Окт. 232013
 

Пътуването е хубаво нещо. Това да посещаваш невиждани градове, да се гмуркаш, па макар и за кратко, в чужди култури, е чудесно преживяване. Е, круизния кораб има някои един неизбежен проблем – трябва да отплава. Това силно ограничава свободата на действията ти не брега, защото имаш краен час. А с тези късни вечери и още по-късни барове, ранното ставане определено е проблемно, което още повече скъсява времето за обиколки по брега.

Слязохме от кораба към 9:30. Марсилия си има истински терминал, но е доста далеч от града. Освен организираните екскурзии, MSC бяха осигурили и shuttle bus от кораба до центъра на града срещу 16 евро на калпак. Относително изгодно, както установихме по-късно.

Първоначалният ми план беше да вземем такси до Notre Dame de la Grade.

bcn_e1_01

Да огледаме града от високо и там да тръгнем да пешеходстваме. Не знам защо в последния момент се навих да започнем от Palais de Longchamp, но се оказа успешна идея.

Още първия ни сблъсък с френската цивилизация ме изнерви. Чувал съм, че са шовинисти, вирят си носовете и отказват да говорят на други езици. Но да дойдат таксиджии да посрещат круизен кораб и нито един от тях бъкел да не отбира от английски – това ме издразни. Толкова да не полагат никакво усилие… сякаш туристите са длъжни да се съобразяват с тях, а не обратното. И не като да искам да знаят чешки, примерно (или български). Все пак английския е де факто международен, всяка туристическа дестинация обслужва поне и на английски. Не и франсетата. После с досада установих, че и из града всичко е надписано САМО на френски. Бля!

Според GPS началната ни точка беше на почти 8 километра птичи полет от кораба. В неделя, обаче, тарифата на таксито е една сурвакарска… или поне за наивните туристи. 2.20 на километър, плюс първоначална такса, плюс крайна такса – ето ти 25 евро. Гадост!

bcn_e1_02

Влязохме в парка да се размотаем. Мисля, че вече на всички е ясно, че обичам да скиторя из парковете. А в Марсилия те са малко кът. Може би за това се почувствах малко като на лекоатлетическа писта. Доста хора бяха избрали относително малката зелена площ за своя сутрешен джогинг. Но все пак беше приятно.

Парка е на едно малко баирче. То като цяло Марсилия си е на баири, но не ни е първия такъв град. Нямахме абсолютно никакъв план на къде да ходим, но от парка успяхме да мернем една катедрала в близост. Тръгнахме по Boluevard Longchamp за да открием и останалата част от нея. Не след дълго я открихме.

bcn_e1_05

Вътре се извършваше неделната служба. Катедралата не е някоя мала църквичка, но бе пълна до дупка.

bcn_e1_04

Всички вътре (всички!) припяваха на френски. Не го разбирам този език. Излязохме и се завъртяхме по площада

bcn_e1_06

Продължихме надолу по La Canebiere, кажи-речи до старото пристанище

bcn_e1_08

Имаше някаква абсурдна опашка за качване на някакъв кораб

bcn_e1_22

Франсетата си имат и електрически микро-автобус

bcn_e1_10

От там се виждаше и мечтаната ми цел – Notre Dame de la Grade – на едно баирче нагоре. вещото ми планинарско око прецени, че можем да се качим за по-малко от час. Обаче Тя мерна спирка на автобус 60, който отива точно до там (благодарим ти, Triposo). Изчакахме не повече от 10 минути. Разбира се, шофьора не знаеше бъкел английски, но думата ticket трябва да си е все същата. Но не ми стана ясно защо отказа да ни продаде – просто метна изнервено да влизаме навътре.

