Окт. 212013
 

Въпреки че Splendida има 15 пасажерски асансьора (от общо 25), предпочитах да се движим по стълбите. Асансьорите стават доста натоварени, особено когато има нещо да се случва – да кажем закуска, обяд, вечеря, театър и т.н. От друга страна, качването и слизане по стълби лееееекичко заглушаваше досадния глас в главата ми, който мърмори че не било правилно да преяждам четири пъти на ден и да мръхтя през другото време. Пък и когато си на десетия етаж, си еднакво отдалечен от Bora Bora (14-ти) и La Reggia (6-ти), където ни се случваха повечето хапвания.

Днес станахме в 7:00 и закусихме относително рано, за да имаме повече време за мотане из Генуа. По разписание кораба акостира в 8:00 и отплава в 18:00. Както вече бяхме установили многократно, разписанието се спазва стриктно – особено за потеглянето.

Пристанището в Генуа е кажи-речи в центъра. Освен това имат истински пътнически терминал – първия който виждаме след Барселона. Това си е едно удобство, което не е за пренебрегване.

Тук е и едно от местата, за които организираните екскурзии са най-малко. Просто близо до пристана има толкова много за гледане, че не си струва.

Още излизайки от терминала едни учтиви девойки ни продадоха билети за обиколка на града с открито бусче (12 eur).

bcn_e0_26

Не е голямата работа, но става за запознаване с центъра на града и набелязване на цели. Тура е с аудио гайд и продължава около 40-50 минути. Приключи точно пред Аквариума, който беше и една от двете ни основни цели.

Аз малко се разочаровах от този аквариум. Сътрапезниците разказваха с голям ентусиазъм за чудесата на Oceanographic във Валенсия, който пропуснахме. Тук, в Генуа, има наистина голямо разнообразие, но не е представено … хм… туристически. Просто минаваш край едни по-големи и по-малки аквариуми с различни рибки (с надписи отгоре кое какво е, все пак) и това е. Няма шоу, няма емоция. А входа е 23 евро на човек – сериозна сума.

bcn_e0_17

bcn_e0_14

bcn_e0_15

После имахме късмет да отметнем и другата цел, която мъгляво си бях отбелязал като nice to have – испанския галеон „Нептун“. Всъщност той е простроен през 1985 за филма „Пирати“ на Романн Полански. Над ватерлинията е точно копие на галеон от 17 век, а отдолу има нормални съвременни двигатели. Оказа се, че е току до аквариума.

bcn_e0_20

Входа е 5 евро. Ние го погледнахме само отвън. После отидохме да похапнем пица в една крайбрежна пицарийка.

След като набързо отметнахме „запланираните“ места, започна Волната Програма. Забихме се из едни улички, ама от тесни – по-тесни. А такива в Генуа има много.

bcn_e0_23

Вървяхме наистина безцелно, просто наслаждавайки се на градчето. И отново ни споходи късмета на туриста – без никаква идея от къде сме минали, стигнахме до Piazza De Ferrari

bcn_e0_27

От там забихме по Via XX Settembre – нещо като величествена търговска улица. Стари, красиви сгради; надвиснали каменни произведения; красива мозайка по тротоара – и отстрани магазини като във всеки фьешън мол.

bcn_e0_28

Шляхме се по нея няколко пресечки, докато стигнем до нещо като висока арка над главите ни.

bcn_e0_29

Видях, че горе минават хора – макар и рядко – и предложих да намерим от къде, аджеба, да се качим. Така се забихме безнадеждно по едни чукари, докато не се озовахме най-неочаквано на Piazza Corvetto.

bcn_e0_30

Това беше още едно от местата, които си бях харесал на експресния бус-тур и отхвърлил като твърде далечни за достигане пеша. Но ето че го достигнахме съвсем случайно. Но с това невероятния ни късмет не се изчерпа. На този площад се събират поне 5-6 улички, а ние решихме да тръгнем по най-неоткриваемата сред тях. Почти нацелихме посоката, когато една възрастна лелка ни попита на развален английски
– От къде сте?
– България.
– Ау, имам много добра приятелка, която е от България. Там е много хубаво.
– Да, прекрасно е – отговорих без капка свян (все пак сме се забутали в Генуа, вместо да си седим в прекрасната България).
– Мога ли да ви помогна с нещо? Какво търсите?
Обяснихме къде искаме да се озовем и ни даде точни инструкции. Не че е сложно, ама се минава наистина през най-мижавата уличка (Santa Caterina). Щяхме да се помотаме бая докато я нацелим. После попитахме и къде има супермаркет, че от поне час искахме да си купим някоя хладна вода. Лелката ни упъти към един ултра-скрит Крфур само на стотина метра от там. Е това нямахме НИКАКЪВ шанс да го открием – повярвайте, наистина е скрит. Минава се през една забутана уличка, после през двора на една църква…

И така, разделихме се с много благодарности. Заредихме с две бутилки вода и се насочихме към Via Garibaldi. Там има струпване на красиви сгради – поне десетина Palazzo di Незнам-кой-си.

bcn_e0_32

После се озовахме и на Piazza Della Nunziatta – още едно от местата, забелязани от бусчето. По това време и двамата бяхме сериозно каталясали и се запътихме към кораба.

* * *

Генуа ми хареса. Хубаво, спокойни градче. Вярно, доста баиресто, но мен това не ме притеснява – всеки завършил в ТУ Габрово е обръгнал на баири. В Генуа усетих някакво спокойствие, което не открих в другите градове, през които минахме. Знам, че бяхме там само няколко часа и няма как да усетя истинския пулс на града, но смятам, че това е място, на което с удоволствие бих живял.

Вечерта водата беше невиждано спокойна. Нямаше и най-малък полъх. Морето изглеждаше толкова гладко, сякаш не е вода а някаква мазнина. Исках да снимам залез над тази вода, но облаците над хоризонта скриха слънцето преди то да се доближи до водата. Остана ми надежда за следващата, последна вечер.

bcn_e0_35

След вечеря отидохме да пийнем в The Aft Lounge – отново цялата маса. Беше много весело. Като цяло се заформи добра компания. Другите две семейства са далеч по-опитни пътници от нас, обиколили къде ли не. А и са приятни събеседници. Жалко, че дните ни (като компания) са преброени. При това – съвсем буквално.

През нощта е валял пороен дъжд. Така и не съм го усетил

следва продължение…

 Posted by at 8:30

Sorry, the comment form is closed at this time.