиш покрай някои от обраслите полуразрушени паметници на човешката лакомия, които по нищо не напомнят за времето, когато са се наричали „СПА-хотели”. Сещам се за мините на Мория от „Властелина на пръстените”:

…както бе основа на богатството на джуджетата, митрилът стана и тяхна гибел — прекалено алчно и прекалено дълбоко копаха те и нарушиха покоя на онова, от което избягаха…

И тук, в последните няколко часа, ние се движим покрай истинско доказателство за лакомията човешка. Твърде много бетон и твърде малко планина. В разцвета на безумието си този „курорт” е имал няколко стотин хиляди легла. Но туристите не искат да посещават легла. Туризмът е всичко друго, но не и леглата. Туризъм може да се гради върху интересни местности, върху някакви забележителност, върху добър климат. Туризмът не вирее добре върху бетон и легла.

Хубавото е, че планината е силна. Колкото и да е дълбока, раната зараства. За тези, които са готови да се покорят на планината, тя си е тук. Планината е жива, а печалбарските мераци гният и се разлагат. И само след няколко десетилетия тук няма да има и помен от бетона. Защото той не може да се възстановява, така както здравия камък.

Увлечени в тези мисли подминаваме Бъндерица и продължаваме директно към Казаните. Няма време да се отбиваме до хижа Вихрен. Може би утре, когато се връщаме. Чувал см, че хижаря е много добър човек. Както е било преди години – над 2000 метра злото не вирее добре.

Отдаване сме подминали границата на широколистните гори. Подминавахме и тази на иглолистните. Скоро подминаваме и границата, до която е изпълзял бетона – последнатата сграда, най-високо разположения хотел наистина е изглеждал впечатляващо, но сега изглежда твърде жалко. Подминаваме го и се потaпяме в безкрайното, заразно спокойствие на Пирин. Когато стигаме до премката между Вихрен и Кутело всички гадни грозни гледки са забравени. Тук въздуха е толкова чист, че отмива всякакви мръсни спомени.

Започваме подсичането на Кутело и си мисля – ако бяха да прокарат асфалтов път то тук, дали хората, които биха дошли с колата си, щяха да изпитат поне частичка от берзбрежното удоволствие на нас, които идваме на краката си? Няма начин. Ако изобщо някой дойде до тук седнал в удобна седалка, той просто ще е.. на друго място. Географски ще е тук, но на практика това няма да е Кончето.

Кончето е безбрежното усещане за сладката пот по гърба. Кончето не е място на картата. Кончето е място за душата. Място, на което зареяните мисли са у дома си, а притеснението от ежедневието не може да се промъкне. Както са и Стражите, Дженгала, Каменица, Газей, Полежаните, Муратово езеро, Синаница и още толкова много прекрасни места наоколо. В годините на псевдо-туризъм, когато тълпи „покоряваха” Вихрен, тези неща не съществуваха. Имаше само сянка от тях върху картите. Но после туристите си отидоха и природата започна да се връща, бавно но неотменно. Дори Тодорка, която виждам от тук покрита със стърчащи стълбове от лифтове и влекове. Дори и тя се възстановява. Трябват може би още няколко години за да паднат и последните железни стрели, забити в плътта на планината.

* * *

Стигнахме до заслона. Същия, както го помня от самото начало на века – нещо като дървен куб със страна 2.20 метра. Вътре няма легла, но 10 човека си спят спокойно. Защото който стигне до тук, той не идва заради легловата база. Той идва заради съвсем други неща. Неща, които не струват пари. Неща, които струват много повече от пари.

Да, Кончето не се променя. Слава Богу.

Какво се случи на есенния семинар на БГПО

Без категория 2 Responses »

окт. 272008

Както вече знаете, тръгнах за сбирката с много големи очаквания. Хубавото е, че те се покриха в доста голяма степен. Но да карам всичко по реда.

Успяхме да тръгнем от София почти в уречения час.Пристигнахме в Банско без никакви инциденти и намерихме хотела доста лесно (късметлии сме…). Настаняването мина много бързо, защото бяхме изпреварили голямата тълпа. А тълпата този път беше наистина по-голяма от преди – 210 души, по официални данни. Е, по-голямата тълпа означава и повече „плява” – хора, дошли само за платена от фирмата почивка. Но такъв е животът…

Милена Герова откри семинарната част в голямата зала като успя да даде голям тласък на усмивките и положителното настроение на присъстващите. Веднага след нея Юлиян Дончев изнесе единствената англоезична лекция, изнесена от българин, на която присъствах на този семинар. Оказа се, че чужденците всъщност не се интересуват много от нашите лекции. Всеки лектор след това започваше с въпрос има ли в залата някой, който не разбира български.

