Я! Намерих си едни данни…

 Consultant  Коментарите са изключени за Я! Намерих си едни данни…
Авг. 262008
 

Поредната изцепка на британците. Може би са най-големите некадърници.

Но по-вероятно са на-честните.

Преди известно време писах за едно невероятно изтичане на информация от National Audit Office.

В началото на месеца избухна друг скандал – изчезва USB stick, на който има записани данни за десетки хиляди затворници. Данните са изчезнали от частна фирма (external contractor). Отново при източника тези данни са били записани правилно, „in a secure form“, но идва някой, пъха USB stick-чето, сваля данните и си тръгва. Въпреки всичките процедури, правила и т.н. Няма хакери, няма лоши хора. Просто някой нарушава малко правилата, защото му трябва… и после си загубва USB-то, нещо нормално… и… точка. Сега ще има разследване, ама пак си важи израза „след дъжд – качулка“.

Много забавно ще стане ако открият usb-то зад дивана в хола на отговорния служител. Изобщо представете си ужаса, който е изпитал човека, когато е разбрал, че usb-то го няма: трескавото търсене, по всички джобове, по всички чекмеджета… Въпроси към всеки срещнат „някой да ми е пипал USB stick-а?“… И после психическата подготовка да отиде да каже на шефа…

Вчера излезе още по-мащабна издънка. Andrew Chapman, IT manager от Oxford си купил (за 35 паунда) PC на старо от eBay. Получил си щайгата, пуснал я и какво да види – на хард диска има данни за милиони клиенти на Royal Bank of Scotland (RBS): сметки, подписи, телефонни номера и често използваното за идентификация девическо име на майката („mothers’ maiden names“).

И започва едно голямо вайкане, едно разследване… Данните са изчезнали от фирмата Mail Source, която отговаря за архивирането им. От фирмата казват, че този компютър изобщо не е трябвало да се продава: „The IT equipment that appeared on eBay was neither planned nor instructed by the company to be disposed“ Също така казват, че много съжаляват, ще вземат мерки да върнат данните и инцидента да не се повтаря, дъра-бъра… Намесват се и eBay, за да проследят как е станала продажбата, сякаш има какво да разследват… От банката също почват да се вайкат и да разследват…

В крайна сметка историята ще завърши добре. Добре че Andrew Chapman се оказва честен човек и вдига гюрултия за да се чуе за проблема. Сега има право да поиска поне една торба пари за да им върне харда без да го копира.

* * *

Защо пиша за това? Какъв е извода? Ще напиша една мисъл на Eleanor Roosevelt:
Learn from the mistakes of others. You can’t live long enough to make them all yourself.

 Posted by at 17:02

Тоя номер е стар като света…

 Общи  Коментарите са изключени за Тоя номер е стар като света…
Авг. 262008
 

.. и все пак явно и сега се намират хора, които се връзват. Нека някой ми каже сега, че само в България е пълно с балъци. Глупости – по целия свят са!

За какво говоря? Ето какъв мейл съм получил снощи:

Subject: VERIFY YOUR ACCOUNT

Yavor Ivanov, you are invited to

VERIFY YOUR ACCOUNT

Mon Aug 25 6:30am – 7:30am
(Timezone: Hawaii Time)

Calendar: Yavor Ivanov
Dear Account User

This Email is from Gmail Customer Care and we are sending it to every Gmail Email User Accounts Owner for safety. We are having congestions due to the anonymous registration of Gmail accounts so we are shutting down some Hotmail accounts and your account was among those to be deleted. We are sending you this email to so that you can verify and let us know if you still want to use this account. If you are still interested please confirm your account by filling the space below. Your User name, password,date of birth and your country information would be needed to verify your account.

Due to the congestion in all Gmail users and removal of all unused Gmail Accounts, Gmail would be shutting down all unused Accounts, You will have to confirm your E-mail by filling out your Login Information below after clicking the reply button, or your account will be suspended within 24 hours for security reasons.

