Окт. 312007
 

Днес ходих на Oracle 11g Lаunch в Кемпински. Това е на 15 минути пеша от офиса, за това отидох пеша. Времето не беше прекрасно, но поне не валеше дъжд…

По пътя си гледах в краката, за да не стъпя в някоя от многобройните кални локви. И така забелязах Листото. За разлика от всички други, то не беше жълто или кафяво. Беше наситено червено. И всъщност бяха 3-4, ясно изпъкващи на калния фон на пътеката. Направи ми впечатление яркият им цвят, особено на едно от тях. Различен от всичко друго. Хубав. Показах ги на колегата, с който вървяхме заедно. Той каза „ми есен е, листата се оцветяват“.

Подминахме ги без да спрем. Нямаше как да си взема някое – може би на връщане… Но на връщане се върнахме с автомобил.

Мисля си за това листо, което забелязах… Дали всички го виждат? Там, долу, в калта… Дали прави впечатление на някого? Или хората просто си казват „ми есен е, листата се оцветяват“? Не знам. Няма как за знам. Знам само, че аз го забелязах. И после го подминах.

Ходим си ние, гледаме си ежедневието… Всичко е нормално, нещата си вървят, есенно време листата се оцветяват, а пътеките са кални… Обаче… Защо всеки забелязва калните пътеки? А листата – не? Поне хубавите, ярки листа…

Ти, който четеш това…. Огледай се около теб. Ама наистина се огледай. И виж дали няма нещо красиво. И ако има, не го подминавай. Защото живота е такъв – красивите неща може да не ги видиш, но от калните пътеки няма отърване. Тука е така.

 Posted by at 20:08

Oracle Database 11g Launch България

 Общи  Коментарите са изключени за Oracle Database 11g Launch България
Окт. 232007
 

По-малко от 4 месеца след световното представяне на 11 юли, ще си имаме и български Oracle Database 11g Launch. Датата е 31 октомври, мястото е „Кемпински Хотел Зографски“, а регистрацията може да се нарави от тук. Програмата е интересна – има както (рекламни?) лекции на Oracle България, така и други.

Лично не мен ще ми бъде интересно да присъствам, въпреки че имам най-голям интерес към лекцията на Пламен Зюмбюлев, която ще слушам няколко дни по-рано на семинара на БГПО. Минутките на Даниела Миланова и Александър Марков също обещават да разкажат нещо полезно, а поздравленията на Клод Коларо и Andy Cleverly трябва да са надъхващи.

 Posted by at 9:28

Излезе Oracle 11g за Windows 32-bit

 Общи  Коментарите са изключени за Излезе Oracle 11g за Windows 32-bit
Окт. 232007
 

Само няколко дни след като пуснаха версията за Linux x86-64, Oracle пуснаха и весрия за Win32. Да ни е честито, дърпайте от тук.

Както винаги, най-добрия софтуер за упраление на бази от данни може да се изтегли директно от сайта на производителя. Няма trial, няма shareware, няма серийни номера, активации и други глупости, които да затруднят пускането на софтуера, но не и кракването му. Просто трябва да се регистрираш (иска се само мейл адрес) и да спазваш лиценза.

 Posted by at 9:11
Окт. 192007
 

Тази сутрин забелязах, че точно за рождения ден на нашия DBA, който се грижи за фирмената БД, на сайта за download на Oracle вече гордо стои Oracle 11g for Linux x86-64.

Enjoy 🙂

За пореден път се замислям колко им е лесно на Microsoft. Не стига, че портват системата си само за Windows x86, Windows x86-64 и Windows Itanium, ами и дочух слухове, че ще изоставят Itanium платформата. Освен това SQ Server екипа и Windows екипа си говорят на ушенце.

