От доста време се кефя на сайта. Изпитвам някакво перверзно удоволствие от техните продукти:
Повечето са много идейни и адски точни. Вкарват те в релания свят по брутален начин. Събуждане от сладките сънища – с кофа вода.
Да, аз съм positive thinker, но не до безумие. Осъзнавам, че позитивното мислене е много подходящо за този свят точно защото той не е розов.
Който разбрал – разбрал 🙂
Снощи на пистата в Канада германския отбор БМВ спечели двойна победа. Първи за БМВ беше полякът Робърт Кубица. Между другото, Кубица си заслужи победата не само заради перфектното каране, но и заради смелостта да кара отново на тази приста. Точно преди година на същата писта той катастрофира брутално.
***
Малко по-късно националният отбор на Германия по футбол спечели първия си мач от европейското – срещу Полша – с резултат 2:0. И двата гола за Германия вкара полякът с германски паспорт Лукаш Подолски. Добро положение за германците изпусна и Мирослав Клозе (да, и той е от Полша).
***
Хората отдавна осъзнаха, че няма далавера от нацизъм. Или поне по-умните.
Някой от вас може да са чули слухове, че в края на този месец ще ходя за няколко дни до Ню Йорк. Всъщност цялата работа я организирам вече трети месец.
Снощи ми съобщиха, че събитието, за което мислех ходя, няма да се състои. Поне не там и не на тези дати.
Както можете да предположите, това изобщо не ме радва. За това ви моля, проявете разбиране към бедната ми изстрадала душица. Няма да толерирам никакви въпроси „Ама защо така“, „Как може да правят така“, „Ами сега какво“ и т.н. Аз не съм получил обяснение и нямам намерение да давам такова. На никого.
Обещавам на всеки, който ми зададе подобен тъп въпрос да отговоря с характерния за тъжните моменти от живота ми брутален сарказъм.
Вслушах се в думите на Мишел и си ъпгрейднах WordPress-а от 2.3.1 на 2.5.1. Никакви проблеми, абсолютно. Отново съм впечатлен от безумно простата процедура. Предния път имах малко драми с темата, но сега всичко си мина абсолютно безгрижно.
Всъщност аз не ползвам кой знае какво – една тема и един железен плъгин за гонене на спам. Но какво му трябва на човека… Continue reading »
Този уикенд, освен пролетния семинар на БГПО, за който писах, силно участие от страна на Стемо имаше и в четвъртия балкански турнир по пейнтбол за купата на Еврофутбол. След като миналата година взехме купата в състезанието за IT фирми, този път се включихме в трета дивизия (аматьори) на международен турнир. Там от общо 64 отбора нашите два отбора взеха… първо и второ място!
Естествено, това постижение също е резултат от тежък труд – в последните дни и седмици колегите ходеха всеки ден след работа да тренират, да разработват стратегии и да сработват отборите.
Браво, наш’те!!!
В петък и събота бях на семинара на БГПО в Хисар.
Този път агитката от Стемо беше значителна – 10 човека, от които 8 от София. Потеглихме от офиса с малко закъснение (около 5 минути), предимно заради моето мотане. Но това закъснение помогна на Пешо, който взехме от една спирка на Цариградско, да подобри своя рекорд по точност – пристигна почти навреме, само 2 минути след нас.
Излизането от София беше спокойно, магистралата към Пловдив – тоже. Нали в петък сутрин няма много пътуващи. Спряхме на Шела преди Пловдив за да погълнем по някой сандвич в Хепи-то, че иначе щяхме да пристигнем твърде рано. Така, без да си даваме зор, се доставихме в Хисаря точно преди да започне обяда.
За хотела не мога да кажа нито добро, нито лошо. Имат добра база, до някъде се опитват и да я поддържат (поне в обновената част), но явно са си малко стиснати по природа. Имаше някои тъпи и дразнещи издънчици. А и телевизорите са супер микроскопични. Мини-бара в стаята е абсолютно празен. Храната и на двата обяда не беше кой знае какво – всъщност приготвянето и напомняше ученически стол. Между другото, ресторанта е само две звезди. Но вечерта беше по-добре. Толкова за хотела.