* Username:

* Password:

* Date of Birth:

* Country Or Territory:

After following the instructions in the sheet, your account will not be interrupted and will continue as normal. Thanks for your attention to this request. We apologize for any inconveniences. Warning!!! Account owner that refuses to update his/her account after two weeks of receiving this warning will lose his or her account permanently

Цялата история е барната доста интересно. Всъщност получава се не e-mail, а reminder в календара. Още по забавно е, че аз имам нагласен forwarding от gmail към служебния мейл адрес. И хитрия gmail calendar така го е препратил, че нашия Exchange си го е приел като календарно събитие и outlook-а ми го показва като reminder – тук, в нашата вътрешна система. Доста реалистично.

И за какво, в крайна сметка, им е моя gmail account?

 Posted by at 8:36

Как да сглобя…

 Junk, Общи  Коментарите са изключени за Как да сглобя…
Авг. 192008
 

Някак си се кефя да сглобявам разни неща. Примерно мебели, ВиК (мивки, душове) или други подобни… Абе Lego за възрастни. Преди година ми поискаха 150 лева за да ми сглобят една душ-кабина. Сглобих си я сам, а с парите си купих един хубав любителски акумулаторен винтоверт.

Хубавото „лего“, било то шкаф, легло, кухня или нещо друго, има добри инструкции за сглобяване. Тези инструкции задължително имат скици. Ето една примерна скица, вдъхновена от творбите на Ешер:

Ешер

Успех 🙂

 Posted by at 20:34
Авг. 142008
 

Oracle certified master
Ако мога да направя някакъв timeline, той е следния:

1999 година видях Oracle Database за първи път…

Не, това ще е много скучно. И нарцистично. Не че нямам навик да се хваля, но чак толкова…

Днес просто искам да се изфукам, че вече ми публикуваха OCM профила в сайта на Oracle. Ето тук

Има още две другарчета от България – Deyan Barganski и Anton Krasimirov. А общо в списъка сме 113, за сега.

 Posted by at 13:53
Авг. 142008
 

Снощи дребният, но храбър „БАТЕ“ – Борисов посрами Левски на собствения им стадион.

Първо искам да кажа, че съм върл цесекар. Цесекар в червата, както се казва. Честно казано докато гледах мача се смях на безумните пропуски на Левски. Особено на „великия“ Гонзо, който не се запомни с нищо друго, освен с пропиляната дузпа.

Но не мога да отрека, че Левски бяха значително по-добрия отбор на терена. Просто толкова карък няма на света! Направо им скриха топката. БАТЕ минаха центъра само 2 пъти и това е (но вкараха). Левски имат ужасно много пропуснати положения. Просто не заслужаваха да загубят. Но отново се потвърди правилото „като не вкараш – ще ти вкарат“.

Чудно ми е защо днес токова хора се нахвърлят върху Левски като лешояди на мърша. Всеки може да се спъне.

И тук е започва да говори цесекарската ми душа.

Някой просто се спъват по-често.

Все пак Левски не заслужаваха да играят този мач. Този мач си беше за нас.

Но, от прагматична гледна точка, се радвам, че не го играхме ние. Защото ЦСКА не е отбора, който спечели с 16 точки преднина. Този отбор Лупи го продаде. Съсипа го и го разпродаде като катастрофирала кола на части. Ама без да я чака да катастрофира. Така че няма какво да се пени – ясно е, че който и фен на ЦСКА да го срещне по улиците, ще го заплюе въпреки мазните му приказки.

Сега ЦСКА е един отбор, който евентуално може да стане добър в бъдеще време. Така че… по добре Левски да берат срама, докато ние събираме сили.