Автобуса доста се претъпка. Като пое по завоите и баира нагоре, беше голям екшън. Това си е нормална линия на градския транспорт, но предвид крайната му спирка беше пълен почти само с туристи. Автобуса спира на паркинга току под катедралата.

bcn_e1_12

bcn_e1_13

От горе се открива гледка към целия град

bcn_e1_14

Това е замъка Ив (познат ни от романа на Александър Дюма)

bcn_e1_15

Цялата тераса на катедралата беше облепена с тези благодарствени плочи:

bcn_e1_16

Надолу слязохме пеша.

bcn_e1_20

На пристанището забелязахме някакъв пазар и се разходихме из него. Характерното за Марслилия са магазините и сергиите за сапун

bcn_e1_23

Стигнахме до кметството. Марсилия е Европейска столица на културата за 2013. За това са и всичките тези фьешън статуи тук-там. Встрани от кметството, обаче, имаше едни много хитри пластики – хора, с липсващи големи части от тялото:

bcn_e1_24

От там забихме из разни малки и по-големи улички в посока горе-долу към кораба. Не че имахме идея да стигнем – твърде далече е, бяхме каталясали, а и пътя въобще не е пешеходо-пригоден. Но не ни се даваха и още 25 евро за такси. Бяхме видяли, че има автобус на градския транспорт (номер 35), който отива до около терминалите.

Намерихме му началната точка и се качихме. Билета е 1.80 на човек. Имаше и други будали като нас. Няколко километра извън града шофьора имаше смелостта да спре на поредната спирка и на чист френски да обясни нещо, което ние разбрахме като да е спирката за круизните кораби. Слязохме – малко на риск, но винаги можем да хванем следващия. Ориентирахме се също на добра воля. Надуших безгрешно пътя до кораба.

Като цяло стигането с градски транспорт е възможно, но никак не е удобно. От спирката до терминала има 1.5-2 км, без много много тротоари.

bcn_e1_26

Качихме се на кораба, директно на Бора Бора, и се натъпкахме здраво.

* * *

Тази вечер слънцето рано-рано се скри зад облаците. Помислих си – язък, останах си без залез.

bcn_e1_28

Да, ама петнайсетина минути по-късно слънцето се показа изпод облаците и направи страхотно представление

bcn_e1_30

Водата, като застинла лава

bcn_e1_32

* * *

Това е последната ни вечер на Splendida. Време е да накупим сувенири, които ще ни напомнят за прекрасното преживяване. На седма палуба има нарочен сувенирен магазин. За съжаление няма от точно тези чашки, които аз колекционирам. То така или иначе аз натрупах не малко от нашите обиколки.

Тази вечер излезе силен вятър. Малко преди вечеря беше към 80 км/ч. Кораба се поклащаше осезаемо. После може би се позасили. Докато вечеряхме, на моменти беше леко некомфортно. Не че масите подскачаха или чиниите се пързаляха – не, просто едно слабо, но настойчиво и постоянно люшкане.

Пък и по принцип нямахме много настроение на масата. Всички бяхме изморени – от твърдоглави французи, но и от тази седмица постоянно обикаляне тук и там. А и на всички ни е ясно, че приказката отива към своя край. Обсъждахме кой кога ще лети, от кое летище и т.н. Е, търкулнахме и по някой майтап, но не беше като предишните вечери.

След вечеря всички се запътиха директно към каютите. Трябва да си нагласим багажа и да го оставим в коридора преди 2:00 – тогава ще минат да го съберат. Вероятно няма да се видим повече.

следва продължение…

 Posted by at 8:41

  One Response to “До Барселона и нататък: Марсилия”

  1. Страхотен пътепис Яворе!
    А за френския във Франция – според проучвания, само 6 процента от французите се самооценяват като свободно говорещи английски. Това говори, че те не знаят английски (пък и според мен бакшишите на Централна гара не знаят). Не бива да се забравя че сериозна Британска империя има чак от началото на 19 век (в подобни времена се надига и френската колониална империя). Англоворяща Америка доминира световно едва от 50-тина години. На французите просто не им се е налагало да учат английски. Впрочем ако ги поздравиш на френски , доста се отварят.

Sorry, the comment form is closed at this time.