Самата лекция на Юлиян беше наистина интересна. Говори за много неща и много силно се опитваше да въвлече присъстващите в дискусия. Но като че ли успя да въвлече само мен – на няколко пъти изразих мнение по подаваните от него коварни въпроси. Като цяло упражнението ми хареса доста (и за това ми е много тъжно, че той не присъства не моята лекция). Със сигурност се получи нещо наистина полезно и добро.

След Юлиян беше най-посещавана част от цялото събитие (обяда). След това отидох з малката зала на лекцията на Нено Ширтев от за предизвикателствата на фаза „transition” от внедряването на Oracle EBS при тях. От тази лекция останах със смесени чувства. От една страна отново се видя колко ценен човек и добър професионалист е Нено, през какви големи мотики е минал и колко много неща е научил. От друга страна по време на лекцията беше доста разсеян. Приказките не му вървяха като предния път. А самата лекция до голяма степен повтори казаното на предния семинар.

Следващата лекция в малката зала беше на Francois Lorthioir относно лицензионната политика на Oracle. Нещо много полезно за мен. Нещата бяха представено до някъде едностранно, но това е логично. И не прекалено едностранно. Аз лично си изясних някои мъгливи въпроси. Освен това ми беше полезно да науча, че в Oracle съществува такова звено и какво правят те.

След кафе паузата имаше 2 development лекции, по време на които аз реших да си поема дъх от интензивната програма. За да не си губя времето, обаче, се възползвах от възможността за „Ask the expert” сесия и си поговорих на дълго с Francois край камината в лобито. Човека откликна много добре, просто изгаряше от желание да помага и да отговаря на въпроси.

След това с удоволствие изслушах впечатленията на Милена от посещението и на Oracle Open World в Сан Франциско. Еххх… Много хубаво, ама много пари… Ама много хубаво 🙂

Последната лекция за деня беше на Пламен Зюмбюлев относно Oracle Exadata Storage. Много интересно, поне за мен. Едно е да гледаш официални новини или ревюта на хора от Oracle, които са го правили и са малко… biased. Съвсем други е да ти го разказва човек, който хем много разбира, хем си е бил главата с него, хем е добре предразположен и иска да сподели наистина реално какво става с това зверче. A наистина има много интересни неща да се кажат.

Вечер(я)та беше рекламирана като networking event. Да си говорим, да се network-ваме в нашето community. Да, ама несе получи точно така. Проблема беше в селския диджей, който още в началото наду музиката безумно много (всъщност повече от колкото му позволяваше техниката – много му кривяха колонките). С това уби всякаква възможност за разговори. Иначе музиката беше хубава, дансинга беше пълен, нямаше чалгии. Но звука беше безумно усилен и не го намали нито за миг. Може би това е някакъв нагъл начин да изведе хора на дансинга – като убие всякакви разговори. Аз имах поне 3 души, с които исках да поговоря вечерта, но не стана.

* * *

В събота лекциите започнаха много силно с разказа на Юлиян Дончев за 1000 дни с Grid Control в Nokia. В тази лекция също се включих леко, но по-скоро слушах с всички уши за да попивам интересни факти и реалния опит при управлението на голяма система от много БД. Екипа на Юлиян поддържа над 900 БД, като, както той каза, всички не-толкова-важни БД са изнесени да се хостват от HP. Т.е. това са 900 важни бази. Естествено, за 1 час не може да сподели много от три години опит с Grid Control, но всичко, което каза, беше важно и интересно.

След това присъствах на много слабо посетената лекция на Doron Simchoni, която трябваше да разказва за потребителските групи в световен контекст. Не знам защо, но някак си останах с впечатлението, че случша лекция от някой marketing guy от Oracle, не на независим страничен наблюдател. Много голяма част от лекцията говореше колко са добри Oracle, как са се обърнали към потребителите си, как се вслушват в нашия глас и ни угаждат.