Още: Играчите на Левски, колкото и да са смешни, не заслужаваха да загубят. Но Батков си го заслужи. Такъв идиотизъм като уволнението на Мъри може да бъде надминат само от назначаването на Вили Вуцов за треньор на голям отбор. Просто нямаше начин той да се справи, колкото и „роднинска“ подкрепа да има. Много забавен (за всички цесекари) е и безкрайния шлагер „Гонзо“. Старата песен на стар глас. Голяма звезда, ейй… Предната нощ гледахме падащи звезди в небето, и ето, една от тях паднала и на Герена. Ха-ха-ха.

Та така… нека Левски да берат европейския срам. Те са свикнали.

А всички ние, фенове на български отбори, ще берем общия срам от това, че нямаме достоен представител в Европа. Може би Литекс ще направи нещо. Другите отбори са супер зле. И не заради феновете – те са страстни. Не и заради футболистите и треньорите – те толкова си могат. Българския футбол е супер зле защото се управлява така.

 Posted by at 10:33
Авг. 132008
 

Или как с триста зора успях да си преинсталирам firmware на моя Sony Ericsson P1i.

Интересното е, че съм правил това поне 2 пъти без проблем. Но Sony Ericsson никога не са били известни със стабилния си софтуер. Ако мога да използвам още един цитат, който ги описва, това е „Our software never has bugs. It just develops random features”.

Да започнем отначало. От месец-два имам нов лаптоп. Естествено, той не е обладогорден със софтуерните продукти на SE. За това когато вчера играчката ми заби (за трети път от както я имам – т.е. не е твърде често) и реших да си я флашна, трябваше да инсталирам PC Suite и Update Manager на чисто. Не че има някакъв проблем с инсталацията де – явно някой друг им я е правил. Backup-а на данните и настройките на телефона също протече гладко. И до тук с гладките работи.

По спомените ми, SE Update Manager трябва да работи доста лесно. Сваля се самия Update Manager от сайта на SE, пускаш го, казваш му какъв ти е телефона, закачаш към USB и следваш (почти) простите инструкции. А инструкциите са
(1) да извадиш кабела от телефона
(2) да изключиш телефона
(3) да извадиш батерията и да я сложиш обратно
(4) да държиш натиснат бутон “C” докато включваш кабела към телефона.
След това Update Manager проверява дали има нов firmware за твоя телефон, изтегля го и го слага. Чиста работа. Само дето ако не си направиш backup, губиш всички контакти, настройки, съобщения и т.н. Но в новите версии има няколко предупреждения за това, така че не го броя за проблем.

И така, изтеглих си аз новия Update Manager и го пуснах. Той, обаче, вместо да тръгне като хората, ми изхлопа следната грешка:

Adobe Flash version 8 or later is required. You can download Adobe Flash Player here: http://www.adobe.com/downloads/
Application will terminate

Аз не е като да нямам Flash player, ама реших да го дръпна отново. Скубанх си го от сайта на Adobe, едно малко exe-нце, инсталирах го (версия 9.0.124.0) и хайде пак… ядец. Търсенето на конкретния текст на грешката в гугъл също не помогна много. Все пак попаднах на една следа. Един пич пише, че на компютър с инсталиран Firefox има същия проблем, а на компютър без Firefox всичко си е наред. Да, обаче аз нямам Firefox – аз ползвам Opera.

Явно имам някакъв свръхестествен усет за намиране на бъгове и техните решения. Реших, колкото и безумно да е, да сваля Flash player от сайта на Adobe не през Opera, а през MSIE. Не че има някакво значение с кой браузър сваляш един файл, ама все пак… Оказа се, че има. Защото като отидох на сайта с MSIE, Adobe изобщо не ми предложиха да свалям нещо, а ми каза, че ще ми инсталира някаква AciveX контрола! Тия чукундури от Adobe нямат един пакет, който да инсталира тъпия им player за всичките ти браузъри. Това – хайде, мога да го разбера, не има се играе да detect-ват в инсталера какви браузери си си накачулил. Но и по никакъв начин не ти подсказват, че трябва да отидеш на сайта им със всеки от браузърите си, за да може да ти предложат учтиво само инсталацията за съответния барузър!

