Уста Явор Тревненски

В момента правим тестове за това колко държи ЕСОЕД. Както знаете (от лекцията ми на пролетния семинар на БГПО миналата година), това е част от проекта за електронно правителство. В този проект аз участвам като database експерт - направих дизайна на БД и, по-важно, начините, по които Java приложението ЕСОЕД я достъпва.

Хавата е следната: влизат едни съобщения документи и се записват във входящата опашка. После се обработват на нещо като конвейер - проверяват се разни неща, подписват се, криптират се и т.н; готовите документи отиват в изходящата опашка, от където ги вземат процесите, които се занимават с изпращане и ги изпращат.

(Aко ти е интересно, чети нататък…)

Read Full Post »

Реших да понауча малко Perl. Всички го хвалят, че бил супер гъвкав език. Аз, обаче, не съм програмирал от години (ако не броим по някоя друга процедурка на PL/SQL тук-там). Оказа се, че програмирането като работа не се забравя, но сблъсъка с нов език ме изненада.

Както и да е. Предисторията е следната: тази седмица трябваше да инсталираме един тестов Oracle 10.2 на Linux и в знак на оптимизъм избрах Oracle Unbreakable Linux 4 Update 2 x86_64, защото от Oracle 10.2 на RHEL 5 имам лоши спомени. Интересното тук е архитектурата. Не знам RHEL4 дали се държи по същия начин, но се сблъскахме с един много тъп проблем. Преди инсталацията на Oracle DB, когато слагах всички необходими пакети, rpm започна да се държи странно - обясняваше ми, че един пакет го няма, а rpm -q показваше, че го има. Оказа се, че инсталатора е сложил i386 версията, а на мен ми трябва x86_64 версията. И двете си стоят мирно на инсталационното CD, но инсталера по най-тъпия начин е избрал 32 битовата.

Това го преборихме. Но то ме вдъхнови за първата, може би не много смислена, но ПЪРВА за мен програмка на perl. Реших да изнамеря всички пакети, които са инсталирани, но не и в x86_64 вариант.

Почнах наистина а началото, но с много оптимизъм. Примерно, за да взема името на всеки пакет реших най-оптимистично да се боря с regular exressions - това само по себе си е едно дълбоко море. Започнах така:

(Aко ти е интересно, чети нататък…)

Read Full Post »

Аз не искам да обяснявам какво е станало. Нито съм бил там, нито съм виждал лавина на живо. Но съм ходил на планина, дори и през зимата. Ходил съм и на ски. И съм ходил по пътищата. И съм ги виждал тези хора. За това имам мнение.

Това да караш freeride е голяма зарибявка. Супер яко е, има хиляди филми и клипчета. Там можеш да почувстваш истинската свобода. Не че съм го правил, но съм правил малко подобни неща, говорил съм с много хора и ги разбирам. Удоволствието е неописуемо. Това е като наркотик. Невероятно. Истинска свобода!

Но… всички знаем, че свободата си има цена. Голямата свобода има голяма цена. Планината не бива да се подценява. Планината не прощава. Дори и през лятото, да не говорим за зимата. Знам, защото съм ходил много пъти в планината. Дори и лятно време. И знам какво е чувството, но знам и какви са опасностите.

Аз уважавам планината. Уважавам и живота си. Обичам удоволствието. И май това са трите стълба, между които стои компромиса - дали да направиш нещо или не. Не съм freerider, защото по природа съм твърде предпазлив. Но съм замръквал в планината, през зимата, загубил пътеката, в сняг до кръста, при страшна виелица, студ - дърво и камък се пукат буквално! - и знам какво е. Това ми беше предупреждение. Това ми е обеца на ухото.

Има хора, които не уважават планината и живота си. Или поне ги уважават много по-малко, от колкото си уважават кефа. Тук няма черно и бяло, всичко е въпрос на компромис. Но това момче, което е затрупано от лавината, просто си е търсило белята.

Вижте бюлетина на БАССЕС за лавинната опасност в района на Банско вчера:

Вижте улеите, по които са се пускали тези хлапета (на моята възраст, поне по ЕГН):

(Aко ти е интересно, чети нататък…)

Read Full Post »

Много внимавайте, когато четете този блог. Защото аз може и да имам пистолет. Те всички блогъри може да имат пистолет. Kато този: “Блогърът с пистолет”.

Дааа… Опасно е да общуваш с блогъри. Точно те са ония, които отвличат цели автобуси със заложници.

Вестник “24 часа” е уловил съвсем конкретно отличителните белези на човека, който напълни новините вчера. Той е на първо място блогър - нали се сещате, това са ония, дето са страшни и опасни. А, и освен това, между другото, има и пистолет. Но не е “мъжът с пистолет”, или “свелиевецът с пистолет”, или “частния охранител с пистолет”, или “регистрираният в психото - с пистолет”. Това не е толкова характерно за него и не може да подскаже с една дума що за чудовище е той.

