сеп. 262008
 

Конкурентите от IBM имат много хардуер – от най-тлъстите сървъри и сториджи до най-малките. Вярно, продадоха си пазара на компютри и лаптопи, ама явно там няма пари. Защо Oracle да нямат хардуерен продукт? Нали си имат всичко друго – цял тон приложения, най-добрата БД, даже операционна система. Дори Microsoft, които се борят с Oracle за low cost клиентите за БД произвеждат хардуер – много добри мишки, клавиатури, джойстици, както и game конзола 😉

На откриването на Oracle OpenWorld чичо Лари изсипа новината – Oracle правят сторидж.

Да, точно така. Стоирдж. Казва се Oracle Exadata Storage и изобщо не се съобразява с борбата между SAN и NAS технологиите. Ммм… като идея доста прилича на NAS. Но само като идея.

Всъщност след като вече знаем за него, звучи доста логично. С пускането на ASM Oracle показаха, че има хляб в безуманта идея един RDBMS engine да управлява директно дисковете, без нужда от файлова система и без ОС да знае какво става там. Пускането на storage е следващата логична стъпка.

Архитектурата, поне за мен, е много интересна. Този стоидж всъщност е доста скалируем. Разделя се на cell-ове, като, до колкото разбрах, всеки cell има 12 3.5″ диска и два Infiniband интерфейса за връзка със сървърите. Това означава, че на всеки 12 диска има по 2 infiniband-а и когато системата расте, тя няма как да достигне (лесно) ограничение в скоростта на обмен, т.е. при наличие на много дискове има и много bandwidth.

Другата забавна част е, че всъщност този storage cell на практика представлява HP ProLiant DL180 и съдържа в себе си Oracle RDBMS или част от него (за сега не ми е много ясно), аналогично на ASM. По този начин всеки storage cell може да връща не само блокове с данни, а отговори на заявки – конкретен ред и атрибут. Това веднага насочва силата му до използване предимно за Database сървъри, но пък вади огромен benefit. При стандартната технология, за да намери един ред или една клетка в него RDBMS прочита целия блок. Ако данните, които ни интересуват са само едно число (няколко байта), ние четем много „ненужни“ неща (целия блок е примерно 4К или 8К). С използването на Exadata Storage между дисковата „подсистема“ и самия сървър се обменят само нужните данни. При това адски бързо – използва се Infiniband с доста лекия Reliable Datagram Sockets (RDS) протокол, който доставя данните директно в паметта. Цялата работа е безумно оптимизирана и се цели в големите БД (да се чете: OLAP).

И понеже Oracle нямат славата на хардуерен vendor, за да лансират това животно са се разбрали с HP и са направили HP Oracle Database Machine. Това представлява един преконфигуриран rack в който (като базова конфигурация) са набутани 14 Oracle Exadata Storage Server cell-а с по 12 диска всеки (общо 168 диска). В рака има още и 8 Proliant DL360 сървъра с по два четириядрени Xeon процесора и 32 GB RAM всеки (!!!). Естествено, всичко идва преконфигурирано с Oracle Real Application Clusters (RAC). Всички връзки са Infiniband и използват RDS – и между сървърите, и от сървърите към storage cell-овете. Kevin Closson, който е един от мозъците на тази идея в последните и месеци, е изчислил как този звяр вади трансфер от 14 GB/s. Това означава, че чудовището сканира 1 терабайт за 80 секунди!!! Кевин, който е доста пристрастен, но и изключително запознат с всякакви storage въпроси ни уверява, че това далече отвява конкуренцията. Между другото, за да ускорят работата с дисковете използват само външните 55% от капацитета на всеки диск. По този начин значително намаляват времето за достъп, защото главите се местят само около 1/3 от свободния си ход, т.е. средно достъпа до произволен сектор е 3 пъти по-бърз. Представете си за какви оптимизации става дума!

Има и още нещо интересно покрай тези новини. Paul Vallee, който е блогвал на живо от речта на Лари Елисън, споменава, че това животинче е тествано и в някаква българска фирмичка на име MTel. Ще се спукам от завист към Пламен! Та в МТел са постигнали от 10 до 72 ПЪТИ ускорение (не е ясно в коя от системите им). Някъде се подхвърля, че тази технология работи и в DW, и в OLTP бази.