Третата лекция преди обяда беше на Михаил Даскалов, озаглавена „Data Guard High Availability and RAC”. От начало се уплаших, че тя до голяма степен ще се препокрие с моята, защото Михаил започна с твърдението, че ще обясни какво е High Availability. За щастие обяснението му беше доста кратко и неусетно. Като цяло лекцията му започна доста объркано – отита се едновременно да обясни няколко концепции – RAC, Data Guard, Availability,Scalability… В крайна сметка останах мисля, че който не е знаел за тези неща, така и не ги разбра – всичките обяснения бяха много повърхностни и набързо. След това имаше доста слайдове с измервания от тестове, като всичките показваха че Data Guard забавя работата на системите драстично, а RAC е поти неизползваем. Дани от Oracle доста се подпали от обясненията и го позаяде. И наистина, ако някой в залата няма опит с RAC, след тази лекция ще остане в впечатлението, че трябва да бяга далеч от тази технология, ако иска системата да му да работи.

След обяда се преместих в малката зала за да изслушам лекцията на Деян Баргански за мрежовите настройки на RAC. Както и преди, отново се беше подготвил много добре и беше разчоплил темата до трудно достижими висоти (или дълбини). То това си е – OCM 🙂

След Деян дойде часът на Борис Гюров. Той също се представи на обичайното високо ниво, като разказа синтезирано много неща за Oracle CRS. Беше се задълбал в интересната възможност да използваш услугите за управление на third party продукти. Повечето от нещата аз си ги знаех или подозирах, но е друго някой да ги разчопли. С интерес очаквам да публикува презентацията си на сайта на БГПО, защото се досещам колко много информация е успял да синтезира относно това какъв е „правилния” начин да се подкарат тези екстри.

Последна за деня в малката зала беше моята лекция. Честно казано, беше ми малко криво от това, че в залата бяха има-няма петнайсетина души. Като знам с какво старание си подготвих материала и как исках да кажа нещо наистина интересно и добре поднесено… Предполагам, че просто много хора са бързали да си тръгнат. Някак си се надявах и някой от „звездите” (Пламен и Юлиян) да дойде, не за да научи нещо, а за да задава трудни въпроси. Но не би.
Малко ме успокоява факта, че има поне един човек, които специално е останал. Преди лекцията ми в коридора дочух разговора
„Ти ще си тръгваш ли?”
„Да, аз ще се возя със Сашо, но той иска да изслуша Явор”
Дано Сашо да е останал доволен.

* * *

На края искам да изкажа моите благодарности към Милена и към целия екип на БГПО, които организират тези събития. Имам известен опит с огрганизацията на сбирки и знам колко мръсна работа е това. Оценявам и искрено благодаря за това, което правите за нас.

Есенен семинар на БГПО – моите очаквания

Без категория 2 Responses »

окт. 162008

Съвсем наближи есенния семинар на БГПО. И както писах вече, този път качеството (и количеството) на сесиите изглежда невероятно. Какво от семинарната част чакам аз със нетърпение?

Ще започна с въведението на Милена. Тя е много слънчев човек и говори интересно. Така че с нетърпение очаквам да се видим отново.

Веднага след това започва тежката артилерия: „Някои митове в Oracle”, лекция на Юлиан Дончев, баш-DBA на Нокия. Юлиян е човек, който успява да комбинира огромният си опит с не по-малък хъс за разучаване на нови неща и разчопляне на Oracle Internals. За това очаквам да каже много интересни подробности.

След това ще посетя сесията на Анатоли Атанасов от Oracle BG, „Oracle Fusion Middleware and BEA”. Честно казано това е малко далече от преките ми интереси, но човек трябва да е запознат и с „околностите”, а Анатоли разказва добре – увлекателно и разбираемо. А и съм убеден, че рано или късно ще се спъвам във BEA и тогава малко предварителна информация ще ми дойде добре.

След това мисля да мина в другата зала – „Тодорка” – за да слушам лекциите на Francois Lorthioir, Senior Manager, Oracle License Management Services Eastern Europe, Middle East and Africa на тема „Ценообразуване и лицензиране в Oracle”. Тази на пръв поглед скучна материя е нещо което ме засяга лично като консултант. А е толкова мъглива, че малко светлина винаги помага.

Следващите две паралелни сесии са малко далече от моя интерес. Но след това с удоволствие ще изслушам разказа на Милена Герова за нейните „Впечатления от Oracle Open World, Сан Франциско”. Както казах, тя говори много добре. А и така ще си помечтая да отида и аз до OOW – защо не още следващата година?

И на края на първия ден ще слушам с всички уши приказките на Пламен Зюмбюлев за „HP Oracle Exadata Storage”. Както си пролича от блога ми, определено темата ми е интересна. Този звяр просто звучи предизвикателно. Освен това Пламен също е надарен с добри ораторски умения. Чрез неговите думи ще се приближа до тази cutting edge технология. С други думи ако не мога да го пипна, поне да слушам от първа ръка за него.

