Master Yavor from Tryavna

Имало едно време едно дребно човече. То не било физически дребно – не, даже външно изглеждало като Голям Човек. Не, не физиката го правила дребно, а душата. Душата му била дребна и свита, като старо грахово зърно.

И мислите му били дребни. Не че мислило за дребни неща – неее… То правело големи планове, коментирало компетентно големи неща – държавната политика, световното положение и така нататък. Но въпреки това начина му на мислене бил някак… дребнав. Уж говори за света, а не вижда по-далече от носа си.

Това човече не се радвало на това, че е дребно. Но и не се опитвало да стане голямо – само се опитвало да изглежда голямо. Защото да се опитваш да изглеждаш голям е много по-лесно от това да си голям. За да станеш поне мъничко по-голям, ти трябва да направиш нещо. А по-лесно е да се преструваш, че правиш нещо.

* * *

Не, не е лошо да има дребни човечета. Всякакви трябва да има. Лошото е когато един цял народ е научен да бъде дребен. Когато 2 или 3 поколения са учени да бъдат дребни. И те възпитават така децата си, и техните деца… Така се получава цял един дребен народ.

Абе един народ… това е голяма и динамична система. Не може всички вътре да са дребни или едри. И не всички стоят такива, каквито са. Някой от малки порастват, други, големи, но под натиска на дребните, стават по-дребни

* * *

В опита си да изглежда голямо, дребното човече подсъзнателно усещало, че нищо не става. И се ядосвало на това, че остава дребно. Но пак не се опитвало да порасне. Защото за да порасне му трябвало да мисли. А дребните човечета предпочитат да живеят първосигнално, без да мислят. Пък и… всички сме заети. Бързаме, бягаме напред. Абе какво ме занимаваш? Аз имам работа сега, не ме карай да мисля.

И така се получава един порочен кръг. И дребното човече става все по-ядосано и все по-дребно.

Много се ядосвало човечето и когато види някое по-едро от него. Много се ядосвало, но понеже не можело и то да стане по-голямо, се опитвало да смали по-големите. Понякога успявало да събори някого и се радвало; друг път не успявало и не се радвало. А понякога някой по-малко дребен успявал да го накара да се замисли и да порасне малко. Брауново движение или нещо подобно.

* * *

Странно как, но с минаването на годините народът ставал… по-малко дребен. Хем имало много дребни човечета, които да дърпат надолу; хем някои от по-големите се изморявали да ги дърпат надолу и отивали да станат част от други народи, които изглеждат пораснали.

Но въпреки това народът, бавно и почти неусетно, ставал по-малко дребен. На знам как. Може би не съм пораснал достатъчно, за да осъзная. Но осъзнавам за себе си, че начините да пораснеш са по-трудни от тези да се оставиш на натиска и да се смалиш.

* * *

Една от илюзиите на дребните човечета е, че ако участват в нещо голямо (партия, организация, стадо), те ще изглеждат по-големи. Но всъщност колкото повече дребни човечета влизат в голямото, толкова по-малко става то. Не физически дребно стадо, но дребно като действия и мисли. Стадо с дребна душица.

Това не пречи на човечетата на моменти да се чувстват големи като част от голямото стадно. Но в края на деня, когато останат сами, те чувстват някаква странна незадоволеност.

Странно е, но за да пораснеш трябва първо да преглътнеш това, че си дребен. Иска се един вид смирение, за да изчистиш съзнанието си от лукавите мисли за това как да станеш голям. Когато престанеш да се преструваш и започнеш да си вършиш работата, някак от самосебе си преставаш да си толкова дребен. Мистерия….

* * *

Наистина, как пораства цял един народ? И защо? И кога пораства достатъчно? Хм, май няма „достатъчно”. Но колкото по-голям е народа, толкова по-трудно виреят дребните човечета в него. Обаче няма някаква граница, отвъд която всички растат поради инерцията. Не – винаги ще има дребни човечета. Няма начин.

