Окт. 042013
 

Събудих се рано-рано. Което не ми попречи да се помотвам. Докато се изкъпем, закусим, да съберем багажа – то станало десет и половина. И без това трябва да освободим стаята до 11. А толкова нямам търпение да дойде следобеда…

Оставихме багажа на рецепцията. За днес имам много лек план. Искам да вляза в Catedral de la Santa Cruz y Santa Eulalia – нео-готическата катедрала, в която не ни пуснаха в петък вечерта. А Тя искаше да инвестира малко пари в Desigual и други подобни.

Забих се из готическата част на Барселона без да поглеждам картата. Имах долу-горе представа на къде отивам и се отдадох на шляене. На последно поемане от атмосферата. А точно тази, „римската“ част е много подходяща за шляене. Има тесни улички, пълни с малки магазинчета. Току излезеш на някое площадче, огласено от градски музикант. Свиеш зад ъгъла и се озовеш до прекрасна пекарна, от която ухае на прясно изпечен хляб.

Естествено, по някое време загубих посоката. Но ми беше приятно. За съжаление времето ми беше ограничено. Разпънах таблета и видях къде съм.

Всъщност катедралата е на десетина минути пеша от Placa de Catalunya, ако знаеш къде отиваш. Влязох вътре и се хванах за апарата. Закачих широкия буркан (10-24), надух ISO-то на 1250, поотворих блендата на ~4.5 и се отдадох на фото-шлаене. А вътре определено има какво да се снима!

bcn_d5_02

bcn_d5_01

След като нафотах вътре, излязох в малкото дворче на катедралата. Тук има интересна чешмичка

bcn_d5_05

Има езерце с рибки и патки

bcn_d5_07

Има палми им друга растителност – и това набутано в супер малко място.

bcn_d5_04

После отново влязох вътре. Имат си орган

bcn_d5_09

Тук платените псевдо-свещички са стотици – на всеки пет-десет метра има такава „установка“. Не знам, на мен това ми изглежда гавра. Не че им нашите „свещеници“ не прекаляват със свещите, особено в по-туристическите дестинации. Тук поне всичко е ясно – „право, куме, та в очи„.

bcn_d5_12

На излизане станах свидетел на още един „търговски трик“. На входа има нещо като фейс контрол, който гледа да не влизат твърде разголени хора вътре. Една дама тръгна да влиза с рокля с открити рамене. Лято е, все пак. Жега. Не беше някаква предизвикателна дреха, просто рокля с презрамки. Но не я пуснаха. Изведнъж като от нищото се появиха не една, а две продавачки на шалове

bcn_d5_14

За всичко се сещат, ей….

Понеже имахме още време, се върнах на режим шляене и се забих за последно в дълбините на Бари Готик. Ха познайте какви бургери се ядат край катедралата

bcn_d5_16

Често срещана гледка – паркинг за скутери:

bcn_d5_15

От едно малко магазинче си купих малка ракиена чашка с рисунка на Casa Batllo. Вече имам чаша от Барселона в колекцията, но не се сдържах. После се чухме с Нея и се запътихме към уговореното място за среща – пейките пред Corte Ingles.

От там отидохме да обядваме, последно пазаруване, ОЩЕ малко шляене и хайде в хотела, да си приберем багажа. Чака ни истинското приключение. Довиждане, Барселона.

На края искам да кажа, че съм много доволен от тази разходка до каталунската столица. Гордея се, че всичко си организирах сам – транспорта, настаняването, атракциите… Интернет е полезен инструмент, при това – лесен за използване. Трябва ти наистина съвсем малко познание, малко планиране, четене, и светът е пред теб. ОК, де, трябва ти и кредитна карта. И кураж. Но после всичко е лесно.

Тази прекрасна разходка се получи по-добре, от колкото съм се надявал. Получи се чудесна прелюдия към…

следва продължение…

 Posted by at 8:00

  One Response to “До Барселона и нататък: На прощаване с града”

  1. Еееее и Барселона е уникален град Явор. Имал съм удоволствието да го посетя два пъти – на 14 г. през 1995 г. и 2010 г. И двата пъти бях като в приказките. А относно избягването на туроператорите при организирането на такива пътешествия – при мен това е закон. Те доста индустриализират едно такова пътуване, а пък на мен си ми харесва аз да избирам какво,как и кога да правя.

    Круиза е уникална идея.

Sorry, the comment form is closed at this time.