До Барселона и нататък: Генуа

Въпреки че Splendida има 15 пасажерски асансьора (от общо 25), предпочитах да се движим по стълбите. Асансьорите стават доста натоварени, особено когато има нещо да се случва – да кажем закуска, обяд, вечеря, театър и т.н. От друга страна, качването и слизане по стълби лееееекичко заглушаваше досадния глас в главата ми, който мърмори че не било правилно да преяждам четири пъти на ден и да мръхтя през другото време. Пък и когато си на десетия етаж, си еднакво отдалечен от Bora Bora (14-ти) и La Reggia (6-ти), където ни се случваха повечето хапвания.

Днес станахме в 7:00 и закусихме относително рано, за да имаме повече време за мотане из Генуа. По разписание кораба акостира в 8:00 и отплава в 18:00. Както вече бяхме установили многократно, разписанието се спазва стриктно – особено за потеглянето.

Пристанището в Генуа е кажи-речи в центъра. Освен това имат истински пътнически терминал – първия който виждаме след Барселона. Това си е едно удобство, което не е за пренебрегване.

Тук е и едно от местата, за които организираните екскурзии са най-малко. Просто близо до пристана има толкова много за гледане, че не си струва.

Още излизайки от терминала едни учтиви девойки ни продадоха билети за обиколка на града с открито бусче (12 eur).

Не е голямата работа, но става за запознаване с центъра на града и набелязване на цели. Тура е с аудио гайд и продължава около 40-50 минути. Приключи точно пред Аквариума, който беше и една от двете ни основни цели.

Аз малко се разочаровах от този аквариум. Сътрапезниците разказваха с голям ентусиазъм за чудесата на Oceanographic във Валенсия, който пропуснахме. Тук, в Генуа, има наистина голямо разнообразие, но не е представено … хм… туристически. Просто минаваш край едни по-големи и по-малки аквариуми с различни рибки (с надписи отгоре кое какво е, все пак) и това е. Няма шоу, няма емоция. А входа е 23 евро на човек – сериозна сума.

После имахме късмет да отметнем и другата цел, която мъгляво си бях отбелязал като nice to have – испанския галеон „Нептун“. Всъщност той е простроен през 1985 за филма „Пирати“ на Романн Полански. Над ватерлинията е точно копие на галеон от 17 век, а отдолу има нормални съвременни двигатели. Оказа се, че е току до аквариума.

Входа е 5 евро. Ние го погледнахме само отвън. После отидохме да похапнем пица в една крайбрежна пицарийка.

След като набързо отметнахме „запланираните“ места, започна Волната Програма. Забихме се из едни улички, ама от тесни – по-тесни. А такива в Генуа има много.

Вървяхме наистина безцелно, просто наслаждавайки се на градчето. И отново ни споходи късмета на туриста – без никаква идея от къде сме минали, стигнахме до Piazza De Ferrari

От там забихме по Via XX Settembre – нещо като величествена търговска улица. Стари, красиви сгради; надвиснали каменни произведения; красива мозайка по тротоара – и отстрани магазини като във всеки фьешън мол.

Шляхме се по нея няколко пресечки, докато стигнем до нещо като висока арка над главите ни.

Видях, че горе минават хора – макар и рядко – и предложих да намерим от къде, аджеба, да се качим. Така се забихме безнадеждно по едни чукари, докато не се озовахме най-неочаквано на Piazza Corvetto.

Това беше още едно от местата, които си бях харесал на експресния бус-тур и отхвърлил като твърде далечни за достигане пеша. Но ето че го достигнахме съвсем случайно. Но с това невероятния ни късмет не се изчерпа. На този площад се събират поне 5-6 улички, а ние решихме да тръгнем по най-неоткриваемата сред тях. Почти нацелихме посоката, когато една възрастна лелка ни попита на развален английски
– От къде сте?
– България.
– Ау, имам много добра приятелка, която е от България. Там е много хубаво.
– Да, прекрасно е – отговорих без капка свян (все пак сме се забутали в Генуа, вместо да си седим в прекрасната България).
– Мога ли да ви помогна с нещо? Какво търсите?
Обяснихме къде искаме да се озовем и ни даде точни инструкции. Не че е сложно, ама се минава наистина през най-мижавата уличка (Santa Caterina). Щяхме да се помотаме бая докато я нацелим. После попитахме и къде има супермаркет, че от поне час искахме да си купим някоя хладна вода. Лелката ни упъти към един ултра-скрит Крфур само на стотина метра от там. Е това нямахме НИКАКЪВ шанс да го открием – повярвайте, наистина е скрит. Минава се през една забутана уличка, после през двора на една църква…

И така, разделихме се с много благодарности. Заредихме с две бутилки вода и се насочихме към Via Garibaldi. Там има струпване на красиви сгради – поне десетина Palazzo di Незнам-кой-си.

После се озовахме и на Piazza Della Nunziatta – още едно от местата, забелязани от бусчето. По това време и двамата бяхме сериозно каталясали и се запътихме към кораба.

* * *

Генуа ми хареса. Хубаво, спокойни градче. Вярно, доста баиресто, но мен това не ме притеснява – всеки завършил в ТУ Габрово е обръгнал на баири. В Генуа усетих някакво спокойствие, което не открих в другите градове, през които минахме. Знам, че бяхме там само няколко часа и няма как да усетя истинския пулс на града, но смятам, че това е място, на което с удоволствие бих живял.

Вечерта водата беше невиждано спокойна. Нямаше и най-малък полъх. Морето изглеждаше толкова гладко, сякаш не е вода а някаква мазнина. Исках да снимам залез над тази вода, но облаците над хоризонта скриха слънцето преди то да се доближи до водата. Остана ми надежда за следващата, последна вечер.

След вечеря отидохме да пийнем в The Aft Lounge – отново цялата маса. Беше много весело. Като цяло се заформи добра компания. Другите две семейства са далеч по-опитни пътници от нас, обиколили къде ли не. А и са приятни събеседници. Жалко, че дните ни (като компания) са преброени. При това – съвсем буквално.

През нощта е валял пороен дъжд. Така и не съм го усетил

следва продължение…