юни 252013
 

Господине, сигурен ли сте, че искате да чекирате тази чанта? – ме попита тя с уморено – учтива усмивка.
Веднага се бъзнах – ебаси въпроса! Естествено, че това ми е намерението. Нали за това съм дошъл на чекина и за това метнах чантата на колана. Може ли да ме питаш такава простотия… Мда, имах тежък ден. На глас казах само:
Да, има ли проблем?
Ами тази чанта е твърде лека и не мога да я пусна по колана.
Погледнах кантара – 3.8 килограма. Ми колко да е – само дрехи за 2-3 дни и туй то. Странно, в София не са ми правили проблем.
Защо не вземете тази чанта за ръчен багаж?
Имам си ръчен багаж – посочих раницата. На boarding pass-a пише само една торба ръчен багаж, до осем кила, с еди-какви си там размери – Колко трябва да тежи?
Поне 5 килограма.
А ако е по-лека? – попитах със смесица от досада и любопитство. Всеки процес трябва да има възможност за обработка на изключенията.
Ще трябва да я оставите на гишето за свръх багаж – каза тя. Личеше си, че изобщо не се шегува.
?!?!?!?!?
Да, знам, че звучи глупаво. Но колана не може да придвижва багаж, по-лек от 5 кг. Можете ли да добавите нещо?
Отворих раницата и започнах да прехвърлям. Ветровката, с която не се разделям. Зарядно за лаптоп. Кроасан, който си нося ако прегладнея.
Докарах го до 4.8… Мобилен харддиск – 4.9. Грррр… Лаптопа и таблета няма да ги оставя. Дрехи по мен на практика нямам, освен дънки и риза с къс ръкав. Какво още….
В този момент напипах на дъното на раницата кабел. Нося го поне от седем-осем години и никога не съм го ползвал. 3-4 метра UTP, единствения кабел, който сам съм си кримпвал. Сложих и него – 5.0 килограма. Йееее!

 Posted by at 7:19

Sorry, the comment form is closed at this time.