И на края… още едно чудо на чудесата. Тази технология е била разработвана в продължение на 3 години. Ясно е, че по нея са работили не малки екипи от Oracle и HP. Тествана е не само в MTel, но и в Amazon, Yahoo, Countrywide, NPD, Quelle. И от никъде не е изтекла информация! Направо не мога да повярвам 🙂

 Posted by at 10:10

Oracle Patchset 11.1.0.7

 Без категория  Коментарите са изключени за Oracle Patchset 11.1.0.7
сеп. 252008
 

Излязъл е преди седмица, поне за Linux x86 и Linux x86-64. Номера на пача е 6890831.

С нетърпение очаквам да го пуснат и за Windows, та да започнем преминаване към 11g и на нашите сървъри. Че от както преди години сложих 9.1.1.1 и после 2 месеца не можах да спя, съм се зарекъл на работеща система да не слагам base release ако нямам сериозни доводи.

Всъщност с 11g Oracle наистина успяха да внушат стабилност. Първо разтръбиха за огромното количесто тестване, което са направили. После пуснаха направо 11.1.0.6 (което мжое и да е малко пресилено от маркетиинга). А на края се оказа, че наистина е много стабилна версия. Ето, първия пачсет излиза цяла година след base release-a.

 Posted by at 11:16
сеп. 172008
 

И-то стана на 4 години преди 2 седмици и вече разсъждава по темите за живота. Ето какво ми каза за лошото време днес докато се прибирахме от детска градина:

Аз не обичам да вали дъжд. То никой не обича да вали дъжд. Ама трябва да вали, за да поникнат семенцата в пръстта. За да има какво да ядем. Иначе какво ще ядем, а? Мравки ли ще ядем? Какво ще ядем?

Аз си помислих, че може да ядем и мръвки, но по принцип е права…

* * *

Когато се приберем у дома, след кратко напомняне отива да се преоблече с домашните дрехи. Доста често оставя съблечените „външни“ дрехи хвърлени на леглото във формата, в която ги е съблякла. Напоследък аз използвам един израз, който ми е направил впечатление като малък: оставила си си дрехите „на черва”. Винаги след такова споменаване тя си ги прибира.

Днес се сети да си прибере дрешките сама и ми каза, сочейки леглото:

Виж, сега нямам черва, нали?

 Posted by at 19:06

Есен е…

 Без категория  6 Responses »
сеп. 162008
 

Есен е
слънцето се стопява
като бучка лед
във топлия джин…

Мда, тази песен е по-хубава. Напомня ми за планини, за хижи, за сбирка на масата в столовата докато отвън вали дъжд и светът става сякаш по-нов. И докато „пием и пеем в нощта“ покрай нас минава дълга редица от мигове, но никой не ги забелязва. Защото в планината времето тече по друг начин. Еееех…

А тук долу в града живота върви в стегнатия си ритъм. За сега си осигурих малко приятно разнообразие с движението с велосипед. Защото една най-неприятните части от деня е задръстването сутрин. Вечер, когато се прибирам без да бързам, някак си не ме бъркат дългите колони от автомобили. Слушам Z Jungle в колата и си карам спокойно. Но сутрин дори и Буги не може да ме успокои…

Както знаете, от известно време взех драстични мерки за борба със задръстването – идвам на работа с велосипед. Този подход има плюсове и минуси, които са обсъждани вече на много места. Пък и нямам много опит за да направя задълбочен анализ. Но искам да спомена за вчера.

Вчера сутринта ми беше първото сериозно каране в дъжд. Всъщност, когато тръгнах от дома времето още стискаше – иначе може би щях да се изкуша да тръгна с кола. Но когато стигнах до първия по-голям булевард се уверих за пореден път, че карането на велосипед е хубаво нещо. Задръстванията бяха брутални!

За съжаление още 7-8 минути след като потеглих усетих първите капки дъжд. Не помня преди да съм карал в гадно време – никога не съм бил голям байкист. Но всъщност не е толкова страшно, ако си долу-горе екипиран. А аз съм, долу-горе. Колко навреме…

Миналата седмица си купих една ветровка на The North Face. Мога да кажа, че определено върши работа. Другата малка но много кадърна инвестиция, която направих (в петък!), беше в калници. Без тези две неща преживяването щеше да е значително по-неприятно.