Естествено, още от началото стои въпроса за какъв чеп му е на Sony-Ericsson Update service Flash player. Имам чувството, че самия update service е писан на Flash. Защото той си изглежда като продукт тип „курсов проект в ТУ” – шарен и бъгав.

И така, след като инсталирах правилния Flash, вече не ми излизаше съобщението за грешка при пускане на Update service. Всъщност, при пускане на Update service не излизаше абсолютно нищо. Или, понякога, излиза за малко анимацията на SE и после се скрива. И толкова. Живее си като процес, вижда се в task manager, ама не се вижда на екрана.

Но явно на мен ми беше ден за прозрения. Не се сещам и аз как, но реших да спра втората по бъгливост програма, работеща на лаптопа ми – F-Secure Cliet Security. И не щеш ли, програмчето тръгна! Не ми стана много ясно дали F-Secure го брои за вирус или му блокира достъпа до USB порта по друга причина. Не разбрах и защо го блокира мълчаливо, без да каже какъв е проблема. Също така не ми е ясно и защо бъгнята на SE не чака определено време, след което да изведе някакво смислено и подходящо за диагностика съобщение.

Но поне ъпдейта мина. Е, след това се забози restore-а на данните и настройките, ама и с това се справих.

В заключение искам да кажа жалко за SE, защото стабилно ме губят за клиент с техните недомаслени софтуери (и друг път съм писал за това). И не само мен – много хора по света реват от това и от безумната им клиентска поддръжка. Иначе телефона е хубав, нямам намерение да се отказвам от него. Но когато дойде това време, SE ще са последни в списъка ми за избор на нова играчка.

 Posted by at 14:57
Авг. 092008
 

Имало едно време едно дребно човече. То не било физически дребно – не, даже външно изглеждало като Голям Човек. Не, не физиката го правила дребно, а душата. Душата му била дребна и свита, като старо грахово зърно.

И мислите му били дребни. Не че мислило за дребни неща – неее… То правело големи планове, коментирало компетентно големи неща – държавната политика, световното положение и така нататък. Но въпреки това начина му на мислене бил някак… дребнав. Уж говори за света, а не вижда по-далече от носа си.

Това човече не се радвало на това, че е дребно. Но и не се опитвало да стане голямо – само се опитвало да изглежда голямо. Защото да се опитваш да изглеждаш голям е много по-лесно от това да си голям. За да станеш поне мъничко по-голям, ти трябва да направиш нещо. А по-лесно е да се преструваш, че правиш нещо.

* * *

Не, не е лошо да има дребни човечета. Всякакви трябва да има. Лошото е когато един цял народ е научен да бъде дребен. Когато 2 или 3 поколения са учени да бъдат дребни. И те възпитават така децата си, и техните деца… Така се получава цял един дребен народ.

Абе един народ… това е голяма и динамична система. Не може всички вътре да са дребни или едри. И не всички стоят такива, каквито са. Някой от малки порастват, други, големи, но под натиска на дребните, стават по-дребни

* * *

В опита си да изглежда голямо, дребното човече подсъзнателно усещало, че нищо не става. И се ядосвало на това, че остава дребно. Но пак не се опитвало да порасне. Защото за да порасне му трябвало да мисли. А дребните човечета предпочитат да живеят първосигнално, без да мислят. Пък и… всички сме заети. Бързаме, бягаме напред. Абе какво ме занимаваш? Аз имам работа сега, не ме карай да мисля.

И така се получава един порочен кръг. И дребното човече става все по-ядосано и все по-дребно.

Много се ядосвало човечето и когато види някое по-едро от него. Много се ядосвало, но понеже не можело и то да стане по-голямо, се опитвало да смали по-големите. Понякога успявало да събори някого и се радвало; друг път не успявало и не се радвало. А понякога някой по-малко дребен успявал да го накара да се замисли и да порасне малко. Брауново движение или нещо подобно.

