Окт. 182013
 

Днес кораба акостира в Civitaveccia. Това градче се води „пристанището на Рим“ – понеже Вечния град не е съвсем на морето. Въобще не ми се говори за организираните екскурзии – от 46 евро на човек (което включва просто транспорт до Рим), до обиколки за по 80-116 евро на човек. До колкото разбрах, до Рим се стига за около час с влакче, което пътува доста редовно – за който иска да го посети. Цената е около 16 евро двупосочно, и включва билет и за градския транспорт в Рим.

bcn_d9_01

Но ние нямахме никакво намерение да ходим там. Град като Рим си иска доста време (както направихме с Барселона, например). За няколко часа не може да се разгледа. За това закусихме полечка, изчакахме организираните групи да се изнесат и към 10 часа излязохме да се поразтъпчем. Отново имаше осигурен автобус от кораба до изхода на пристанището, което си е кажи-речи до центъра на градчето.

Този град е бил почти напълно разрушен по време на втората световна война. Само тук-там има останали части от стари сгради, които са интегрирани в новите:

bcn_d9_02

Пошматкахме се час-два. Единствената ни цел беше да намерим аптека, което не е трудно веднъж като намериш „главната“ улица. Освен това иска да открия някъде wifi, за да си стоваря спомените, описани в таблета, в облака. Че ако пак си загубя таблета, поне те да останат. За щастие намирането на wifi се оказа много лесно – има го по повечето площади, при това free.

bcn_d9_03

Случайно минахме и през един пазар. И тук има много морски деликатеси, макар да не може да се сравнява с Барселона. Все пак тук си е едно малко градче. Дори хората не се притесняват да си простират гащите по улиците

bcn_d9_04

След като на купихме необходимите илачи, се върнахме на кораба. Край басейна на 14-та палуба имаше много свободни шезлонги – повечето хора са на брега. Поглезихме се с по един сладолед от сладоледаджийницата в аква парка (3.20 евро). Между другото, изрично прочетох някъде, че бакшиши не се дават на кораба. За това пък към цените в ресторанти, барове и кафета се добавя 15 % „service tax“ – което си е кажи-речи едно ДДС, само дето цената е обявена без него.

Като дойде време за стабилно похапване, реших да се поглезим с посещение на Santa Fe Tex Mex ресторанта на седмия етаж. На отиване минахме през

Sports bar

bcn_d9_21

L’Enoteca

bcn_d9_06

Използвах случая да ги снимам празни. Ако се чудите колко бара има на кораба – аз преброих 17, като поне в четири-пет от тях има музика на живо вечер. Плюс пет ресторанта, амнайсе магазина, театър, 4d кино и разни други – винаги има какво да се прави. А, да, има и три басейна, хикс джакузита, водна пързалка…

Та така, отидохме да похапнем тексаско-мексиканска храна. Цените са прилични – 4 евро за предястия и салати, 8 евро за основните ястия. Но ни очакваше изненада. За разлика от другите ресторанти, където храната е много вкусна, но порциите са малки (не броя Bora Bora, защото там всеки товари колкото си иска), тук в „платения“ храната е и вкусна, и обилна.

Още със сядането ни оставиха една купа тортиля с три сосчета – за добре дошли.

bcn_d9_10

Поръчахме си Nachos за Нея

bcn_d9_08

И супа Azteca за мен

bcn_d9_09

Btw, супата беше доста серт. То си пишеше в менюто, де – spicy.

За основно Тя си избра Fajitas

bcn_d9_11

А аз, като отявлен месоядец – Bandera de carne.

bcn_d9_12

Изобщо не бяхме подготвени за количества, които ни донесоха. Само в моето ястие имаше свинска пържола, телешка пържола, агнешко ребърце, наденица и гарнитура – запечени чушки и лук.

* * *

Следобед се отдадохме на така любимото ни мръхтене. Даже бях решил да отида да се по плацикат в някой от басейните, но ме домързя.

bcn_d9_20

Вечерта нямаше и театър, така че отидохме направо на вечеря. И понеже дружинката ни взе да става задружна, след вечеря всичките отидохме да пием по някой друг коктейл/бира/вино в La Purla piano bar. Отиде до към 1:00 часа.

следва продължение…

 Posted by at 8:53

Sorry, the comment form is closed at this time.