Нещо напоследък не пиша често. Или не ми се пише, или, когато ми се допише, нямам компютър/време. Но… не съм и длъжен, нали? 🙂
Преди няколко седмици един колега ме помоли да му обясня що е то блог и защо блогвам. Хм. Какъв блогър съм аз, че да му обяснявам. Аз си пиша когато ми е кеф и толкова. Заформи се една дискусийка (в обедната почивка). Достигнахме до дефиницията, че блогът е „ако ти се казва нещо – да има къде да го кажеш“. Лична трибуна, в която всеки може да си се изказва когато и както поиска. Толкова. Никакви задължения, никакви очаквания.
Е, има и хора, които се приемат по-сериозно. Пишат интересни блогове, даже по няколко, изкарват пари от това… Аз го правя за кефа. До някъде и за начесване на егото – вижте ме, аз пиша, хората ме четат. Важна работа съм. Ама съвсем малко.
Както и да е. Напоследък достигнах до 90% и повече служебна заетост. Само преди няколко месеца си мечтаех за 30% заетост, а то какво стана… Честно казано, след близо 2 години мързелуване, в което нашите търговци не успяваха да ме продадат и се случваше да имам сериозна работа един-два пъти месечно (а понякога и на 2-3 месеца), сега ми е малко нагорно. Трудно влизам в работен ритъм. Но се справям. В крайна сметка, аз знам как се бачка яко – правил съм го преди, ще го правя и занапред. Надявам се, че блога няма да пострада значително от това – статиите от този тип ще намалеят, за сметка на по-истински и работни.
Всъщност в началото този блог беше замислен като oracle-ориентиран. Такъв ми е и сайта (който ъпдейтвам всяка година). Но като няма големи драми, като няма интересни казуси… превърна се в личен. И не е лошо – така съм интересен на повече хора. Но бих искал да засиля професионалния елемент. Евентуално, ако намеря какво да пиша.
Най-интересният проект, в който участвам сега, е лот 3 на проекта за електронно правителство. Намислили сме наистина големи неща. Друг е въпроса, че поради юридически съображения може и да нямаме правото да ги реализираме до край. Заданието е доста затегнато и има един неприятен момент, който е резултат от опита да се решават юридически проблеми с технически средства. Не бива така. Но като цяло ще стане добре. Въпроса е само дали ще стане добре или много добре. Все още се борим.
Друга голяма времеядна задача е един проект за ДАМТН, по който, обаче, приключвам във вторник. И третото, което ми заема и някои от вечерите, и уикендите, е четенето. Подготвям се за изпит и това ми стопява и малкото останали часове.
Но не се давам, не оставам без време за мен и за Боби. Твърдо вярвам, че да, работим, за да изкараме добри доходи, но тези добри доходи са за да си правим кефа. Не съм спрял да си бъда весел и щастлив човек, просто малко по-зает. Нямам смисъл от целия зор, няма смисъл от всичките пари и предизвикателства на света, ако не ти остава време да се радваш на живота. Просто няма смисъл.
Да, точно от това страда блога ми. Е…. съдба 🙂