* * *

Странно как, но с минаването на годините народът ставал… по-малко дребен. Хем имало много дребни човечета, които да дърпат надолу; хем някои от по-големите се изморявали да ги дърпат надолу и отивали да станат част от други народи, които изглеждат пораснали.

Но въпреки това народът, бавно и почти неусетно, ставал по-малко дребен. На знам как. Може би не съм пораснал достатъчно, за да осъзная. Но осъзнавам за себе си, че начините да пораснеш са по-трудни от тези да се оставиш на натиска и да се смалиш.

* * *

Една от илюзиите на дребните човечета е, че ако участват в нещо голямо (партия, организация, стадо), те ще изглеждат по-големи. Но всъщност колкото повече дребни човечета влизат в голямото, толкова по-малко става то. Не физически дребно стадо, но дребно като действия и мисли. Стадо с дребна душица.

Това не пречи на човечетата на моменти да се чувстват големи като част от голямото стадно. Но в края на деня, когато останат сами, те чувстват някаква странна незадоволеност.

Странно е, но за да пораснеш трябва първо да преглътнеш това, че си дребен. Иска се един вид смирение, за да изчистиш съзнанието си от лукавите мисли за това как да станеш голям. Когато престанеш да се преструваш и започнеш да си вършиш работата, някак от самосебе си преставаш да си толкова дребен. Мистерия….

* * *

Наистина, как пораства цял един народ? И защо? И кога пораства достатъчно? Хм, май няма „достатъчно”. Но колкото по-голям е народа, толкова по-трудно виреят дребните човечета в него. Обаче няма някаква граница, отвъд която всички растат поради инерцията. Не – винаги ще има дребни човечета. Няма начин.

* * *

Има странна зависимост между това да си дребен и да си нещастен. Не че дребните души не намират щастие в нещо – но тяхното щастие е някак си дребно и кухо. Защото истинското щастие е в това да създаваш. А те, горките, обикновено се радват от това да употребяват или просто да рушат. Защото е по-лесно да счупиш нещо, от колкото да го създадеш. И е по-лесно да нараниш, да обидиш, да заплюеш… от колкото да помогнеш.

Когато създаваш нещо, ти порастваш с него. А има толкова неща, които могат да бъдат създадени! И не само материални – да създадеш истинско приятелство, да създадеш истинска любов… или просто да (съз)дадеш усмивка, просто така, без да очакваш нищо насреща. Всичко това може да е трудно, но носи истинско щастие.

Дребните човечета предпочитат да стоят и да мрънкат колко са зле. Колко е гадно, че живеят в дребна държава. Те не правят нищо по въпроса – само мърморят. На тях все някой друг им е крив. Я някой ги обидил, я някой ги прецакал, я им влязъл в личното простванство… И когато спорят, те не спорят за да потърсят истината, а за да я наложат. Да наложат своята истина. Защото за едно дребно човече има само една истина – неговата.

* * *

Нали не мислите, че мога да посоча някого и да кажа „този е дребен” – „този е едър”? Не. Като начало, защото не съм съдник – никой не ми е дал нито правото, нито силата да посочвам. Но по-важното е че всъщност няма „дребни” и „едри”. Както няма черно и бяло – има по-светло и по-тъмно. Има по-дребни и по-едри. Няма граница, няма дефиниция.

О, и нещо по-важно. Има такива, които растат и помагат на другите да растат. Има и други, които се свиват в своята дребнавост и не осъзнават, че само се смаляват…

* * *

Помагай. Уважавай другите, уважавай и себе си. Създавай. Прави положителни неща.

Или не. Всеки си решава сам за себе си. Кой съм аз, че да ти кажа какво да правиш?

* * *

Но те моля поне да се замислиш. Какво е последното хубаво нещо, което си създал?