Бъз поглед на сайта на Oracle 10g Release 2 показва следните портове:

Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.3) for Microsoft Windows Vista
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.1.0) for Microsoft Windows
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.1.0) for Microsoft Windows (x64)
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.1.0) for Microsoft Windows (64-bit Itanium)
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.1.0) for Linux x86
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.1.0) for Linux x86-64
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.1.0) for Linux Itanium
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.1.0) for Linux on Power
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.1.0) for AIX5L
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.1.0) for HP-UX PA-RISC
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.1.0) for HP-UX Itanium
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.2) for HP Tru64 UNIX
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.2) for HP OpenVMS Alpha
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.2) for OpenVMS Itanium
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.2) for Solaris Operating System (x86)
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.1.0) for Solaris Operating System (x86-64)
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.1.0) for Solaris Operating System (SPARC) (64-bit)
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.2) for z/Linux
Oracle Database 10g Release 2 (10.2.0.2) for z/OS (OS/390)

Представете си как се прави такъв state-of-art продукт, който трябва да е най-добър на всички платформи! Разликите са потресаващи – тотални различни подходи към адресиране на памет, IO операции, взаимодействие между процесите и какво ли не. Веднъж сесиите са тредове в един процес, друг път са процеси. Веднъж shared паметта е в адресното пространство на процеса, друг път е в shared memory segment. А понеже shared memory segment не може да се оразмерява on-the-fly, а ние искаме абсолютно автоматично управление на паметта, цялата работа се пренаписва и в 11g се взема от /dev/shm.

Така че… да ни е честит новия порт.

А на нашия DBA желая много здраве, и да не го тормозят юзъри, и да го слушат девелъпърите, и шефа на проекта да уважава мнението му и да се съобразява с него. И базите да са му здрави, и бекъпи да не ресторва (освен на тестовите сървъри), и да вървят репликациите, и пърформанса да е отличен…

 Posted by at 9:12
Окт. 162007
 

През последните 3 години Oracle изкупува софтуерни компании с „голямата кошница“. Всичките сделки са с идеята за разширение и уплътняване на продуктовото портфолио на Oracle като компания, предлагаща приложения за бизнеса. Изкупиха толкова много (стабилни!) компании, че се наложи да отворяt специална страница, за да ги изброят.

От всичките сделки, най-трудно беше придобиването на контрол над PeopleSoft. Сагата продължи повече от година и колкото и да изглеждаше немислима в началото, приключи успешно. След това Oracle не спряха да поглъщат малки и средни софтуерни компании, всяка добра в своята област.

Днес разбрах, че Oracle отварят още по-голяма кошница. На 9 октомври са предложили на борда на директорите на BEA закупуването на компанията срещу $17.00 на акция, което е 25% повече от текущото към този ден. Естествено, акциите на BEA веднага се покачват и в момента са достигнали над $18.30. Опита показва, че конкурентите, погълнати от компанията, не са приключили жизнения си цикъл – техните продукти се интегрират в цялостната визия на Oracle. За това е малко вероятно този ход на Oracle да е с цел просто сриване на конкурентен продукт – би били твърде скъпо удоволствие.

BEA са наистина огромна компания, един от водачите на пазара на middleware. Агресивното предложение може да постави Oracle едни гърди напред, след като не успяха преди година да си купят JBoss. С application server-а на BEA, добавен към многото други продукти, закупени от компанията, може да се каже, че Oracle ще предлагат най-доброто в цялата гама продукти. Винаги са имали най-добрия Database, имат цял рояк приложения, сред които се отличават както някои „собствено производство, така и PeopleSoft, JDEdwards, Siebel и много други. Липсва само Application Server, който да претендира за „най-добрия“ (те си имат „добър“, но не е „най-добрия“) – и тук ида BEA.

Остава да гледаме как ще продължи сагата. Аз залагам за Oracle 😉

 Posted by at 17:44
Окт. 152007
 

Много съм добър! Вече имам правото да се подписвам като Oracle Certified Expert (до сега бях „само“ Oracle Certified Professional)! Изпита го отвях мощно – за малко повече от половината време, и с над 80% при необходими над 60.

Този изпит ми взе здравето последните 2 седмици. И то не за нещо друго, а заради неуредици със самия изпит. По принцип трябваше още миналия понеделник да се явя на изпит. Да, ама не. Поради неуредици в Prometric, се наложи да чакам цяла седмица, като първите 3 дни нямаше яснота кога изобщо ще мога да се явя.

Но всичко мина успешно, и след една торба потрошени нерви имах шанса да се явя и да отвея въпросите. Самия изпит не е лесен, но с достатъчно подготовка, а и с доволно количество real life experience се справих. Има доста коварни въпроси, всичко трябва да се чете внимателно. За пръв път на Oracle изпит имам съмнение, че 2 въпроса са поставени некоректно (а аз съм взел 6 такива изпита до сега).