Семинарната част беше добра, както съм свикнал. Естествено, само на първата лекция присъствието беше най-масово. Има доста хора, които идват на семинара колкото да хапнат и пийнат за сметка на фирмата си. Но щом фирмите им са съгласни, мен какво ме бърка?
Първата лекция беше за Oracle Coherence. Лектор – Анатоли Атанасов от Оракъл БГ. Oracle Coherence е нещо доста интересно като идея. Твърди се, че е добро и като реализация. Като цяло Анатоли се справи доста добре – и в презентацията, и в демото. Получи 5 точки (от 5) от мен в анкетната си карта… Continue reading »
За най-нетърпеливите – тук.
Утре ще опиша и самия семинар 🙂
Запознайте се със Stéphane Faroult – френски експерт по релационни БД (предимно Oracle), с 25 години опит в тази област. Той е направил едно много хубаво кратко филмче (на 3 части), в което по доста увлекателен и забавен начин идентифицира някои от основните проблеми на такъв тип проекти. Филмчето можете да видите в YouTube (част 1, 2, 3).
Опирайки се на огромният си опит при общуването както с хора, така и с програмисти 😉 , Stéphane Faroult е направил нещо, което (поне за мен) изглежда подходящо за широката публика. Всъщност по идея филмчето е насочено към мениджъри, но е много приятно за гледане и от DB хора.
Днес купих резервна батерия за една от играчките си. Става дума за оригинална батерия на Sony Ericsson: BST-40, литиево-полимерна, 1120 mAh. И понеже съм си любопитко, се зачетох в гаранционните условия, за да знам какво не е добро за батерията. Има една интересна точка:
3. This warranty does not cover any failure of the Product due to normal wear and tear, or due to misuse … (дъра-бъра) … Nor this warranty cover any failure of the product due to accident, modification or adjustment, acts of God or damage resulting from liquid.
Не става ясно за божеството от коя религия става дума, както и за кои негови дела. Имайки предвид, че в повечето религии света сам по себе си е Негово дело, то всичко на този свят би могло да излезе извън обхвата на гаранцията.
Сещам се за книгите на Стефан Кралев (Stephen King). Те често са написани така, че в началото е много трудно да схванеш за какво става дума, защо автора разказва няколко привидно скучни и абсолютно несвързани помежду си истории. Към средата нещата постепенно се изчистват по много красив и неочакван начин. Красив, по начина, по който може да е красива една математическа функция или програмен код. Красив и елегантен. За да се стигне до последната част, в която просто не можеш да се отлепиш.
Същото е и с „Идеалният мъж“. Определено си струва, но това се разбира след средата. Все пак, препоръчвам го. Заслужава си. Аз нещо свикнах да ходя на страхотни комедии, а тази постановка е и малко по-“смислена“. Не че няма смях и изцепки (особено във втората част). Има и някои проблеми.
Като начало, играта на Мария Кавърджикова не ми допадна. Някак си не успя да влезе в ролята. Рецитираше репликите някак показно, все едно ги чете в момента, без чувство, без вживяване. Юлиян Вергов също беше така в началото, но после влезе в крачка.
Сцената на театъра е може би най-голямата в БГ. За това, когато актьорите са с гръб към публиката, репликите им потъват в тази „пещера“. Аз бях на 2 ред и не успях да чуя добре някои неща. А вътре в самата пещера доста грозно се виждат разни тръби, вентилации, противопожарни инсталации, стълби и т.н.
Началото на пиесата не можа да ме грабне. Хем Оскар Уайлд е един от най-добрите писатели, но не му се е получило. Може би за това някои хора си тръгнаха в антракта. Но втората част… Втората част е много добра. Интригите се заплитат, следват една след друга, тежките моменти, душевните болки на героите стават все по-дълбоки, както и облекчението при развързването на поредния възел. Самите герои стават все по-плътни и по-плътни, както и все по-сложни и истински, като живота. В един момент вълните на пиесата така ме повлякоха, че съчувствах на проблемите на тези герои сякаш са мои проблеми – на същите тези герои, които в началото изглеждаха безкрайно кухи и плоски. Исках да извикам „Хайде, кажи и / кажи му цялата истина, стига тайни. Не усещате ли, че само затъвате все повече…“ Continue reading »