 Posted by at 1:27
Авг. 072008
 

Вчера смело се набих между шамарите като си позволих да критикувам свещената идея за лепенките „паркирал си като идиот”. Доста помия се изля по мене, дано да е за добро.

Останах доста неразбран. Както писах още вчера, признавам, че има коли, на които аз с удоволствие бих залепил такава лепенка. Но в блога на Мирчев се говори за „отстояние от 1,5-2 метра”, което е практически невъзможно. Нека се уважаваме взаимно. Сутрин като паркирам пред офиса, аз гледам да съм на ръба на тротоара. Дори ако трябва, правя няколко маневри, за да застане лявата ми гума на края. Вчера като си тръгнах от офиса погледнах колко място съм оставил за минаване – ами над 1.20 метра е. Но няма как да е 2 метра.

Закона за движение по пътищата и правилника за приложението му, в израз на безсилие при налагане на контрол, стават все по-безумни. Всъщност, по този закон идеята е винаги да си в издънка. Всеки шофьор знае, че спрат ли го катаджии, ако искат, има за какво да го глобят. Примерно, абсурдни са текстовете за глоба за неизмита кола. По какъв начин преча аз на другите участници в движението, ако колата ми не е измита? Други абсурди са, примерно, знаците за ограничения от 70-80 км/ч по някой булеварди в София (Цариградско, България…). Нали по закон в населено място максималната скорост е 50 км/ч?

В едно възпитано общество законът се спазва по 3 причини
– добър контрол, наложен от съответните органи
– добър закон, който е възможен за спазване
– отхвърляне на тарикатите от самото общество

При нас контрола е плачевен – за всичко, не само за ЗДП. В безсилието си да наложат закона умните ни депутати (които всеки ден ни дават личен пример как се спазва закон чрез гласуването с лични карти) правят все по-драконовски ограничения, които стават практически неизпълними. Просто за да ди наложат да живееш с мисълта, че си виновен по default и трябва да си по-внимателен, иначе ще те глобят 100000 лева и ще лежиш в затвора за 100 години.

Да, ама идва един момент, в който ти писва да живееш в страх и си казваш „е*ал съм му майката, така и така съм виновен, ще си правя каквото искам”. Тук е времето, в което процъфтява тарикатлъка. Той закона така или иначе няма как да го спазиш, я си карай като ти е кеф, другите да се оправят.

И идва следващото ниво на надлъгване. На всички е ясно, че в законите има абсурди. За това дори полицията, която трябва да налага закона, не го прави в цялата му тежест. Примерно позволява движение с 80 в населено място. Друг пример е наличието на знак „забранено паркирането” пред офиса, който не се спазва. Защото просто няма как да изчезнат всичките тези коли.

В този момент на полу-беззаконие се вижда разликата между съвестния и тариката/вандала. Аз може да направя 3 маневри, ама спирам така, че да може да се мине с количка. Не спазвам точно буквата на закона, но се опитвам да не нарушавам живота на другите. Защото закона не може да ме спре – каквото и да направя, аз съм в издънка. Това, че не спирам като арабин в пустинята не е плод на закона, а на собствения ми морал.

Обаче има джигити, които нямат морал, не се съобразяват и спират кофти. И идваме на следващото ниво – саморазправата от страна на тези, които смятат, че им навлизам в личното пространство и имат (законово) право да ме наранят за това. Идеята в началото е добра – съвестни пешеходци лепят стикери на джигитите, които са спрели наистина идиотски.

Обаче! Джигитите не са само сред шофьорите – има ги и при пешеходците. И те почват да лепят на всеки, който не е успял да „осигури нужното отстояние от 1,5-2метра”. Защото по закон аз съм виновен. И го лепят не само на стъклото (както препоръчва производителя на стикера), а и върху боядисани части. Както пише в един коментар тук

страхотно
дано лепилото е трудно за премахване

Идеята на пешеходците-джигити е да ме накажат за това, че не съм изпълнил техните изисквания. И в желанието си да ме накажат те ще ми лепнат тая лепенка там, където ще ме заболи най-много (а не там, от където мога лесно да я премахна).