В събота програмата отново започва с гръм и трясък – Юлиян Дончев ще разкаже за „1000 days with Grid Control at Nokia: how to do more with less”. Като се има предвид колко системи се търкалят под негово ръководство, тук очаквам безценни съвети. Това е може би най-ценната (според мен) лекция в целия семинар.

След това ще си (по)изясня голямата картинка на OUG по света с лекцията на Doron Simchoni, President of Israel Oracle User Group: „User Groups – The Global Picture“. Вингаи съм обичал да се чувствам част от нещо голямо и значимо.

После ще слушам сесията на Михаил Даскалов от Технологика за „Data guard high availability and RAC”. Това ми е в най-прякото поле на интерес, а може и малко да се позастъпи с моята лекция. Не се сещам как се справя Михаил с ораторските предизвикателства.

Много съм раздвоен какво да посетя веднага след обяда. От една страна „All Oracle Features in Action – Mobiltel Mediation Platform” на Георги Христов звучи като нещо адски полезно. От друга страна конкуренцията е лекция на Деян Баргански за „Net8 Configuration in Oracle RAC”. Деян е готин човек, който е виждал много интересни ситуации и може да сподели някои истински gems.

След кафе паузата в събота ще слушам какво ще каже Борис Гюров за „Oracle Cluster Ready Services 11g – Tips and Comments”. Честно казано опита ми с CRS 11g e неприятно малко. А ми трябва такъв. Пък и Борис е човек, който може да намери, изолира, класифицира и поднесе полезни функции в даден Oracle софтуер дори и без да е настъпвал много мотики на практика.

За съжаление ще се наложи да пропусна лекцията на Стоян Иванов от Семантек за „Въведение в Oracle Application Express“. Може и да не звучи много интересно, но шеговития стил на Спи е много пристрастяващ. Но по същото време на финала ще трябва да съм в другата зала, за да говоря за „Database Availability and Rolling Upgrades”. Мисля, че ще се получи доста интересно и полезно. Обещавам да има по нещо за всеки – и за начинаещите, и за понапредналите.

* * *

Разбира се при всички случаи ще пропусна половината лекции, просто защото има две паралелни сесии. Убеден съм, че някои от тях също биха ми били интересни. Но няма как да бъда двете места. А какво бих правил на OOW, където има толкова много паралелни сесии?

* * *

Естествено, с не по-малко нетърпение очаквам разговорите по време на яденето и кафе-паузите, както и голямото аху-иху вечерта. Винаги е интересно.

Ирина art

Без категория Коментарите са изключени

окт. 062008

Ето две произведения на изкуството от тази вечер. Първото е опит от 2D пъзел да се направи нещо 3D (според обясненията на четиригодишната авторка – „къща“):

Къща

Второто произведение на изкуството показва огромният прогрес на детето в рисуването. Сaмо преди месец просто драскаше произволни драскулки. А сега вече рисува, при това с различни, но смислено смесени цветове:

Даже ми обясни, че е боядисала панталона на момчето в кафяво. А буквите може и да не ги познава, но това не и пречи да ги ~~пише~~ рисува.

А някой кара колело

Без категория 24 Responses »

окт. 032008

Вече стана повече от месец от както се предвижвам с байкало из София. Искам да ударя една сметка.

Какво съм си спестил? За един месец имам 4 работни дни, в които се наложи да идвам по друг начин на работа. Повечето защото трябва да съм официален, а днес – защото съм малко настинал и не ми се рискува. Т.е. поне 20 дни съм си спестил бензина за идване. Тъй като пътя ми в едната посока е 10 километра, това означава, че съм скатал около 400 километра бензин. И понеже в задръстването под 12 на сто не падам, това са си към 50 литра. Ето ми директно към 110 – 120 лева. Не мога да сметна колко CO2 съм спестил, нито колко съм ускорил движението на другите като не им се пречкам твърде много.

Освен това си спестявам между 10 и 20 минути сутрин и още толкова вечер. Това ми дава около половин денонощие спестено за един месец. Звучи добре, нали?

А ако бях с градски транспорт? Ммм… Тогава бих използвал карта. Не знам колко струва, може би около 50 лева. Но времето, времето… Според опита ми пътуването ми отнема от 70 минути до 110 минути в едната посока. Вчера се прибрах за час и половина, днес сутрин отидох на работа за час и петдесет (въпреки че тръгнах малко по-рано от нормално). Елементарната сметка показва, че това би ми коствало между 1.5 и 2 денонощия месечно. Е… не ми звучи добре.