И така, вече когато някой клиент попита дали съм „сертифициран за RAC“ мога да отговоря положително с чисто сърце. Няколко пъти се случи конкуренцията да ме прецака с твърдения, че те са „сертифицирани“ преди да има такава сертификация изобщо. Така и не видях техен сертификат. Нооо…. това вече е минало, вече освен знанията имам и хартията, която ги удостоверява.

Като цяло това е един логичен за мен изпит, защото вече OCP доста олеква, а за OCM ми е рано.

Почерпката върви в момента! 🙂

 Posted by at 17:50
Окт. 122007
 

Е, на всеки се случва. Да пише бъгав софтуер.

Много се радвах на този преглед на новия си телефон. Пропит с това внушение:

Forget about ‘Not enough memory’ errors or the browser or email client shutting down by itself when you attempt to run other programs. The increased size of available RAM also improves stability.

Да, ама на един бъгав софтуер нищо не може да му е опре. Снощи докато чоплих още няколко часа по Contacts, оправяйки имена и телефони, получих точно „Not enough memory“. Погледнах в Task manager – ами никой не е изял паметта. Имаше 4-5 стартирани приложения (contacts, control panel, calendar, music player), всички едва достигащи няколко стотин килобайта, общо. Къде отиде огромната памет от 160 МВ? Телефона беше рестартиран едва преди няколко часа.

Върнах се в Contacts, предполагайки че грешката е нещо мимолетно. Уви, не беше. В момента в който се опитах да отворя следващия контакт телефона гръмна с „Alication is closed, KERN_EXEC, reason 3“ (цитирам по памет).

Sony-Ericsson P1i е доста нов телефон, това го разбирам. Всяка програма има бъгове в началото. Има и някакъв online updater, който ми дава надеждата, че бъговете ще бъдат замазвани (както правят Garmin). Но последното, което съм очаквал е „Not enough memory“. Но спокойно, случва се след 2 часа мощно човъркане в Contacts – кой ще прави такива щуротии? Те пръстите ми отмаляха да държа стилуса… 🙂

Един плюс за операционната система: след като Symbian пое нещата в свои ръце и утрепа Contacts, всичко си продължи безгрижно. После си отворих пак контактите и продължих да чопля още половин час. Този път издържа – явно глупостите, които е натворил, са добре почистени.

 Posted by at 9:03
Окт. 112007
 

Първо, нищо му няма на линукса – тръгва си телефона като вършен storage, без грижи (с ядро 2.6.22.5-76.fc7). Е, вярно, че е само като файлов storage, но все е нещо: мога да си натоваря музика/филмчета/тапети/приложенийца… човек трябва да се радва на това, което има.

Поиграх си и малко с „PC suite“ под Windwos – софтуера, който идва с телефона. И като стар дибией, първата ми работа беше да си бекъпна контактите/настройките. Пуснах бекъп, тръгна да дърпа от телефона, пълни една гага (gauge) на екрана на компютъра, стигна до около 20% и написа „restarting device“ или нещо такова. И заспа (с празен екран на телефона). Чаках, чаках… чаках… и още чаках… па го дръпнах, с изтръпнало сърце. Бих му копчето, той тръгна да boot-ва (този процес отнема около минута) и по средата на boot-a показа на телевизора „backing up device“ и толкова – не реагира. Явно чакаше връзка с компютъра, от който го бях изключил вече. Единственото решение беше, с още по-изтръпнало сърце, да му извадя батерията.

След това отлепи нормално. Е, има малка промяна в настройките си, но все пак нали тръгна… Не знам да се радвам ли (че все пак отлепи) или да ги плюя, че ме поставят в такова положение. Сега събирам смелост да опитам пак да го бекъпна, защото по контактите си имам няколко часа работа, които не искам да правя повторно.

Между другото, искам да спомена няколко думи за великата услуга на Germanos – G-transfer. Понеже си купих от тях телефона, реших да се възползвам и да ми преточат контактите от стария телефон „за секунди“. Много тъжно. Първо, цялата работа става през някаква машинка с вид на сглобена в час по трудово в някой електротехникум. Второ, въпреки че бяха убедени, че ще се справят с този телефон, в рамките на един час (един час!) не успяха. Добре че момчето там е оправно (зам.-управител, в офиса им в Сити цетъра, евала), та се сети да прехвърлят контактите не един по-обикновен Sony-Ericsson, и от там двата телефона да си говорят на ушенце (през bluetooth) – нали са от една фамилия.