Хубави здрави обувки си имам отдавна. Трябва да допълня екипировката само с някакъв панталон. За сега карам с нещо такова, но то няма претенциите да пази от вода (и наистина не пази от вода). Днес мисля да прескоча до БАС и да си харесам нещо в тая посока.

Другото, което е необходимо за каране в дъжд, е сухи дрехи в торбата. Така 5 минути след като съм пристигнал в офиса не ми личи, че съм карал. За щастие в 90% от дните аз пристигам първи и не стресирам никой с преобличането си. Пък и в моята стая сме само коч-компания.

* * *

Вече съм сигурен. Определено изчезна умората от половинчасовото каране до офиса. Още с пристигнаето съм свеж като краставичка.

Все още ме морят малките баирчета, но съм убеден, че и това ще изчезне. Честно казано не съм очаквал да вляза в кондиция толкова бързо. То не че съм достигнал някаква спортна форма, просто от ужасно зле (физически) сега съм просто зле. Шкембето си ми е на старото място. За борба с него ще трябва много повече. Но определено вече не се чувствам некомфортно като яхна байка. Напротив, криво ми е когато трябва да пропусна въртенето на педалите някой ден. Дано ентусиазмът ми не угасне скоро.

 Posted by at 11:32
сеп. 112008
 

Попадна ми един много вълнуващ кратък разказ:

Тук просто е така

Който не го е преживял, няма да разбере цялата дълбочина на чувствата на лирическия герой. Който го е преживял… хайде, имайте сили да се усмихнете. Да се надсмиваме над себе си е проява на синла воля и трезва преценка.

 Posted by at 14:31
сеп. 092008
 

Свърши отпускарският сезон. Това много ясно си проличава по интензивността на движението в София. Особено сутрин.

Както забелязах и миналата година, втората седмица на септември е преломна. От понеделник изведнъж задръстванията стават по-големи. И избягването им става невъзможно – просто всички улички са пълни. За това спомагат и продължаващите ремонти, но те поне са за добро. Пък и паркирането става приключение….

По принцип за да избегна (или поне да намаля) тези проблеми тръгвам по-рано сутрин. Има един определен час (различен за всеки маршрут), отвъд който нещата се задръстват рязко. Примерно ако тръгна от вкъщи в 7:45, пристигам в офиса около 8:15-8:20. Хем пътувам по-малко, хем има паркоместа по тротоара (хе-хе-хе). Ако тръгна в 8 часа, пристигам към 9 – много коли, много нерви, много бензин, а за капак и липса на място за паркиране около офиса. И други блогъри са писали за този странен ефект…

Обаче тази година аз съм подготвен. Още в края на лятото започнах подготовката и сега каквото и да стане, пристигам в офиса за около 30 минути (+/- 2-3 минути в зависимост от настроението). Даже днес нарочно тръгнах в 8:15 и ми беше голям кеф че не ме ловят задръствания. Егоистичната ми душата направо пее като гледам как са се наредили десетки или стотици коли на един светофар и се предвижват едва-едва. А аз ги подминавам с усмивка. Ееех… кеф 🙂

Не, не съм си купил хеликоптер. Нито съм взел книжка за мотоциклет. Просто яхнах колелото.

За сега карам байка на Весо, колкото да разбера дали тази тактика е валидна. Ясно ми е, че в дъжд няма да става. Но иначе май работи. За последните 3 седмици съм идвал с колело 9 пъти. Баирченцата все още ме морят, но ужасното обездвижване, което бях постигнал с колата, няма как да се преодолее за толкова кратко време. Въпреки това вече забелязвам (или си внушавам?), че се възстановявам по-бързо след като пристигна. В началото пристигнах просто разкапан, а сега за няколко минути съм почти забравил с какво съм дошъл.