И какво става? Аз се старая, по собствените си разбирания, да спирам без да преча. И се оказвам с лепенка, която ми прецаква колата. Както писах по-горе, аз не спирам според закона (защото така или иначе съм виновен). Но от този момент нататък аз съм виновен и при спазване на собствените си морални норми.

Е това е момента, в който мога да си кажа „е*ал съм му майката, така или иначе ще ми прецакат колата, няма какво да се старя толкова”. И да почна и аз да спирам като джигит.

* * *

Има малка полза от помията, която изтърпях вчера. На страничката „като идиот” има текст, който призовава за въздържание от „вандализъм над чужда собственост”. Появиха се и разяснения кой, точно, заслужава такъв стикер. Но дали това ще спре пешеходците-джигити, вдъхновени е своята сила за безнаказана саморазправа… Е, дано да спре поне някой.

p.s. Преди някой да скочи да ми преиначава думите и да казва, че призовавам за анархия и беззаконие, да помисли над следната подробност: като пешеходец аз съм един от малкото балъци, които спират на червено от пешеходен светофар, дори и да няма коли и да може да се пресече безопасно

 Posted by at 9:41
Авг. 062008
 

Някакъв български сайт измислил как да изкърти пари от нещастието на шофьори и пешеходци и смъква по 5 лева за 10 дребни стикерчета, дето сигурно му идват под левче за производство. То поне да бяха направили сайт като хората, с някакви материали, които да образоват провинилите се шофьори. Ама не – само 3 странички с по 20 думи кръст + една смотана форма за поръчка.

Гледам, разни хора се радват на брилянтната идея. Която си върви от около година, ама явно сега успяха да я поразработят да стане известна. И се леят едни тежки думи: „аз вече съм въоръжен със стикери, сега ще видите вие”. Има ги и стандартните заплахи за ключове, пирони, спукани гуми и т.н.

Пич, личи ти, че не караш кола. Или поне не редовно. Покарай половин година ежедневно от Младост до центъра (където да си намериш ПРАВИЛНО място за паркиране) и пак пиши, а? Щото е много лесно да прецакваш чуждото имущество с твоите „благородни“ лепенки и да ревеш „Ааа, всичките шофьори са паплач, цървули ниедни, аз ще ги накажа“.

С просташки заплахи БЕЗ реални решения – няма как да се реши един проблем.

(Същата боза е с ограниченията за скорост. Път-слънце, видимост – 2 километра. И изведнъж – ограничение 60 (или дори 40) км/ч, щото някой байчо решил да си направи там бензиностанция без да инвестира в забавителни и ускорителни ленти. И естествено, че катаджиите там ще вардят. Защото пътя позволява да си караш и със 100, без да създаваш опасност за който и да е.

Естествено, че като има такива дебилски ограничения, никой няма да ги спазва.)

Готов съм да си плащам кеш за паркомясто пред офиса, НО НЯМА ТАКИВА! Опитвам се да паркирам кадърно, оставям около метър, ама 2 метра просто НЯМА КАК. А и ти какво, хоро ли ще играеш, че искаш 2 метра? Една детска количка е не повече от 80 см. Ако трябва да се разминат две колички – ми ще се разминат между две коли.

Необходимо е да има компромиси от двете страни. Иначе няма как да стане.

Признавам, има и идиоти. Има и такива, на които АЗ бих лепнал такива лепенки. Но ако започнеш да лепиш такива бози на всеки, койот не е оставил 2 метра за едно хорце… Абе ако те хвана да ми лепиш такива лепенки ще ти ги завра там, където слънце не огрява.

 Posted by at 13:55
Авг. 042008
 

Преди по-малко от година реших твърдо да мина на Linux, за да се понауча и да не го гледам като теле в железница когато го видя при клиент. Експеримента е успешен, но го прекратих преди месец с пристигането на новите служебни лаптопи. Сега пак съм на ХР.