В резултат повечето ми контакти са долу-горе прехвърлени. До сега съм открил десетина липсващи. По-тъжното е, че на половината контакти са разменени first name и last name. Все пак разбирам кой ме търси, ама сега чокам часове да ги оправя. Освен това на около 1/3 от контактите единствения номер, който имам, е записан по 2 пъти – като Phone и като Phone(h). А такива глезотии като фирма, e-mail, ICQ#, рожденни дни… няма такива работа. Даже групите не са прехвърлени.

Критика и за т. нар. bluetooth GPS, който идва с телефона. Не знам колко е добър, няма и да установя. И то не само защото имам Garmin GPSMap 60CSx – нещо, на което тая въшка не се и опитва да прави конкуренция. Не. Проблемите са други.

Явно цялата история е заради критиките в предварителните обзори, че видите ли, другите телефони от висок класи имат GPS, а този няма. За това в последния момент са купили 2-3 тира с тази смешка, колкото да мине номера. Работата е там, че този GPS (по-точно софтуера, с който работи – това, което е на телефона и показва карта, упътва с посока и т.н.) иска да има постоянна връзка с интернет! Абсурд! Явно си тегли картите онлайн – нещо, което не мисля за хитро. При цените на интернет през мобилен телефон в България, това е голям лукс. Освен това от един GPS се очаква да работи навсякъде. А тази въшка иска не само покритие на GSM – неее, трябва да има 3G или GPRS. Споменах ли, че иска и онлайн активация? А последния пирон в ковчега е изречението „12 months navigation license“. После клиента – кучета го яли. Благодаря!

Още малко критика за „локализацията“ на ръководството. Ръководството на български е много постно. По-скоро бих го нарекъл quick guide. Доста повърхностно. При това – черно-бяло. В кутията се намират още ръководства на гръцки и още нещо (предполагам – румънски). Те поне са цветни, но също са кратички. Ще си издиря оригинала на английски и се надявам да пише повече. Честно казано, за изделие от този клас кратичкото ръководство си е излагация.

И на края няколко добри думи за самия телефон. Интерфейса е пълен с приятни изненадки. С удобство и глезотийки. Това е интерфейс, мислен и развиван с години. Изваян в продължение на много модели. Много ме радва. Едно голямо евала. Не че съм навлязъл толкова в телефона и съм го опознал, но постоянно ме изненадва приятно. Радост за изтерзания юзър…

p.s. Дръпнах оригиналното ръководство – същата работа. С ръководството се излагат

 Posted by at 9:26
Окт. 102007
 

P1i
Казват, че мъжете никога не порастват – само играчките им стават по-скъпи.

И аз така, винаги се радвам на новите си играчки. Вчера си купих една такава – GSM Sony Ericsson P1i. Много приятно телефонче. Няма нужда да правя ревю – из нета има доста. Само ще кажа, че си има всичко – голям телевизор, QWERTY клавиатура, радио, аудио/видео плеър, 3G, 3.2 мегапиксела камера (бих го взел и без нея, ако ми отстъпят от цената 😉 ), много памет, всякаква свързаност (usb/infrared/bluetooth/wireless), разпознаване на ръкопис (на латиница, естествено) и каквито искаш приложения, защото е с ОС (Symbian). В кутията има и някакъв смешен bluetooth GPS, който едва ли ще ползвам някога.

Първите ми впечатления са много позитивни. И съвсем естествено – имам си нова играчка. Малко ми е тъжно, че софтуера за връзка с PC е само за Windwos. Срамота. За да го подкарам поне като файлов сторижд под Linux трябва да правя някакви еквилибристики с пачване и прекомпилиране на а ядрото, което де факто означава, че не печели. Ако можеше да работи и другия софтуер, а не само да го виждам като сторидж… Всъщност от както съм под Linux все повече неща ме дразнят като липса на поддръжка out-of-the-box – даже подкарването на bluetooth си е приключение.

Много ми допада business card scaner-а: снимаш визитка с камерата и то разпознава каквото успее. Много добре се справя ако му свикнеш – важното е да стане хубава снимката. Естествено, работи само на визитки на латиница.

И така, жив и здрав да ми е и да не забива много.