* * *

Другата страна на медала са разходите. За щастие те са минимални след първоначалната инвестиция. За сега съм инвестирал около 300 лева в излишни дрехи, протектори и т.н.Но за това съм си виновен аз – просто съм професионално изкривен, не поемам рискове, които мога да избегна. Доста хора карат и без каска (което е прекалено смело), а май съм единствения с протектори в града (което е в другата крайност). А цената на един велосипед е от малко стотин до много хиляди пари. Така че това се смята трудно. При всички случаи се смятам за спечелил.

* * *

Други подробности?
Риска е от минусовата страна на уравнението. За сега съм имал само един срамно лек сблъсък с една Алфа Ромео. Така че за сега не е страшно.

Физическия тонус… може би е рано да говоря за него. Но той трябва да дойде от положителната страна.

За сега студа и дъждовете не са страшни. Естествено когато температурите слязат под нулата, няма да карам. Но ще ми бъде тъжно.

Паркирането – с байк е ужасно лесно. Просто си го вкарам в офиса. Не може някой да ме запуши, не може някой да ме одраска, не може да ми лепи идиотски лепенки.

* * *

Заключение?

Никога не съм бил много физически активен. Но се оказа, че мога да се справя с карането на колело. Не се изисква да си Мистър Олимпия.

Не живея близо до работа. Живея близо до околовръстното, работя почти в центъра. Минавам през 5 квартала.

Мога да си позволя да ходя на работа с кола и даже с такси. Не съм закъсал пари, не съм и спестовник.

Както друго може да спира повече хора да го направят? Да опитат, поне?

Няма велоалеи? Ами няма. С няколко прости правила това не е голям проблем (избираш задни улички и паркове, правиш левите завои като пешеходец и на светофар т.н.)

Не е престижно? Много се кефя като подмина една редичка мерцедеси и беемвета в задръстването

Да, някои хора трябва да карат децата си на училище/градина. Някои имат здравословни проблеми. Трети ходят на работа с костюм. Но всички останали? Поне половината от хората, с които се блъсках тази сутрин в автобусите могат да си го спестят.

Ти защо си губиш времето И парите?

Oracle се намес(т)ва в пазара на хардуер

Без категория 4 Responses »

сеп. 262008

Конкурентите от IBM имат много хардуер – от най-тлъстите сървъри и сториджи до най-малките. Вярно, продадоха си пазара на компютри и лаптопи, ама явно там няма пари. Защо Oracle да нямат хардуерен продукт? Нали си имат всичко друго – цял тон приложения, най-добрата БД, даже операционна система. Дори Microsoft, които се борят с Oracle за low cost клиентите за БД произвеждат хардуер – много добри мишки, клавиатури, джойстици, както и game конзола 😉

На откриването на Oracle OpenWorld чичо Лари изсипа новината – Oracle правят сторидж.

Да, точно така. Стоирдж. Казва се Oracle Exadata Storage и изобщо не се съобразява с борбата между SAN и NAS технологиите. Ммм… като идея доста прилича на NAS. Но само като идея.

Всъщност след като вече знаем за него, звучи доста логично. С пускането на ASM Oracle показаха, че има хляб в безуманта идея един RDBMS engine да управлява директно дисковете, без нужда от файлова система и без ОС да знае какво става там. Пускането на storage е следващата логична стъпка.

Архитектурата, поне за мен, е много интересна. Този стоидж всъщност е доста скалируем. Разделя се на cell-ове, като, до колкото разбрах, всеки cell има 12 3.5″ диска и два Infiniband интерфейса за връзка със сървърите. Това означава, че на всеки 12 диска има по 2 infiniband-а и когато системата расте, тя няма как да достигне (лесно) ограничение в скоростта на обмен, т.е. при наличие на много дискове има и много bandwidth.

Другата забавна част е, че всъщност този storage cell на практика представлява HP ProLiant DL180 и съдържа в себе си Oracle RDBMS или част от него (за сега не ми е много ясно), аналогично на ASM. По този начин всеки storage cell може да връща не само блокове с данни, а отговори на заявки – конкретен ред и атрибут. Това веднага насочва силата му до използване предимно за Database сървъри, но пък вади огромен benefit. При стандартната технология, за да намери един ред или една клетка в него RDBMS прочита целия блок. Ако данните, които ни интересуват са само едно число (няколко байта), ние четем много „ненужни“ неща (целия блок е примерно 4К или 8К). С използването на Exadata Storage между дисковата „подсистема“ и самия сървър се обменят само нужните данни. При това адски бързо – използва се Infiniband с доста лекия Reliable Datagram Sockets (RDS) протокол, който доставя данните директно в паметта. Цялата работа е безумно оптимизирана и се цели в големите БД (да се чете: OLAP).