Не, най-добре ти става ясно като прочетеш “Блогърът с пистолет”.

Е, Миков щеше да е по-щастлив ако дефиницията е по-широка: “(човекът който използва всякакви различни средства за комуникация, ходи по улиците без да е съобщил предварително в МВР къде отива, пътува между различни градове, среща се с разни хора без присъствието на оперативен служител) с пистолет”. Че нашите правоохранителни органи искат да ловят терористи във всякакви комуникационни канали. Обаче - нъц, не изглежда добре като заглавие. За това е доволен и от “Блогърът с пистолет”. Така и така точно сега се бори да прекара интернет трафика през своите очи. За да излови и контролира опасните интернетери - блогъри, форумци, чатъри и други подобни опасни елементи.

Бля!

Read Full Post »

“Нови 1 млн. кв. м. жилища в София”, пише в Дир.БГ. Бърза сметка: цената на жилищата в София средно е малко над 1000 евро на квадрат. Значи ли това, че строителните лами се надяват да лапнат над 1 милиард евро за година само от жилища в София? Това са над 2 милиарда (2 000 000 000) лева. Само от жилищата! Е това е лакомия.

Няма как да стане при БВП около 60-70 милиарда за цялата страна.

Ех… все пак това има и добра страна. В средносрочен план се надявам да се уредим с по-голяма къщичка. И предвид тази ситуация… цените ще стават все по-изгодни

Read Full Post »

Според някои блогъри, политиката на сегащното правителство е пълен провал. Всъщност тази оценка е твърде крайна, но в този пост влагам мъничко надежда да се стреснат. Макар че си ги знаем колко са дебелокожи. Но пък… понякога малкото камъче обръща каруцата на самочувствието.

Read Full Post »

Днес, докато ме гледаше как свалям коледаната украса вкъщи, ирина въздъна тежко и каза:

Приключи таз коледа

Read Full Post »

Да ви представя Harald van Breederode.

Аз се запознах с него лятото, когато ходих на изпит в Холандия - Harald беше proctor на изпита. Той ни гледаше да не преписваме. Всъщност “гледаше” не е точния термин, защото той е напълно сляп.

Загубил е зрението си преди няколко години. Но това не му пречи да участва активно в общността. Има страшно много познания за Oracle, за Unix средите и за ядрото на Linux. Играе си активно с development - разказа ми за един бъг в комуникацията между VMWare Server и ядрото на Linux, който открил, отстранил и е предложил patch (за Unbreakable Linux), който се използва от всички в Oracle (worldwide).

(Aко ти е интересно, чети нататък…)

Read Full Post »

Искам сега аз, като един относително заинтересуван от политиката българин, да се опитам да „яхна” протеста, за който всеки пише и подканя. Искам да яхна протеста още от днес, щото утре ще го яхат много по-големи и устати от мене. Искам да яха протеста с една цел, която ще си проличи от следващите редове.

Ти гласува ли, че сега мрънкаш срещу управниците?

Много ми се иска да разбера, ама няма как… Ако можех щях да дойда утре на протеста с един детектор на лъжата и да попитам абсолютно всеки един от протестиращите дали е гласувал на изборите, на които беше избран този парламент

Щото по избори избирателната активност клони към нула, ама после мрънканици и протести - бол. Щото по избори червените бабички и туристите от югоизток решават кой да ни управлява, а после ревем.

Искам от сега да кажа, а лятото ще го напомня:

Който не е гласувал хич да не се оплаква после от управниците!

(Аз гласувах. И не съм доволен. Но пак ще гласувам)

Read Full Post »

В радиус от 10 минути (пеша) от нашия офис няма кой-знае колко места за хапване по обяд. Една от възможностите е пицария “Добро” на улица Якубица. Там готвят много вкусно, обстановката е приятна, обслужването не е никак зле и порциите не са малки. Преди няколко месеца си “актуализираха” цените, но това се случва навсякъде…

Много ми харесва там и пълното разделение между пушачи и непушачи. Просто са на отделни етажи. Освен това залата за непушачи не е (значително) по-малка от тази за пушачи, а винаги е по-празна. За това когато отиваме там за обяд ми е много приятно.

Е, беше.

Днес се замъкнахме пак там, 10 човека, и без да ни подканват слязохме в залата за непушачи. И - изненада. Имаше само една заета маса, на която, обаче, пушеха. Попитахме сервитьорката защо така и тя каза “Ами това е управителя, той има гости и така…”. При това го каза сякаш е напълно в реда на нещата!

(Aко ти е интересно, чети нататък…)

Read Full Post »