 Posted by at 13:23
Окт. 022007
 

Този уикенд си направихме един Team Building на софтуерната къща във вилно селище „Сабазий“, в дебрите на Родопа планина.

Потеглихме в събота от паркинга пред офиса. Не прекалено рано – 8 часа, но това не ми попречи да се успя. За щастие успях да се класирам навреме.

Пътуването беше комфортно. Знаехме маршрута до село Червен (няколко километра след Асеновград, в посока Кърджали), където пристигнахме без много бързане в 11 часа. Там ни посрещна нашият организатор Христо от WorkPartners. От там започна едно шеметно разхождане (22 км) по планински път, от който само първите 11 км са асфалтирани. След тях следва 11 км черен път, който не препоръчвам на никой. Цялото разстояние се минава за около час и половина, като всеки следващ завой показва все по-страшни неща. Последнтие 1-2 километра бяха истинско изпитание както за нашия супер опитен и внимателен шофьор, така и за мен – аз съм супер страхлив пасажер.
Пътя

Малко преди 13 часа бяхме на „паркинга“, т.е. последното място, което може да се достигне на 4 колела. От там до „Сабазий“ има 10 минути стръмно слизане по една пътечка.

Първото нещо, което забелязваш е казана за ракия в двора :). Домакините ни посрещнаха много учтиво и единственото забавяне в настаняването дойде поради слабатa организация от наша страна. След това, преобръщайки всички планове, се заехме да си приготвим храната. Това сами да приготвим и изядем 10 килограма мръвки (достойно поляти с вино) действа доста добре на екипа.
Приготвяне
Изпичане

Към 16 часа приключихме с яденето и се огледахме за приключения. Е, поне някои от нас. Учтивият ни организатор Христо предложи да ни заведе до Белинташ – един връх, надвиснал току над нас. Речено-сторено. Някои предпочетоха да останат да шляпат карти, но повечето се разходихме до върха. Пътечката е лесна. Денивилацията е малко над 200 метра, но се преодолява постепенно. Направи ми впечатление как из целия район има пръснати стари къщи – някои обитаеми, други – полуразрушени. По пътя дадох фотоапарата на Владо да снима, та да ме има и мен на някой кадър
По пътя...

Постепенно и неусетно стигнахме до върха.
Подножието на Белинташ

Тук Христо ни разказа много интересна беседа за върха и околността, теориите за тракийски светилища, крепости и дори извънземни. Ние през това време се наслаждавахме на прекрасните гледки във всички посоки. И понеже доста се помотахме, случихме и на интересен залез
Залез

Прибрахме се в Сабазий около 19:30. Взехме по един душ и скочихме в механата. Този път нашите домакини имаха грижата да ни нахранят. Справиха се отлично – имат рецепта за пъстърва по Сабазийски, печена във фолио – просто е прекрасна. Правят и великолепна картофена салата – аз съм голям ценител на добрата картофена салата.

След като похапнахме излязохме в двора да си допием. Подскачахме, играхме с една топка, вилняхме и се смяхме до 2-3 часа… Имаше и малък инцидент – един колега падна кофти и пропусна приключенската игра на следващия ден, но ще се оправи.

На другия ден го играх будилник. Събудих всички в 8:30, за да похапнат топли мекици с домашен конфитюр. След това започна приключенската игра, организирана от Work Partners. Няма да разкривам подробности относно самата игра, за да не разваля удоволствието на евентуалните бъдещи играчи. Ще споделя само, че целта е да се открие едно съкровище, като се обиколят околните баири. Като цяло беше добре измислена, само че маршрута трябваше да е по-кратък – не е като за хора без подготовка. Не че някой е останал на средата на пътя, но в края ни дойде в повече. Всъщност едната група толкова с измори (а и времето напредна), че така и не стигнахме до самото съкровище. Следващият път като правим нещо подобно ще настоявам за някои промени в сценария и по-къс маршрут.

На обяд хапнахме вкусна боб чорба и пилешки пържолки и поехме обратно. На връщане черния път изглеждаше малко по-приемлив – все пак знаеш къде отиваш и колко е пътя. Родопа планина ни изпрати с топли слънчеви лъчи – времето през целия уикенд беше прекрасно. София ни посрещна с проливен дъжд. Всичко хубаво си има край.

 Posted by at 15:46