И понеже Oracle нямат славата на хардуерен vendor, за да лансират това животно са се разбрали с HP и са направили HP Oracle Database Machine. Това представлява един преконфигуриран rack в който (като базова конфигурация) са набутани 14 Oracle Exadata Storage Server cell-а с по 12 диска всеки (общо 168 диска). В рака има още и 8 Proliant DL360 сървъра с по два четириядрени Xeon процесора и 32 GB RAM всеки (!!!). Естествено, всичко идва преконфигурирано с Oracle Real Application Clusters (RAC). Всички връзки са Infiniband и използват RDS – и между сървърите, и от сървърите към storage cell-овете. Kevin Closson, който е един от мозъците на тази идея в последните и месеци, е изчислил как този звяр вади трансфер от 14 GB/s. Това означава, че чудовището сканира 1 терабайт за 80 секунди!!! Кевин, който е доста пристрастен, но и изключително запознат с всякакви storage въпроси ни уверява, че това далече отвява конкуренцията. Между другото, за да ускорят работата с дисковете използват само външните 55% от капацитета на всеки диск. По този начин значително намаляват времето за достъп, защото главите се местят само около 1/3 от свободния си ход, т.е. средно достъпа до произволен сектор е 3 пъти по-бърз. Представете си за какви оптимизации става дума!

Има и още нещо интересно покрай тези новини. Paul Vallee, който е блогвал на живо от речта на Лари Елисън, споменава, че това животинче е тествано и в някаква българска фирмичка на име MTel. Ще се спукам от завист към Пламен! Та в МТел са постигнали от 10 до 72 ПЪТИ ускорение (не е ясно в коя от системите им). Някъде се подхвърля, че тази технология работи и в DW, и в OLTP бази.

И на края… още едно чудо на чудесата. Тази технология е била разработвана в продължение на 3 години. Ясно е, че по нея са работили не малки екипи от Oracle и HP. Тествана е не само в MTel, но и в Amazon, Yahoo, Countrywide, NPD, Quelle. И от никъде не е изтекла информация! Направо не мога да повярвам 🙂

Oracle Patchset 11.1.0.7

Без категория Коментарите са изключени

сеп. 252008

Излязъл е преди седмица, поне за Linux x86 и Linux x86-64. Номера на пача е 6890831.

С нетърпение очаквам да го пуснат и за Windows, та да започнем преминаване към 11g и на нашите сървъри. Че от както преди години сложих 9.1.1.1 и после 2 месеца не можах да спя, съм се зарекъл на работеща система да не слагам base release ако нямам сериозни доводи.

Всъщност с 11g Oracle наистина успяха да внушат стабилност. Първо разтръбиха за огромното количесто тестване, което са направили. После пуснаха направо 11.1.0.6 (което мжое и да е малко пресилено от маркетиинга). А на края се оказа, че наистина е много стабилна версия. Ето, първия пачсет излиза цяла година след base release-a.

Приказките на И-то, 17.09.08

Без категория 1 Response »

сеп. 172008

И-то стана на 4 години преди 2 седмици и вече разсъждава по темите за живота. Ето какво ми каза за лошото време днес докато се прибирахме от детска градина:

Аз не обичам да вали дъжд. То никой не обича да вали дъжд. Ама трябва да вали, за да поникнат семенцата в пръстта. За да има какво да ядем. Иначе какво ще ядем, а? Мравки ли ще ядем? Какво ще ядем?

Аз си помислих, че може да ядем и мръвки, но по принцип е права…

* * *

Когато се приберем у дома, след кратко напомняне отива да се преоблече с домашните дрехи. Доста често оставя съблечените „външни“ дрехи хвърлени на леглото във формата, в която ги е съблякла. Напоследък аз използвам един израз, който ми е направил впечатление като малък: оставила си си дрехите „на черва”. Винаги след такова споменаване тя си ги прибира.

Днес се сети да си прибере дрешките сама и ми каза, сочейки леглото:

Виж, сега нямам черва, нали?

Older Entries Newer Entries