Всъщност маршрута ми е почти равен. Изкачванията са малко, кратки и доста полегати. Но за човек, който години наред не се е движил, си е приключение. Освен това аз имам тази гадна психика да не спирам да се състезавам със себе си. Просто не мога да карам бавно. Дори и да знам, че не бързам, пак въртя на най-високата предавка, на която мога. А това не е добре.

Както и да е. Докато не се развали времето ще се наслаждавам на всички задръствания по пътя. А когато завали… просто ще трябва да ставам по-рано.

 Posted by at 9:54
сеп. 042008
 

Според една песен:

Римляните откриха топлата вода. ТЕЦ-а я закрива

(Нататък става малко по-нецензурна)

Направо не мога да повярвам колко ужасно много хора вярват, че имат право да ползват една услуга без да плащат. И то една толкова комплексна услуга като парното и топлата вода!

Наистина, ползването на такива блага без да си плащаш ми изглежда голяма наглост. Както авантата с градския транспорт. И съм наистина втрещен колко ужасно много хора си ползват топло без пари.

На сайта на топлофикация излязоха списъци на длъжниците. Оказва се, че в блока, в който живея, само един вход прескача бариерата от 50% събираемост. Един от 4 входа! Абе хора, няма безплатен обяд! Разберете го най-после. Ако искаш да ползваш нещо – плащаш си. Или не го ползваш. Има блокове с 0 – НУЛА! – процента събираемост.

Това със спирането на топлата вода на входове е много крайно решение. Идеята „покрай сухото гори и суровото“ е много деморализираща за редовните платци, които си остават без топла вода. Но пък по-добре без топла вода през лятото, от колкото без парно зимата, нали? Че то не бяха молби, заплахи със съд за нередовните, кандърми… А явно тъпия ни авантаджийски народ не разбира от добро и само сопата го оправя. Така сме възпитани – да се кефим на Андрешко, който прее*ал бирника и помогнал на длъжника да се скатае. Какво гeройство!

* * *

Аз съм късметлия. Живея във единствения вход във блока, в който има над 50% събираемост. Няма да ми спрат топлата вода. Но дори и да ми я спрат, щях да се ядосвам (ужасно много) на съседите, а не на ТЕЦ-а. ТЕЦ-а не може да е донор. И не съм съгласен да се погасяват задълженията му към Булгаргаз и кой знае още кой със субсидии. Защото това ще означава, че аз, чрез моите редовно плащани данъци и сметки плащам на всички други тарикати.

А това не ме кефи.

Аз съм от тия балъци които си плащат всичко редовно. Осигуряват ме на пълна заплата, като излезе сметка за нещо в електронното банкиране плащам веднага (преди да съм получил сметката на хартия) и т.н.

И… много ме е яд на скатавковците, дето лежат на моя гръб.

 Posted by at 17:53
сеп. 032008
 

Шшшшт… Тихо, да не се чуе…

Получих предварителен (неокончателен) списък с лекциите за есенния семинар на БГПО, който ще се проведе в хотел Перун в гр. Банско от 24 до 26 Октомври 2008 г. Съдейки по лекторите (и по темите), този път се заформя наистина стабилна конференция. Всъщност напоследък не е имало толкова много интересни теми на куп. Освен това, както Милена обеща на предната сбирка, ще имаме гости от далечни страни. Ноооо…. Няма да развалям изненадата, само искам да ви подразня.

Всъщност вече се появи това-онова из нета. Ето, примерно, Andrejus Baranovskis вече се хвали, че ще говори за Business Rules Implementation with JDeveloper/ADF 11g. Но Andrejus съвсем не е най-голямата звезда, неее. Но ще оставя на Милена удоволствието да съобщи всички лектори когато прецени за необходимо. Аз ще кажа за себе си.

На тази конференция аз ще говоря за използването на Logical Standby за извършване на rolling upgrade. Целта е намаляване на downtime на базата до минимум. Надявам се да се получи добре, но ще видим. Леко съм притеснен от изискването лекцията да бъде на английски – не че толкова не го знам, но не мога да говоря толкова свободно и да импровизирам. Но за това съм писал и преди. А рано или късно трябва да свикна да презентирам и на английски, ако искам да се разхождам като лектор и по чуждите страни. Няма лошо да се тренирам в „домашна“ обстановка 🙂

 Posted by at 11:14