* * *

Има странна зависимост между това да си дребен и да си нещастен. Не че дребните души не намират щастие в нещо – но тяхното щастие е някак си дребно и кухо. Защото истинското щастие е в това да създаваш. А те, горките, обикновено се радват от това да употребяват или просто да рушат. Защото е по-лесно да счупиш нещо, от колкото да го създадеш. И е по-лесно да нараниш, да обидиш, да заплюеш… от колкото да помогнеш.

Когато създаваш нещо, ти порастваш с него. А има толкова неща, които могат да бъдат създадени! И не само материални – да създадеш истинско приятелство, да създадеш истинска любов… или просто да (съз)дадеш усмивка, просто така, без да очакваш нищо насреща. Всичко това може да е трудно, но носи истинско щастие.

Дребните човечета предпочитат да стоят и да мрънкат колко са зле. Колко е гадно, че живеят в дребна държава. Те не правят нищо по въпроса – само мърморят. На тях все някой друг им е крив. Я някой ги обидил, я някой ги прецакал, я им влязъл в личното простванство… И когато спорят, те не спорят за да потърсят истината, а за да я наложат. Да наложат своята истина. Защото за едно дребно човече има само една истина – неговата.

* * *

Нали не мислите, че мога да посоча някого и да кажа „този е дребен” – „този е едър”? Не. Като начало, защото не съм съдник – никой не ми е дал нито правото, нито силата да посочвам. Но по-важното е че всъщност няма „дребни” и „едри”. Както няма черно и бяло – има по-светло и по-тъмно. Има по-дребни и по-едри. Няма граница, няма дефиниция.

О, и нещо по-важно. Има такива, които растат и помагат на другите да растат. Има и други, които се свиват в своята дребнавост и не осъзнават, че само се смаляват…

* * *

Помагай. Уважавай другите, уважавай и себе си. Създавай. Прави положителни неща.

Или не. Всеки си решава сам за себе си. Кой съм аз, че да ти кажа какво да правиш?

* * *

Но те моля поне да се замислиш. Какво е последното хубаво нещо, което си създал?

Имам си нова играчка!

По принцип нямам навик да си губя часовниците. Колкото часовника съм имал, всичките съм сменил по други причини. И си имах навика никога да не оставам без часовник. Особено в последните 6-7 години, когато открих чара на водоустойчивите…

Всъщност преди 6-7 години баща ми ми донесе от Германия един хронограф Swatch, който се оказа много здрав. Този часовник е преживял какво ли не. Но преди 2 години изпадна в период на полуразпад и си купих един забележителен водомер: TCM Hiking Watch. Зад изключително смотания му дизайн се крият истински и доволно точни барометър, барометричен алтиметър, компас, термометър + всички нормални часовнически функции. И то само за 40 лева.

Преди 8-9 месеца дадох Swatch-а на вуйчо ми, за да измерва някакви времена в басейн или нещо такова. Така и не го попитах какво стана – този часовник съм го отписал. Но по Коледа ми откраднаха TCM-а и аз си останах без часовник. А това си е малко неудобно. Не че нямам постоянно източник на информация за времето – просто трябва да вадя GSM-а от калъфчето, за да видя колко е часа. А него не мога да го нося в банята, в басейна, в морето и т.н. Абе неудобно е.

За това Боби ми обеща, ако си взема този толкова жадуван изпит, да ми купи часовник – за награда. Речено – сторено. От 2 дни съм горд собственик на Casio G-Shock Wave Ceptor AWG-100 Tough Solar (последния да затвори вратата).

Теоретично това е мечтата ми за техника – това зверче (би трябвало да) не изисква никаква поддръжка. Просто работи! Какво имам предвид:

– G-shock серията са здрави (удароустойчиви). Не съм го ритал, но му вярвам. Изглежда „здрав”. Метална черупка, гумирана отвън, минерално стъкло (е, не е сапфирено…) което трудно ще се надраска, че и 2 години гаранция. Единственото, което мога да искам повече е каишка от стомана или титаний. Обаче часовниците с каишка от стомана тежат над 130-150 грама. Това се решава до някъде с титания – теглото пада до 80-110 грама, цената се покачва с 80-150 лева. Но просто нямаше такъв модел в магазина когато си го купувах. А сега часовника ми тежи 54.3 грама 🙂

– Водоустойчив – естествено. Нали е G-shock. В рекламите пише, че е водоустиойчив на 20 бара налагане или 200 метра, което съвсем не означава, че може да се гмуркате на 200 метра дълбочина. Всъщност 20 бара е еквивалента на 200 метра въздушно налягане или нещо такова. На практика с водоустойчивост 5 бара или 50 метра човек може да се къпе, с 10 бара/100 метра може да плува, а с 20 бара/200 метра може да се гмурка до където може да се стигне без тежководолазна екипировка. Което ме устройва, защото аз нямам намерение да се гмуркам никъде.