Вижте, аз не съм фен на MS. Ама никак даже. И много се кефех на това, че бачкам под Linux. Ама проблемите не бяха един или два. Да, нищо нерешимо, но все пак аз искам да си гледам работата, не да се боря да подкарам нещо си. Както съм писал преди, мечтата ми е техниката просто да си работи и да не се занимаваш с нея. А Linux все още има нужда все да го побутваш.

Започвам с безобидната липса на pl/sql developer. Какво да направя, страшно удобен ми е този продукт. Не искам да се отказвам от него. А подкарването му под wine се оказа непосилна за мене задача. Хайде, за административни неща (когато липсва Grid control) мога да използвам и SQL Developer, и TOra. Но нито един от двата няма кадърен дебъгер на PL/SQL код. И до къде я докарах? Сложих си Windwos под VMWare за да мога да си пусна PL/SQL Dev в редките случаи, когато разработвам pl/sql код.

Сложих си VMWare ли казах? Неее… Пешо ми го сложи. Оказа се, че такъв дебел софтуер като VMware не може просто да се сложи. Трябва да се компилира. Ама в еди-кой-си kernel великите разработчици на linux решили да подменят някаква структура в ядрото, на която пък VMWare разчита и така не може да се компилира докато не намериш в сорса му тази структура и не я оправиш да е същата като в сорса на твоя kernel. И какво става след месец-два като сложиш ново ядно? Ами… VMWare пак не бачка, щото се променили не-знам-какво-си. Добре че имах достатъчно акъл да успея да си върна старото ядро. И после спрях да го ъпдейтвам.

Друго? Вътрешнофирмената ни система се крепи на IBM Lotus Domino. Който не като да няма клиентски софтуер (Lotus notes) за под Linux ама е ужасно тромав. Ужасно! Освен това гърми брутално колчем се опитам да разпечатам нещо от него. А Lotus Notes е такъв един софтуер, който гръмне ли веднъж, не потегля докато не рестартираш всичко.

А външната поща? Да, имаме Exchange. Който най-добре си работи с Outlook, на той пък нич няма версия за Linux. Но няма проблем, измолих да ми пуснат специално за мен малко нелегален IMAP достъп, за да мога да си чета пощата с Opera. Да, ама оставам без support. На няколко пъти след инсталиране на пачове по Exchange-a не можех да си чета пощата по един ден, докато го оправят. И кой ще го поддържа само за мен, във фирма с 300 души? По едно време се сбъгна тотално и след една седмица борба успях да си получа пощата през POP (който пуснаха пак специално заради мен). Но е тъжно да си без support…

Още ли ви трябва? Веднъж направих грешката да пусна автоматичен update на всичко. После разни неща не ми бачкаха, щото не съм ползвал правилното repository. Загубих един ден да си ги оправя. От тогава пускам update само нa някои неща, по малко.

Още? Така и не успях да си пусна Cisco VPN клиента. И той нещо не ще да се компилира, и той нещо по ядрото не харесва.

Подкарването на мрежов принтер стана, ама с активната подкрепа на Пешо. Изобщо жив и здрав да е Пешо, че без него нямаше и толкова да издържа. Но не мога за всяко нещо все да го викам.

***

Може би ще опитам пак, след още 2 години. Наистина искам да работя на Linux. Но за сега Linux не е толкова user friendly. Или поне си подбира user-ите, към които да е friendly.

Разбирате ли, аз не съм съвсем вързан в ръцете в областта на компютрите. Но дебъгване на сорс на C ме затруднява доста. Ако живота ми зависи от това, сигурно ще се справя. Но предпочитам да си върша работата.

А иначе аз си понатрупах малко опит и вече съм по-спокоен когато стъпя върху Linux сървър. Може и да не мога да го админствам, но за доста неща се справям. Така че експеримента е успешен.

 Posted by at 11:24