– Wave Ceptor – това е търговското наименование на Casio за технологията за сверяване с атомни часовници, излъчващи на радио честота. За сега не съм успял да го сверя по този начин, но все пак дори и през деня хващам, макар и слабо, сигнала от Германия (DCF77) и дори от UK (MSF). По-голям шанс да се свери има от Германския, който излъчва на 77.5 килохерца с 50 kW мощност и е на по-малко от 1500 километра. Просто трябва да опитам от по-високо място или някоя нощ да го оставя край някой прозорец, защото през нощта има по-малко смущения в сигнала. На практика на сверяването не разчитам много, но това означава, че си остава точен колкото обикновен кварцов часовник. Това си е доста приемливо, плюс възможността когато искам да си поиграя и да го сверя от някое по-високо местенце.

– Tough Solar – часовника се захранва от акумулаторна батерия, която се зарежда от слънчев панел. На ден му трябват около 5 минути пряка слънчева светлина, а при облачно време и зад прозорец- около час. Което е напълно изпълнимо. Но дори и да стои на тъмно, батерията има достатъчно заряд за да го търкаля половин година. Освен това на тъмно той има разни трикове за спестяване а енергия – примерно след час си изгася дисплеите (които и без това не се виждат – нали е на тъмно), а след 6-7 дни спира да върти и стрелките и само си брои времето вътрешно.

***

При избора много се чудих кой часовник да избера. Много се замислих за Pro Trek серията, които имат и компас/барометър/алтиметър/термометър. Но компаса им е с точност 11 градуса (макар да отчита на дислпея то 1 градус). Барометъра и алтиметъра също са на твърде любителско ниво, а обикновено когато ми трябват, край мен е и моя Garmin GPSMap 60CSx, който има много по-добри сензори. Термометъра също не е голяма гъзария, предвид че когато часовника е на ръката, той се топли от телесната температура и показва нещо между 25 и 35 градуса. Но всъщност това, което ме отказа от Pro Trek, е че
– имат по-кофти дизайн
– цената на хубавите ProTrek е над 400-500 лева.
При конкуренцията (примерно Suunto) дизайна е една идея по-добър, но цената е няколко идеи по-висока. Просто не мога да изнудя Боби за такава сума – няма да разбере как съм готов да дам за играчка толкова, колкото струва една пералня. А тя държеше часовника да е от нея.

***

На края, няколко думи за избора. Избрах Casio, защото:
– Имат много добра репутация на „здрави” машини, особено G-shock, до някъде и Pro trek сериите.
– Цената за качеството им е доста ниска.
– Имат много добро присъствие в българския интернет.
– Имат много функции наблъскани в един часовник – това е най-сладкото при избора на играчка
– Имат много богата гама, макар и да не намерих една машина с всички желани от мен функции на куп

Аз избирам доста бързо. Този път даже вкарах твърде много усилия. Един цял ден сравнявах характеристики, функции, цени, дизайн и т.н. Бях си направил таблица в ексел с функциите на 20-те най-вероятни кандидати, теглови коефициенти на всяка екстра и т.н. Но истината е, че това е само подготовката – реалния избор е на място в магазина, защото
– Не всичко е в наличност, а аз реша ли да се обзаведа с играчка, не обичам да чакам
– Реално часовниците изглеждат много по-различно от снимките. Чувството да видиш часовника, да го пипнеш, да го пробваш, не може да се представи в интернет.

И така, в магазина прекарах около 15-20 минути, което си е рекорд за мен за най-дълго стоене в магазин.